Р Е Ш Е Н И Е
Номер 57 20.02.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на пети
февруари две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на прокурора от Окръжна Прокуратура гр.Пазарджик Живко Пенев и секретаря
Галина Младенова като разгледа
докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№24 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №1477 от 05.11.2019г. постановено
по гр.д.№2038/2019г. по описа на същия съд, е осъдена Прокуратурата на
Република България с адрес: гр. С., бул. „В.“ №2, да заплати на П.И.Н., ЕГН-**********
*** чрез адвокат Л., обезщетение в размер на 8 000 лв. за претърпените
неимуществени вреди в резултат от изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ над определения с Решение № 1 от 05.01.2015 г., постановено по ВНОХД №
785/2014 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, срок с шест месеца и двадесет и шест
дни, ведно със законната лихва от 05.01.2015г. до окончателното му изплащане,
като е отхвърлен иска за горницата над 8 000лв.
до пълния предявен размер от 15 000 лв., както и искането за присъждане на
законна лихва за периода от 22.05.2014 г. до 05.01.2015 г. Със същото решение е
осъдена Прокуратурата на Република
България с адрес: гр.С., бул. „В.“ №2 да заплати на П.И.Н., ЕГН **********,***
чрез адвокат Л., разноски по делото за държавна такса в размер на 10лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Решението се обжалва с въззивни жалби, подадени и от двете страни.
Жалбоподателят-ищец П.Н. обжалва решението в неговата отхвърлителна
част, а именно за отхвърлената претенция за разликата над 8000лв и до
претендираните 15000лв като обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Във
въззивната си жалба с вх.№27209 от 20.11.2019г.
ищецът поддържа, че макар правилно да е ангажирана отговорността на
Прокуратурата на РБ предвид основанието на което се претендира процесното
обезщетение, неправилно съдът определил адекватен паричен еквивалент на
моралните страдания на увреденото лице и
че присъденото парично обезщетение като сума не компенсира в най-пълна степен
вредите, причинени на Н.. Коментирани са факторите в конкретния случай, които
влияят и обуславят размера на справедливото обезщетение и че макар тези
обстоятелства да са били съобразени от районния съд и най-вече
продължителността на срока на надлежаване на наказанието „лишаване от свобода“
от близо 7 месеца и предвид младата възраст на лицето, то обезщетението за
претърпените морални болки и страдания било несправедливо определено по смисъла
на чл.52 от ЗЗД, като неговият размер несъответствал в най-пълна степен на
характера и степента на претърпените болки и страдания, на вида и
продължителността на упражнената спрямо него процесуална принуда. Моли да се
отмени решението в частта с която е
отхвърлена исковата претенция за горницата над 8000лв и до претендираните
15000лв и се уважи иска за посочената разлика ведно със съответните
компесаторни лихви, с присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Няма постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора
страна –Прокуратурата на РБ в срока по чл.263 ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на РБ обжалва решението в
неговата осъдителна част, а именно за присъденото в полза на ищеца Н.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 8000лв ведно със законната
лихва, считано от 05.01.2015г. до окончателното му изплащане, с искане в
посочената част решението да бъде отменено и се отхвърли по същество изцяло
предявения иск. В жалбата си с вх.№26679 от 13.11.2019г. Прокуратурата на РБ
поддържа, че решението е немотивирано тъй като не било посочено защо
отрицателните изживявания на ищеца се оценяват на сумата от 8000лв, както и че
жалбоподателят счита, че този размер е прекомерно завишен. Коментират се
предпоставките за възникване отговорността на Прокуратурата на РБ по ЗОДОВ като
се поддържа, че в случая тези предпоставки не са налице. Като единствено
безспорно обстоятелство установено по делото се сочи, че Прокуратурата е
привела в изпълнение наложеното спрямо Н. наказание “лишаване от свобода“, и че
в последствие след възобновяване на наказателното производство, наказанието му
е редуцирано от 4г. на 1г. и 7 месеца лишаване от свобода и че към момента на
влизане в сила на съдебния акт, Н. е бил надлежал срока на наказанието. Въз
основа на изложеното се поддържа тезата, че евентуално претърпените в този
период вреди от ищеца не могат да се
вменят на Прокуратурата. Излага се и довод за недоказаност на исковата
претенция предвид ангажираните единствено гласни доказателства, от които не се
установявало нито периода на надлежаване на наказанието „лишаване от свобода“,
нито установени вреди на ищеца, причинени от
действия на Прокуратурата или каквито и
да било други действия в периода на надлежаването от негова страна.
