Р Е Ш Е Н И Е
№
165
гр. Н., 17.05.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1522 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с обективно съединени искове с правно основание по чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП цена на иска 289, 90 лв. и чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 45 лв. от страна на ищцата П.Р.Д. *** против ответната страна „Българска телекомуникационна компания“ – ЕАД – гр. София, представлявано от А.И.Д..
В исковата молба се твърди, че на ***г. ищцата П.Р. закупила мобилен апарат марка „***“, модел GSM *** zenfone 2 lazer, от магазин на Виваком в гр. Н. за сумата от 289,90 лв. Апаратът ѝ бил предоставен с гаранционна карта и гаранция 24 месеца, считано от датата на закупуването му. При закупуването на апарата ищцата сключила и договор за мобилни услуги, също за срок 24 месеца. На 03.01.2017 г. направила рекламация на апарата, тъй като се появил дефект, изразяващ се в показване само на черен екран и невъзможност апаратът да се включи и изключи. При рекламацията получила сервизна карта №***, в която бил отразен дефектът. На 06.01.2017 г. ищцата получила обаждане от сервиза. Уведомена била, че апаратът не подлежи на гаранционен ремонт, защото бил намокрен. Несъгласна с констатациите, ищцата с жалба сезирала Комисията за защита на потребителите в град Ш.. Поради отказа на ответника да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, ответникът бил санкциониран административно с имуществена санкция. Сумата обаче, която ищцата заплатила при покупката на стоката не й била възстановена, апаратът не бил годен за ползване, не получила и друг апарат, който да е в изправност. Предвид изложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да й заплати сумата от 289,90 лв., ведно със законната лихва, както и обезщетение за забава от 07.04.2017 г. до подаване на исковата молба на 09.11.2018 г., в размер на 45 лева. Моли ответното дружество да бъде осъдено да й заплати и направените разноски.
На ответното дружество са връчени съдебните книжа. В срока за отговор такъв е депозиран. С него ответната страна е изразила становище, че претенциите са неоснователни и недоказани. Оспорени са по основание и размер. Ответното дружество не оспорва наличието на договор между страните за покупка на посочения от ищцата мобилен телефон със сериен №***, който договор е сключен на ***г., за посочената от ищцата цена, платена в брой. Не оспорва и предявената рекламация на стоката на 03.01.2017 г. Заявява обаче, че в оторизиран сервиз - „***“ ООД, където апаратът е бил даден за ремонт, е констатирана корозия на дъното на апарата, вследствие попаднала течност. При това обстоятелство било отказано гаранционно обслужване, съставен бил констативен протокол от 05.01.2017 г. и стоката била върната на ищцата. До предявяване на исковете ищцата не предприела действия да уведоми ответното дружество, че желае да развали договора за продажба. Липсвали данни за несъответствие на стоката към момента на предаването ѝ на потребителя. Тя функционирала нормално продължително време, след което настъпила повреда. Освен това задължението за възстановяване на цената по договор за продажба не настъпвало автоматично. Дори при наличието на недостатък, за който продавачът отговарял, купувачът следвало да избере между различни възможности и да отправи съответното искане до продавача. Едва тогава можело да възникне задължение, предмет и на съдебна защита. Затова ответното дружество счита, че не е в забава и не дължи мораторна лихва. С тези аргументи моли исковете да бъдат отхвърлени.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Няма спор между страните по делото, че на ***г. ищцата е закупила от ответната страна мобилен апарат марка „***“, модел GSM *** zenfone 2 lazer, на стойност 289, 90 лв., с гаранционен срок от 24 месеца. При закупуването апаратът бил в изправно състояние, но няколко месеца след това се повредил. На 03.01.2017 г. ищцата посетила офис на ответното дружество и направила рекламация. Обяснила за повредата, като рекламацията била приета и била издадена сервизна карта №***, в която била отразена заявената от ищцата повреда, а именно, че телефонът „…не включва. Показва само черен екран.“ На 05.01.2017 г. от сервиз „***“ – ООД – гр. София бил съставен констативен протокол, в който било отразено, че след направена диагностика в сервиза се констатирало, че „телефонът има следи от корозия по дъното, тъч модула, активиран влагоиндикатор на събборда, вследствие на попаднала течност.“ Предвид това ответната страна отказала да изпълни задълженията си по чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителя, а именно да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В информационния формуляр за гаранция било отбелязано „мокрен – не подлежи на гаранционен ремонт“. На ищцата било предложено да се извърши ремонт, за който тя да заплати сумата от 312 лв., което предложение ищцата отказала. За случая тя сезирала Комисията за защита на потребителите, като след проверка от страна на служители на комисията, против ответното дружество било издадено наказателно постановление №*** от 07.04.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Т., Р. и С.