РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Павликени, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Ив. Цариградска
при участието на секретаря Венка Ал. Миланова
като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Гражданско дело №
20214140100548 по описа за 2021 година
Производството по обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗАД „ОЗК – З.“
АД, гр. ***, чрез адвокат С.С. *** против Община П., с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 410, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД
и иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 17.01.2017г. лицето Г. В. Г. управлявал лек автомобил "БМВ" с ДК
***, собственост на същото лице в гр. П., ул. ***. По време на движението управляваният
от Г. автомобил преминал през несигнализирано препятствие- дупка на пътното платно, в
резултат на което настъпило ПТП с материални щети. Излага, че със собственика на
увредения автомобил ищецът имал сключена застраховка „Каско на МПС“ с полица № ***
със срок на действие 15.12.2016 г.- 15.12.2017 г. Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП и
на база уведомление за щета от водача на увреденото МПС е образувана преписка по щета
№ ***, направени били оглед и оценка на причинените щети на увреденото МПС, които
били оценени на стойност в размер на 458,10 лева, като с превод по посочена банкова сметка
на собственика на 09.03.2017г. била преведена посочената сума. Счита, че след плащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице против ответника,
както и че последният носи отговорност за неизпълнение от страна на служителите му на
законови задължения за изграждане, ремонт и поддръжка на пътната инфраструктура, които
също така не са сигнализирали препятствието на пътя, не са организирали движението по
начин, осигуряващ безопасността му по реда, предвиден в разпоредбите на ЗДвП чрез
1
съответни светлинни сигнали, пътни знаци и т.н. След отправяне на регресната покана
ответникът не изпълнил задължението си, поради което се претендира присъждане на
изплатената като обезщетение сума от 458,10 лева, мораторна лихва в размер на 144, 18лв.
за периода 11.04.2018г.-11.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
11.08.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Община ***, в отговора на исковата молба оспорва предявените искове по
основание, като намира същите за неоснователни, предвид наведени в тази насока
съображения. Оспорва да е налице противоправно поведение /действие или бездействие/ от
страна на ответника, което да е причинило процесните вреди, както и наличието на
причинно-следствена връзка между бездействие на ответника и вредата по автомобила.
Счита, че не са налице ясни и конкретни твърдения за механизма на ПТП – относно
скоростта на движение на автомобила, наличието на сняг или вода по пътното платно.
Счита, че с оглед снеговалежите на процесната дата, както и липсата на други участници в
движението, посочени в протокола за ПТП, следва да се приема, че водачът на пострадалото
МПС не се е съобразил с пътната обстановка и е изцяло виновен за вредите. Алтернативно
моли да се приеме съпричиняване от негова страна в размер на 50 %. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
В с.з. се представлява от юрисконсулт Л., поддържащ доводите на ответника,
обективирани в отговора на исковата молба, поради което сочи, че искът следва да бъде
отхвърлен в цялост, претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представената от ищеца като писмено доказателство застрахователна полица № *** е
видно, че е сключен застрахователен договор за застраховка " Каско МПС" на л.а. „БМВ“,
модел *** с рег. № ***, собственост на „***“ , между собственика и ищеца, като
застраховката е за "Пълно Каско", с включени допълнителни покрития. Посочено е, че
застраховката е с покритие 15.12.2016 г.- 15.12.2017 г. От общите условия по застраховка
„Каско на МПС“ се установява, че обект на покритие са и гумите на МПС, застраховано по
клауза „Пълно Каско“. По делото е представено Уведомление за щета от 17.01.2017г. за
изплащане на застрахователно обезщетение, подадено до ищеца, в което е посочено, че на
17.01.2017 г. в гр. П., при движение по улица ул. „***“ около 9:30 сутринта, св. Г. като
водач на МПС, попаднал в дълбока дупка, вследствие на което спукал предна и задна лява
гума, за което на място е съставен протокол за ПТП. Видно от съставения Протокол за ПТП
на л. 7 от делото, местопроизшествието е посетено незабавно от служители на РУ МВР ***.
Като първи участник в същото е посочена община Павликени чрез „дупка-неравност“.