Навежда се извод за неоснователност и недоказаност на твърденията в исковата
молба на ищеца за претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка причинна
връзка с действията на прокуратурата и че съдебното решение не може да почива
на базата на твърдения и необосновани и
недоказани претенции. По отношение на размера на претенцията се поддържа, че
съгласно установената съдебна практика
на българските съдилища и на ЕСПЧ в Страсбург, не може да се приеме за
справедливо обезщетение по смисъла на
чл.52 от ЗЗД сумата от 8000лв. Счита, че тя е определена самоцелно и възбужда
съмнение за материално облагодетелстване на ищеца с нея, но не и да се претендира
справедливо обезщетение.Твърди се, че размерът от 8000лв е прекомерен, с оглед
надлежаването и при зачитане на работните дни, че тази претенция не е доказана
по основание и че ищецът не е доказал да е претърпял някакви неимуществени
вреди и няма основание да иска подобна сума. Счита, че няма основание съдът да
присъжда лихва от по-ранна дата от тази, заявена от ищеца.Моли да се отмени
решението в осъдителната му част и се отхвърли иска, а при условията на
евентуалност да се редуцира размера на обезщетението като прекомерно завишен.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба на Прокуратурата на РБ от
насрещната по спора страна.
Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд провери при
условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение,
а по неговата правилност по същество съобрази изложеното във въззивните жалби,
подадени от страните по делото, и прие за установено
следното:
Предявен е иск против Прокуратурата на
Република България за присъждане на неимуществени вреди претърпени от
ищеца П.Н. *** в резултат на изпълнение спрямо
него на наложено наказание „лишаване от свобода“ над определения срок –чл.2
ал.1 т.6 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/
във връзка с чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ и по чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против Прокуратурата
на РБ, ищецът П.И.Н. *** поддържа, че като осъден за извършено престъпление от
общ характер на наказание „лишаване от свобода“, е надлежал определеното му
наказание „лишаване от свобода“ от 1г. и 7месеца с 6/шест / месеца и 27дни /двадесет и седем
дни/, с което Прокуратурата нарушила правото му на лична свобода и
неприкосновеност, прокламирана в чл.30 ал.1 от Конституцията на Р България,
довело до претърпени значителни по размер неимуществени вреди, изразяващи се в
психически болки и емоционални страдания от
незаконно изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ спрямо него; че
по този начин се е достигнало до ограничаване на неговите права, свързано с
отделяне от семейството му, дома, приятелите и нормалната среда за живот за
един млад мъж; че в затвора, освен ограниченията на свободата на ищеца при “строг
режим“, той бил принуден да живее при лоши хигиенни условия и „слаба храна“ и
че за процесния период от време търпял психически страдания, безпокойства и
притеснения в резултат на всички ограничения, които качеството му на лишен от
свобода му налагало.
Твърди първоначално, че с влязла в сила
присъда, постановена от НОХД №5001/2011г. на Пловдивски районен съд потвърдена
с решение на Пловдивски окръжен съд по НОХД №370/2013г., ищецът бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл.195 ал.2 във връзка с ал.1 т.4, пр.2-ро
във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с
чл.26 ал.1във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с ал.1, във връзка с чл.54 от НК,
като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4г., което да
изтърпява при първоначален „строг режим“.
Твърди се, че на основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК на
ищеца П.Н. било определено едно общо и най-тежко наказание от 4г. лишаване от
свобода измежду наказанията „лишаване от свобода“ наложени му по НОХД №5001/2011г.
по описа на Пловдивски районен съд и по
НОХД №1376/2012г. по описа на Пазарджишки районен съд. Освен това съдът приспаднал
на осъдения Н. на основание чл.59 ал.2
във връзка с ал.1 от НК като изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“, времето през което е бил задържан в органите по ЗМВР и с
постановление на РП-Пловдив, както и с мярка за неотклонение “Задържане под
стража“ за времето от 23.11.2010г. до 04.04.2011г. Твърди още, че е постъпил в
затвора гр.Пазарджик на 08.08.2012г. за изтърпяване на наложеното му наказание,
откъдето бил освободен на 22.05.2014г. Твърди се, че по образувано пред
Върховния касационен съд на Република
България производство по възобновяване на ВНОХД №370/2013г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив, по реда на Глава ХХХІІІ, част VІ от НПК, с решение №43 от
19.05.2014г. по наказателно дело № 2295/2013г. на ВКС на РБ било отменено
въззивно решение по ВНОХД №370/2013г. на Пловдивски окръжен съд, производството
било възобновено и делото върнато на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане
от друг състав от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото
продължено под номер ВНОХД №785/2014г., с решение №1 от 05.01.2015г. Пловдивски
окръжен съд намалил определеното от първоинстанционния наказателен съд
наказание „лишаване от свобода“ от четири години на една година и седем месеца „лишаване
от свобода“. Присъдата на районния съд била изменена и в частта относно групирането
на наказанията на П.Н. по НОХД
№5001/11г. на Пловдивски районен съд и
НОХД №1376/2012г. на Районен съд-Пазарджик, като било намалено определеното
общо наказание от 4години лишаване от свобода на една година и седем месеца
„лишаване от свобода“. Предвид изложеното
ищецът Н. моли ответната прокуратура да бъде осъдена да му заплати обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на изпълнение на наложено
наказание „Лишаване от свобода“ над определения
срок с 6 месеца и 27дни в размер на
15000лв. Първоначално исковата претенция е насочена и против Районен съд-гр.Пловдив,
като искането на ищеца е двамата ответници да бъдат осъдени да заплатят
претендираното обезщетение при условията на солидарна отговорност, като в хода
на производството претенцията спрямо Районен съд-гр.Пловдив е оттеглена и производството
по делото по отношение на този ответник е прекратено / определение на
Пазарджишки районен съд №2022 от
04.07.2019г. постановено по делото преди размяна на книжата по исковата
молба-л.34/.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника -Прокуратурата на РБ чрез прокурор от Районна
прокуратура гр.Пазарджик, в който исковата претенция се квалифицира като
неоснователна по същество с твърдения, че
няма ангажирани от ищеца Н.