при Агенция за защита на потребителите, с което на ответната страна на основание чл.222а от ЗЗП е наложена имуществена санкция за нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Горепосочените факти са установени безспорно по делото от отбелязаните по-горе писмени доказателства, както и от материалите на приложеното към настоящото дело АНД №251/2017 г. по описа на РС – Н.. По делото е назначена и съдебна програмно-техническа експертиза, която обаче в заключението си е дала отговори на поставените въпроси, без да е извършен преглед на телефонния апарат, тъй като същият не е предоставен от ищцата, а на база приложения снимков материал. Предвид това в заключението се съдържат принципни отговори на въпросите, като с категоричност са посочени обстоятелствата, че е била налице оксидация (корозия) на дънната платка на телефона и по конектор за тъч модул; бил е активиран влагоиндикатор (розов цвят) и оксидацията по елементите на дънната платка е възможно да се получи от проникване на течност в телефонния апарат. Заключението на експертизата е посочило също, че не е възможно констатираните от сервиза проблеми да са били налични към момента на закупуването на телефонния апарат от ищцата.
Предвид така установените факти на база събраните доказателства съдът счита, че се налагат следните плавни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, а съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, както и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията, той има право да развали договора и да иска възстановяване на заплатената от него сума. В настоящия случай е установено с категоричност, че ответната страна в гаранционния срок за телефонния апарат е отказала да приведе апарата в съответствие с договора за продажба и това обстоятелство е безспорно предвид горепосоченото влязло в сила наказателно постановление. Отказът следва да се приеме за неоснователен, защото никъде в документацията, издадена при приемане на апарата за рекламация не е отразено, че същият има някаква повреда, допусната по вина на ищцата и то конкретно посоченото овлажняване, което, ако е било налично при приемането на телефона, е било възможно да се установи чрез проверка на влагоиндикатора. При това положение за ишцата е налице правната възможност да развали договора и да иска да ѝ бъде върната стойността на телефона. Видно е от данните по делото, че до завеждането на исковата молба ищцата не е отправила до ответната страна изявление за разваляне на договора. Затова следва да се приеме (в унисон и с утвърдената съдебна практика), че ищцата заявява развалянето на договора с факта на подаването на исковата молба, с петитума, на която тя претендира последиците от развалянето. В случая развалянето следва да се счита реализирано, тъй като от подаването на исковата молба и до изтичане на срока за отговор на исковата молба е изтекъл срок, в който ответната страна не е изпълнила задължението си, а този срок може да се счита за обективно подходящ по смисъла на разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Ето защо договорът следва да се счита развален.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова претенция на основание чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП е основателна и доказана и като такава следва да се уважи, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищцата заплатената от нея сума за телефонния апарат от 289, 90 лв. По отношение на исковата претенция за лихва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 45 лв. за периода от 07.04.2017 г. до подаване на исковата молба на 09.11.2018 г., съдът счита, че същата е неоснователна и недоказана. Предвид обстоятелството, че развалянето на договора е настъпило в хода на делото и срокът за изпълнение се счита изтекъл с изтичане срока за отговор на исковата молба – в случая на 21.01.2019 г., то не може да се счете, че ответната страна е в забава в периода преди 21.01.2019 г. Предвид това разглежданата претенция за лихва следва да се отхвърли, а сумата от 289, 90 лв. следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2019 г. до окончателното плащане.
При този изход на процеса ответната страна следва да заплати на ищцата направените разноски съразмерно уважената част от исковата молба, а именно от направените разноски общо от 350 лв. ответната страна следва да заплати сумата от 304, 50 лв. От ответната страна не са претендирани разноски.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ – ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“, №115, представлявано от А.И.Д., ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.Д., с ЕГН ********** ***, сумата от 289, 90 лв. (двеста осемдесет и девет лева и деветдесет стотинки), ведно със законната лихва, считано от 22.01.2019 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.Р.Д., с ЕГН ********** *** против „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ – ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“, №115, представлявано от А.И.Д., с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД сцена на иска 45 лв. (четиридесет и пет лева), като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ – ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“, №115, представлявано от А.И.Д. ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.Д., с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 304, 50 лева (триста и четири лева и петдесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: