№ 580
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристина Филипова
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000502885 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Ррешение № 4800 от 12.08.2024 г. по гр. д. № 13030/2022 г. по описа на
СГС, ГО, 12 състав, Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на В. М. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 39, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ сумата 30 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение за
престъпления по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК и по чл. 220, ал.
2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което е водено наказателно
производство, по което ищецът е оправдан с присъда № 260003 от 02.02.2021г.
по НОХД № 2377/2019 г. по описа на СпНС /потвърдена с решение № 2 от
26.10.2021 г. по ВНОХД № 212/2021 г. по описа на АСпНС/, влязла в сила на
30.11.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2021 г. /датата на влизане на
присъдата в сила/ до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 140.53 лв. разноски по делото по съразмерност, като
1
искът за разликата над присъдения размер от 30 000 лв. до пълния
претендиран размер от 380 000 лв. е отхвърлен, като неоснователен. Със
същото решение са отхвърлени изцяло исковете за имуществени вреди,
във вид на пропуснати ползи, както следва: за сумата от 126 335.70 лв. -
пропуснати ползи от неполучаването на трудово възнаграждение за
длъжността *** в периода от 14.10.2016 г. до 12.05.2021 г. и за сумата от 350
000 лв. - пропуснати ползи поради нереализиране на международен
проект „Глобална технология с практическо приложение и
мултиплициране на бизнес-модели, базирани на комуникационна мрежа -
IC чрез система за генериране, съхранение и дистанционно предаване на
свръх слабо електромагнитно излъчване и въздействие върху водата“, чрез
дружеството „ГЛОБАЛ АЙ СИ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, в което дружество
ищецът В. М. П. е бил съдружник и управител.
Недоволни от решението са останали и двете страни, които в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност
поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ищецът В. М. П. обжалва решението, както следва: 1/ В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен предявеният от него иск за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 380 000 лева, 2/ В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен искът му за заплащане на имуществени вреди за сумата от 126
335.70 лв. - пропуснати ползи от неполучаването на трудово възнаграждение
за длъжността *** в периода от 14.10.2016 г. до 12.05.2021 г. и 3/ В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен изцяло искът за сумата от 350 000 лв. - пропуснати ползи
поради нереализиране на международен проект чрез „ГЛОБАЛ АЙ СИ
ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, в което дружество ищецът В. М. П. е бил съдружник и
управител.
Поддържа, че макар да е бил установен по безспорен начин целият
фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, включително тежките
последици от воденото срещу него наказателно производство, което оказало
влияние върху неговия професионален и личен живот, съдът е определил
необосновано нисък размер на обезщетението, който не би могъл да репарира
претърпените от него вреди. Изложени са съображения, че съдът не е оценил
в достатъчна степен продължителността на наказателното преследване, чието
начало следва да бъде датирано към 09.09.2016 г., когато са извършени
2
първите действия от страна на прокуратурата, тежкото засягане на авторитета
му в обществото чрез проведеното медийно разгласяване на обвинението,
спрямо което той не е могъл да се защити, настъпилите промени в
семейството, негативното отражение на воденото наказателно производство
върху психиката му и върху здравословното му състояние, изразяващи се в
придобита артериосклероза в следствие на преследването срещу него. Сочи,
че медийният шум непоправимо повлиял и на професионалната му
реализация, като в резултат на незаконното обвинение той не само бил лишен
от получаваните дотогава признание и висока оценка, но и било препятствано
по-нататъшното му кариерно развитие. Счита, че промяната в начина му на
живот, в контактите, а така също и неудобството да излиза на публични места,
са все последици на обвинението, които също не са били взети предвид в
нужната дълбочина от първоинстанционния съд. Изобщо не били съобразени
необходимостта постоянно да обяснява, че е невинен и да оправдава
постъпките си, невъзможността да развива политическа кариера,
разочарованието от отказите да бъде отменена наложената му мярка за
процесуална принуда, масовото отдръпване на близки и познати и
разколебаването им в доброто отношение към него, продължаващите към
днешна дата негативни преживявания и спомени. По иска за присъждане на
разликата между получаваното от него възнаграждение и това, получавано
като *** през време на наказателното производство срещу него, са развити
подробни съображения, че прокурорската преписка, прераснала в наказателно
дело, е била образувана по сигнал срещу него на 09.09.2016 г. и се намира в
пряка причинно-следствена връзка с подадената оставка, макар тя да
предхожда повдигането на самото обвинение на 17.09.2016 г. По отношение
на иска за поправяне на имуществените вреди от нереализиран проект са
развити доводи, че именно наказателното преследване срещу него е
мотивирало чуждестранния инвеститор да разтрогне търговските им
отношения, чиято потенциална печалба са оценявали на милиарди лева. Моли
въззивната инстанция да отмени решението в обжалваните части и постанови
друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
Прокуратурата на Република България в депозираната от нея
Въззивна жалба намира обжалваното решение за неправилно в ЧАСТТА, в
която е присъдено на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000 лв., като намира същия за завишен. На първо място, според
3
прокуратурата не са ангажирани годни доказателства, които да установяват
действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от
конкретното обвинение. Излага съображения за отсъствие на причинно-
следствена връзка между действията на прокуратурата и така описаните от
ищеца търпени неимуществени вреди, като излага подробни доводи, че
първоинстанционният съд безкритично е кредитирал изнесените в
свидетелските показания негативни промени в живота на ищеца. Отречена е и
връзката между действия на държавното обвинение и медийното разгласяване
на случая, тъй като медийният интерес бил продиктуван от общественото
възмущение от разпорежданията с държавно имущество и бил резултат на
политическа реакция. В случая спрямо ищеца била взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“, която е сред най-леките, което
допълнително обуславяло нисък интензитет на вредите, при определяне на
които съдът не е провел и разграничението на продължителността на
производството в неговата досъдебна и съдебна фаза. На последно място,
определеният размер на обезщетението не отговарял на икономическата
обстановка в страната. Поради всичко изложено определеният размер на
обезщетението се явявал завишен и несъобразен с принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика. Моли искът да бъде
отхвърлен или размерът на обезщетението да бъде намален.