писмени доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да са пряк
резултат от действията на Прокуратурата
и че в негова тежест е да установи по безспорен начин това си твърдение и
действията на ответника, причинили тези вреди, доколкото намаленото като краен резултат наказание „лишаване
от свобода“ е дейност изцяло в правомощията на съда, включително и кумулацията
на наказанията. На следващо място, претенцията се оспорва като недоказана и като
прекомерно завишена по размер, който несъответства на принципа заложен по чл.52
от ЗЗД, така и на установената съдебна практика на Европейския съд по правата
на човека и на българските съдилища; че дори да има причинени вреди, то същите
не са от действия на Прокуратурата на РБ; че претенцията за обезщетение освен,
че е изключително завишена, същата
не съответства на икономическия стандарт
в РБ и на съдебната практика като на база икономически обективен критерий-
официални данни на НСИ за среден годишен доход на лице към 2014г., този доход е
от 4813лв и на тази база се навежда извод, че ищецът претендира обезщетение
равняващо се на повече от едногодишен доход на лице за страната към този период
и че този размер е в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ и
несъответства на принципа на справедливост
по чл.52 от ЗЗД. Излага се и довод, че липсва упражнена спрямо ищеца принуда от
страна на прокурорските органи.По отношение на претендираните от ищеца разноски
се поддържа, че делото не е с фактическа и правна сложност като се навежда
извод, че същите следва да бъдат присъдени в минимален размер. Моли да се
отхвърли иска.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе
взе в предвид следното:
Установява се от събраните по делото
доказателства, че ищецът П.И.Н., с ЕГН-********** ***, е бил осъден за
извършено тежко по смисъла на чл.93 т.7 от Наказателния кодекс умишлено престъпление
от общ характер на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4/четири/ години с присъда №367 от
29.10.2012г. на Пловдивски районен съд постановена по НОХД №5001/2011г. по
описа на същия съд-чл.195 ал.2 във връзка с ал.1 т.4, пр.2-ро във връзка с
чл.194 ал.1, във връзка с чл.26 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с ал.1
във връзка с чл.54 от НК-за извършени пет посегателства-противозаконно отнемане
на чужди движими вещи от различни
физически лица в големи размери, при условията на продължавано престъпление и в
съучастие с други две наказателно
отговорни лица. При условията на чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК
първоинстанционният съд е определил едно общо
и най-тежко наказание на подсъдимия П.Н. измежду посоченото наказание и
с наложеното наказание лишаване от свобода по НОХД №1376/2012г. на Районен съд-Пазарджик, а именно от 4 /четири/ години
лишаване от свобода. Постановено е от наказателния съд така определеното и
наложено общо най-тежко наказание от 4г. „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно
при първоначален „строг режим“ на
изтърпяване /чл.61 т.2 във връзка с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС/ в Затвор или Затворническо
общежитие от закрит тип. Освен това съдът приспаднал на основание чл.59 ал.2 във връзка
с ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия
Н. времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР и с постановление на
РП-Пловдив по НПК, както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
настоящото дело, считано от 23.11.2010г. до 04.04.2011г. С присъдата наказателният
съд е приспаднал на основание чл.25 ал.2 от НК от изтърпяната от Н. част от
наказанието по НОХД №1376/2012г. на РС-Пазарджик, считано от 08.08.2012г. до
влизане в сила на настоящата присъдата. Присъдата е била обжалвана от осъдените
лица и протестирана от Районна Прокуратура-гр.Пловдив, но е потвърдена с окончателно
решение на Пловдивски окръжен съд № 150 от 28.05.2013г. постановено по ВНОХД
№370/2013г. по описа на същия съд. Присъдата е влязла в сила на 28.05.2013г. и
е приведена в изпълнение с начало на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ от осъдения Н. от 08.08.2012г. като лицето е освободено от затвора на
дата 22.05.2014г. /виж писмо на началника на Затвора–гр.Пазарджик, ст. комисар
Коцев №1229 от 02.10.2019г.-л.53/. В същото писмо е отразено още, че
предварителното задържане на лицето, зачетено от съда за времето / 23.11.2010г.
до 04.04. 2011г./ е от 4 месеца и 11дни.
Установява се, че по искане на осъдения Н.,
с вх.№55212 от 22.11.2013г., с окончателно
решение на ВКС на РБ, ІІ-ро наказателно отделение №43 от 19.05.2014г. постановено по НД №2295/2013г.
