№ 19101
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110117680 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗД „Б.И.“ АД
искова молба против Г. Л. К., с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 798,34 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разноски в размер на 25,00 лв. по щета № **********, ведно със законната лихва,
считано от дата на подаване на исковата молба 27.03.2025 г. до окончателно изплащане
на задължението.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 10.07.2020 г. в района на гр. София, /адрес/ на бензиностанция ОМВ е настъпило
ПТП с участието на МПС „Опел Астра”, с peг. № СВ****РВ, управлявано от Г. Л. К..
Излага, че съгласно протокол за ПТП № 1746431/10.07.2020 г., съставен от органите на
КАТ, ПТП е настъпило по вина на Г. Л. К., който докато управлявал МПС „Опел
Астра” загубил управление над същия и реализирал ПТП, като самокатастрофирал в
бензиностанция ОМВ, след което напуснал мястото на ПТП. Сочи, че щетите
причинени на бензиностанция ОМВ са: стълб за осветление, знак, грийнлайн над първа
колонка, счупен стъклопакет, увреден ъгъл на сградата. Твърди, че л.а. „Опел Астра” е
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ищцовото дружество.
Сочи, че „О.Б.” ООД е предявило претенция за изплащане на щетите причинени от
водача на МПС „Опел Астра”, като била заведена щета № ********** и определено
обезщетение в размер на 1 773,34 лв., която сума била платена на 04.04.2022 г.
Доколкото водачът на МПС е напуснал мястото на ПТП, претендира изплатеното
застрахователно обезщетение. Твърди, че е поканил ответника да заплати
претендираната сума, но плащане не постъпило. При тези твърдения моли съда да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва на посочената дата
10.07.2020 г. да е управлявал процесното МПС, респ. и настъпването на ПТП с негово
участие. Твърди, че по силата на предварителен договор за покупко-продажба на МПС
от 03.03.2020 г. е предал владението на процесния лек автомобил на Г. П.Д., като
1
страните договорили 6-месечен срок за сключване на окончателен договор. На
12.06.2020 г. купувачът Г. П.Д. обявил лекия автомобил за продажба и автомобилът
бил закупен от трето лице, за което обаче не бил сключен договор в предвидената от
закона форма. Излага, че Г. П.Д. е предал фактическата власт върху автомобила на
третото лице купувач през месец Юни 2020 г., т.е. преди датата на процесното ПТП.
Оспорва размера на претенцията като силно завишен. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ - освен в
случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на
доказване носи виновният водач.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да
установи по делото при условията на пълно и главно доказване че е налице валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, с предмет на
застраховане МПС „Опел Астра”, с peг. № СВ****РВ в срока на застрахователното
покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по последния, че
виновен за събитието е водачът на застрахованото при ищеца МПС – Г. Л. К.,
наличието на специалните предпоставки по чл. 500, т.3 КЗ – че водачът е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина,
че е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на
собственика на увреденото имущество в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже плащането,
както и наведените с отговора на исковата молба възражения, а именно, че
автомобилът е бил управлявал от друго лице.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, при настъпването на които
законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че към датата на процесното
ПТП лек автомобил „Опел Астра”, с peг. № СВ****РВ е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество, че на 10.07.2020г. автомобилът е
участвал в ПТП, както и че ищцовото дружество е заплатило застрахователно
обезщетение в размер на 1773,34 лв. на „О.Б.” ООД.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора в приобщената по делото доказателствена съвкупност.
От приложеното на л. 7 по делото копие на застрахователно полица се
установява, че към датата на настъпване на ПТП-то, процесният автомобил е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество.
От приложеното на л. 8 копие на протокол за ПТП и приложената на л. 95 по
делото препис на административно – наказателна преписка се установява, че
2
автомобилът е участвал в ПТП на процесната дата.
От приложеното на л. 28 платежно нареждане се установява, че ищцовото
дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 1773.34лв.
