Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 02.09.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-ви въззивен брачен състав, в
закрито съдебно заседание на втори септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА
ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова ч.
гр. д. № 10530 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е
по жалба с вх. № 30390/22.04.2019 г. на В.К.П., ЕГН **********, чрез адв. А.Т., с
която се обжалват действията на ЧСИ М.П., рег. № 851, по изпълнително дело №
20148510400596, по което е постановен отказ да се прекрати изп. д. № 596/2014
г. В жалбата са изложени съображения.
Поддържа, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело било
извършено на 30.05.2014 г. Моли съда да бъдат отменени действията на ЧСИ М.П., обективирани в
съобщение изх. № 10227 от 22.02.2019 г. по изп. д. № 596/2014 г. на ЧСИ М.П.,
рег. № 851, с район на действие – СГС, като противоречащи на разпоредбите на
ГПК и да бъде постановено прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Заявена е претенция за разноски.
По делото са приложени писмени възражения от взискателя „А.ЗА С.НА В.“
ЕАД, който моли да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде обявена за
неоснователна. Заявява претенция за присъждане, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Частен съдебен изпълнител М.П., подробно в представените мотиви, е
изложил съображения за неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след
като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК (съобщението е връчено
на жалбоподателя на 10.04.2019 г., а жалбата е изпратена по пощата на
17.04.2019 г.), от легитимирано лице и срещу подлежащо на съдебен контрол
изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, предвид следните съображения:
Изпълнителното дело № 20148510400596 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№ 851 на
КЧСИ, е образувано по молба от 13.03.2014 г. на „А.Б.“ АД въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 13.12.2013 г. по гр.д. № 51207/2013 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 74-ти състав, с който В.К.П., ЕГН **********,
е осъден да заплати на „А.Б.“ АД следните суми: сумата от 8158,55 лв., ведно
със законната лихва за периода от 06.12.2013 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 1328,56 лв. за периода от 22.08.2012 г. до 02.12.2013 г.,
лихва в размер на 479,76 лв. за периода от 22.08.2012 г. до 03.12.2013 г.
и 726,15 лв. – разноски по делото.
С молбата за образуване на изпълнителното дело, подадена на 13.03.2014
г., взискателят „А.Б.“ АД е поискал от съдебния изпълнител да извърши конкретни
изпълнителни действия – налагане на запор върху вземанията, дяловете, акциите и
МПС, собственост на длъжника, възбрана върху откритите недвижими имоти на
длъжника, както и насрочване на опис и оценка на движимото му имущество.
С молба с вх. № 10393/29.02.2016 г., намираща се на лист 102 от
изпълнителното дело, взискателят е поискал налагане на запор върху вземането на
длъжника за получаване на трудово възнаграждение, както и насочване на
изпълнението срещу движимите вещи на длъжника чрез насрочване на оценка и опис.
С молба с вх. № 72711/29.12.2016 г., намираща се на лист 106
от
изпълнителното дело, взискателят „Ю.Б.“ АД (като правоприемник на „А.Б.“ АД) е
поискал отново извършването на справка за наличие на трудови договори на
длъжника, съответно налагане на запор върху вземането на длъжника за получаване
на трудово възнаграждение, както и върху вземанията по установените банкови
сметки на длъжника и насочване на изпълнението срещу движимите вещи на длъжника
чрез насрочване на оценка и опис.
С молба с вх. № 94186/15.11.2017 г., намираща се на лист 160 от
изпълнителното дело, взискателят „Ю.Б.“ АД е поискал от съдебния изпълнител да
пристъпи към опис и оценка на движимите вещи на длъжника, включително
установените МПС.
С разпореждане от 11.09.2018 г. ЧСИ М.П. конституира като взискател на
основание чл. 429 ГПК „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, въз основа на представен Договор за
цесия от 23.04.2018 г. и Уведомление за цесия до длъжника.
С молбата за конституиране с вх. № 78474/11.09.2018 г., намираща
се на лист 177 от изпълнителното дело, цесионерът „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД е поискал
налагане на запор върху банковата сметка на длъжника.
С молба с вх. № 96708/19.11.2018 г., намираща се на лист 184 от
изпълнителното дело, взискателят „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД е поискал налагане на запор
върху вземанията на длъжника – по банкови сметки, пенсии или трудово
възнаграждение.
На 21.02.2019 г. длъжникът по изпълнителното дело и настоящ жалбоподател
е депозирал молба вх. № 14611, с която моли ЧСИ Петков да прекрати
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В съобщение с изх. №
10227/22.02.2019 г. (л. 191) е обективиран отказ на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство, срещу който е подадена настоящата частна
жалба.
Разпоредбата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК регламентира прекратяване на изпълнителното
производство с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.н. „перемпция“
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Смисълът
на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес, за разлика от
исковия такъв, лицето по чието искане той е образуван (взискателят), има
задължението със свои действия да поддържа неговата висящност, която не е
обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на
изпълнителното производство зависи от взискателя, от това дали е поискал
прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е
поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този
изпълнителен способ, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да
повтори неуспешните изпълнителни действия или неизвършени такива – в този
смисъл са и разрешенията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това и законодателят
е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното
производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени
изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще
води до неговото прекратяване.
От
представените по делото документи по изпълнително дело № 20148510400596 по
описа на ЧСИ М.П. е видно, че взискателят е искал от съдебния изпълнител да
извършва конкретни изпълнителни действия още с молбата за образуване на
изпълнителното производство, както и чрез последващи молби е проявявал
активност и е поддържал висящността на производството, като се установи, че не
е налице двугодишен период на бездействие, който да обуславя прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Тъй като
настоящият състав действа като инстанция по същество, която не е обвързана от
изложените в жалбата оплаквания, се извършва цялостна проверка за
законосъобразност на постановения отказ за прекратяване на изпълнителното
производство, като се преценява дали са налице и останалите основания,
предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК – арг. от разрешенията, дадени с Тълкувателно
решение № 6 от 15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. ОСГТК на ВКС.
Предвид
направените фактически констатации по движението на изпълнителното производство
от образуване на изпълнителното дело до депозиране на настоящата жалба, съдът
не констатира нито една от изчерпателно посочените хипотези, налагаща
прекратяване на изпълнителното производство.
Ето защо,
атакуваният отказ на ЧСИ М.П. да прекрати изпълнителното дело е законосъобразен
и поради това жалбата за неговата отмяна се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора,
жалбоподателят няма право на разноски, поради което претенцията му съдът оставя
без уважение.
Право на разноски има взискателят,
който е заявил такава претенция за сумата от 80 лв. представлявща
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 30390/22.04.2019 г. по описа на ЧСИ М.П.,
депозирана от длъжника В.К.П., ЕГН **********, по изпълнително дело № 20148510400596 по описа на ЧСИ М.П., срещу отказ на ЧСИ М.П., обективиран в съобщение
изх. № 10227 от 22.02.2019 г. да прекрати изпълнителното производство, като
неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.К.П., ЕГН ********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН ********** да заплати на „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, ЕИК
********, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.