по описа на същия съд, на основание
чл.425 от НПК, е възобновено производство по ВНОХД №370/2013г. по описа на
Пловдивски окръжен съд и е отменено
решение №150 от 28.05.2013г. на същия съд постановено по същото дело и делото е
върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното
заседание от друг състав на Пловдивския окръжен съд.
След връщане на делото в Окръжен съд
Пловдив, същото е образувано под нов номер №785/2014г. по описа на същия съд, като
с влязло в сила решение №1 от 05.01.2015г. по ВНОХД №785/2014г. е изменена
обжалваната и протестирана присъда №367 от 29.10.2012г. на Пловдивски районен
съд постановена по НОХД №5001/2011г. по описа на същия съд, като на основание чл.55 ал.1 от НК по отношение на
подсъдимия П.И.Н. наложеното му наказание „лишаване от свобода“ е намалено от 4/четири
години/ „лишаване от свобода“ на една година и седем месеца лишаване от свобода
/1г. и 7м./; на основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК е изменена
присъдата в частта по групирането на наказанията по настоящото наказателно производство
и това по НОХД №1376/2012г. по описа на РС-Пазарджик, като е намалено
определеното общо най-тежко наказание от 4г. лишаване от свобода на 1г. и 7 месеца /една година и седем
месеца/ лишаване от свобода и е потвърдена от въззивната инстанция
постановената първоинстанционна присъда №367 от 29.10.2012г. в останалата й
част.
Установява се, че ищецът Н., който е бил
осъден на наказание лишаване от свобода с начало на изтърпяване на наказанието,
считано от 08.08.2012г., към посочената начална дата на изтърпяване на наказанието е бил на
навършени 22г. и 8месеца и е излязъл от затвора-гр.Пазарджик на дата-22.05.2014г.
или при навършени 24г., 4месеца и 22 дни.
Като краен резултат наложеното му
окончателно наказание “лишаване от свобода“, което е следвало да изтърпи е от
една година и седем месеца /1г. и 7 м./. След приспадане на времето, през което
същият е бил задържан по Закона за МВР и с постановление на Районна
прокуратура-Пловдив по НПК, както и с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 23.11.2010г. до 04.04.2011г. или общо 4 /четири/ месеца и 11
/единадесет/ дни, съгласно писмото на Затвора гр.Пазарджик, цитирано по-горе,
се налага извода, че при отчитано начало на изтърпяване на наказанието на
08.08.2012г., осъденият П.Н. следва да
изтърпи само още 1/една/
година, 2/два/ месеца и 19/деветнадесет/
дни или изтърпяването на наложеното му наказание „лишаване от свобода“
приключва на дата-27.10.2013г., вместо което лишеният от свобода е освободен от
затвора на 22.05.2014г. или е налице фактическо надлежаване на наказанието „лишаване
от свобода“ с цели 6 /шест/ месеца и
25/двадесет и пет дни/.
По делото е разпитан като свидетел Г.Н.Н.,
намиращ се в приятелски отношения с ищеца П.Н., който има преки впечатления от
състоянието и поведението на Н. по време на целия му престой в затвора в
гр.Пазарджик, където е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ предвид
честите му посещения на свиждане с лишения от свобода. Свидетелят описва състоянието
на ищеца Н. като физически отслабнал и притеснен по време на престоя му в
мястото на изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“, и нямащо нищо общо
със състоянието му отпреди влизането му в затвора, оплаквал му се е от
упражняван спрямо него тормоз от страна на по-възрастните рецидивисти,
пребиваващи в същия затвор. Свидетелят установява,че когато е ходил на свиждане
на осъдения П.Н., му е носел храна, като последният му се оплаквал, че същата
му е била взимана. Винаги му се оплаквал, че храната не му стига и твърдял, че
повечето храни в затвора не стават за ядене и се чувствал щастлив, когато
свидетелят му носел месна храна. Свидетелят обяснява, че е носел храни на
лишения от свобода, които са били разрешени да се носят на затворника като
салам, плодове и зеленчуци. Знае свидетелят, че в деня когато ищецът Н. е бил
освободен от затвора времето било топло .Обяснява още, че Н. му се обадил за да
му съобщи новината, че е бил пуснат предсрочно. След излизането си на свобода
ищецът имал срещи със свидетеля на които му обяснявал, че много тежко и зле е
понесъл пребиваването си в затвора. Споделял със свидетеля, че условията в затвора били лоши и че през зимата е било
много студено; че през нощта замръзвала водата, която държал до леглото си.
Съобщил на свидетеля и факта, че в една
килия били по 10 човека затворници, че е бил нападан и бит в затвора от роми.
Обяснява още, че първото свиждане с ищеца в затвора е било между 2/два/ и 4/четири/
месеца след влизането му в затвора.
