Р Е Ш
Е Н И Е №48
гр.Враца, 14.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 10.03.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Галина Емилова
като разгледа
докладваното от съдията Пенка П.Петрова
търговско дело № 81 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
А.Ц.Ц., ЕГН **********,
А.А.Ц., ЕГН **********,*** и И.А.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника си
адвокат Й.Д. от САК, със съдебен адрес ***, са предявили в условията на
обективно и субективно съединяване искове да се осъди
"Дженерали Застраховане" АД, вписано в Търговския Регистър с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз А.
Дондуков- Корсаков" № 68, да им заплати както следва:
- на А.Ц.Ц., ЕГН **********,
сумата от 150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта
на баща му Ц. Ц., настъпила при ПТП от 10.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху присъдената сума от 27.04.2018 г. - датата на постановения отказ от
страна на ответника до окончателното изплащане на обезщетението;
- на А.А.Ц., ЕГН **********,
сумата от 40 000,00 (четиридесет хиляди) лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта на дядо му Ц. Ц., настъпила
при ПТП от 10.06.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
17.08.2018 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното
изплащане на обезщетението;
- на И.А.Т., ЕГН **********,
сумата от 60 000,00 (шестдесет хиляди) лв. - главница, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта
на брат й Ц. Ц., настъпила при ПТП от 10.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху присъдената сума от 05.09.2018 г. - датата на постановения отказ от
страна на ответника до окончателно изплащане на обезщетението.
Ответникът е оспорил изцяло предявените искове.
Предявените
осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ във връзка с чл. 45 и чл.52 от ЗЗД
и чл.409 КЗ, във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Допуснати са и са изслушани две експертизи съдебно медицински и съдебно
автотехническа.
В депозираната искова
молба се твърди, че на 10.06.2017 г.,
след обяд, около 15:20 ч., Ц. Ц. управлявал л.а. „Фолксваген Голф” с per. № ВР ***
ВС по път III - 307 с посока на движението от с. Микре към гр. Угърчин. В
същото време, по път III-407, с посока на движение от път I - 4 към с. Киркова
Махала, Т.К. управлявал л.а. „Фолксваген Туран" с per. № ОВ *** ВН. На
кръстовището образувано от път III-307 и III-407, Ц. Ц. следвало да продължи
пътя си към гр. Угърчин. Тъй като се движел по път без предимство, Ц. Ц.
намалил скоростта при доближаване до кръстовището, огледал се и тъй като не
видял движещи се по пътя с предимство автомобили продължил движението си със
скорост около 15-20 км/ч. Поради движение с висока скорост, водачът на л.а.
„Фолксваген Туран” не могъл да спре, при което настъпил удар между предната
част на л.а. „Фолксваген Туран” и страничната част в областта на предна колонка
и предна лява врата на л.а. „Фолксваген Голф”.
На място пристигнали
екипи на полицията и на Бърза Помощ, които обаче само констатирали настъпването
на смъртта на водача на л.а. „Фолксваген Голф" Ц. Ц.. За настъпилото ПТП е
образувано ДП № 173/2017 г. по описа на РУП-Угърчин, което е висящо към момента
на депозиране на исковата молба. Според ищците независимо от това, от събраните
по делото доказателства, се установява, че водачът на л.а. „Фолксваген
Туран" Т.К. го е управлявал с превишена за пътния участък скорост от 109
км/ч., при наличието на ограничение от 60 км/ч., което е довело до невъзможност
да спре и да предотврати произшествието. Горното обстоятелство се установява
от изготвената по досъдебно производство тройна АТЕ, чието заключение е, че при
движение със скорост в рамките на позволената, водачът Т.К. е имал техническата
възможност да спре и предотврати ПТП. Тъй като в първоначалната СМЕ на трупа на
Ц. Ц. вещото лице е допуснало редица произволни приемания и недупостими изводи
и заключения относно причината за настъпване произшествието, то и в изготвения
Протокол за ПТП е посочено, че причината за ПТП е предварително настъпилата
смърт на Ц. Ц. - обстоятелство, което категорично се опровергава от вида и
характера на получените телесни увреждания от пострадалия, както и от
клиничната им картина.
Загиналият Ц. Ц. е
баща на А., дядо на А. и брат на И.. Смъртта на Ц. е нанесла непоправим удар на
всички негови близки.
Според изложеното в
исковата молба А.Ц. е загубил своя баща, с когото били в изключително близки
отношения, като помежду им съществувала силна емоционалност и привързаност. А.
загубил един изключително скъп за него човек, който винаги бил до него, който
му помагал, подкрепял, отгледал и възпитал. Ищецът загубил човекът, който му
бил пример на поведение. При нужда от помощ и съвет, Ц. винаги бил насреща.
Освен това, той бил не само негов съветник, но и опора в трудните моменти от
живота.
От друга страна, А. е
загубил уважавания си дядо. Дядото, който е важна част от живота на всеки един
от нас. Ц. бил изключителен човек, който се грижел за благополучието на всички.
Той винаги бил до внука си, давал му съвети, а от своя страна А. споделял с Ц.
своите планове, стремежи и тревоги, тъй като чувствал, че Ц. е един от
най-близките му хора, от когото може да получи помощ и съвет. А. е загубил един
изключително значим човек за него, загубил е своята опора. Загубата на един толкова
скъп човек по такъв безсмислен и жесток начин, без да има каквато и да е вина е
сложила отпечатъка си върху А., като този спомен ще го преследва завинаги.
Не по-малко страда И.Т.,
която е загубила своя единствен брат. Същата е шокирана от нелепата смърт на Ц..
Тя е загубила човекът, който винаги бил до нея и я е подкрепял. Човекът, който
винаги я окуражавал в трудните моменти и я съветвал. И. все още не може да
осъзнае и приеме факта, че Ц. вече го няма, че никога повече няма да го види и
прегърне.
Датата 10.06.2017 г.
