Определение по дело №11620/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2551
Дата: 17 януари 2024 г. (в сила от 17 януари 2024 г.)
Съдия: Калина Венциславова Станчева
Дело: 20231110111620
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2551
гр. София, 17.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110111620 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ФИРМА“
ЕАД срещу Н. А. Г., с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо
ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата от 1986.00 лева -
главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия и такса
за дялово разпределение през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда (20.04.2022 г.) до окончателното
изплащане на дължимите суми; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата
съществуването на вземане на ищеца за сумата от 296,65 лева - мораторна
лихва, начислена върху главното вземане за периода от 31.07.2019 г. до
14.04.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата Н. А. Г. била клиент за
битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за нея били
приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За
процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ФИРМА“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите
на „ФИРМА“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел IX на Общите условия от
2016 г. бил определен 45- дневен срок за заплащане на месечните дължими
суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода,
за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна
енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 309,
находящ се в АДРЕС, с абонатен № 351243, но не била заплатила цената на
същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна
собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово
1
разпределение. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за
този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответницата Н.
А. Г., чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адв. И. П. М. от САК, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор от същата, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни по основание и размер. На първо място се оспорва ищцовото
твърдение, че ответницата има качеството „битов клиент“ и е потребител на
топлинна енергия, в качеството си на наемател на общински жилищен имот.
Посочва, че наемният договор с ответницата е бил сключен на 14.07.2005 г.,
като съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за общинската собственост, след
изтичане на 10-годишния срок, предвиден в цитираната разпоредба,
договорът е прекратен по силата на закона, считано от 14.07.2015 г. С оглед
последното, счита че всички задължения към ищеца следва да се предявяват
само към собственика на имота. Продължава, че молбата за разкриване на
партида, подадена от ответницата през декември 1999 г., не била достатъчно
основание да обуслови наличието на облигационно правоотношение между
страните. На второ място твърди, че с напускането на жилището (преди
повече от 4 години) едностранно е прекратила наемното си правоотношение с
общината, с което било преустановено и изпълнението на процесните
задължения. Релевира възражение за погасяване по давност на
претендираните суми, възникнали в периода до 20.04.2019 г. Оспорва иска за
услугата дялово разпределение, доколкото по делото не бил представен
договор за дялово разпределение. С оглед последното, не било ясно как е
извършвано начисляването на топлинна енергия и каква е действителната
мощност на монтираните в жилището уреди. Продължава, че не били
представени доказателства относно годността на използваните от продавача
средства за измерване. Навежда, че чл. 36, ал. 2 от ОУ на „ФИРМА“ ЕАД
представлява неравноправна, респективно нищожна клауза, на основание чл.
146 вр. 143, ал. 2, т. 10, 11 и 19 от ЗЗП, тъй като същата не била уговорена
индивидуално, а била изготвена предварително, без участие на потребителя.
Оспорва и акцесорните искове за лихви. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли претенциите на ищеца и да присъди разноски по делото.
Към настоящия момент не са налице обстоятелства, които да се
признават от страните, респективно да не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и
ответницата за доставка на топлинна енергия до процесния имот през
2
исковия период;
2. качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди на
ответницата през процесния период, в това число, че е наемател, респ.
ползвател на процесния топлоснабден имот;
3. количеството на реално доставената на ответницата топлинна енергия,
нейната цена и размера на претендираното вземане;
4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане, включително
датата на публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия
на интернет страницата на ищцовото дружество;
5. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;
6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната
давност;
7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила претендираните
вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът
намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени
доказателства, да бъдат допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи с поставени в исковата молба задачи. Относно доказателственото
искане на ищеца да бъде изискан по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК от Столична
община, район „Слатина“ договора за наем на процесния топлоснабден имот
– апартамент № 309, находящ се в АДРЕС, съдът намира, че същото е
нередовно и в тази връзка на ищеца следва да се дадат нарочни указания.
Същият следва да бъде предупреден, че при неизпълнение в срок и на
основание чл. 101, ал. 3 ГПК, съдът ще приеме, че не е сезиран с такова
искане.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и
допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на
основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо
ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата от 1986.00 лева -
главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия и такса
за дялово разпределение през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда (20.04.2022 г.) до окончателното
изплащане на дължимите суми; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата
3
съществуването на вземане на ищеца за сумата от 296,65 лева - мораторна
лихва, начислена върху главното вземане за периода от 31.07.2019 г. до
14.04.2022 г.
Към настоящия момент не са налице обстоятелства, които да се
признават от страните и да не се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и
ответницата за доставка на топлинна енергия до процесния имот през
исковия период;
2. качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди на
ответницата през процесния период, в това число, че е наемател, респ.
ползвател на процесния топлоснабден имот;
3. количеството на реално доставената на ответницата топлинна енергия,
нейната цена и размера на претендираното вземане;
4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане, включително
датата на публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия
на интернет страницата на ищцовото дружество;
5. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;
6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната
давност;
7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦАТА е да докаже, че е заплатила
претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите
искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на
спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и
ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при
постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИЦАТА , че към „ФИРМА“ ЕАД са избрани
обществени посредници с цел да разглеждат жалби, сигнали и предложения
на граждани, да разясняват правата и задълженията им във връзка с
предоставяните от „фирма“ ЕАД услуги и във връзка с възникнали с
дружеството спорове. Обществените посредници могат да бъдат открити
на адрес: ФИРМА.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 21202/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
161-ви състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи,
поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 250 лева, вносими
4
от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Т. Й. К., специалност: отопление,
вентилация и климатична техника, която да бъде уведомена за допуснатата
експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на
документ за внасяне на определения депозит.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 250 лева, който
следва да бъде внесен от ищцовото дружество в едноседмичен срок от
получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б.,
специалност: съдебно-счетоводни и финансово-ценови експертизи, която да
бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание
след представяне на документ за внасяне на определения депозит.
УКАЗВА на ищеца „ФИРМА“ ЕАД в 1-седмичен срок от получаване
на съобщението да представи нарочна писмена молба по смисъла на чл.
192, ал. 1 ГПК, която да бъде изпратена на третото неучастващо по
делото лице Столична община, район „Слатина“, с оглед искането му за
представяне по делото на договор за наем на общинско жилище - апартамент
№ 309, находящ се на адрес в АДРЕС, сключен с Н. А. Г., ЕГН **********.
При неизпълнение в указания срок, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, съдът ще
приеме, че не е сезиран с такова искане.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
03.04.2024 г. от 09:30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на
ищеца - и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по
делото и по дадените със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответницата в отговора на
исковата молба оспорвания и възражения.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5