І.Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен ред в
рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред
и форма и при наличие на правен интерес на ищеца П.Н. да установи, че е
надлежал в затвора наложеното му с влязла в сила присъда наказание “лишаване от
свобода“ с 6 /шест/ месеца и 25дни, при определен режим на изтърпяване на
наказанието „строг“, в резултат на което
надлежаване той е претърпял значителни по обем неимуществени вреди-болки,
страдания, неудобства и лишения.
Установените по делото факти и
обстоятелства чрез разпита на свидетеля Г.Н. не са опровергани от останалите
събрани по делото доказателства, ангажирани от страните в процеса, като чрез
тях се установява по несъмнен и категоричен начин, че през целия си престой в
затвора гр.Пазарджик, включително и периода от време, с което е надлежал
наложеното му наказание “лишаване от свобода“ от 6м. и 25дни, лишеният от свобода П.Н. е бил
третиран по един и същ начин, а именно-тормоз от другите лишени от свобода
рецидивисти, упражнено спрямо него физическо насилие, нанесен побой от група,
лишени от свобода роми, лоши битови условия и неотопленост на килията, особено
през зимата, пренаселеност в килията от 10човека, притеснения и проблеми с достатъчността и качеството на
храната в затвора, която му е била предоставяна. Установено е още, че престоят в
повече в затвора се е отразил негативно на ищеца като същият е отслабнал и се е
чувствал притеснен. С факта на надлежаването от 6месеца и 25дни над срока на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ са налице причинени значителни неимуществени вреди, а именно претърпени
негативни изживявания и страдания в резултат на незаконното му лишаване от право
свободно да се придвижва и да има контакти с неограничен кръг от хора, от
правото му да вижда семейството си, своите близки и роднини, респективно да се
вгради значително по-рано в обществото, както и да полага общественополезен
труд. Ограничаването на правото му на лична свобода и неприкосновеност
противоречи и на разпоредбата на чл.30 ал.1 от Конституцията на Р България и че
това право е гарантирано от законите в страната. В случая, това право на ищеца
е сериозно ограничено и накърнено чрез незаконното му задържане в затвор за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ след изтичането на крайния срок
на наказанието за което ищецът Н. е
осъден с влязла в сила присъда. Без значение в случая е дали надлежаването е в
резултат на първоначално влязла в сила присъда, постановяваща наказание „лишаване
от свобода“, което е започнато реално да се изтърпява и последвало възобновяване на наказателното
производство довело като траен резултат до редуциране на наказанието „лишаване
от свобода“ чрез неговото намаляване по размер или е налице надлежаване поради
неправило пресмятане на срока на наказанието „лишаване от свобода“ при неговото
изтърпяване. И в двата случая
Прокуратурата отговаря по реда на ЗОДОВ.
Негативните преживявания, болки, неудобства
и тревоги за лицето Н. надлежало наказанието си „лишаване от свобода“ са
логична и естествена последица от самия обективен факт на такова надлежаване,
достатъчно е да се установи само факта на надлежаване на изтърпяване на
наказанието “лишаване от свобода“ за да се ангажира отговорността на държавата.
Касае се в случая за значителен период от време /близо 7 календарни месеца/,
през който са търпени всички тези негативни изживявания. Липсват данни, че през
процесния период на надлежаване примерно ищецът да не се е намирал в затвора поради примерно прекъсване изтърпяването
на наказанието “лишаване от свобода“ или поради някакви други обстоятелства,
които в някаква степен да водят до по-нисък интензитет на търпене на такива изживявания
и неудобства. Нещо повече, ищецът П.Н. е пребивавал в затвора при същите обстоятелства, условия и обстановка, в
която се е намирал и при постъпването си в затвора за да започне ефективно да изтърпява наложеното
наказание. Данни за обратното или за промяната им в позитивна насока не са
ангажирани от Прокуратурата на РБ. Освен това пребиваването му в затвора е и с
оглед на определения му от наказателния съд „строг режим“ на изтърпяване на
наказанието, който не е променян през целия период на изтърпяването на
наказанието „лишаване от свобода“, както и през времето на престоя на ищеца в
затвора след фактическото изтърпяване на наказанието по присъдата и до момента
на освобождаването му от затвора, през който е осъществено надлежаването на наказанието „лишаване от
свобода“. Следва да се отбележи, че този режим /„строг режим“ на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, определен от наказателния съд на осъдения Н./, предполага налични съществени ограничения за лишените от свобода,
поставени в него предвид характера и естеството на установената и доказана по-тежка
престъпна дейност и по-висока обществена
опасност на деянието и на дееца, като примерно по-ограничен брой свиждания и
контакти с близки и роднини в рамките на
календарната година, по-ограничен режим на движение и придвижване в самото
място на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Самият вид и тип на мястото на изтърпяване на наказанието-затвор
или затворническо общежитие от затворен тип предполага по рестриктивен и
