№ 3078
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело №
20231100513141 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника “Телесофт консултинг“ ООД, против
Постановление, обективирано в разпореждане от 28.09.2023 г. на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 в
КЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнително дело № 20198400401330.
Жалбоподателят сочи, че последното действие по принудително изпълнение е извършено на
21.09.2021 г., поради което и е налице основание по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК за прекратяване на
изпълнителното дело. Моли съда да отмени обжалваното постановление и да прекрати
изпълнителното дело.
Взискателят “Ви-софтуер“ ЕООД, е подал отговор на жалбата, в който изразява
становище за нейната неоснователност. Твърди, че не е налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство, тъй като от момента на образуване на изпълнителното дело
не е минавал период по-дълъг от две години, през който от името на взискателя да не са
искани и съответно – да не са осъществявани изпълнителни действия по делото. Моли съда
да остави жалбата без уважение.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, частният съдебен
изпълнител М.Ц. излага становище за неоснователност на жалбата. Описва подробно
предприеманите по делото изпълнителни действия и твърди, че не е изтекъл период по-
дълъг от две години по делото от последното изпълнително действие – постъпване на
парична сума в изпълнение на наложен запор – 10.02.2023 г., през който взискателят да не е
искал, респективно – да не са извършвани изпълнителни действия.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на
1
страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в
обхвата на чл. 435 ал. 2 ГПК, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от приложените по делото документи, изпълнително дело № 20198400401330
е образувано по молба от 20.12.2019 г. на взискателя “Ви-софтуер“ ЕООД за събиране на
вземания въз основа на съдебно решение 63 Cg 97/18m, издадено от Търговски съд Виена,
Република Австрия, отделение 63 от 29.11.2019 г. срещу длъжника “Телесофт консултинг“
ООД за събиране на парично задължение. С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е възложил на съдебния изпълнител извършването на действия по чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ.
Покана за доброволно изпълнение с изх. № 446/07.01.2020 г. е връчена на длъжника
“Телесофт консултинг“ ООД на 15.01.2020 г.
С молба от 17.01.2020 г. взискателят е поискал налагането на запор върху банкови
сметки на длъжника.
Със запорни съобщения с изх. № 465/07.01.2020 г., изх. № 468/07.01.2020 г., изх. №
17367/28.10.2020 г., изх. № 17367/28.10.2020 г. и изх. № 18757/21.09.2021 г. са наложени
запори върху банкови сметки на длъжника в страната.
Със съобщение с вх. № 5934/23.05.2022 г. “Айкарт“ АД е признал за основателно
вземането, за което е наложен запор със запорно съобщение с изх. № 18757/21.09.2021 г.,
като на 10.02.2023 г. е постъпила парична сума в изпълнение на наложения запор върху
сметка на длъжника.
С обжалваното постановление, обективирано в разпореждане на съдебния
изпълнител от 28.09.2023 г. (л. 331 от изп.дело) съдебният изпълнител е оставил без
уважение искането за прекратяване на изпълнителното дело. Длъжникът е уведомен за
отказа на съдебния изпълнител на 10.10.2023 г. (л. 332 от делото), а жалбата срещу отказа на
съдебния изпълнител е подадена на 23.10.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
2
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. По аргумент от това разбиране се налага изводът, че
прекъсва давността конкретно предприетото действие в рамките на определения по искане
на взискателя изпълнителен способ- опис, оценка, запор и ако конкретното действие води до
събиране на вземането, в рамките на конкретния способ, давността е спряна до
постъпването на парична сума по сметка на съдебния изпълнител, тъй като до този момент
взискателят, който очаква плащане по посочения от него изпълнителен способ, няма интерес
да иска изпълнение чрез друг изпълнителен способ, защото получава изпълнение. Поради
тази причина до този момент не може да се приеме и че взискателят бездейства, тъй като
същият няма интерес да сочи нов изпълнителен способ, докато вземането му се
удовлетворява или докато съдебния изпълнител извършва действия, годни да го
удовлетворят.
В случая последното извършено изпълнително действие, от което е започнал да тече
срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е постъпването на парична сума в следствие на наложен
запор на банковите сметки на длъжника на 21.09.2021 г., поради което и не е налице
настъпила перемпция относно изпълнителното производство.
С оглед горпеизложеното, настоящият състав на съда намира, че взискателят е
проявил активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на
подлежащото на принудително изпълнение притезание, поради което не е налице основание
за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Предвид изложените съображения, обжалваният отказ на съдебния изпълнител се
явява законосъобразен, а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата следва
да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление, обективирано в разпореждане от 28.09.2023 г. на
ЧСИ М.Ц., рег. № 840 в КЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнително дело №
20198400401330, по молба на длъжника “Телесофт консултинг“ ООД, ЕИК *********.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4