Всяка от страните в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата на
насрещната страна като неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността е ограничен от
посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд – гр. София
намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от В. М. П. срещу Прокуратурата на
Република България за заплащане на сумата 380 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на воденото
срещу него наказателно производство за извършени престъпления по чл. 219,
ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 НК и по което бил оправдан, както и сумата от 476
4
335.70 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди, от които 126 335.70 лв. - пропуснати ползи от
неполучаването на трудово възнаграждение за длъжността *** в периода от
14.10.2016 г. до 12.05.2021 г. и 350 000 лв. - пропуснати ползи от
нереализирането на международен проект, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 30.11.2021 г. до окончателното им изплащане.
От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните
доказателства по делото се установява, че с Постановление от 14.10.2016 г.
по ДП № 135/2016 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 15510/2016 г. по описа на
СГП, ищецът П. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 219, ал.
3 във вр. с ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 220, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 НК. Наложена му е мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 20 000 лв., намалена на 15 000 лв. с определение №
3418 от 25.10.2016 г. по н. ч. д. № 4650/2016 г. по описа на СГС, НО. С
постановление на прокурор от СГС от 14.10.2016 г. му е наложена мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“.
С определение № 429 от 01.08.2018 г. по в. н. ч. д. № 995/2018 г. на САС
е отменена наложената мярка за процесуална принуда забрана за напускане
на пределите на страната, а с постановление от 07.09.2018 г. на прокурор
при СГП е отменена и взетата мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 15 000 лв.
По внесения от специализираната прокуратура обвинителен акт е
образувано НОХД № 2377/2019 г. по описа на СпНС. С присъда № 260003
от 02.02.2021г. по НОХД № 2377/2019 г. по описа на СпНС ищецът П. е
оправдан и признат за невиновен по повдигнатите му обвинения, както
следва:
1. За невиновен в това, че в периода от неустановена дата след 30.12.2015 г. до
20.04.2016 г. в гр. София, ул. „Алабин“ № 22, като длъжностно лице по чл. 93,
ал. 1, б. „а“ НК – *** на област София, назначен с решение на МС №
781/26.11.2014 г., при условията на продължавано престъпление – с две
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, не положил
5
достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и
запазването на повереното му имущество - предоставените на областна
администрация на област София бюджетни средства за 2016 г. и имот –
държавна собственост, в резултат на което са последвали разпиляване на
имуществото – пари на областна администрация на област София в размер на
13 339.20 лева с ДДС и значителни щети за Българската държава в размер на
105 100 лева, или всичко на обща стойност 118 439.20 лева, като деянието е
извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление ,
както следва:
- В периода от 30.12.2015 г. до 30.04.2016 г. в гр. София, ул. „Алабин“ № 22,
като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – *** на област
София, назначен с Решение на Министерски съвет на България №
781/26.11.2014 г., при упражняване на нормативно възложените му стопанско-
разпоредителни правомощия за финансово управление на бюджетните
средства за 2016 г., предоставени на областна администрация на област София
не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването
на повереното му имущество, съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4
от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и на чл. 7,
ал. 1, т. 25 от Устройствения правилник на областните администрации, като
без да е необходимо за нуждите на областна администрация на област София,
на 30.12.2015 г. е сключил договор за „Осигуряване на транспортна услуга
чрез предоставяне на високопроходим автомобил“ – марка „Тойота“, модел
„HIGLANDER AIBPIP“ и шофьор между Областна администрация на област
София и „Рок Инженеринг“ ЕООД с цена 2 779.00 лева месечно без ДДС
/годишна стойност на услугата в размер на 19 453.00 лева/, от това е
последвало разпиляване на имущество – пари в размер на 13 339.20 лева с
ДДС от бюджета на областна администрация на област София,
представляващи изплатени „Рок Инженеринг“ ЕООД суми по договора, както
следва: за месец 01.2016г. – 3334.80 лева с ДДС; за месец 02.2016г. – 3334.80
лева с ДДС; за месец 03.2016г. – 3334.80 лева с ДДС; за месец 04.2016г. –
