РЕШЕНИЕ
гр. София,
06.08.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на шести август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 10018 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба с вх. № 049423/19.06.2019 г. по описа на ЧСИ Н. М., подадена от Е.З.З. – длъжник по изпълнително дело № 20178410408688 по описа на ЧСИ Н. М., с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 07.06.2019 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, по молба на длъжника по изпълнителното дело с вх. № 031984/16.04.2019 г.
Жалбоподателят излага доводи, че не е уведомен за извършената цесия между “БНП П.” ЕАД и взискателя по изпълнителното дело “К.И.И.БГ” ЕАД, както и че вземанията на взискателя по изпълнителното дело са погасени по давност. Сочи, че едва на 08.04.2019 г. е научил за гражданското дело, по което е издаден изпълнителния лист. Сочи, че самото гражданско дело е образувано повече от три години след прекратяване на плащанията по кредита, т.е. когато вземането по същия вече е било погасено по давност. Сочи, че изпълнителното дело е образувано след повече от пет години слез издаването на изпълнителния лист, когато вземането по същия е погасено по давност и десет години след прекратяване на плащанията по потребителския кредит. Претендира да бъде отменен отказа на съдебния изпълнител и да бъде разпоредено прекратяване на изпълнителното дело. Претендира разноски по делото.
В дадения срок взискателят “К.И.И.БГ” ЕАД е подал писмено възражение срещу жалбата, в което оспорва същата като недопустима и неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени фактите и
доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните
действия, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 28.09.2017
г. на “К.И.И.БГ” ЕАД срещу длъжника Е.З.З.,
въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 09.01.2012 г. от Софийски
районен съд, 39 състав, по гр.д. № 42250/2011 г., за събиране на следните суми: главница в размер 478,25 лева,
договорни лихви в размер 55,19 лева, законова лихва върху главницата в размер
361,02 лева, съдебни разноски в размер 347 лева.
По изпълнителното дело по отношение на длъжника Е.З.З. са извършвани изпълнителни действия – налагане на запор върху суми по банкови сметки на длъжника, както и запор върху трудовото му възнаграждение.
По изпълнителното дело е подадена от длъжника молба с вх. № 031984/16.04.2019 г. с искане да бъде прекратено делото и да бъдат наложения запор върху трудовото възнаграждение, тъй като вземанията на взискателя по изпълнителното дело били погасени по давност.
В становище с вх. № 043721/30.05.2019 г. взискателят се противопоставя на искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело и моли същото да бъде оставено без уважение.
С обжалваното разпореждане от 07.06.2019 г. частният съдебен изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното дело.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Разглежданата от съда жалба е допустима - подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело, срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Изпълнителното производство се прекратява в случаите, посочени в закона – чл.433 от ГПК, включително по чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК при представяне на влязло в сила решението, с което е уважен искът по чл. 439 или чл. 440 от ГПК.
Доводите на длъжника относно погасяване на вземането на взискателя по давност не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, съответно от съдебния изпълнител. Спорът относно погасяване по давност на вземането – предмет на изпълнителното производство, може да бъде разрешен в нарочен исков процес по предвидения за това ред, а не от съдебния изпълнител или от съда в настояшото производство по чл. 435 от ГПК, в което съдът действа като контролно-отменителна инстанция, като извършва проверка единствено по отношение на процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител. Поради това съдът намира, че правилно е отказано от съдебния изпълнител да бъде прекратено производството по изпълнителното дело поради погасяване на вземането на взискателя по давност на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД.
Изпълнителното производство може да бъде прекратено и на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането си в
продължение на две години. В този случай законодателят приема, че взискателят
се е дезинтересирал от изпълнението и същото подлежи на прекратяване
(перемиране) по изричната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТЗ. За яснота
следва да се посочи, че дори при перемирането
на изпълнителното дело,
какъвто не е настоящият случай, изпълнителният лист може да бъде върнат на взискателя и/или да се
подновят изпълнителните действия пред същия или друг съдебен изпълнител,
като се губят сторените по изпълнението разноски, които не са били събрани до
този момент. В разглеждания случай не се
установява да е изтекъл период от повече от две години, през който да не са
предприемани действия от страна на взискателя по изпълнителното дело и
съответно не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Не се установя и вземането по
изпълнителния лист да е изплатено от длъжника.
Ирелевантни за спора по настоящото
производство са доводите на длъжника относно момента на узнаването за
гражданското дело, по което е издаден изпълнителния лист, както и относно уведомяването
за извършената цесия.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Ответникът по жалбата
претендира разноски по настоящото дело за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева, като представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто е настоящият случай. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за изготвяне на жалби или възражения, възнаграждението е от 50 до 120 лева, а съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за изготвяне на частни жалби без явяване в открито заседание възнаграждението е от 50 до 100 лева.
С оглед изхода на спора и предвид извършените по делото действия от юрисконсулта, на ответника по жалбата следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния праг от 50 лева съгласно чл.25а, ал. 3 вр. с ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което следва да му бъде присъдено. Не следва да се уважава искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за горницата над 50 лева до 300 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 049423/19.06.2019 г. по описа на ЧСИ Н. М., подадена от Е.З.З. – длъжник по изпълнително дело № 20178410408688 по описа на ЧСИ Н. М., с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 07.06.2019 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, по молба на длъжника по изпълнителното дело с вх. № 031984/16.04.2019 г.
ОСЪЖДА Е.З.З., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 1, да заплати на “К.И.И.БГ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “***”, бул. “*******,
Бизнес парк “*** 6”, ет. 2, сумата от 50 лева (петдесет лева) - разноски за юрисконсултско възнаграждение
в производството пред СГС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.