се превърнала в най-тежкият и най-черния ден за ищците. Те все още не могат да
се отърсят от шока, да осъзнаят и приемат факта, че Ц. вече го няма, че си е
отишъл по един толкова нелеп, насилствен начин, неочаквано и безвъзвратно, като
не е изминал нито ден, в който те да не тъгуват по него и да не усещат липсата
му.
Няма паричен
еквивалент на загубата на ищците, въпреки това, с оглед на справедливостта, те
следва да бъдат компенсирани по някакъв начин.
Тъй като към датата
на ПТП по отношение на увреждащия л.а. „Фолксваген Туран" с per. № ОВ ***
ВН е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, полица № BG/08/116001865333, със срок на действие от
14.07.2016 г. до 13.07.2017г., сключена с „Дженерали Застраховане" АД, то
ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове.
С оглед разпоредбите
от Кодекса за застраховането, ищецът А.Ц. с искане от 16.04.2018г. предявил
пред застрахователното дружество доброволна претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. С
писмо Изх. № *********/27.04.2018 г. „Дженерали Застраховане" АД го уведомили, че за тях не е налице основание за
заплащане на застрахователно обезщетение.
А.Ц. е предявил
доброволна претенция на 30.07.2018 г. за заплащане на неимуществените вреди
претърпени от него, като с писмо Изх. *********/17.08.2018 г. застрахователното
дружество уведомило заявителя, че за тях не е налице основание за заплащане на
застрахователното обезщетение.
Също така от сестрата
на загиналия И.Т. е предявена доброволна претенция на 22.08.2018 г. за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. С писмо Изх.
№ *********/05.09.2018 г. от ответното застрахователно дружество отказали
заплащане на застрахователно обезщетение.
С оглед на
гореизложеното се обосновава правния интерес на ищците от предявяване на
настоящата искова молба, в която заявяват, че сума в размер на 150 000, 00 лв.
за сина на починалия, сума в размер на 40 000,00 лв. за внука на починалия,
както и сума в размер на 60 000,00 лв. за сестрата на починалия, биха успели
поне частично да компенсират мъката, която изпитват от загубата на Ц. Ц..
На основание чл. 496
от КЗ, във връзка с чл.409 от КЗ във връзка с чл.84, ал.З от ЗЗД ищците
претендират от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите и лихва за забава от датата на
постановения отказ, до датата на плащането на обезщетение.
В депозирания отговор
ответникът е изложил становище, че не оспорва факта, че се явява застраховател
срещу риска гражданска отговорност на водача на л.а. Фолксваген Туран Т.К. към
датата на твърдяното ПТП.
Оспорва твърдението
на ищците, че отговорен за настъпването на процесното ПТП е водача на
застрахования в ответното дружество л.а. Фолксваген Туран. Няма доказателства,
въз основа на които да се направи вярно, еднозначно и обосновано заключение за
наличието на непозволено увреждане, извършено от водача на л.а. Фолксваген
Туран. Приложеният в тази връзка към исковата молба Констативен протокол за
ПТП, издаден от ОДМВР - гр. Ловеч, не установява изгодни за ищеца факти и
обстоятелства срещу застрахователя. От една страна, защото протоколът е
свидетелство единствено за мястото, за броя и имената на участниците в ПТП, но
не и относно обстоятелствата и причините за произшествието. От друга страна - в
раздел „Обстоятелства и причини за ПТП" на протокола липсва каквато и да е
констатация, навеждаща на виновно и противоправно поведение на водача на л.а.
Фолксваген Туран, а други годни доказателства за механизма на ПТП - няма.
В отговора се твърди,
че Ц. Ц., като водач на л.а. Фолксваген Голф, е починал преди настъпване на
процесното ПТП и неговата смърт не е в причинноследствена връзка с механизма на
ПТП и в частност с поведението на водача на л.а. Фолксваген Туран. От
приложената с исковата молба съдебномедицинска експертиза на трупа на Ц. Ц. е
установено, че непосредствената причина за настъпване на смъртта му е спирането
на сърдечната му дейност, дължаща се на сърдечна тампонада, образувала се в
резултат на аневризма на гръдната аорта и разкъсване на същата. Това състояние
не е било травматично - настъпило е непосредствено преди ПТП. Вещото лице по
експертизата изрично сочи, че именно това състояние е довело до загуба на
управлението и настъпването на ПТП. В тази връзка оспорва твърденията на ищците
относно първоначалната СМЕ на трупа на Ц. Ц..
Твърди се евентуално,
че ПТП е настъпило изцяло по вина на
пострадалия Ц. Ц., в резултат на неговото противоправното поведение и действия
като водач на л.а. Фолскваген Голф. Той е отнел предимството на движещия се по
пътя с предимство л.а. Фолксваген Туран, защото въпреки наличието на пътен знак
Б2 („Спри! Пропусни движещите си по пътя с предимство") л.а. Фолксваген Голф
е навлязъл в зоната на кръстовището и е инициирал рисковата ситуация,
вследствие на която е настъпило самото ПТП. Категорично е установено като факт,
че ПТП е настъпило в зоната на кръстовище.
Ответникът прави
възражение за допринасяне на увреждането от пострадалия Ц. Ц., тъй като с
поведението си като водач на л.а. Фолксваген Голф обективно е създал рисковата
ситуация, с което съществено е допринесъл за динамиката на ПТП като увреждащо
за него събитие. Пострадалият е отнел предимството на движещия се по пътя с
предимство л.а. Фолксваген Туран, защото въпреки наличието на пътен знак л.а.
Фолксваген Голф е навлязъл в зоната на кръстовището и е инициирал рисковата
ситуация, вследствие на която е настъпило самото ПТП. Поведението на
пострадалия, като тежест, се свързва с последиците, предвидени в чл.51, ал.2 ЗЗД. Според изложеното в отговора приносът на пострадалия е най-малко равен по
тежест с този на застрахования в дружеството водач на МПС. Така обезщетението
следва да бъде намалено съобразно приноса на пострадалия Ц., на основание
чл.51, ал.2 ЗЗД.