3334.80 лева с ДДС, като деянието е извършено умишлено и не съдържа
признаците на по-тежко престъпление;
- В периода от 04.02.2016 г. до 26.04.2016 г. в гр. София, ул. „Алабин“ № 22,
като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – *** на област
София, назначен с Решение на Министерски съвет на България №
6
781/26.11.2014 г., не положил достатъчно грижи за ръководенето,
управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество,
съгласно разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗА, чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Устройствения правилник на областните администрации и чл. 14, ал. 2 ЗДС,
като в Протокол № 5 от 04.02.2016 г. не е утвърдил оценката по оценителския
доклад и е положил резолюция „да се превъзложи оценката“ без никакви
мотиви за това, като с протокол без номер от 10.02.2016 г. е утвърдил оценката
по оценителския доклад на Консултанска къща „Амрита“ ООД, възложен със
Заповед РД-15-023/08.02.2016 г., съобразно който доклад пазарната стойност
на имота, предмет на оценката, възлиза на 226 700 лева, за която оценка е
знаел, че не отразява действителната пазарна оценка, издал е Заповед от
19.02.2016 г. за откриване на процедура за провеждане на търг с явно
наддаване по чл. 43, ал. 2 вр. чл. 42, ал. 1 от ППЗДС за държавен имот, актуван
с АДС № 09005 от 12.10.2015 г. и представляващ апартамент № 25 със
застроена площ от 179,52 кв.м. /със 100% балкони/, състоящ се от две стаи,
дневна, столова, дрешник, кухня и сервизни помещения, заедно с 3,084%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, находящ се в гр. София, ул. „Фредерик Жолио Кюри“ № 19, бл. 156/1,
ет. 13, в която е определил начална тръжна цена в размер на 226 700.00 лева,
която е по-ниската пазарна стойност измежду определените от независими
оценители стойности, и от това са последвали значителни щети за държавата в
размер на 105 100 лева, съставляващи разликата между действителната
пазарна стойност на имота в размер и продажната цена на имота, съобразно
сключения договор № ДИ-008-03-004/26.04.2016 г. за покупко-продажба на
недвижим имот по реда на ЗДС и ППЗДС със страни: Българската държава
чрез областния управител на област София – В. М. П. /продавач/ и В. И. П.
/купувач/, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на
по-тежко престъпление – престъпление по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
2. За невиновен в това, че на 08.07.2016 г. в гр. София, ул. „Алабин“ № 22, като
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – *** на област София,
назначен с Решение на Министерски съвет на България № 781/26.11.2014 г., от
името и за сметка на Българската държава, при условията на продължавано
престъпление – с 3 (три) деяния, които осъществяват поотдeлно един състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от
7
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, съзнателно сключил три неизгодни сделки, по силата на
които е прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез
транслация на притежаваната от държавата част в полза на юридическото
лице, а не чрез обособяване на реални дялове със статут на частна държавна
собственост и при най-благоприятния за Българската държава ред, като
продал на „Евротрансбилд“ ЕООД три недвижими имоти – частна държавна
собственост, за сумата общо от 658 870.00 лева без ДДС при обща пазарна
стойност на имотите към същата дата в размер на 10 989 000.00 лева без ДДС,
от които са произлезли значителни вреди за Българската държава в общ размер
на 10 330 130.00 лева, представляващи разликата между продажната цена и
пазарната стойност на имотите, като деянието представлява особено тежък
случай, както следва:
- На 08.07.2016 г. в гр. София, ул. „Алабин“ № 22, като длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – *** на област София, назначен с Решение
на Министерски съвет на България № 781/26.11.2014 г., от името и за сметка
на Българската държава, съзнателно сключил неизгодна сделка - Договор №
017-03-015 от 08.07.2016 г. за прекратяване на съсобственост между държавата
и юридическо лице, сключен по реда на чл.45а ЗДС и чл. 36 ЗС, по силата на
който е прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез
транслация на притежаваната от държавата част в полза на юридическото
лице, а не чрез обособяване на реален дял със статут на частна държавна
собственост и при най-благоприятния за Българската държава ред, като
продал на „Евротрансбилд“ ЕООД недвижим имот – частна държавна
собственост, съставляващ 8414/10000 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 68134.406.2 с площ от 1376 кв.м., находящ се в гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 58, за сумата от 135 433.00 лева без ДДС при
пазарна стойност към същата дата 2 189 000.00 лева без ДДС и от това
