Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
С Решение № 755 от 29.01.2013 година, постановено по ГР.Д.№ 1445 по описа за 2012 година на Горнооряховски районен съд е прието за установено по отношение на "Е. П." , че К. Х. Б., не дължи на дружеството сумата от 2132,59 лв., представляваща начислена корекционна сума по партидата му с клиентски № * и абонатен № *,за периода: 13.12.2011 год. - до 21.05.2012 год. № 23917/11.06.2012 год. на адрес с.П,общ.Г.О., ул."К.",№ 18 ,за корекция на сметки при неточно измерване на ел. енергия, на основание чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на ДПЕЕМ Осъден е ответникът да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 90,30 лв. ДТ и сумата от 320 лв. разноски за адвокатско възнаграждение .. Постъпила е въззивна жалба, подадена от процесуалните представители на "Е.-П." . Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои порочността на решението и доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение. Претендират се разноски. Връчен е препис от въззивната жалба на насрещната страна. В законовия срок не е постъпил отговор на въззивната жалба. Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните п¯ делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство по наведените с жалбата оплаквания е предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието зa установено, че ищецът не дължи на ответника претендирано от него вземане. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1 от ГПК и съобразявайки се с правомощията си на въззивна инстанция съдът констатира, че решението е валидно и допустимо. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ответника право се оспорва от ищеца, който твърди, че спорното право не съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответникът твърди съществуването на оспорваното от ищеца вземане. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си като въззивна инстанция съдът намира решението за правилно по следните съображения: Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявен е отрицателен установителен иск, който е основателен по следните съображения: С оглед вида на търсената защита и разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува. Със Закона за енергетиката, ОУ на "Е.ОН П." , сега "Е. П." , и ОУ на "Е.ОН М.", сега "Е. М." , са регламентирани правата и задълженията на страните при доставяне и използване на електрическа енергия. Спазени са разпоредбите на ЧЛ.98а и чл.98 б от ЗЕ, в редакцията им към процесния период, за публикуване както на ОУ на "Е.ОН П." и ОУ на "Е.ОН М.", така и на изменението на ОУ на "Е.ОН М.". Тези обстоятелства са служебно известни на решаващия състав. Общите условия и изменението им са влезли в сила. Не е спорно по делото,че ищецът е "потребител" по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действаща през процесния период. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със ЗЕ и ОУ юридически факти, от които възниква право на ответника да "коригира" количеството пренесена електрическа енергия и правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена с ОУ на "Е.ОН М." , сега "Е.Про М." . Да бъде осъществен фактическият състав, от който би възникнало вземане за ответника спрямо потребителя, както следва: пренесено количество енергия, потребено от ищеца; да не е отчетено със СТИ изцяло или частично пренесеното и потребено количество енергия;да е налице "неправомерно въздействие върху СТИ", осъществено виновно от ´отребителя. За последния елемент от посочения фактически състав съдът е мотивиран от следното: Тълкувайки разпоредбата на чл.38, ал.2 от ОУ на "Е.ОН М." , сега "Е. М." , настоящ ят състав прави извод: "не е ясно и е двусмислено" регламентирано от кого би следвало да е причинено "неправомерното въздействие", за да възникне за ответника правото на "корекция" и правото на "парично вземане", изчислено по методологията, определена с ОУ на "Е.ОН М." , сега "Е. М." , както и "не е ясно и е двусмислено" регламентирано "без виновна ли е отговорността" за причинено "неправомерното въздействие", за да възникнат за ответника спрямо ищеца посочените права. При "неяснота и двусмисленост" при съставяне на клаузи на договори, предлагани на потребители, на основание чл.14 7, ал. 1 и ал.2 от Закон за защита на потребителите "неясното и двусмислено условие" се тълкува в полза на потребителя. Посочената разпоредба е ясна и категорична и обосновава извод, че правото на "корекция" и произтичащото от него парично вземане на ответника спрямо ищеца би възникнало само, ако е налице "неправомерно въздействие върху СТИ", осъществено виновно от потребителя. По делото няма събрани никакви доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи извод, че са осъществени всички елементи от посочения по-горе фактически състав. Нито чрез съдържанието на "Констативния протокол", нито чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство СТЕ /л.58 -66/, нито чрез депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания/л.76/ е установено "неправомерно въздействие върху СТИ", осъществено от потребителя-ищец виновно. " Безвиновната" отговорност е неприложима по изложените по-горе съображения. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен. Настоящият състав счита, че не е необходимо да обсъжда наведените с въззивната жалба оплаквания, тъй като ответникът не успя да докаже собствената си теза за възникване и съществуване на претендираното на основание чл.38, ал.2 от ОУ вземане по изложените погоре мотиви. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционният съд,поради което решението като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 755 от 29.01.2013 г. , постановено по гр.д. № 1445 по описа за 2012 година на Горнооряховския районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ______________________ ЧЛЕНОВЕ: 1. ________________________ 2. ______________________ |