Вредите по МПС са предна е задна лява гума, а причина за ПТП – попадне на лявата
половина то МПС в дупка на пътното платно. Последната е отразена на схемата на ПТП
като ноходяща се в лявата част на лентата за движение в посоката на МПС. Видно от
опис-техническа експертиза по щета, снимки на автомобила и доклад по щета, служители на
ищеца са извършили оглед, опис и оценка на вредите по автомобила и са установили, че
2
двете леви гуми са спукани /описани са подробно като вид, марка, размер/ и подлежат
единствено на подмяна с нови. В доклада е преценено обезщетение в размер на 458,10 лв. за
закупуване на две нови гуми, идентичин със спуканите. По делото е приложено и преводно
нареждане от 09.03.2017г., с което се нарежда от сметката на ищеца да бъде преведена в
полза на „*** сумата от на 458,10 лв., с основание „застрахователно обезщетение по щета
№..“.
Приложена е и регресна покана, с която ищецът уведомява ответника за настъпилото
увреждане и платеното обезщетение по застрахователния договор, като се сочи
отговорността на Общината за изграждането, ремонта и поддържането на общинските
пътища. Ищецът предявява претенцията си за процесната сума и сочи сметка, по която може
да и бъде заплатена, връчена на 21.04.2017г. Представен е и отговор от Община П., в който
ответникът излага, че счита претенцията за неоснователна, тъй като има противоречие в
Протокола за ПТП – дали се касае за дупка или неравност, изказват се съмнение за
констатиране на дупката при наличния към него момент снеговалеж, позовава се на липса на
свидетели.
Ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.Г., според чиито
показания на процесната дата управлявал л.а. БМВ*** с рег. № ***, собственост на
дружеството му„*** по ул. „***“ в гр. П., като се движел към изхода на града в посока гр.
Левски, в своята лента за движение. Нямало поставена табела за налични препятствия по
пътното платно, неравности, нито самата дупка бил амаркирана. Не си спомня размерите на
дупката, но при пропадането в нея се чул удар и веднага компютърът на л.а. индикирал за
спукана гума. Посочва, че има подобни 20 инцидента в същия участък и но може да бъде
конкретен в спомените си, но поради опита си на това трасе, е бил внимателен.
По делото е прието заключението по назначена съдебна автотехническа експертиза от
вещото лице инж. Н. Й. А.. Съдът кредитира същото като обективно, компетентно дадено от
лице, притежаващо необходимите специални знания, като не е оспорено от страните. От
заключението се установява, че увреждането на детайлите- предна и задна лява гума,
съответства по вид и степен и е възможно да бъде получено вследствие описания в
декларацията механизъм на ПТП. Пазарната стойност на имуществените вреди, причинени
на увреденото МПС, състояща се от сбор на стойностите на вложените за възстановяване им
части, консумативи и труд към 17.01.2017г. вещото лице посочва, че е 469,25 лв. с ДДС. По
отношение на причините за ПТП приема, че при липса на каквото и да било обзначаване или
маркировка, предупреждаващи за неравност, при снеговалеж и нулеви температури, водачът
е е имал възможност да възприеме достатъчно навреме дупката и нейните размери, за да
реагира с намаляване на скоростта.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната уредба, съдържаща се в чл. 410, ал.1 КЗ, предвижда че с плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, или възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
3
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Възникването на
правото на регрес и успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 410, ал.1 КЗ,
вр. с чл. 49 ЗЗД се свързва с установяване от ищеца, в условията на пълно и главно
доказване, на настъпването на застрахователното събитие в резултат от действието или
бездействието на трето лице, на което ответникът е възложил извършването на работа, от
което като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди в сочения размер,
наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото
лице, както и плащане от застрахователя на застрахователното обезщетение.
От събраните в хода на производството свидетелски показания, които съдът кредитира
като ясни, последователни, безпротиворечиви и базирани на непосредствени впечатления, се
установява настъпването на застрахователното събитие, а именно реализирането на ПТП.
По възражението на ответника за липса на доказателства относно мястото и време на
настъпване на ПТП, метрологичната обстановка и скоростта на движение на автомобила са
събрани гласни доказателства, съответстващи на посочените факти за тези обстоятелства в
исковата претенция. Като за тези обстоятелства липсва забрана за събиране на гласни
доказателства. По делото са събрани писмени доказателства и свидетелски показания,
кредитирани от съда като ясни и безпротиворечиви, които сочат претърпените вреди от
наличието на необозначена дупка на пътното платно в рамките на населено място - гр. П..
Наличието на сочените вреди и възможността те да настъпят при механизма на ПТП, описан
в писмените доказателства, се потвърждава и от заключението на вещото лице.