Оспорват се
твърденията на ищците, че са легитимирани да получат търсеното от
застрахователя обезщетително плащане поради това, че не са в кръга на лицата,
имащи право на обезщетение за претърпените болки и страдания от смъртта на
пострадалия Ц.. Освен това между ищците и пострадалия не са съществували
отношения, спрямо които би могло да се приеме даденото от съдебната практика
разрешение за получаване на парично обезщетение. Ищците не са претърпяли и не търпят описаните в исковата
молба болки и страдания. Ето защо исковете са неоснователни и на това
самостоятелно основание.
Също в условие на евентуалност оспорва
претенциите по размер, позовавайки се на решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. №
1948/2013 г. на ВКС, II т.о., и ППВС № 4/1968 г., с което са дадени указания
относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на
деликт - смърт. В случая считат, че исковите претенции съответно от
150 000лева за А.Ц., 40 000лева за А.Ц. и 60 000 лева за И.Т. са
необосновани завишени.
Според ответника
наред с ППВС № 4/1968 г. и съдържащите се в него задължителни указания, ВКС трайно
е възприел в практиката си (решение № 749/05.12.2008 г. по т.д.№ 387/2008 г. на
II т.о., решение № 177/27.10.2009 г. по т.д.№ 14/2009 г. на II т.о., решение №
204/07.11.2016 г. по т.д.№ 3568/2015 г. на I т.о. и други) и разбирането, че в
основата на преценката за справедливия размер на обезщетителното плащане стои
също обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането. Целта е да се постигане баланс между настъпилите вреди и тяхното
парично измерение, без обезщетението да представлява средство за обогатяване и
изкуствено повишаване стандарта на живот на увредените лица. Като отправна
точка за извършване на необходимата тук преценка намира, че следва да послужат
обективните данни за стандарта на живот, каквито се явяват статистическите
данни на НСИ, публикувани на официалната му интернет-страница, по отношение
доходите и разходите на населението и реалните мащаби на цените в страната. По
визираните официални данни, например, средният общ доход на лице в България за
2017 г. (годината на процесното събитие) е бил 5586 лв., съответно 5167 лв. за
предходната 2016 г. и 4953 лв. за 2015 г. За следващата събитието 2018 г.
средният общ доход на лице в страната е бил 6013 лв. Средният общ разход на
лице за 2017 г. е бил 5217 лв., за 2016 г. - 4755 лв., а за 2015 г. - 4666 лв.
Съответно за следващата събитието 2018 г. средният общ разход е бил 5772 лв.
Средната годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в
страната през 2017 г. (годината на събитието) е била 12787 лв. в обществения
сектор и 12344 лв. в частния сектор. На плоскостта на изброените примери,
обезщетение за ищците в посочените размери от 150 000лева за А.Ц.,
40 000лева за А.Ц. и 60 000 лева за И.Т. не намира своята обществена
и икономическа обосновка, защото, заедно с начислените към него лихви за
забава, би му обезпечило финансов статус, в разрез с духа на закона - за
задължителен баланс между вредите и тяхното парично измерение.
Разбирането на
ответника е, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД трябва да се прилага балансирано -
социално и икономически, без да се позволява твърдението за неимуществена вреда
(особено на такава като процесната, за която „няма паричен еквивалент" -
според доводите на ищеца) да бъде ползвано като средство за лесно обогатяване.
Прилагането на разпоредбата следва да бъде и по начин, недопускащ злоупотреба
със справедливост - когато справедливостта се ползва за обосноваването на
големи по размер обезщетения за неимуществени вреди.
Ответникът оспорва и
предявените искове по чл. 86 от ЗЗД. След като предявените главни искове са
недопустими и неоснователни, недопустими и неоснователни са и акцесорните
искове за законна лихва, считано съответно от 27.04.2018 г за А. Цаканоски, от
17.08.2018 г. за А.Ц. и от 05.09.2018
г. за И.Т..
С депозирана
допълнителна искова молба на първо място процесуалния представител на ищците
излага становище, че е абсолютно неоснователно, голословно и бланкетно
възражението, направено от страна на процесуалния представител на ответното
дружество, за неоснователност на исковите претенции на ищците. Лишено от
всякаква житейска логика е твърдението, че Ц. А. Ц. е починал преди
настъпване на процесното произшествие и смъртта му не се намира във връзка с
процесното ПТП от 10.06.2017 г.
За настъпилото ПТП е
образувано ДП № 173/2017 г. по описа на РУП-Угърчин, което е висящо към
настоящия етап. Според процесуалния представител на ищците от събраните по
делото доказателства, се установява, че водачът на л.а. „Фолксваген Туран"
- Т.К. го е управлявал с превишена за пътния участък скорост от 109 км/ч., при
налично ограничение от 60 км/ч., което е довело до невъзможност да спре и да
предотврати произшествието. Горното обстоятелство се установява от изготвената
по досъдебното производство тройна АТЕ, чието заключение е, че при движение със
скорост в рамките на позволената, водачът Т.К. е имал техническата възможност
да спре и предотврати ПТП. Поддържа се твърденията си относно механизма на
настъпилото ПТП, при което е необосновано и дори странно твърдението, че
родственика на ищиците дори и мъртъв е могъл да намалява скоростта на движение
на управлявания от него автомобил преди да достигане кръстовището, образувано
между път III - 307 и III — 407 и съответно да ускорява скоростта си след като
не е видял движещи се автомобили по пътя с предимство .
На следващо място
счита, че вида и характера на получените от Ц. Ц. телесни увреждания, както и
тяхната клинична картина са такива, че не може да се твърди, че са получени
преди настъпването на процесното ПТП, от което да се стигне до извода и
твърдението на процесуалния представител на ответника, че смъртта на Ц. Ц. не е
в причино следствена връзка с процесното ПТП, а е настъпила преди настъпването
на въпросното ПТП.