ограничителен режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ при
определен „строг режим“. Така лишените от свобода по време на изтърпяването на наказанието
„лишаване от свобода“ при „строг режим“, не могат да изтърпяват наказанията си
в затворническо общежитие от открит тип
и да ползват месечен домашен отпуск до две денонощия по право и да бъдат
награждавани с ползване на годишна почивка или част от нея извън затворническото
общежитие или да работят в обслужващата дейност и на външни работни обекти без охрана, за разлика от лишените от свобода
изтърпяващи наказанието си при „лек режим“ /чл.51 от ППЗИНЗС/, нито могат да
работят в обслужващата дейност, а
настанените в общежитие от открит тип на външни работни обекти в сравнение с
лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си при „общ режим“ /чл.52от същия
правилник/. В чл.53 от същия Правилник по отношение на лишените от свобода,
изтърпяващи наказанието си при „строг режим“ е предвидено, че този режим се осигурява
в местата за лишаване от свобода-затворите и затворническите общежития от
закрит тип, и могат да работят в обслужващата дейност, на работни обекти само в
района на затвора и затворническото
общежитие и по изключение на обособени външни работни обекти с охрана. Всички
тези ограничения са били налице и спрямо осъдения П.Н. и по време на периода на
надлежаването на наказанието “лишаване от свобода“ като липсват данни
последният да е бил поставен при по-благоприятни за лицето условия в затвора. В
случая, касае се за претърпени онези типични за подобни случаи негативни
емоции, изживявания, психически и емоционални страдания, неудобства, болки, накърнен
авторитет, престиж и имидж, предвид факта на ограниченото право на придвижване,
ограничена лична свобода и
неприкосновеност; че ищецът Н. макар да е изтърпял изцяло наложеното му
наказание “лишаване от свобода“, е останал в затвора и след срока на
наказанието като по този начин фактически е бил възпрепятстван в продължение на
повече от половин година да има
пълноценен личен и семеен живот, да има свобода и неприкосновеност и да се асоциира в обществото по възможно
най-благоприятния за него начин, да има свободни контакти и отношения, евентуално
да търси и да кандидатства за започване
на работа.
В този смисъл обжалваното решение е
валидно, допустимо и по същество правило.
ІІ.По жалбата на
ищеца П.Н. за присъждане на
обезщетение за горницата над 8000лв и до претендираната сума от 15000лв.
Жалбата
е неоснователна.
Размерът на обезщетението е определен от
съда по справедливост и при съобразяване на всички обективни и субективни
фактори, имащи значение при определянето му.
Това е типичния размер на обезщетението който се присъжда в хипотеза на
надлежаване на наказание „лишаване от свобода“
за период от близо 7 /седем/
календарни месеца. Присъдени са суми за обезщетяване на типичните за такъв
период от време търпяни в затворническата среда негативни изживявания,
неудобства, болки и страдания, в хипотеза при която няма промяна във
фактическата обстановка при която е изтърпявано до момента наложеното наказание
„лишаване от свобода“ при определен „строг
режим“ в затвор. Липсват данни да се е влошило по някакъв начин и то съществено здравословното или психическо
състояние на ищеца Н. през този седеммесечен период от време на надлежаването на
наказанието до степен той примерно да и бил диагностициран с определено физическо
или психическо заболяване, наложило неговото евентуално стационарно или друго
лечение. Липсват и факти, ищецът да се е променил в изключително негативен аспект от обстановката в затвора, която да е довела примерно до ескалиране
на отношенията вътре в затворническата общност по начин, че ищецът да е бил подложен
на повече по обем и интензитет негативни въздействия-тормоз, психически или
физически, които да са довели до трайно или временно влошаване на здравето му
или да са нали отпечатък и след излизането му на свобода. В този смисъл
присъденото обезщетение от 8000лв напълно съответства на претърпените от П.Н. болки
и страдания. Още повече, че ищецът Н. е млад и здрав човек, намира се в
трудоспособна възраст и е само на 24г. към момента на излизането си от затвора,
тоест, той е във възраст, в която значително по-бързо, по-лесно и без съществен
негативен отпечатък може да се адаптира към
спецификите на реалния живот и
обществото извън мястото на лишаване от
свобода и да може успешно и бързо да се
приспособи в него и значително по-бързо да преодолее натрупаните негативизъм,
емоции, неудобства и терзания по време на престоя си в затвора за периода на
надлежаването на наказанието “лишаване от свобода“.
От друга страна, отнесено към размера на
минималната работна заплата към момента на излизането на свобода,
претендираното обезщетение се равнява на
база минимална работна заплата за 2014г. от 340лв ПМС № 249/31.10.2013г., което
представлява 23.53пъти или на база средна месечна работна заплата от 833лв се
равнява на 9.60пъти или приблизително по 1143лв на месец, тоест размера на
обезщетението съпоставен с двете величини не разкрива някакви съществени
несъответствия. И от тази гледна точка
размера на обезщетението е определен законосъобразно и в съответствие с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, предвид и на икономическото състояние на
държавата ни.
