Р Е Ш Е Н И Е
№260236
гр.Пловдив, 15.02.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, Втори наказателен състав в публично заседание на осми
януари, през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдия АНД № 2191 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-000528 от 05.02.2020г. издадено
от Началник група към ОДМВР гр.Пловдив, Сектор Пътна полиция Пловдив с което на
П.С. ***, ЕГН ********** на основание
чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.183,
ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / е наложено административно
наказание Глоба в размер на 50 лв. / петдесет лева / за извършено нарушение на
разпоредбата на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП.
В издаденото НП е посочено че на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, както и че не е извършено твърдяното в него нарушение.
Оспорват се изцяло констатациите в съставения АУАН. Прави се искане за отмяна
на издаденото НП.
В съдебно
заседание жалбоподателят
редовно и своевременно призован се явява лично и чрез процесуален представител
адв.П.Ю.поддържа искането си за отмяна на атакуваното НП на основанията
посочени в жалбата и ангажира гласни доказателства. В пледоарията си адв.Ю.посочи
основания по същество на искането за отмяна на НП.
Въззиваемата страна редовно и своевременно призована, не се представлява.
С придружаващо административната преписка молба-становище се счита че жалбата е
неоснователна и се посочват основания за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.
След като
прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във въззивната
жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС № *********,
категории В АМ В1 и се води на отчет в ОДМВР гр.Пловдив. С лек автомобил „Дачия“
с рег. № ****жалбоподателят С. извършва таксиметров превоз на граждани.
Атакуваното
НП е издавено въз основа на констатациите съдържащи се в съставен на
09.01.2020г. акт за установява на административно нарушение Серия Д, бланков номер 775396 против жалбоподателя С.,
за това, че на 09.01.2020г. около 13:25 часа в гр.Пловдив, бул.“Цар Борис III Обединител“ № 62 управлява лек таксиметров автомобил
Дачия ****– чужда собственост: 1.
паркира МПС на спирка на превозните средства за обществен превоз на пътници с
което пречи за потеглянето на автобусите с което виновно е нарушил чл.98, ал.2,
т.3 от ЗДвП. При съставянето на акта, жалбоподателят се е запознал с неговото
съдържание и е вписал саморъчно писмени обяснения и възражения а именно: „ Не
съм паркирал на спирка, а към тахi, което е стояло на стоянка, доста пред
спирката. Кола пред мен, и друга (рено) зад мен не бяха санкционирани. Никога
за три години нямам съмнения, че служителите действат избирателно и не са
адекватни.“ Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от
жалбоподателя. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на
жалбоподателя, удостоверено с разписка за това действие, неразделна част от
акта. В законоустановения срок пред началника на кат са представени писмени
възражения от жалбоподателят, които са приети като неоснователни и е издадено
атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя С. за извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП. Издаденото
НП е връчено на жалбоподателя лично на 04.03.2020г. Издаденото НП е обжалвано в
срок пред РС гр.Пловдив.
Разпитан
като свидетел в съдебно заседание актосъставителят С.Я. потвърди авторството на
съставения АУАН и посочи факти, отразени в акта.
По
искане на жалбоподателя се допусна и разпита като свидетел Х.И.Й., който посочи
че като **** е бил свидетел на
проверката която била извършена от полицейски служители на жалбоподателя С..
Свидетелят посочи, че П.С. е бил спрял управлявания от него таксиметров
автомобил на паркинга, който е срещу офиса на Общинска банка, находящ се на бул.Цар
Борис III Обединител“. Свидетелят посочи че П.С. е бил в
управлявания от него автомобил по време на проверката, както и че мястото е на
10 метра след зоната на спирката за автомобилите на градския транспорт.
Гореописаната фактическа обстановка настоящия състав намира като установена
от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, както и със събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи. При
така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /
срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по
основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи
има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук
следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването
на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща
към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството
по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации
нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за
установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо
дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване
на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че обжалваното наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалните разпоредби и е съобразено с
целта на закона. Обжалваното
Наказателно постановление е издадено в срок но въпреки това съдът счита, че същото
следва да бъде отменено тъй като е издадено в нарушение на законово регламентираните
изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание.