произлязла значителна вреда за Българската държава, която представлявал, в
размер на 2 053 567.00 лева, представляваща разликата между продажната
цена и пазарната стойност на имота;
- На 08.07.2016 г. в гр. София, ул. „Алабин“ № 22, като длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – *** на област София, назначен с Решение
на Министерски съвет на България № 781/26.11.2014 г., от името и за сметка
8
на Българската държава, съзнателно сключил неизгодна сделка – Договор №
018-03-016 от 08.07.2016 г. за прекратяване на съсобственост между държавата
и юридическо лице, сключен по реда на чл.45а ЗДС и чл. 36 ЗС, по силата на
който е прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез
транслация на притежаваната от държавата част в полза на юридическото
лице, а не чрез обособяване на реален дял със статут на частна държавна
собственост и при най-благоприятния за Българската държава ред, като
продал на „Евротрансбилд“ ЕООД недвижим имот – частна държавна
собственост, съставляващ 8414/10000 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 68134.406.1 с площ от 4 762 кв.м., находящ се в гр.София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 56, за сумата от 391 219 лева без ДДС при
пазарна стойност към същата дата 7 119 000 лева без ДДС и от това
произлязла значителна вреда за Българската държава, която представлявал, в
размер на 6 727 781 лева, представляваща разликата между продажната цена и
пазарната стойност на имота;
- На 08.07.2016 г. в гр. София, ул. „Алабин“ № 22, като длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – *** на област София, назначен с Решение
на Министерски съвет на България № 781/26.11.2014 г., от името и за сметка
на Българската държава, съзнателно сключил неизгодна сделка – Договор №
016-03-014 от 08.07.2016 г. за прекратяване на съсобственост между държавата
и юридическо лице, сключен по реда на чл.45а ЗДС и чл. 36 ЗС, по силата на
който е прекратена съсобственост между държавата и юридическо лице чрез
транслация на притежаваната от държавата част в полза на юридическото
лице, а не чрез обособяване на реален дял със статут на частна държавна
собственост и при най-благоприятния за Българската държава ред, като
продал на „Евротрансбилд“ ЕООД недвижим имот – частна държавна
собственост, съставляващ 8414/10000 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 68134.406.3, с площ от 1191 кв.м., находящ се в гр.София,
бул.“Васил Левски“ № 106, за сумата от 132 218 лева без ДДС при пазарна
стойност към същата дата 1 681 000 лева и от това произлязла значителна
вреда за Българската държава, която представлявал в размер на 1 548 782 лева,
представляваща разликата между продажната цена и пазарната стойност на
имота – престъпление по чл. 220, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
С решение № 2 от 26.10.2021 г. по ВНОХД № 212/2021 г. по описа на
9
АСпНС присъдата на СпНС е потвърдена изцяло. Решението не било
протестирано и е влязло в сила на 30.11.2021 г.
Не се спори, а и от представените копия на печатни материали на л. 195
– 208 от делото се установява, че воденото срещу ищеца П. наказателно
производство е било експресивно отразено в медиите, както в неговата
досъдебна, така и в съдебна фаза. Най-ранната статия е от 10.09.2016 г. със
заглавие „Държавата ще се опита да развали сделката за Царските конюшни“.
Впоследствие публикациите отразяват информация за повдигнатото
обвинение, факта на внасяне на обвинителен акт в съда и информация за хода
на делото.
Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 65, том VII, рег. № 7539 по н. д. № 870/2018 г., ищецът П. е
продал на третите за спора лица С. и Ц. И. апартамент на ул. „***“ № ** за
сумата от 80 000 евро.
По делото са представени справка за осигуряването на В. М. П. за
периода 01.01.2009 г. – 31.12.2021 г., както и служебна бележка за
получаваното от същия трудово възнаграждение като *** на област София за
периода 26.11.2014 г. – 13.09.2016 г. и ведомости за заплати.
От основното и допълнителното заключение на вещото лице по
допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че разликата между
нетния размер на трудовото възнаграждение, което ищецът би получил за
периода от 14.10.2016 г. до 12.05.2021 г. на длъжност „***“ на област София,
съобразно размера на възнаграждението получено за пълен отработен месец, и
нетния размер на получените от ищеца трудови възнаграждения от други
трудови правоотношения, възнаграждения по граждански договори и
обезщетения за безработица, е в размер на 92 205.58 лв.
От свидетелство за регистрация на полезен модел рег. № 3010 U1 от
29.10.2018 г., с дата на заявяване - 30.03.2018 г. се установява, че притежател
на модела е „ГЛОБАЛ АЙ СИ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, а един от
изобретателите е ищецът В. П.. Дружеството е регистрирано на 13.06.2017 г.
