РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. В. Търново, 03.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
СВЕТЛАНА ИВАНОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
административен характер дело №10217 по описа на Административен съд – Велико
Търново за 2022г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с § 19, ал. 1, изр. второ от ЗИДАПК/обн. ДВ бр.
39/2011г., изм. ДВ бр. 58/2017г., в сила от 18.07.2017г./.
Образувано е
по касационна жалба от *** В. К., в качеството й на пълномощник на Й.И. ***,
срещу Решение №136/26.08.2022г. по гр. д. №128/2022г. по описа на Павликенския
районен съд, с което решение е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение
по протокол №23/16.04.1993г. на Поземлена комисия – гр. Павликени, постановено
по преписка, образувана по подадено заявление с вх. №В522/03.02.1992г. по описа
на ПК – Павликени от И. Й.П., както и е отхвърлено оспорването на касатора с
искане за прогласяване нищожността на решението на ПК – Павликени. В жалбата се
правят оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон – касационни
основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното съдебното
решение и обявяване нищожността на оспорвания административния акт, респ. при
условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от районния
съд, както и присъждане на разноски за производството.
Ответникът по касационната жалба – Общинска служба по
земеделие – Павликени оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Ответниците по касационната жалба – Г.М.П. и И.Т.П.,
двамата от гр. В. Търново, редовно призовани, не вземат становище по спора.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура –
В. Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С Решение №136/26.08.2022г. по гр. д. №128/2022г.
състав на Павликенския районен съд е оставил без разглеждане жалбата на Й.И. ***
в частта, в която е оспорено като незаконосъобразно решение по протокол
№23/16.04.1993г. на Поземлена комисия – гр. Павликени, постановено по преписка,
образувана по подадено заявление с вх. №В522/03.02.1992г. по описа на ПК –
Павликени, отхвърлил е като неоснователна жалбата на Й.П. срещу същото решение
на ПК – Павликени в частта, в която е претендирано
прогласяване нищожността на оспорваното решение на ПК – Павликени и е осъдил Й.П.
да заплати на ОСЗ – Павликени разноски по делото.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел,
че обжалваното решение на ПК – Павликени е валиден акт, тъй като е надлежно
подписано от председателя и секретаря на Поземлената комисия, взето е с
необходимия кворум на колективния орган съгласно изискванията на действащия
тогава процесуален закон – чл. 15, ал. 2 т. 6 от ЗАП/отм./, поради което
искането за прогласяването на неговата нищожност се явява неоснователно. По
отношение на жалбата, в частта в която е оспорена законосъобразността на
решението на ПК – Павликени, съдът е намерил жалбата в тази си част за
недопустима като е приел, че оспорваното решение е било редовно връчено към
онзи момент на наследодателя на касатора, съгласно представената обратна
разписка и тъй като не е било обжалваното тогава следва да се счита за влязло в
сила. Независимо от посоченото по отношение недопустимостта на жалбата в тази й
част районния съд е изложил съображения по съществото на спора, като е приел,
че на практика решението на ПК се явява законосъобразен административен акт,
подкрепян от събраните в административното производство доказателства.
Така постановеното решение е неправилно.
В частта от съдебното решение, с която е оставена без
разглеждане жалбата на Й.П. срещу Решение по Протокол № 23/16.04.1993 година на
ПК – Павликени, съдебното решение има характер на определение. С него съдът е
приел за недопустима подадената жалба и на практика е прекратил производството
в тази му част независимо, че в съдебното решение липсва изричен диспозитив за
това.
Направените изводи в тази част от обжалваното решение,
касационният състав намира за неправилни, тъй като не се подкрепят от събраните
по делото доказателства.
Видно от приетата по делото административна преписка,
оспорваното решение на ПК – Павликени е било изпратено до заявителя И. Й.П./бивш
жител ***, наследодател на касатора Й.П./ с указания за съдържанието му и за
начин на обжалването му с препоръчано писмо с обратна разписка, без номер и
дата/виж стр. 27 от Гр. Д. №128/22 година/.
Съгласно представеното известие обратна разписка
образец 243/стр. 25 от същото дело/ отбелязано е връчване на пощенска пратка,
изпратена от Общинска поземлена комисия Павликени до И.П. на 25.06.1993 година.
В Известието за доставка обаче не се
съдържат нито имена и данни за получателя , нито данни за съдържанието на
пощенската пратка, освен вече посочените наименование и имена съответно на подател и адресат. С оглед
липсата на попълнени реквизити в известието за връчване неправилно съставът на районния
съд е приел, че са изпълнени изискванията, съгласно действащите общи условия на доставка на универсални
пощенски пратки на „Български пощи“. Липсата на надлежно попълнени реквизити,
както и обстоятелството, че редовността на връчването е била изрично оспорена
от пълномощника на касатора още с подаването на жалбата до Районния съд е
налагало събирането на доказателства за изясняване на въпроса за редовното
връчване, респ. изясняване на въпроса дали са налице основания за откриване на
производство по реда на чл. 193 от ГПК ако е налице оспорване на
документ/разписна за връчване/. При липса на нови доказателства, с оглед
обстоятелството, че доказателствената тежест за надлежно връчване се носи от
ответника по касация, съдът е следвало
да приеме за недоказано обстоятелството на редовното връчване на съобщението за
решението на поземлената комисия.
Съгласно разпоредбата на чл. 18ж, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, в приложимата редакция,
решенията на Поземлените комисии се съобщават на заявителите по реда на ГПК и
подлежат на обжалването пред РС в 14-дневен срок от съобщението. Действащите
тогава разпоредби а ГПК/отм./ не визират съставянето на нарочен акт, когато
връчването се извършва чрез пощенски оператор. За да бъде редовно обаче
връчването, следва да бъдат изпълнени указанията дадени от самите пощенски
оператори при оформянето на документите за предаване на пощенските съобщения.