Установява се от представената застрахователна полица, че между ищцовото дружество и
собственика на процесния лек автомобил е налице валидно застрахователно
правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие. Доказа се по
делото и заплащане от страна на застрахователя на обезщетение в общ размер от 134.60 лева
с ДДС.
Относно настъпването на вреди, като резултат от реализираното вредоносно събитие,
констатираните от застрахователя повреди се доказват от намиращите се в пълно
съответствие помежду си свидетелски показания и неоспореното от страните заключение на
САТЕ и събрани писмени доказателства по застрахователната преписка. Според
заключението на вещото лице, уврежданията са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. По тези аргументи съдът приема за установено наличието на
несигнализирано препятствие по пътното платно с посочените белези и настъпилите
увреждания по лекия автомобил. Към момента на огледа – почти пет години след деликта, е
налице ремонтирана пътна настилка, поради което не може да се установи съществувала
преди толкова време дупка.
Съгласно §7, ал.1, т.4 ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване имат
характера на публична общинска собственост. Съобразно посочената разпоредба и видно от
писмените доказателства по делото, улица, в рамките на населеното място, където е
4
аварирало процесното МПС, е собственост на Община П.. Разпоредбата на чл. 31 ЗП
предвижда, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. В същото време, нормата на чл. 167, ал.1 ЗДвП задължава лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него, като ал.2 на същия член регламентира правомощията на кметовете
на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за
състоянието и изправността на пътната настилка в населените места. След като в случая е
приет за установен фактът на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, то
е налице и противоправното и виновно поведение на лицата, на които Общината е
възложила поддържането на пътното платно в изправно състояние, което ангажира
обективната отговорност на ответника.
По отношение вида и размера на настъпилата вреда съдът кредитира приетото по делото и
неоспорено и от двете страни заключение по назначената САТЕ, от което се установи
причинно-следствена връзка на почти целия размер от репарираните от застрахователя
вреди, а именно 469,25 лв. Искът за претендираната главница до този размер е основателен
и следва бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Тъй като делинквента дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от писмената покана до
предявяване на иска, следва да се присъди и мораторна лихва в претендирания размер от
473,10лв. Претендира се мораторна лихва в размер на 144,18 за периода 11.04.2018г.-
11.08.2021г., когато е предявен иска, но при изчисляването й от ищеца е допусната грешка и
е заложен период до 11.04.2021г. Така макара при намален размер на признатата главница,
мораторната лихва за претендирания период е с по-висок размер от процесния - 158.98 лева.
При липса на изменение на иска съдът не може служебно да присъди сума, по-висока от
претендранатата. По отношение на главницата до 473,10 лв. искът подлежи на отхвърляне
като недоказан по размер.
Недоказани са по делото твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от страна на лицето, управлявало
застрахования автомобил.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
по делото разноски за заплатена държавна такса – 100лв., депозит за свидетел – 20лв.,
депозит за САТЕ – 250лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 360.00 лв., но съобразно
уважената част от исковете – 99% или общо 722,70 лв.
На основание чл. 236, ал.1, т.7 ГПК банковата сметка, по която следва да се преведат
присъдените суми след влизане в сила на решението в полза на ищеца е: IBAN: ***, при ***
с титуляр ищеца.
По изложените съображения Съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Община П., с ЕИК ***, с адрес ***, представлявана от кмета инж. Е. А. М. ДА
ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-З.“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. – заедно,
сумата от 469,25лева (четиристотин шестдесет и девет лева и двадесет и пет ст.),
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ със застрахователна полица № *** г., по която е образувана
застрахователна преписка № *** за причинени имуществени вреди на л.а. "БМВ ***, при
ПТП на 17.01.2017 г., мораторна лихва върху тази сума в размер 144,18 лева (сто
четиридесет и четири лева и осемнадесет ст.) за периода 11.04.2018г.-11.08.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2021г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до 473,10лв., като недоказан.
ОСЪЖДА Община П., с ЕИК ***, с адрес град ***, представлявана от кмета инж. Е. А. М.
да заплати на „З. а. д. ОЗК-З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. – заедно сумата от 722,70 лв. (седемстотин двадесет
идва лева и седемдесет ст.) разноски по делото.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК присъдените с диспозитива на настоящото решение
суми в полза на ищеца и след влизането му в сила, следва да бъдат заплатени от ответника,
по следната банкова сметка: IBAN: ***, при ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6