Определение по дело №109/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 103
Дата: 20 март 2023 г. (в сила от 20 март 2023 г.)
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20235000600109
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 103
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова

Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20235000600109 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХII НПК.

С обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд е
оставил без уважение молбата на лишения от свобода С. М. С. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказание
„Лишаване от свобода“ наложено му с Присъда № 52/04.05.2009г.,
постановена по нохд № 408/2009 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.
Недоволен останал жалбоподателя и чрез защитника си го обжалвал. В
жалбата е изразил несъгласие с изводите на съда, че по време на изтърпяване
на наказанието си в Затвора - * не е осъзнал трайно обществената опасност и
вредите от престъплението и това е пречка да бъде условно предсрочно
освободен.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима за разглеждане и разгледана по същество е основателна.
1
Съдът е приел, че макар и към момента да са налице обективните
предпоставки и лишеният от свобода да е изтърпял фактически не по-малко
от половината от наложеното му наказание, то към момента доказателствата
не установяват да е постигната нужната трайна и категорична промяна в
нагласите и поведението на осъдения, предпоставяща условното му
предсрочно освобождаване.
За да направи този си извод, първата инстанция е съобразила
изготвеното становище на началника на Затвора – * приложените по делото
доказателства, от които се установява, че лишения от свобода С. през
периода на пребиваване в затвора работи, съблюдава трудовата дисциплина,
награждаван е многократно, лисват данни за проявена агресия и личностни
конфликти с други затворници или затворническата администрация, които
обстоятелства сочат, че корекционното въздействие е постигнало значителен
ефект насочен към поправянето и превъзпитанието му.
Независимо от това, първата инстанция е счела, че лишения от свобода
С. не е осъзнал трайно обществената опасност и вредите от извършеното
престъпление и това е пречка същият да бъде освободен условно предсрочно
от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Така сторените от Окръжния съд изводи са неправилни, не
кореспондират с доказателствата по делото и не могат да бъдат споделени от
настоящата инстанция.
От становището на началника на Затвора - * се установява, че в хода на
изтърпяване на наказанието рискът от рецидив при С. е снижен от среден до
нисък. Същият осъзнавал отчасти тежестта на извършеното деяние. С
участието си в трудовата дейност и примерно поведение е показал позитивна
промяна. По време на престоя си в затвора за изпълнение на наказанието,
превъзпитателния ефект и предупредителното въздействие са постигнати,
като е стимулиран наличния ресурс за водене на законосъобразен начин на
живот. Отчетени са неизцяло изпълнени цели, насочени към промяна на
отношението към правонарушението.
В пробационния доклад е отбелязано, че лишеният от свобода С. много
добре се справя с трудовите си задължения, награждаван е многократно и
няма действащи дисциплинарни наказания.
Поради демонстрираното и трайно утвърдено добро поведение режимът
2
на осъдения е бил заменен от „общ“ на „лек“.
Тези обстоятелства, по които не се спори от страните, и които правилно
са отчетени от първата инстанция изпълват в пълен обем и с необходимата
достатъчност съдържанието на понятието „поправяне“ и сочат, че целите на
специалната и генералната превенция спрямо лишения от свобода С. са
постигнати изцяло и необходимост от продължаване на корекционното
въздействие в местата за лишаване от свобода липсва.
Този извод се подкрепя и от многобройните награди на осъдения и от
мотивите на затворническата администрация за промяна на режима му от „
общ“ в „ лек“.
Не може да бъде споделен изводът на първата инстанция за
необходимост от продължаване на корекционното въздействие върху
осъдения С., изведен от единствено и само от обстоятелството, че същият
осъзнавал отчасти тежестта на извършеното деяние. При положение, че както
затворническата администрация, така и първоинстанционният съд са счели,
че положителната промяна у осъдения, освен във всички други зони, е
постигната, макар и от части и в зоната на отношението му към стореното в
срока на изтърпяване на наказанието му, то пенитенциарното въздействие
върху мисленето и поведението на осъдения е постигнало необходимия
положителен ефект.
Именно в тази връзка е и Препоръка /2003/22 на Комитета на
министрите, приета при условията на чл.15б от Статута на Съвета на Европа,
която определя условното предсрочно освобождаване като мярка,
признавайки я за „една от най-ефективните и конструктивни" с цел най – вече
за насърчаване на социалната реинтеграция на осъдените в обществото.
Именно тази цел очевидно би била постигнати в пълен размер с условното
предсрочно освобождаване на С. от неизтърпения остатък на наложеното му
наказание, поради което продължаването му на престоя му в затвора не е
необходимо.
Всичко това очертава наличие и на втората изискуема от разпоредбата
на чл.70, ал.1 НК предпоставка, а именно, че С. с примерното си поведение и
честно отношение към труда е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне.
Като не е съобразила това и е оставила молбата на лишения от свобода
3
С. без уважение, първата инстанция е нарушила закона и е постановила един
незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен.
При решаване по същество на въпросите, поставени от молителя в
молбата му за УПО настоящият състав, намира, че след като и двете
изискуеми от закона материалноправни предпоставки за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието му са налице, то
молбата му следва да бъде уважена.
Остатъка от наказанието, което към настоящият момент лишеният от
свобода С. остава да търпи е две години, седем месеца и деветнадесет дни.
Поради това лишеният от свобода С. С. следва да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието от две
години, седем месеца и деветнадесет дни, наложено му с Присъда №
52/04.05.2009г., постановена по нохд № 408/2009 г. по описа на Окръжен съд
– Ямбол.
На основание чл.70, ал.6 НК на С. следва да бъде определен изпитателен
срок в размер на две години, седем месеца и деветнадесет дни
Съдът като съобрази представения по делото пробационен доклад
намира, че за постигане в пълен обем на целената позитивна промяна в
отношението на С. към извършеното от него противоправно деяние през
определения изпитателен срок срок следва да бъде постановена и
пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК „задължителни периодични срещи
с пробационен служител“.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 228/02.03.2023г. по чнд № 355/23г. на
Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на лишения
от свобода С. М. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказание „Лишаване от свобода“ наложено му с Присъда №
52/04.05.2009г., постановена по нохд № 408/2009 г. по описа на Окръжен съд
– Ямбол и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.70, ал.1 НК ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО
ПРЕДСРОЧНО лишения от свобода С. М. С. с ЕГН **********, роден на
4
18.09.1952 г. в гр. *, живущ в с. *, обл. * от изтърпяване на остатъка от
наказание „Лишаване от свобода“ наложено му с Присъда № 52/04.05.2009г.,
постановена по нохд № 408/2009 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол в
размер на ДВЕ ГОДИНИ, СЕДЕМ МЕСЕЦА И ДЕВЕТНАДЕСЕТ ДНИ.
На основание чл.70, ал.6 НК ОПРЕДЕЛЯ на лишения от свобода С.
М. С. изпитателен срок в размер на ДВЕ ГОДИНИ, СЕДЕМ МЕСЕЦА И
ДЕВЕТНАДЕСЕТ ДНИ.
На основание чл. 70, ал.6 НК НАЛАГА на лишения от свобода С. М.
С., пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ в рамките на определения
изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ, СЕДЕМ МЕСЕЦА И
ДЕВЕТНАДЕСЕТ ДНИ.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на Началника на Затвора * за
незабавно изпълнение.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5