Решение по дело №694/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 138
Дата: 28 октомври 2021 г.
Съдия: Минка Кирчева
Дело: 20213230200694
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Добрич, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минка Кирчева
при участието на секретаря Ирена Р. Иванова
като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно
наказателно дело № 20213230200694 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. ЮЛМ. АД. – управител на „ З.А. 75 „
ЕООД, ЕИК: ***, с. Оброчище срещу НП № 574720 от 27.04.2021г., издадено
от Директора на офис Добрич при ТД на НАП Варна, с което на „ З.А. 75 „
ЕООД, ЕИК: ***, с. Оброчище, за нарушение по чл. 125, ал. 4 и ал. 5 във вр. с
чл. 179 от ЗДДС, на основание чл. 179 от ЗДДС е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500лв. С жалбата се моли на основание чл. 28 ЗАНН
Наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено
изцяло.
В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален
представител на жалбоподателя, поддържа жалбата.
Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира
наказателното постановление, като законосъобразно и обосновано да бъде
потвърдено.
1
Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима като депозирана в
законоустановения 7-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална
легитимация /л. 9 /.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган
в присъствие на законен представител на наказаното лице и двама свидетели.
Надлежно е връчен и съдържа задължителните реквизити по чл.42 от ЗАНН.
НП е издадено в рамките на законоустановеният срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН,
от компетентен административнонаказващ орган, предвид приложената по
делото Заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния Директор на НАП и
съдържа задължителните реквизити по чл.57 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
От фактическа страна:
При извършена документална проверка на 24.02.2021г. в ТД на НАП
Варна, офис Добрич, св. *. К. *. – старши инспектор по приходите в НАП
Варна, офис Добрич установила, че като регистрирано по ЗДДС лице „ З.А. 75
„ ЕООД, ЕИК: ***, с. Оброчище не е изпълнило задължението си да подаде
справка – декларация и отчетни регистри по чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП –
гр. Варна, офис Добрич за данъчен период 29.12.2020г.-31.12.2020г. в
законоустановения срок – до 14.01.2021г. включително.
Предвид констатираното нарушение, св. Я. образувала процесното
административнонаказателно производство, като съставила на 26.03.2021г., в
присъствието на законен представител на дружеството и свидетелите В.Г., и
Е.Д., АУАН № F 607162, с който вменила на юридическото лице
2
административно нарушение по чл. 125, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС.
Въз основа на така съставения АУАН, на 27.04.2021г. било издадено
обжалваното НП № 574720 от Директора на ТД НАП Варна, офис Добрич, с
което за описаното в АУАН административно нарушение, на основание чл.
179 от ЗДДС, била наложена „ имуществена санкция „ в размер 500лв.
Разпитани в качеството на свидетели Я., Г. и Д. потвърждават
констатациите в АУАН и законосъобразното му съставяне. Съдът изцяло
кредитира гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите, като обективни, непротиворечиви и взаимодопълващи се. В
съдебно заседание бяха приобщени към доказателствения материал по делото
и заверено за вярност копие от Справка-декларация за данък върху добавена
стойност / л. 31 / и справка за актуално състояние на процесното търговско
предприятие, регистрирано на 21.12.2020г.
Предвид гореизложеното съдът направи следните правни изводи:
С така описаното деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл. 125 ал. 1 и ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС.
Съобразно чл. 125 ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б.
Съгласно чл. 125 ал. 4 от ЗДДС справка-декларация по ал. 1 се подава и
когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите,
когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или
придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.
Съгласно чл. 125 ал. 5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните
регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят.
Съгласно чл. 179 от ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде
справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде
в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
3
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични
търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
Независимо че административното нарушение, за извършването на
което е издадено наказателното постановление, е формално по своя характер
и за неговата съставомерност не е необходимо настъпване на вредни
последици, случаят може да бъде преценен като маловажен. Разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение, с оглед вида на нарушенията -
резултатни или формални. В този смисъл, не може да се обоснове извод, че
само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се включва
настъпване на общественоопасни последици, извършването на това
нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Преценката дали извършеното административно нарушение е маловажен
случай се прави, с оглед на засегнатите от деянието обществени отношения,
липсата или незначителността на причинените в резултат от деянието
общественоопасни последици, всички обстоятелства, при които деянието е
намерило проявление в обективната действителност: време, място,
обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му,
причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към
осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други
извършени нарушения.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност, а не на
целесъобразност.
Общото понятие на административното нарушение е дефинирано в чл. 6
от ЗАНН. В разпоредбите на чл. 28 и чл. 39, ал.1 от ЗАНН, законът си служи
още с понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения. При
извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН,
4
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
„маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен“
случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от
ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност
освобождава от административнонаказателна отговорност, а това
освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в
закона „може“ не обуславя действие при „оперативна самостоятелност“, а
означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на
наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а
именно - при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи
наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени
законови последици.
Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по
приложението на чл. 6 ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван
в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде
обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г., по т. н. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на Върховния касационен съд.
Неподаването на справката–декларация и отчетните регистри /в
изпълнение на задълженията по чл. 125, ал.1 и ал.4 от ЗДДС/ в срока,
определен от законодателя, а със закъснение, безспорно представлява
формално нарушение без видим вредоносен резултат, което не изключва
приложението на института „маловажен случай“. При формалните
5
нарушения, по аргумент от чл. 93, т.9 от НК, следва да се преценя
конкретното отражение на дадено нарушение върху обществените отношения
/морална укоримост и др./ В случая процесното нарушение е формално, а
подадената със закъснение декларация е с нулеви обороти, което
обстоятелство не предполага внасяне или възстановяване на данък.
Предвид гореизложеното съдът приема, че в настоящето производство се
налага извод за маловажност на случая, поради което са налице предпоставки
за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и отмяна на обжалваното
НП.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 574720 от 27.04.2021г., издадено от Директора на офис
Добрич при ТД на НАП Варна, с което на „ З.А. 75 „ ЕООД, ЕИК: ***, с.
Оброчище, за нарушение по чл. 125, ал. 4 и ал. 5 във вр. с чл. 179 от ЗДДС, на
основание чл. 179 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на
500лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от
уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6