Пред първоинстанционния съд са представени бизнес план на
„ГЛОБАЛ АЙ СИ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД за глобална технология с
практическо приложение и мултиплициране на бизнес-модели, базирани на
комуникационната мрежа – IC чрез система за генериране, съхранение и
10
дистанционно предаване на свръх слабо електромагнитно излъчване и
въздействие върху водата от юни 2018 г., както и меморандум от 19.10.2018
г., сключен между „ГЛОБАЛ АЙ СИ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД от една страна и
Тъчстоун кепитал партнърс – от друга, с цел - създаване на нов глобален пазар
на ИК в секторите на храните, фармацевтиката, ветеринарната медицина,
селското стопанство, здравеопазването и уелнес. Представено е предложение
за партньорство при въвеждане използването на препарата Арбидол чрез
технологията Global IC Technology в Китай, изпратено от „ГЛОБАЛ АЙ СИ
ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, чрез В. П., до инвестиционен тръст Тъчстоун кепитал
партнърс.
Не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че ищецът П.
е бил освободен от длъжността *** на област София на основание чл. 143,
ал. 2 от КРБ и чл. 29, ал. 3 ЗА поради подадено заявление за
освобождаване от длъжност с Решение № 757 от 13.09.2016 г. на МС, както
и че досъдебното производство срещу него е било образувано с постановление
от 17.09.2016 г.
От показанията на свидетеля К. се установява, че случващото се по
медиите и политическите изказвания по повод освобождаването на ищеца от
длъжността *** на София било ужасяващо. Помни, че обвинението било за
малко над 10 мил. лева. Реакцията на обществото била тежка, вкл. на близките
и семейството. Ищецът познавал съпругата и трите му деца, най-малкият му
син бил 3-4 клас, но дъщеря му била абитуриентка, а големият му син бил
студент. Имало едно или две интервюта на градския прокурор в сутрешни
блокове или в някои от публицистичните предавания. Ищецът имал
хипертония, имал проблеми с кръвното, които се обострили. Отношенията в
семейството му били обтегнати, много хора, с които работил и контактувал, се
отдръпнали от него. Нееднократно се налагало да обяснява, че не е виновен.
Наложило се да продаде апартамента на майка си, защото имал нужда от пари,
за да преживее. Търсил свидетеля за заеми, както и за помощ във връзка с
продажбата на притежавани от него картини, много от които продал. Продал и
едни златни накити. Забраната за напускане на страната му се отразила тежко,
тъй като той пътувал много и служебно, това му пречило в бизнеса.
Последиците продължавали и към настоящия момент, политиката за ищеца
била затворена страница.
11
От разпита на свидетеля К. се установява, че през 2015 г. в България
дошъл руският гражданин Е. Г. с идея за бизнес-проект. С ищеца В. П. решили
да създадат старт ъп дружество. Успоредно с това България станала домакин
на много голяма международна конференция, която третирала проблемите на
теорията за развитието на техния бизнес-проект. Всичко това било възможно
да се случи в България благодарение на ищеца П., тъй като той притежавал
контакти, потенциал и въздействие. В крайна сметка се получил продукт и
през 2019 година към този модел проявила интерес голяма компания със
седалище в Лондон, зад която стояли китайски капитали. Китайците отдавна
работили в тази насока, но те били значително по-напред от тях. Проектът се
развивал добре. Инвестирали като компания в създаването на оценка на
бизнес потенциала. Заплатили над 15-20 хиляди евро. Всичко това като старт
и скорост на развитие на бизнес-проекта спряло поради политически
заведеното дело. Партньорите, с които били работили до този момент, спрели
да контактуват с тях, а имали вече подписан меморандум и конкретни
ангажименти. Бизнес потенциалът по оценката бил оценен на милиарди. Те
загубили много пари, вложени от всеки един от тях. Тази промяна в
отношенията на партньорите се случила, защото в публичното пространство
се разпространило, че В. П. е злоупотребил, че благодарение на него са
настъпили щети, че са го освободили от поста му. Хората, с които работили,
изчезнали, включително и китайците. В сегашната политическа реалност
политическата кариера на ищеца не можела да се възобнови. Според
свидетеля, ищецът бил унищожен.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги счита за обективно
и безпристрастно дадени, безпротиворечиви и кореспондиращи едни с други,
както и с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка Апелативен съд –София
приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от дейността на правозащитните органи от незаконно
повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда. Отговорността
на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на
обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
12
незаконното обвинение. Обезщетението за неимуществените вреди е за
увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими интереси,
включително чест, достойнство и добро име в обществото, а за имуществените
вреди – от засягането на патримониума на пострадалия, който или е намалял,
или не е могъл да се увеличи в резултат на незаконното обвинение. Именно
поради обективния характер на отговорността на държавата нейният
процесуален субституент в лицето на прокуратурата не може да
противопоставя възражения, основани на добросъвестно поведение от страна
на нейните служители. Налице ли е оправдателна присъда, налице е и
незаконосъобразност на повдигнатото и поддържаното от прокуратурата
обвинение.