Няма ангажирани и представени от ищеца
доказателства, че примерно той в резултат на надлежания престой в затвора
гр.Пазарджик е получил увреждания на здравето и на психиката по начин, наложил неговото лечение
по време на този престой или след напускането му на затвора, респективно лицето
да е пролежавало в медицинско заведение за стационарно или друго лечение, като
основание да бъде присъдено по-високо обезщетение за неимуществени вреди.Освен
това липсват и данни, че в резултат на надлежаването лицето примерно да е било
реално възпрепятствано и да не е могло да започне работа и да реализира доходи, респективно да е
било лишено от някакви други съществени за него облаги и права, като примерно
да е бил лишен от възможността да упражни
правото си на глас и други.
Такива доводи не се твърдят и не се излагат от ищеца в исковата молба.
В този смисъл жалбата на ищеца Н. в
отхвърлителната част на претенцията, а именно за разликата над 8000лв и до
претендираните 15000лв е силно завишена и несъответства на реално претърпените
болки и страдания и неудобства от ищеца, установено по делото в резултат на
надлежаното време над срока на наложеното му наказание “лишаване от
свобода“.
ІІІ.По
жалбата на Прокуратурата на РБ в осъдителната част на съдебното решение.
Жалбата
е неоснователна.
Първият развит довод в жалбата е,
че отговорността спрямо Прокуратурата не
може да бъде реализирана, доколкото същата само е привела в изпълнение наложеното спрямо Н. наказание
“лишаване от свобода“,като обстоятелството, че след възобновяване на наказателното
производство, наказанието му е редуцирано от 4г. на 1г. и 7 месеца лишаване от
свобода и че към момента на влизане в сила на съдебният акт осъденият Н. е бил надлежал срока на наказанието, поради което
евентуално претърпените в този период
вреди не могат да се вменят на Прокуратурата. Този довод е поддържа в производството и пред първата инстанция и районният съд
подробно е отговорил на същия като мотивите напълно се споделят и на основание чл.272 от ГПК въззивната
инстанция препраща към тях.Нещо повече, районният съд е цитирал и съдебна практика по чл.290 от ГПК постановена
по повод налична противоречива съдебна практика и с цел нейното уеднаквяване
/решение №52 от 14.03. 2016г. на ВКС по гр.д.№4554/2015г., ІV г.о./, като
касационното обжалване е допуснато по въпроса –необходимо ли е освен установяването на факта на изпълнение
на наложеното наказание „лишаване от свобода“ над определения срок да бъде
установено действие или бездействие на Прокуратурата в резултат на което са причинени
вредите, като в контекста на изложените доводи, са посочени и такива свързани и
с въпросите по отговорността на Прокуратурата на РБ при претенция по чл.2 ал.1
т.6 от ЗОДОВ, като е дискутиран и въпроса за отговорността на държавата чрез
съда и за отговорността на Прокуратурата представляваща държавата като
процесуални субституенти. Застъпеното
правно становище е в посока, че държавата не отговаря чрез съда по искове за
обезщетение за вреди при наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е
било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на
възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно и оправдано или
административното наказание отменено. Коментирана е разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ в посока, че държавата дължи обезщетение независимо от това дали вредите
са причинени виновно от длъжностно лице,
при което наличието или не на вина е извън предмета на делото по
искове с правно основание в чл.2 от ЗОДОВ; че при обективната отговорност се
прилага принципът на риска, а не на вината и е направен извода, че когато е без
значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице,
то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска като при
обвинение в извършване на престъпление рискът се поема от този, който е създал
риска. От тук е направен и следващия правен извод, че при обвинение в
извършване на престъпление, рискът не е за съда, а за прокуратурата, на която е
предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес. Направен е
и извод на база ТР №5/ 2013г. от 15.06. 2013г.