Абсолютно неоснователно се явява оспорването
на иска предявен от И.А.Т. - сестра на починалия Ц. А. Ц.. Като негова сестра,
тя попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди
във връзка със смъртта на брат си Ц. А. Ц.. По отношение на И.А.Т. е приложимо
разрешението, дадено в решението на ОСГТНК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г.,
съгласно което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Също така голословно
и бланкетно се явява оспорването на размера на исковите претенции на ищците А. Ц.Ц.,
А.А.Ц. и И. А.Т.. Според изложеното в допълнителната искова молба заявеният
размер на претендираните обезщетения, освен че се явява справедлив, кореспондира
напълно с претърпените от ищците неимуществени вреди, породени от смъртта на
родственика им Ц. А. Ц. .
Намира за неоснователно наведеното в писмения
отговор възражение за съпричиняване вредоносния резултат от страна на Ц. А. Ц..
Твърденията за допуснато от него нарушение на ЗДвП - неспиране на знак
„Стоп" не намират подкрепа в
материалите по делото. Изготвената по досъдебното производство КСМАТЕ е
изчислила скоростта на л.а. Фолксваген Голф към момента на удара на 17 км/ч.,
която скорост е достатъчно ниска и е непряко доказателство, че автомобилът е
потеглил от място, т.е. водачът му е изпълнил законоустановеното си задължение
да спре на знак Б-2. От друга страна, въпреки наличието на знак Б-26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 60 км/ч., водачът на л.а. Фолксваген Туран се е
движил със 109 км/ч., което се равнява на повече от 30м/сек. Т.е., почти
двукратното превишение на скоростта от страна на Т.К. е причината сам да се
постави в невъзможност да спре преди мястото на удара.
В отговора на
допълнителната искова молба се поддържат изцяло направените оспорвания на
исковите претенции по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Поддържат се и всички направени възражения.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените по делото Удостоверение за наследници №341 от 22.06.2017г,
Удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки № 084/30.08.2018г. и
Удостоверение за раждане на А.Ц. се установяват твърдените от ищците роднински връзки с Ц.
А. Ц., починал на 10.06.2017г.
От представения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per. № 32/28.06.2017 г се
установява, че на 10.06.2017г., около 15.20ч., на път 401 при километър 2+100
на кръстовище с път 307 е реализирано ПТП между участник №1 лек автомобил л.а.
„Фолксваген Голф” с per. № ВР *** ВС, собственост и управляван от Ц. А. Ц. и
участник №2 л.а. „Фолксваген Туран” с рег. №ОВ *** ВН, собственост и управляван
от Т.К. ***. Като причини за настъпване на ПТП е посочено, че движейки се по
път 307 поради внезапно настъпило болестно състояние и смърт на водача Ц. А. Ц.,
МПС 1 не пропуска, отнема предимство и блъска странично МПС движещо се по път
401 в следствие на което настъпва ПТП с пострадали участници и вреди.
Между страните няма спор по въпроса за наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите по отношение на л.а. „Фолксваген Туран” с рег. №ОВ *** ВН по полица № BG/08/116001865333, със срок на действие от 14.07.2016
г. до 13.07.2017 г., сключена с ответника "Дженерали Застраховане"
АД.
С исковата молба са представени
исканията на ищците А.Ц. от 16.04.2018г., А.Ц.
от 30.07.2018 г. и на И.Т. от
22.08.2018г, с които са предявили пред ответното застрахователно дружество
претенции за заплащане на застрахователни обезщетения за претърпените от тях
неимуществени вреди. Представени са и отговорите на „Дженерали
Застраховане" АД до всеки един от ищците съответно писмо Изх. № *********/27.04.2018г., Изх.
*********/17.08.2018г. и Изх. № *********/05.09.2018г., с които застрахователят
ги е уведомили, че за тях не е налице основание за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Представени са два
фотоаблума, изготвени съответно на 10.06.2017г и 04.07.2017г, за посетен оглед
на местопроизшествие ПТП с починало лице
по ДП №173 /17 на РУ Угърчин. Преди първото с.з с молба вх. № 10980 от
16.12.2019г са представени същите албуми отново. С последната молба са представени още протокол
за оглед на местопроизшествие от 10.06.2017г и Протокол за оглед на
местопроизшествие от 04.07.2017г,
изготвени от разследващ полицай при РУ
Угърчин. В последния протокол е отразено, че на пътя София Ловеч за движещите
се в посока Ловеч на 100м от от кръстовището
с път III-307 са налични два знака Б24 и Б26 с ограничение на скоростта
от 60 км.ч. Това обстоятелство е илюстрирано и на снимките в албума от
04.07.2017г.
Ищците са представили
както с исковата молба, така и с молба вх. № 10980 от 16.12.2019г, копие от СМЕ
на трупа на Ц. Ц., съдържаща се в досъдебното производство. В същата е посочено
като заключение, че непосредствената причина за смъртта на Ц. е спирането на
сърдечната дейност, която се дължи на сърдечна тампонада/излив на кръв в околосърдечната
торбичка/.„Сърдечната тампонада се дължи на наличето на аневризма на гръдната
аорта и разкъсването на същата.” Като според вещото лице медик това е причината
пострадалият да изгуби управлението на автомобила си. Тези изводи на експерта
се оспорват от ищците.
По искане на
настоящия съдебен състав от ОП Ловеч са уведомили съда, че ДП №173/2017г по
описа на РУ МВР - Угърчин е в процес на разследване, като материалите са
изпратени на Техническия университет София за изготвяне на петорна
автотехническа експертиза.
За изясняване
механизма на ПТП от страна на ответника са поискали изслушването на двама
свидетели очевидци. Същите са изслушани в проведеното на 14.01.2020г съдебно
заседание.
Свидетелят Х.М. е бил пасажер на предна дясна седелка в
лек автомобил "Фолксваген Туран". Същият не дава никаква информация
за ПТП, тъй като си гледал телефона. Чул възклицание от страна на шофьора, вдигнал си погледа към него и друго не си спомня.