По иска за неимуществените вреди:
В настоящия случай ищецът П. е оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършване на инкриминираното деяние с влязла в сила
присъда, като в резултат от незаконното обвинение той е претърпял описаните
от свидетелите неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Следователно, искът е доказан по
своето основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.
2 от ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по
справедливост. С оглед установения в чл. 51 ЗЗД принцип на пълна обезвреда,
обезщетението се дължи за всички вреди, пряка и непосредствена последица
от увреждането, като неговият размер трябва да е такъв, че да бъде
достатъчен, за да овъзмезди и поправи изцяло неблагоприятните последици за
пострадалия. Обезщетението за неимуществените вреди се определя глобално
– за всички вреди от непозволеното увреждане. В тази връзка настоящият
въззивен състав споделя приетото от първоинстанционния съд, че ищецът не
следва да доказва всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно
страдание, неудобство, безпокойство, срам и др. под. (решение № 138 от
8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
434/25.11.2015г. по гр. д. № 2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС и др.), тъй като е
нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно.
13
Поради това и при установяване на този вид неимуществени вреди не се
изхожда само от формалните, външни доказателства (решение №
480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС). Само когато се
претендират вреди над обичайното като интензитет и вид, съдът може да ги
уважи при успешно проведено главно и пълно доказване на тези по-големи
вреди и причинната връзка (решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г.
на ІV г. о. на ВКС, решение от 15.01.2013г. по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г. о.
на ВКС и др.).
В правилно приложение на материалния закон първоинстанционният
съд е приел, че прилаганото на критерия „справедливост“ предпоставя
цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за
съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на
обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани, каквито са
продължителността на наказателното преследване, тежестта на повдигнатото
обвинение, характерът на престъплението, което в случая е "тежко" по
смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 НК, възрастта на ищeца към датата на
привличането му като обвиняем и към датата на оправдаването му, броят и
продължителността на извършените с негово участие процесуални действия,
видът и броят на мерките за неотклонение и на процесуална принуда, взети по
отношение на неоснователно обвиненото лице и продължителността им,
разгласяване на информация за наказателното производство в медиите и
свързаните с това негативни последици, особено с оглед общественото и
социално положение на увредения, който е бил утвърден в сферата на своята
дейност като политик, и притежавания от него авторитет в обществото, респ.
фактът, че воденото наказателно производство с конкретното повдигнато
обвинение се е отразило негативно на репутацията и кариерата му.
Конкретните проявления на посочените факти в случая са преценени
задълбочено, в тяхната взаимовръзка и цялост. Съдът е взел предвид вида,
характера и интензитета на вредоносните последици от незаконното
обвинение и въз основа на това е формирал правилен извод относно размера
на дължимото се в конкретния случай обезщетение. По-специално съдът е
отчел, че наказателното производство е продължило повече от 5 години, с
което е надхвърлен разумният срок за провеждането му; Наложени са мярка за
14
неотклонение „парична гаранция“ и мярка за процесуална принуда „забрана за
напускане пределите на страната“, като и двете са били с продължителност от
около 2 години; Повдигнато е било обвинение за две тежки престъпления;
проведени са били повече от 15 открити съдебни заседания, на които ищецът
се е явявал лично; Съдът е отчел и възрастта на ищеца, която към датата на
повдигане на обвинението е 53 г., а към дата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 59 г.
На следващо място, съобразено е в обжалваното решение, че ищецът се
е занимавал с активна политическа дейност, от която възможност окончателно
е лишен занапред, както и че е заемал висша държавна длъжност до
обвинението (бил е *** на София), като обвинението е за престъпление по
служба и е било широко отразено в медиите. В тази връзка настоящият състав
съобрази и формираната съдебна практика, израз на която са напр. решение №
16/02.02.2011 г. по гр. д. № 396/2010 г. на ВКС, III г.о. и решение №
401/21.10.2011 г. по гр. д. № 483/2011 г. на ВКС, IV г.о. и др., според която
публичното разгласяване на процеса и свързаните с това негативни
емоционални последици също попадат в каузалитета на претърпените вреди.
Макар отговорността на Прокуратурата да не е за разгласяването на този факт,
а за повдигане на обвинението срещу лицето, спрямо което наказателното
производство е прекратено поради липса на извършено престъпление,
разгласяването и неговите последици са част от вредоносния резултат, поради
което така причинените вреди също подлежат на репариране от държавата.