След като това обстоятелство не е било надлежно установено в процеса,
направеният извод за редовно съобщаване на оспорваното решение е необоснован.
Това налага
отмяната на съдебното решение в тази му част
и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия,
като се укаже на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на
редовно връчване на решението на ПК
Павликени на наследодателя на касатора, като при липсата на доказателства за такова
връчване, следва да се приеме, че връчването не е било редовно.
По отношение на съдебното решение, в частта, в която е
приета за неоснователна жалбата на Й.П. срещу Решение по Протокол № 23 от
16.04.1993 година на ПК – Павликени, с която е поискано прогласяване
нищожността на оспорваното решение, направените от Районния съд изводи са
неправилни, като постановени при неизяснена по делото фактическа обстановка.
С оспорваното решение на ПК – Павликени,
административният орган се е произнесъл по преписка, образувана по подадено
заявление с вх. №В 522/03.02.1992 година на заявител И. Й.П., като е постановил
отказ да бъде признато за възстановяване правото на собственост върху земеделска
земя, включена в плана за земеразделяне нива в землището на с. Върбовка,
местността „Нова житница“, представляваща нива с площ от 9,890 дка. Видно от
съдържанието на оспорвания акт решението е прието на 16.04.1993 година от ПК в
състав председател, секретар и петима редови членове. Съгласно разпоредбата на
чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ /редакция изм. ДВ бр. 34/1992г./ поземлените комисии
се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове, които съгласно изр.
2 на цитираната алинея се назначават по щат и се определят от Министерството на
земеделието. В разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ в цитираната по-горе
редакция се посочва, че в състава на комисиите задължително се включват юрист,
агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустротител,
представител на ликвидационния строеж и на частните земеделски стопани. Видно
от събраните по делото писмени доказателства – писмо изх. № 600-1986/20.05.2022
година на МЗ, ГД „Земеделие и регионална политика /стр. 66 и 67 от гражданското
дело/ към процесния период, когато е взето оспорваното решение, съставът на ПК
– Павликени е включвал председател – Р.Р., секретар –
М.Р.и петима редови членове – специалисти. Оспорваното решение е прието от ПК в
състав също от 7 членове, но освен председателя и секретаря на комисията
останалите членове се различават поименно от състава на комисията, посочен в
цитираното писмо на МЗ. Извън разминаването в състава на колективния орган,
налице са и редица други несъответствия, които не могат надлежно да установят
спазването на изискването за ценз/ специалност и образование/ за членовете на
този орган, съгласно чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Многократно по делото са
изисквани и са били приемани представени трудови договори на лица, служители на
Община Павликени и/или членове на ПК – Павликени, както и лица от състава на
ликвидационните съвети на ТКЗС Павликени и на ТКЗС с. Върбовка, Община Павликени. Тези
документи обаче се отнасят за лица, които не съвпадат с лицата, посочени
поименно в оспорваното решение на ПК – Павликени и в цитираното писмо на
Министерството на земеделието. Красноречив пример за това са представените неколкократно трудови договори на В.Р.– юрист в Община
Павликени, който обаче не фигурира в състава на ПК, нито в оспорваното решене,
нито в писмото на МЗ. Абсолютно неотносими към определяне състава на ПК са и
представените трудови договори на лица, членове на ликвидационните съвети. Надлежно
е установено, че единствените членове на комисията, определени по съответния
ред, съгласно чл. 60, ал. 4 и притежаващи образователния ценз по чл. 60, ал. 5/отм.,
ред. ДВ бр. 34/1992г./ от ППЗСПЗЗ са
председателя на комисията и нейния секретар. За нито един от другите членове на
комисията не са установени спазвания на изискванията по цитираните разпоредби
по чл. 60 от ППЗСПЗЗ/в цитираната редакция/. Ето защо направеният извод от
съда, че решението е постановено при наличието на изискуемия кворум и законен
състав на колективния административен орган не се подкрепя от приложените по
делото доказателства. В конкретният случай, по отношение на заявените
възражения за липсата на образователен ценз на членовете на ПК – Павликени,
съдът не е изложил мотиви защо приема за неоснователно това възражение, а
единствено е посочил, че колективният орган е функционирал в законен състав.
При така установеното от фактическа страна
касационната инстанция не може да провери правилността на направените изводи, а
разпоредбата на чл. 220 от АПК постановя забрана за нови фактически
установявания за първи пък от касационния съд. Това налага отмяна на решението
и в тази му обжалвана част, като делото
следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и
установяване с допустимите в производството доказателствени средства надлежния
състав на колективния орган, както и дали членовете на този орган са имали
необходимия ценз съгласно действащата тогава разпоредба на чл. 60, ал. 5/отм./
от ППЗСПЗЗ.
Съобразно приетите доказателства, съдът следва да
формира и извод за валидност на решението, съобразявайки наличие на кворум за
постановяването му от редовни членове на ПК – Павликени, които отговарят на
нормативните изисквания за такива.
Ето защо решението на районния съд следва да се отмени
изцяло, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия
съд, който да се произнесе по съществото на спора, като прецени събраните
относими доказателства и да мотиви от фактическа страна извод за наличие или не
на предпоставките за редно конституиране на ПК – Павликени и вземане на решение
съгласно действащите процесуални правила, редовността на връчване на
оспорваното решение на заявителя, а при липса на редовно връчване да се
произнесе по същество по възраженията за незаконосъобразност на решението на ПК
– Павликени.
При този изход на спора дължимите на страните разноски
следва да се определят при новото разглеждане на делото съобразно постановения
правен резултат, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І
и чл. 222, ал. 2 от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №136/26.08.2022г. по гр. д. №128/2022г.
на Павликенския районен съд.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.