От приобщените по делото писмени доказателства, показанията на двамата
свидетели и заключението на вещото лице по САТЕ, съдът изведе следния механизъм
на настъпване на произшествието, а именно: на 10.07.2020г., около 03.55 часа, водачът
на лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № СВ **** РВ, се движи в гр. София, /адрес/ с
посока на движение от бул. /адрес/ към бул. /адрес/, като в района на Бензиностанция
„ОМВ“ губи управление над МПС, като реализира ПТП в метален стълб и сградата на
бензиностанцията, след което напуска произшествието.
От заключението на вещото лице се установява, че всички щети по
Бензиностанция „ОМВ“ са в пряка причинно – следствена връзка с произшествието,
като стойността за възстановяване на същите, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е 2107.34лв.
Настоящият съдебен състав намира, че от страна на ищеца не се доказа при
условията на пълно и главно доказване, че водач на процесния автомобил, респективно
виновен за настъпване на ПТП е ответникът Г. Л. К., доколкото не са ангажирани
доказателства в тази насока.
На първо място от протокола за ПТП /л. 8/ се установява, а и не е спорно по
делото, че към датата на настъпване на произшествието, процесният лек автомобил
„Опел Астра“ с ДК № СВ **** РВ е бил собственост на Г. Л..
В протокола за ПТП, обаче, в графата вода/друг участник органите на КАТ,
обслужили произшествието на място са посочили, че водачът е напуснал ПТП-то.
От изисканата и приложена по делото административно наказателна преписка
/л. 95 и сл./ също не може да се установи, че водач на МПС-то е бил ответникът,
доколкото материалите по преписката са докладна записка от служител на МВР, в
която не се съдържат данни за водача на автомобила, както и обяснения на Н.Г. –
служител на бензиностанцията, в които същият е заявил, че след произшествието
водачът е казал нещо на колегите му и е избягал.
В преписката на КАТ, липсват материали, от които да се установи водачът,
виновен за настъпване на произшествието, на следващо място не са налице данни да е
реализирана административно наказателна отговорност по отношение на ответника
във връзка с произшествието, доколкото не се установи да е изготвен АУАН /акт за
установяване на административно нарушение / и да е издадено НП / наказателно
постановление/.
От разпитаните по делото свидетели същото не може да се установи
самоличността на водача, доколкото по време на разпита си Г. М. заяви, че към датата
на ПТП е била управител на бензиностанцията, но са я извикали и е пристигнала на
мястото след настъпване на произшествието, като същата сочи, че водачът на
автомобила не е бил там.
Другият свидетел Г. П.Д. посочи, че с ответника се познават от деца, като
същият заяви, че през 2020г. Г. Л. К. му е продал автомобила и го ползва от март
2020г., като свидетелят заяви, че го е продал юни или юли 2020г. и не е имал ПТП с
него. Показанията на свидетеля намират опора в приложеното на л. 50 копие на
предварителен договор, не оспорен от ищеца, от който се установява, че продавачът Г.
Л. К. е предал владението на автомобила на купувача Г. П.Д. на 03.03.2020г., датата на
сключване на предварителния договор за процесния лек автомобил, тоест преди датата
на ПТП.
По изложената аргументация, доколкото не се доказа един от елементите от
фактическия състав на заявената искова претенция, а имено, че ПТП-то е причинено от
ответника Г. Л., в качеството му на водач на лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № СВ
3
**** РВ, исковата претенция се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 ЗАдв., ищецът
следва да заплати на адв. И. В. Ю. адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв. –
за оказана безплатна правна помощ на ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, срещу Г. Л. К.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1 798.34 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00
лв., по щета № **********, във връзка с настъпило на 10.07.2020г., около 03.55 часа, в
гр. София, на /адрес/, ПТП, с лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № СВ **** РВ,
застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал.
2 ЗАдв., да заплати на адв. И. В. Ю. от САК сумата от 400.00лв. - адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4