Разпоредбата на
чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда, че
паркирането в района на
автобусната спирка е забранено. При служебното запознаване със съдържанието на
съставения АУАН и атакуваното НП съдът намира, че е налице сериозно различие
между обстоятелствата, приети за установени в АУАН и НП. Контролните органи в лицето на
актосъставителя С.Я. по време на проверката счели, че става дума за неправилно
спиране и престой на превозното средство в района на автобусната спирка, като
деянието се квалифицирано по ал.2, т.3 на чл.98 от ЗДвП. Същата правна
квалификация е повторена при изготвянето на атакуваното НП, в което нарушението
е описано като паркиране, а за нарушена правна норма е повторена правната
разпоредба на т.3 от ал.2 на чл.98 от ЗДвП а именно че паркира на спирка от
редовните линии за обществен превоз на пътници.
Чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда забрана единствено и само за
паркиране на превозни средства в района на автобусна спирка, обстоятелствената
част на обвинението реално е изменена, чрез въвеждане на друга форма на
изпълнителното деяние, а именно паркиране, вместо престой какъвто е бил
установен от контролните органи.
Налице е грубо нарушение на
процесуалните правила, той като жалбоподателят не е имал възможност да се
защитава по нововъведеното обвинение от самото начало на производството. Нещо
повече, освен не наличието реално на съобразителната част на НП е възприета от
АНО правната квалификация така какво е посочена в АУАН, без АНО да упражни
правата си по чл.53, ал.2 от ЗАНН и да отстрани тази нередност в акта. Касае се
за пропуски и несъобразяване с процесуалния закон, направени по време на
административното производство, които са накърнили правата на жалбоподателя и
са му попречили да разбере в какво точно нарушение е обвинен. В резултат на
допуснатите нарушения е постановен един незаконосъобразен акт, който няма как
да породи своите правни последици. Издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като е накърнило правото на защита на
жалбоподателя. Тези пороци няма как да бъдат санирани в хода на съдебното
производство, а наказателното постановление следва да бъде отменено, без съда
да се произнася по съществото на нарушението.
С
наказателното постановление на жалбоподателя са отнети и 6 контролни точки. По
отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА
№ Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, действаща към настоящият момент. Отнемането на
контролните точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл.3,
ал.2 от Наредбата, при налагане на наказания за нарушенията, посочени
в Наредбата /чл.6/, в НП се отбелязва
броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки
настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е „екс
леге“ и същото има контролно – отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС
отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не
представлява нито административно наказание, нито принудителна административна
мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на
закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които
се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице
неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване
е част от НП, то в тази част – относно броя на отнетите контролни точки, НП
подлежи на обжалване съобразно чл.189, ал.6 от ЗАНН. В случая наказващият орган
правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след
влизане в сила на наказателното постановление. И тъй като отнемането на
контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно постановление, то
по отношение на отразяването им не важат изискванията на ЗАНН - чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна
защита в които е отразено, че е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което е изплатено изцяло към
момента на сключване на договора.
По
делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съдът намира, че действително делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, тъй като са събирани само писмени доказателства
по делото, а спорът се е съсредоточил само върху приложението на закона, а не и
върху фактите. Адвокатското възнаграждение е в размер на предвидения минимум от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото се
прилага чл.205 от АПК по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Пловдив
да заплати направени от жалбоподателя в настоящото производство разноски, в
размер на 300 лв. по съображенията, изложени по-горе.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-000528 от 05.02.2020г. издадено от Началник група
към ОДМВР гр.Пловдив, Сектор Пътна полиция Пловдив с което на П.С. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.183, ал.4, т.8 от Закона
за движение по пътищата / ЗДвП / е наложено административно наказание Глоба в
размер на 50 лв. / петдесет лева / за извършено нарушение на разпоредбата на
чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, представлявано от директора – старши комисар Й.Д.Р.да
заплати на П.С. ***, ЕГН ********** сумата от 300
/триста/ лева представляваща съдебни разноски пред Районен съд гр.Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда
на Глава ХІІ от АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно
с оригинала!
В.И.