Причинно-следственият континуум произлиза от това, че ако прокуратурата
не бе повдигала незаконно обвинение в престъпление, което ищецът не е
извършил, той не бе претърпял унижението от широкото тиражиране и
медийно огласяване на случая. В тази връзка следва да бъде посочено, че
обстоятелството, че ищецът е бил известен политик с контакти, възможности
и извоюван авторитет, съпоставено с факта на широкото разпространяване в
медиите на незаконното обвинение, предпоставя претърпените вреди от него
поначало да са по-големи. Това обстоятелство е оценено и от
първоинстанционния съд при определяне на размера на дължимото
обезщетение.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя и останалите изводи в тази
насока, че когато обвинението срещу определено лице е разгласено чрез
печатни издания или електронни медии, вредоносните последици са по-
15
интензивни, тъй като неговото добро име, авторитет и достойнство са
злепоставени пред неограничен кръг граждани. Поради това, масовото и
продължително отразяване по медиите на воденото незаконно
наказателно производство обективно е допринесло за настъпване на по-
тежки последици за незаконно обвинения ищец. Отражението върху психо-
емоционалното състояние на ищеца, освен обичайното притеснение от
несправедливо осъждане, се изразило и в типично затваряне в себе си, поради
което обвинението се е отразило безспорно негативно и в социален план за
ищеца. Воденото незаконно наказателно производство срещу ищеца е
променило живота му и е оставило негативен ефект както в личен, така и в
професионален план. Ищецът е търпял вреди в по-висок интензитет,
заради публичното оповестяване на повдигнатото му обвинение и воденото
срещу него наказателно производство за престъпление, свързано с
професионалната му дейност и заеманата от него длъжност на ***.
От друга страна, на ищеца е наложена мярка за неотклонение „парична
гаранция“, която е относително лека и не засяга свободата му на придвижване.
Освобождаването му от длъжност е било следствие на снетото
политическо доверие от органа, който го е назначил – Министерски
съвет, което предхожда повдигането на обвинението и следва да бъде
свързано не с прокуратурата, а с автора на сигнала, който е подаден срещу
ищеца за извършени от него престъпления по служба. Не се установяват
увреждания на здравето, свързани с незаконното обвинение, каквито не
се и твърдят от ищеца, с изключение на артериосклерозата, от която
ищецът вече е страдал към датата на повдигане на обвинението, както е
посочено и в исковата молба, и следователно появата й не би могла да се
намира в причинна връзка с него, а единствено с главното заболяване, от
което е страдал ищеца – хипертонична болест на сърцето. Недоказани
също така са и твърденията за неимуществени вреди, притеснения и
негативни емоционални изживявания, свързани с парични проблеми,
продажба на имот и на колекционирани картини заради липсата на
парични средства. На първо място, в тази им част показанията на свидетеля
К. представляват оценъчно съждение, а не свидетелстване за факти. От
друга страна, след като ищецът е могъл да инвестира значителни
средства в международен проект (според показанията на свидетеля К.),
той очевидно е разполагал и със средства за издръжка - на себе си и на
16
семейството си. Обвинението не го е лишило от правото му на труд, което той
е и упражнявал в периода до оправдаването му. На последно място, съдът
съобрази претърпените вреди и през призмата на обществено-икономическите
условия и стандарта на живот в страната.
При съобразяване на всичко изложено въззивният съд намира, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди за ищеца П. следва
да бъде определен на 30 000 лв., който в най-пълна степен ще репарира
вредите на ищеца от незаконното обвинение, както е приел и СГС. Сумата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от влизане в
сила на оправдателната присъда ( т. 4 от ТР № 3/22.02.2005 г. по тълк. д. № 3/
2005 г. ОСГК на ВКС).
По исковете за имуществени вреди:
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички вреди –
както за имуществените, така и за неимуществените, когато те са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение в извършване на
престъпление, за което ищецът е оправдан. Според принципните постановки,
свързани с характера на вредата във вид на пропусната полза и начина на
установяването , заложени в Тълкувателно решение № 3/20212 г. на ВКС,
ОСГТК, и Тълкувателно решение № 3/2021 г. на ВТС, ОСГТК,
пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на
лицето. Понятието пропусната полза е с едно и също съдържание както при
договорната, така и при деликтната отговорност. При всяка от тях,
пропуснатата полза като вид имуществена вреда е елемент от фактическия
състав, пораждащ правото на обезщетение. В закона няма презумпция, по
силата на която пропуснатата полза да се предполага за настъпила. Поради
това, във всички случаи пропуснатите ползи трябва да бъдат доказани от
ищеца. Основателността на претенцията за имуществени вреди във вид
на пропуснати ползи предпоставя сигурност за увеличаване на
имуществото на ищеца, която не се предполага. В разясненията към
посочените тълкувателни решения се приема, че пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което правото на
обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не за
предполагаемите или хипотетичните. Възможността за увеличение на
имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна,
17
за да се приеме наличието на пропусната полза. Тъй като законът изисква
реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение,
предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото
лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно
настъпване на увеличението. Според т. 11 от ТР № 3/22.04.2004 г. държавата
отговаря и за тези вреди, но само когато те са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение за извършено престъпление. Наличието
на такава причинна връзка е в доказателствена тежест на ищеца, който следва
да я установи при условията на пълно и главно доказване.