Свидетелят Т.К.,
водач на л.а "Фолксваген Туран", твърди, че пътувал по главен път с предимство с ограничението
което се следва и другия автомобил му отнел предимството, като не спазил знак
„Стоп”. Движел се с около 60 км/час. ,тъй като там имало такова
ограничение и гледал да го спазва. Според него другия
автомобил излязъл на пътя с голяма скорост и той не могъл да реагира. От страната, от която навлязъл л.а. "Голф" имало голяма растителност, не се виждало и не можел да прецени, че идва нещо оттам. Видял другият участник в ПТП-то - лекия автомобил
"Голф", когато вече бил пред него, дори не
може да се каже, че го забелязал,тъй като минал доста бързо.
Съгласно
заключението на изслушаната съдебно авто-техническата експертиза механизъмът на
процесното ПТП е следният:
На
10.06.2017г. около 15,20ч. л.а. „Фолксваген Голф” с per. № ВР *** ВС собственост и управляван от Ц. А. Ц. *** се е движил по
платното за движение на път III-307 в посока от с.Микре към гр.Угърчин към
кръстовището на път III-307 и
път III-407.В същото време лек автомобил
„Фолксваген Туран" с per. № ОВ *** ВН, собственост
и управляван от Т. К.К. се е движил по платното за движение на път III-407 в посока от с.Микре към с.Киркова махала
със скорост от около 107 км/ч.
Водачът
на л.а"Фолксваген Голф" е предприел пресичане на кръстовището, като
не е установено дали е спрял преди това на стоп линията при пътен знак Б2.
Водачът
на л.а."Фолксваген Туран" е възприел л.а"Фолксваген
Голф",като опасност,но поради движение с превишена скорост от 107 км/ч при
ограничение с пътен знак В26 на 60/км/ч,достигайки до мястото на удара
е блъснал с преднати си челна част лявата странична част на
л.а."Фолксваген Голф" в областта на предната лява врата. Ударът е бил
страничен,кос.
След
удара в резултат на ударния импулс л.а."Фолксваген Голф" се е
отклонил на дясно,като се завъртял на около 90 градуса в посока на въртене на
часовниковата стрелка и е продължил движението си напред и в
ляво,след което е напуснал пътното платно за движение и се е
установил в тревната площ със задна си част насочена към платното за движение.
В
резултат на удара водачът на л.а."Фолксваген Туран" се е отклонил
вляво, като се е завъртял на около 120 градуса в посока на въртенето на
часовниковата стрелка, заедно с л.а "Фолксваген Голф",достигайки
левия край на платното за движение се е отклонил на дясно косо на платното за движение,след
което се установил в тревната част ,със задната си част,а предната част на
платното за движение.
От
техническа гледна точка вероятната причина за ПТП е водачът на
л.а."Фолксваген Туран", който се е движил с превишена скорост от 107
км/ч при ограничение с пътен знак 60 км/ч. преди кръстовището, поради което сам
се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието.
В проведеното съдебно заседание вещото лице е отговорило на въпроси,
поставените от процесуалния представител на ответника. Според вещото методът
Моментум 360 е точно за произшествия, които стават на кръстовище и е
най-точният метод, който се използва в световната практика. На въпрос на
ответника вещото лице е отговорило, че
ако водачът Ц. не е предприел пресичане на пътя с предимство пред л.а.
"Фолксваген Туран", а е изчакал преминаването му, не би настъпил
удара между двата автомобила.
Вещото лице
по назначената СМЕ е изготвило своето заключение въз основа на представената по
делото документация.
Починалият
Ц. Ц. е получил множество травматични увреждания, като причината за смъртта му
е остра, масивна кръвозагуба.Налице е причинна връзка
между получените травми и смъртта му. Част от травматичните
увреждания имат белези на прижизнено получени. Вещото лице посочва,че не е
възможно да има излив на кръв в коремната кухина и
кръвопопиване на меките тъкани в областта на фрактурираните кости,както и
наличие на мекотъканни кръвозливи вследтвие травми от ПТП при
предходно настъпила смърт.
В
проведеното с.з. вещото лице потвърди, че всички травматични
увреждания - кръвонасядания, кръвоизливи, са белези на прижизненост, а за
образуването на кръвоизливи в черепно-мозъчната, коремната и гръдната кухини,
за да се образуват е необходимо време. Описани са червени кръвни съсиреци, за
образуването на които е нужно време, т.е. над 4-6 мин., това е времето на
съсирване. Това време е необходимо човек да бъде жив, за да се получи съсирване на кръвта. Няма бели кръвни
съсиреци, поне не са описани такива,
което значи, че времето е по-малко от 15-20 минути. Те се образуват,
когато смъртта настъпва доста по-бавно. Ако липсва сърдечна дейност е възможно
да се получат кръвоизливи от разкъсвания на тъканите само от кръвта, която се
намира вътре в самите съдове, но не се напомпва нова. Не смята, че е възможно
кръвоизлив около половин литър около далака да се получи послесмъртно.
Според вещото лице Ц. Ц. е имал аневризма, чието разкъсване е възможно да е
започнало непосредствено преди удара, но да не е починал. Ако е починал
непосредствено преди това, няма как да се излеят 2 литра и половина кръв. Но за счупване на всички леви ребра, гръбначен
стълб, е необходима значителна сила, и цялото това сътресение в момента е
довело до разкъсване на съдове в черепно-мозъчна, гръдна и коремна кухини.
Теоретично е възможно разкъсването на аневризмата да е преди ПТП, но не и
смъртта. Ако продължава да бъде жив, кръвоизливът в гръдната кухина е малко,
теоретично е възможно. Според вещото лице разкъсването на аневризмата е
вследствие на сътресението на тялото, тъй като са описани счупване на кости,
което означава значителна сила.
Заключението на
експерта беше оспорено от ответника, но съдът намира същото за обосновано и
компетентно.
За доказване на твърденията на ищците за претърпени от тях болки и
страдания от смъртта на Ц. А. Ц. по делото са събрани гласни доказателства,
като са изслушани двама свидетели – И.В.Ц. и Х. Ф..