по тълк.д.№5/2013г. на ОСГК, че без
повдигане на неоснователно обвинение от Прокуратурата на Р България не биха
настъпили каквито и да било вреди от съдебни актове и по специално, че
държавата не отговаря чрез съда, а чрез Прокуратурата по искове за обезщетение за вреди при наличие на влязла в сила
присъда, с която лицето е признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по
реда на възобновяване на наказателното дело е признато за невиновно и
оправдано, и че на същото основание Прокуратурата е процесуален субституент на
държавата по иск с правно основание в чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ защото в хипотезата,
при която има влязла в сила присъда, с
която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда
на възобновяване на наказателните дела това лице не е оправдано, а само е намалено наказанието му при което има
изтърпяване на наказание “лишаване от свобода“ над определения размер и то в
резултат на незаконното обвинение /незаконосъобразност на действията или бездействията
на прокуратурата като държавен орган, на който е предоставена функцията по
обвинение в наказателния процес, а не на съответните съдебни актове. Въз основа
на изложеното е отговорено и на поставения касационен въпрос в смисъл, че когато има влязла в сила присъда, с която
лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на
възобновяване на наказателните дела това лице не е оправдано, а само е намалено
наказанието му, при което има изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“
над определения размер, не е необходимо освен установяване на факта на
изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ над определения срок,
да бъде установено и конкретно действие или бездействие на прокуратурата на Р
България, в резултат на което са причинени вредите.Тоест, Прокуратурата и в
настоящата хипотеза следва да понесе отговорността за вреди, причинени на
граждани от държавата. По въпроса на
жалбоподателя–ответник за недоказаност на исковата претенция предвид събраните
по делото доказателства, следва да се отговори, че на първо място се
претендират неимуществени вреди претърпени в резултат на незаконния му престой в затвора след като е изтърпял наложеното
му наказание „лишаване от свобода“ от 1г. и 7 месеца, като е надлежал с 6месеца
и 25дни, който факт не е оспорен от ответника Прокуратурата на Р България,
поради което е налице пряка причина връзка между пребиваването на ищеца в
затвора над срока на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и до момента
на неговото фактическо освобождаване от затвора. За ангажиране отговорността на Прокуратурата не е необходимо да бъдат
установени конкретни нейни действия или бездействия, в резултат на което да са
причинени вредите и да е налице причинна връзка между действията или бездействията на прокуратурата
и настъпилите вреди. Описаните от свидетеля Г.Н. факти и обстоятелства по отношение на ищеца касаят неговото пряко и
непосредствено пребиваване и престой в затвора гр.Пазарджик по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ отнесено към периода на
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“
над определения с присъдата окончателен размер. Установените от свидетеля
факти и обстоятелства недвусмислено сочат на извод, че ищецът е надлежал
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ с 6месеца и 25дни, като в периода
на надлежаването обстановката и начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
затвора не са се променили. Причинната
връзка между периода на надлежаване на
наказанието и търпяните негативни болки, страдания, неудобства и други е налице доколкото констатираните от
свидетеля промени в поведението, в
отношенията и във физическата кондиция на ищеца Н., неговото психологическо
поведение и влошени отношения с останалите затворници, влошена храна и други, са пряка и непосредствена последица от
престоя му в затвора в гр.Пазарджик и където е изтърпял наказание „лишаване от
свобода“ над определения му от съда размер и то при „строг режим“ на
изтърпяване на наказанието. Създадено е за ищеца едно състояние, в което той
реално е бил лишен от възможността свободно и безпрепятствено да се придвижва,
да е свободен и да може ефективно и реално да се възползва от тази си свобода
доколкото не е имало каквото и да било правно и законово основание тя да му
бъде отнета или ограничавана, както и правото му на лична неприкосновеност,
гарантирано му с Конституцията на РБ. По размер обезщетението е напълно
справедливо и съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Присъдената сума от
8000лв ведно със законната лихва от датата на увреждането, напълно покрива всички
изживяни и претърпени от Н. негативни болки и страдания, емоции и
душевни терзания за надлежания период от 6мес. и 25дни. Следва да се отбележи,
че ищецът е бил поставен в същия неблагоприятен начин и режим за изтърпяване на
наказанието, което не му се следва да търпи, а именно лишаване от свобода за
срок от 6м. и 25дни при „строг режим“ на изтърпяване. Това е същият режим при
който той е излежал ефективно и наложеното му от наказателния съд наказание
„лишаване от свобода от 1г. и 7мес.“. Това е може би най-голямото по закон ограничаване на правата
и свободите на всеки невинен български гражданин, което в случая обаче както се
посочи е неправомерно, доколкото не е имало каквото и да било основание лицето
да бъде задържано за да изтърпява наказание „лишаване от свобода, предвид
редуцирането на наказанието му след възобновяване на наказателното
производство. Затова обезщетението от 8000лв е справедливо и напълно покрива
всички изживяни негативни болки, страдания, неудобства и други. Следва да се добави, че независимо, че съдът
отчита заинтересоваността на разпитания по делото свидетел Г.Н., неговите
показания изобщо не са опровергани от останалите събрани по делото
доказателства, нито е внесена дори и незначителна степен на съмнение и
недостоверност.Напротив, останалите доказателства подкрепят свидетелските показания,
поради което съдът напълно ги кредитира. По отношение размера на обезщетението
следва да се добави, че то не е прекомерно и несправедливо, така както твърди
Прокуратурата на РБ, дори да се съпоставя
на база среден годишен доход на лице към 2014г. от 4813лв, доколкото претърпените
вреди от пострадалия не се измерват единствено и само с евентуалния размер на трудовия доход, който
той би реализирал, а доколкото в същност са му нарушени всички основни човешки
права и свободи, гарантирани от Конституцията на Р България, като право на
неприкосновеност, право на лична свобода, право на придвижване, право на избор и други.В този смисъл сумата от 8000лв
напълно съответства и обезвъзмездява всички претърпени от ищеца Н. неимуществени вреди-болки, страдания и
неудобства и не се налага тяхното
редуциране поради липса на основание за такова.
Предвид изложеното се налага извода, че
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло. Не са налице пороци на
същото визирани във въззивните жалби на страните по спора.
При този изход на делото съдът не присъжда
разноски в полза на страните поради
цялостното отхвърляне на жалбите им.
Водим от горното и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №1477 от
05.11.2019г. постановено по гр.д.№2038/2019г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен
съд на Р България.
Председател: Членове:1. 2.