Такова доказване не е проведено относно претенцията за неполучени
трудови възнаграждения. Ищецът В. М. П. е освободен от длъжността „***“
на област София на основание чл. 143, ал. 2 от НРБ и чл. 29, ал. 3 ЗА поради
подадено заявление за освобождаване от длъжност с решение № 757 от
13.09.2016 г. на МС, което предхожда по време образуването на
досъдебното производство с постановление от 17.09.2016 г. Оставката е
продиктувана от снемането на политическото доверие от страна на МС (както
се твърди и в исковата молба) и разразяването на скандал около действията на
ищеца, за които впоследствие е повдигнато и обвинение. Тази
последователност на събитията във времето изключват обвинението да е
причина за напускането на поста. Всяка политическа фигура упражнява
дейността си в управлението докато се ползва от политическо доверие.
Причината за оставката е загубата на такова от тогавашния министър-
председател и МС порази разразилия се скандал, а не проверката в областната
управа, предшестваща обвинението. Следователно, оставката на ищеца от
поста *** се намира в причинно-следствена връзка със сезирането на
прокуратурата и с подклаждането на скандала във връзка с този факт, но не и
с последвалото обвинение за негови действия, за които е оправдан. От друга
страна, в приложение на дадените указания по тълкуване и прилагане на
закона с цитираните по-горе тълкувателни актове следва да се приеме, че и
самата пропусната полза, респ. самото увеличение на имуществото на ищеца
със заплатите на *** за посочения от него период от време, не са доказани по
предвидения от процесуалния закон начин. По делото не се установява, нито
има основание да се предположи със сигурност, че за целия исков период до
12.05.2021 г. при липса на обвинение ищецът е щял да заема поста на ***.
18
Тази вреда се явява хипотетична, поради което и претенцията за сумата
126 335.70 лв., представляващи пропуснати ползи от неполучаването на
трудово възнаграждение за длъжността *** в периода от 14.10.2016 г. до
12.05.2021 г., следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна.
По същите съображения, за липса на причинно-следствена връзка с
незаконното обвинение и за недоказаност на сигурността в увеличението
на имуществото на ищеца, следва да бъде отхвърлена и претенцията му
за сумата 350 000 лв., представляващи пропуснати ползи от
нереализиране на международен проект „Глобална технология с
практическо приложение и мултиплициране на бизнес-модели, базирани на
комуникационна мрежа - IC чрез система за генериране, съхранение и
дистанционно предаване на свръх слабо електромагнитно излъчване и
въздействие върху водата“. На първо място, липсва каквато и да е доказана
причинна връзка между повдигнатото обвинение и нереализирането на
проекта. Твърденията, че международните партньори и инвеститори са се
отдръпнали от търговски взаимоотношения поради обвинението, се явява
пряко опровергано от факта, че както регистрирането на дружеството и на
полезния модел, така и подписването на меморандума през 2018 г. са
настъпили след повдигане на обвинението и след широкото медийно
отразяване на това обстоятелство. От друга страна, не се доказа тези
пропуснати ползи да са били реална и закономерна последица, която е щяла да
настъпи със сигурност, ако не бе повдигнатото обвинение. По делото не се
установява нито наличие на конкретни договорни обвързаности между
„ГЛОБАЛ АЙ СИ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД и Тъчстоун кепитал партнърс,
нито какви парични средства би получило „ГЛОБАЛ АЙ СИ
ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, вкл. каква би била евентуалната му печалба, нито
какви парични средства би получил всеки един от съдружниците на „ГЛОБАЛ
АЙ СИ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД като дивидент при реализирането на проекта, и
в частност, че ищецът би получил именно сума в размер на 350 000 лв.
Представеният меморандум не съдържа договорни задължения и не обвързва
страните по него, а единствено указва на техните бъдещи евентуални
намерения. Обстоятелството, че проектът е бил обект на интерес от
чуждестранни инвеститори, все още не означава лишаване от сигурна печалба.
Каква е била „прогнозираната печалба“, с оглед приетото в цитираните
тълкувателния решения № 3/2012 г. и № 3/2021 г. на ВКС, ОСГТК, е правно
19
ирелевантно. Това е достатъчно, за да бъдат окачествени и тези вреди като
хипотетични.
По изложените съображения и при отнасяне на неблагоприятните
последици от непроведеното пълно и главно доказване в тежест на ищеца, и
тази претенция за имуществени вреди следва да бъде отхвърлена изцяло.
Ето защо и поради съвпадане изводите на двете инстанции
решението на СГС следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото Прокуратурата на Република България следва
да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ищеца П. адв. А.
Т. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв., в размер
на по 3 050 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2004 от 5.04.2024 г. по гр.д. № 13449/2023
г. по описа на СГС, ГО, 17 състав.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на адв. А. Т. от САК, с адрес: гр. София, ул.
„Позитано“ № 39, на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА и чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 3 050 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
процесуална защита пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис от същото при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20