Свидетелката Ц. е бивша съпруга на А.Ц. и майка на А.Ц.. Според нея когато
живеела с А., Ц. живеел в другия край на с.Търнава, но идвал често при тях - на
празници и по други поводи. А. катастрофирал и Ц. ходил в болницата в Плевен да
го види. След това бил известно време в количка и дядо му ходел при него. А.
бил привързан към дядо си, тъй като малък стоял повече при него. Тежко преживяли
смъртта на Ц.. На погребението А. стоял като вдървен. Според нея А. и А. продължават
да страдат за него. И. ***, но идвала и в Търнава. През лятото по-често. За
погребението се погрижили тя, А., А. и И..
Свид. Х. Ф. без роднински връзки
с ищците. От с. Търнава е и познава Ц. и
А. от средата на 90-те години. Ц. и А. поддържали отношения, макар че живеели
отделно. Често засичал Ц. при А.. Ц. непрекъснато изтъквал постиженията на А. и
се гордеел с постиженията му. Разбрал, че А. си прекъснал почиката и поел
разходите по погребението. Виждал е А. и според свидетеля, той преживява тежко
смъртта на баща си, по-умислен е, по-затворен в себе си.
При така
изяснената фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените
искове за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди са с
правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ, доколкото същата е в обема на тази на деликвента и
има вторичен характер трябва да е налице валиден застрахователен договор по
задължителна застраховка "ГО", както и предпоставките на чл.45 ЗЗД
пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите, спрямо увредения -
авторство; противоправност; вина; причинна връзка между вредите и това
поведението на водача на МПС. Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
В случая безспорно по делото е наличието
на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по
отношение на л.а.
„Фолксваген Туран" с per. № ОВ *** ВН по полица № BG/08/116001865333, със
срок на действие от 14.07.2016 г. до 13.07.2017г., сключена с „Дженерали
Застраховане" АД.
Не се спори между страните, а и от
представените доказателства се установи,
че след ПТП на 10.06.2017г е констатирана смъртта на Ц. А. Ц.. Спорът в случая
е в кой момент и вследствие на какво е настъпила смъртта му. Спорно е още
извършен ли е деликт от застрахования при ответника, което е основание за
ангажиране на неговата отговорност, както наличието и степен на съпричиняване
от страна на починалия.
Относно причините за настъпване на
произшествието страните застъпват противоположни версии. Според ищците,
причината за ПТП е неправомерното поведение на водача л.а л.а. „Фолксваген
Туран" с per. № ОВ *** ВН, управляван от Т.К., който се е движел със скорост от 107 км/ч при
разшенена скорост за участъка от 60 км/ч. От ответната страна се поддържа
становище, че причината за ПТП е Ц. Ц., който непосредствено преди ПТП е починал
и това е довело до пътния инцидент.
Образуваното ДП №173/2017г. по описа на
РУ-Угърчин към датата на насрочване на делото и към датата на постановяване на
настоящия съдебен акт не е приключило.Поради липсата на произнасяне на
наказателния съд по въпросите,свързани с механизма на настъпване на ПТП, авторството
на противоправното деяние и вината за инцидента подлежат на изследване и
преценка в настоящото производство.
Съдът не кредитира показанията на
посочените от ответника свидетели очевидци относно механизма на процесното
ПТП-водачът на л.а."Фолксваген Туран" и неговия приятел пътувал в
автомобила. Пътникът в л.а."Фолксваген Туран", заяви ,че е гледал
телефона си и на практика не даде никакви данни относно осъщественото ПТП .Показанията
на водача са в смисъл,че се е движел със скорост от 60 км/ч,тъй като знаел че в
този участък от пътя има ограничение на скоростта. Показанията му не
кореспондират с писмените доказателства по делото, включително заключението на
САТЕ, в които е установена скорост на движение на л.а. „Фолксваген
Туран" с per. № ОВ *** ВН от 107км/ч, поради
което на основание чл.172 от ГПК, предвид обстоятелството, че е пряко
заинтересован от изхода на делото, оглед изключване на виновната му
отговорност, съдът не кредитира неговите показания.
При така събраните доказателства, съдът преценява, че
причината за настъпването на процесното ПТП е неправомерното поведение на
водача на лекия автомобил "Фолксваген Туран". Както вещото лице по
назначената САТЕ установи, от техническа гледна точка причината за ПТП е
водачът на л.а."Фолксваген Туран", който се е движил с превишена
скорост от 107 км/ч при ограничение с пътен знак 60 км/ч. преди
кръстовището,поради което сам се е поставил в невъзможност да предотврати
произшествието.По този начин е станал основна причина за сблъсъка,който не би
се случил ако е спазил ограничението на скоростта до 60 км/ч в този участък на
пътя. Съдът изцяло
кредитира заключението,като обективно и компетентно. Механизмът на процесното
ПТП се установява и от приетия
констативен протокол, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила относно
удостоверените от органите на МВР действия и изявления.
Не се установи твърдението на ответната страна, че
вината за процесното ПТП е изцяло на Ц. Ц., който бил починал преди инцидента, поради
внезапно болестно състояние. Според изслушаната СМЕ той е имал аневризма, чието разкъсване е възможно да е започнало
непосредствено преди удара, но да не е починал, тъй като няма как да се излеят
2 литра и половина кръв. Според експерта разкъсването на аневризмата е настъпило
към момента на сътресение на тялото от нанесения му при ПТП удар.
Неоснователно е и възражението, че инцидента е настъпил изцяло по вина на
загиналия, тъй като е отнел предимството на движещия се по път с предимство л.а. „Фолксваген
Туран" с per. № ОВ *** ВН. Вещото лице е категорично, че при движение на
последния с разрешената за участъка скорост би предотвратил настъпването на
удара.
От страна на ответника не е оборена презумпцията на
чл.45,ал.2 ЗЗД,според която вината при непозволено увреждане се презумира до
доказване на противното.Заключенията на САТЕ и СМЕ доказват и пряката
причинно-следствена връзка между причиненото ПТП и настъпилата смърт на Ц. Ц..
От гореизложеното е видно, че са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. По безспорен
начин се установи се настъпването на ПТП на сочената дата, причинено виновно от
водача на застрахования при ответника автомобил, настъпването на смъртта на Ц. Ц.,както
и причинно-следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния
резултат.
От представеното Удостоверение
за наследници, Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки и удостоверение за
раждане се установи, че ищецът А.Ц. е син на Ц. Ц., ищецът А.Ц. е негов внук, а
ищцата И.Т. е негова сестра.
С оглед
възраженията на ответника спорни по делото са следните обстоятелства: имат ли
ищците право да получат обезщетение във връзка със загубата на своя родственик и
в какъв размер.
Кръгът
от лицата, легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от
причинена при непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в
законодателството на Република България. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018
г., по тълкувателно дело №1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, с оглед развитието на
обществените отношения, задължението за синхронизиране на българското
законодателство с европейското/ в частност Директива 2009/103/ЕО, 2012/29/ЕС/ и
съвременните изисквания за справедливост, приема че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г- на
Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В
мотивите на ТР е прието, че обезщетението следва да се присъди само тогава, когато
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е
доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че
са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни/като интензитет и
продължителност/морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ищците А., А.и И.
съответно като син, внук и сестра на починалия от ПТП Ц. А. Ц., попадат в кръга
на лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо при доказана
особено близка връзка с починалия.
За установяване съществуването
на трайна и дълбоко емоционална връзка на ищците с починалия и респективно на
претърпените неимуществени вреди, за които ищците претендират обезщетение, са
ангажирани гласни доказателства.
Данните изнесени от свидетелката И.В.Ц.,
която е майка на ищеца А. Ц. и бивша съпруга на А.Ц., съдът анализира от
аспекта на възможната й заинтересованост от изхода на делото. Според свидетелката, когато
живеела с А.,той и баща му поддържали традиционни за страната ни добри семейни
отношения. Като хора живеещи на различни адреси се виждали по празници и по
други поводи. А. посещавал баща си когато бил в болница и бил много разстроен
от смъртта на баща си, като по думите на бившата му съпруга на погребението
стоял като вдървен. А. бил привързан към
дядо си, тъй като като малък стоял при него. Когато
А. катастрофирал и дядо му ходил в болницата в Плевен да го види, а после когато бил в количка и дядо му редовно го посещавал. Тежко преживял смъртта
на дядо си. Според нея А. и А. продължават да страдат за него. Съдът кредитира тези показания, тъй като същите са
житейски логични и последователни и не са в противоречие с показанията на
другия свидетел, който не е заинтересован от изхода на делото. Според втория
свидетел Ц. и А. поддържали отношения, макар че живеели
отделно, тъй като често засичал Ц. при А., а и Ц. непрекъснато изтъквал
постиженията на А.. Според свидетеля по негови лични наблюдения, А. преживява
тежко смъртта на баща си, по-умислен е, по-затворен в себе си.
Тези
доказателства дават основание на съда да приеме, че между ищците А. и А.и починалият
Ц. не е съществувала единствено формална роднинска връзка, а е съществувала
здрава, продължителна и дълбоко емоционална връзка, тъй като отношенията им се
базирали на привързаност, взаимопомощ и уважение. Ищците са понесли морални болки
и страдания от смъртта на починалия и още не са преживели внезапната загуба, в каквато насока са показанията на всички
свидетели. Тези характеристики сочат, че отношенията
им изпълват съдържанието "изключителност",въведен с ТР №1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС и дават основание да се присъди обезщетение на ищците за преживените
от тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на Ц. Ц.
По отношение на ищцата И. събраните
гласни доказателства, а именно, че живее във Враца, но идвала и в Търнава и се
срещала с Ц. не дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че освен
формалните семейни отношения е налице особено близка връзка между починалия и
неговата сестра.
Посещенията на ищцата в с. Търнава не могат да бъдат основание да се приеме
наличието на такава връзка, тъй като свидетелктата не изясни поводите на
посещенията. Други доказателства в подкрепа на твърденията за изключително
близки отношения между брата и сестрата не се събраха. Не се събраха и
доказателства относно търпените от нея
неимуществени вреди. Правото на
най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното
съдът намира за неоснователен предявения от И.Т. иск и като такъв следва да
бъде отхвърлен
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от А.Ц. и А.Ц.,
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението.
Специфичното при неимуществени
вреди, причинени от смъртта на близък е, че те имат много по-дълго проявление.
При определяне на дължимия размер следва да се отчитат не само наличните, вече
осъществили се вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в
голяма част от случаите целия живот на пострадалите. Следва да се отчете, че
претърпените болки и страдания от загубата на близък човек са изключително
интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за
духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
Съдът
приема, че в процесния случай, за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, съобразен с
нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния
период-август 2016 г.,които за всяко събитие
при две или повече пострадали лица са до 5 000 000 евро и обезщетението
дължимо на ищците, следва да се определи по справедливост, по правилата на
чл.52 от ЗЗД.
При
определяне на заместващото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че загубата на баща и дядо, към който ищците са били силно
привързани, ще ги съпътства през целия им живот. Следователно, болките и
страдания, които ще продължават да изпитват от загубата на родственика си,
трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди и прилагайки принципа за справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД,съдът
приема, че сума от 80 000 лева за А. и
35 000лева за А.Ц. биха овъзмездили претърпените
от тях болки и страдания. В останалите части, до пълните размери съответно от 150 000 лв. и 40 000лева, исковете
са неоснователни. За да приеме тези размери на обезщетенията, съдът съобрази,
че не са доказани наличието тежки психични травми за ищците, а последиците от смъртта на родственика им подлежат на преодоляване предвид тяхната възраст, възрастта на загиналия, неговите заболявания, способността на ищците да се грижат за себе и обстоятелството, че в последните години същите не са
разчитали пряко на неговите грижи.
Следва да
се разгледа и направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, който като водач на л.а. Фолксваген Голф обективно е създал
рисковата ситуация, като е отнел предимството на движещия се по пътя с
предимство л.а. Фолксваген Туран, защото въпреки наличието на пътен знак
"Стоп" лекият автомобил Фолксваген Голф е навлязъл в зоната на
кръстовището и е инициирал рисковата ситуация, вследствие на която е настъпило
самото ПТП.
Съдът
приема, че направеното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия е основателно. Недоказано остана твърдението на
ответника, че пострадалият не е спрял на пътен знак "Стоп", предвид
заключението на вещото лице по САТЕ, според което водачът на
л.а"Фолксваген Голф" е предприел пресичане на кръстовището, като не е
установено дали е спрял преди това на стоп линията при пътен знак Б2.
Съдът
приема, че в случая действията на пострадалия Ц. Ц. са в разрез с разпоредбата
на чл. 25 ал.1 от Закона за
движение по пътищата, който предвижда водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво
за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая е
безспорно, че ПТП е настъпило в зоната на кръстовището, образувано от пътя от
който е излизал л.а"Фолксваген Голф"
и път с предимство, поради което е бил длъжен да се съобрази с положението, посока и скоростта на движение на преминаващия по пътя с предимство лек автомобил. Предвид
обстоятелството, че скоростта на лекия автомобил "Фолксваген
Туран" е била на 107 км.в ч., с което е превишавала не само ограничението
от 60км.м. за конкретния пътен участък, но и визираната в чл. 21 от Закона за
движение по пътищата максимално разрешена скорост за движение по пътищата в
извън населено място от 90 км/ч, което не би могло да бъде предвидено от
пострадалия Ц. Ц., съдът приема, че съпричиняването
от страна на последния е 25%, с който процент следва да бъдат редуцирани
определените обезщетения. Предвид горното на А.Ц. следва да бъде присъдено
обезщетение от 60 000лева, а на А.Ц. от 26
250лева.
Върху определения размер на обезщетенията следва да бъде
присъдена и законната лихва, която законодателят определя, че започва да тече
от датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими
доказателства или с изтичане на 3-месечния срок за произнасяне на
застрахователя. В случая съдът намира за основателно искането на ищците
законната лихва да бъде определена с начална дата - датата на постановения отказ от страна
на ответника, като за ищеца А.Ц. това е 27.04.2018г, а за А. Ц. - 17.08.2018 г.
При този изход на делото разноски се дължат и на
двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете Уважената част
от исковите претенции съставлява 34,50%, а отхвърлената 65,50%.
Ищците са
представили доказателства за сторени разноски в размер на 600лева. Предвид
уважената част от искове следва да им бъде присъдена сумата от 207,00лева. Следва в полза на адв. Й.Д. - пълномощник на ищците да се присъди
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата, тъй като на ищците е оказана
безплатна правна помощ в това исково производство. Това възнаграждение,
определено на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
оглед уважения размер на исковете в размер на 3117,50лева.
В случая
направените разходи от страна на ответника са 400лева – депозити за свидетели и
вещи лица. На основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника се следват разноски за
отхвърлената част от исковете в размер на 262,00лева. На основание чл.78 ал.8 ГПК
на ответника следва да бъде присъдено юрисконсулство възнаграждение в размер на
150,00лева.
На
основание чл. 78 ал.6 ГПК ответното дружество "Дженерали Застраховане" АД, следва да бъде
осъдено да заплати в полза на съда държавна такса за уважената част от исковете в размер на 3460,00лева.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА "Дженерали Застраховане" АД, вписано в
Търговския Регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз А. Дондуков- Корсаков" № 68, ДА
ЗАПЛАТИ
на А.Ц.Ц., ЕГН **********, сумата от 60 000,00лв./
шестдесет хиляди лева/,
представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта
на баща му Ц. Ц., настъпила при ПТП от 10.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху присъдената сума от 27.04.2018 г.. - датата на постановения отказ от страна на ответника
до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния размер от 150 000лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "Дженерали Застраховане" АД, вписано в
Търговския Регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз А.Дондуков- Корсаков" № 68, ДА ЗАПЛАТИ на А. А.Ц., ЕГН **********, по сметка с IBAN ***
„СИБАНК” АД сумата от 26 250,00лв./ двадесет
и шест хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта на дядо му Ц. Ц., настъпила
при ПТП от 10.06.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
17.08.2018 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалите му част до пълния размер от 40 000лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "Дженерали Застраховане" АД, вписано в
Търговския Регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз А.Дондуков- Корсаков" № 68, ДА ЗАПЛАТИ на А.Ц.Ц., ЕГН ********** и А. А.Ц.,
ЕГН **********, деловодни разноски за уважената част от исковете в размер на 207,00лв /двеста и седем лева/.
ОТХВЪРЛЯ исковете на И.А.Т., ЕГН **********
против "Дженерали Застраховане" АД, вписано в Търговския Регистър с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз А.
Дондуков- Корсаков" № 68, за заплащане на сумата от 60 000,00 (шестдесет
хиляди) лв. - главница, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на брат й Ц. Ц., настъпила при
ПТП от 10.06.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
05.09.2018 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до
окончателно изплащане на обезщетението, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА "Дженерали Застраховане" АД, вписано в
Търговския Регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз А.Дондуков- Корсаков" № 68, ДА
ЗАПЛАТИ
на адв. Й.Д. от САК адвокатско
възнаграждение в размер 3117,50лева/ три
хиляди сто и седемнадесет лева и петдесет ст./
ОСЪЖДА А.Ц.ов Ц., ЕГН **********, А. А.Ц., ЕГН ********** и И.А.а
Т., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТЯТ на "Дженерали
Застраховане" АД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз А. Дондуков-
Корсаков" № 68 сумата от 262,00лева,
представляваща направени пред първата инстанция разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и сумата
от 150,00лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА "Дженерали Застраховане" АД, вписано в
Търговския Регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков- Корсаков" № 68, на основание чл. 78
ал.6 ГПК да заплати в полза на ОС Враца сумата от 3460лв./ три хиляди четиристотин и шестдесет лева/ – държавна
такса, от внасянето на която, ищците са били освободени.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: