№ 623
гр. Варна, 26.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20233100900009 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба вх. № 2540/31.01.2023 г. от ищеца А. Д. И. чрез адв. В. С. от ВАК
с искане за възстановяване на срока за отстраняване на нередовност на исковата молба.
С Разпореждане 837/09.02.2023 исковата молба е върната и производството по делото
е прекратено.
Молбата е подадена в срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК и е допустима.
Искането се основава на твърдението, че на 18.01.2023 г. – датата отбелязана върху
разписката за връчване на съобщението с препис от разпореждането на съда относно
нередовностите в исковата молба – процесуалният представител на ищеца адв. В. С.
фактически не е получил съобщението. Твърди се, че съобщението вероятно е било
изхвърлено от хигиенистката в офиса на адвоката или е останало в призовкаря. Представени
са обяснения на техническия сътрудник на адв. В. С. – К. С., който е и негов син. В
обясненията си К. С. сочи, че е подписал множество призовки на датата 18.01.2023 г., но не
е разпределял процесното съобщение по никое от делата на баща си. Декларира, че не е
получавал отрязъка от съобщението, предназначен за страната по делото, която баща му
представлява.
Молбата е връчена на насрещната страна, която в срока по чл. 66, ал. 1 от ГПК чрез
адв. И. З. е подала отговор вх. № 6993/20.03.2023 г., в който оспорва да са налице
предпоставките за възстановяване на срок, предвидени в чл. 64, ал. 2 от ГПК.
В открито съдебно заседание молителят излага, че на датата на връчване на
съобщението не е бил в кантората си и не е получавал такава призовка, а синът му, който се
е подписал като пълномощник, не е приложил пълномощно. Заявява, че няма вписан
технически сътрудник в Адвокатска колегия – Варна. Представя доказателства, че на
посочената дата е бил на дело в гр. Добрич. Моли за уважаване на молбата за
възстановяване на срок.
1
Ответникът чрез процесуален представител възразява срещу изложените в съдебно
заседание доводи от молителя, доколкото същите са нововъведени в производството и по
същество представляват възражение по редовното връчване на призовката, а не относно
пропускане на срока по особени и непредвидени обстоятелства. По доводите изложени в
молбата, поддържа, че същите не представляват пречки от особен и непредвиден характер,
които да са налице за целия период на срока. Сочи, че не са представени доказателства за
установяване на хипотетичните твърдения, че хигиенистката е изхвърлила призовката.
Освен това счита, че ищецът не е проявил необходимата грижа да се запознае с
разпореждането на съда в т.ч. посредством възможността за достъп до делото чрез интернет.
Моли за отхвърляне на искането за възстановяване на срока и за присъждане на разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните в производството
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане номер 132/10.01.2023 г. на ищеца е дадено указание да представи
доказателство за довнасяне на държавна такса в определен от съда размер, както и да уточни
искането си относно отмяна на решения по т. 2 от дневния ред на общото събрание на
съдружниците.
Съобщението е връчено на ищеца на 18.01.2023 г. на процесуалния му представител
адв. В. С. чрез негов сътрудник.
Указанията не са изпълнени до 31.01.2023 г., когато е подадена молбата на ищеца,
инициирала настоящото производство, с искане да бъде възстановен по реда на чл. 64 ГПК
срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба.
С молбата за възстановяване на срок не се оспорва редовността на връчването,
извършено на 18.01.2023 г. Твърди се единствено, че призовката не е получена лично от
адвокат С. и е изложено е предположение, че отрязъкът за страната по погрешка е бил взет
от призовкаря или е бил изхвърлен от хигиенистката.
Доколкото истинността на разписката за връчване на процесното съобщение не е
оспорена от молителя и предвид изричното признание както от страна на адв. В. С., така и
от страна на К. С., че последният от дълго време насам изпълнява длъжността технически
сътрудник на адвокат С., съдът намира, че фактът на връчване на съобщението по реда на
чл. 51, ал. 1, изр. второ от ГПК, според което връчването в кантората може да се извърши на
всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката, е установен по несъмнен начин.
Установено е от представените писмени доказателства, че на 18.01.2023 г. от 11:00 ч.
до 11:06 ч. адв. В. С. е участвал в открито съдебно заседание по адм. д. № 440/2022 г. по
описа на Адм. съд – Добрич.
Твърденията, че съобщението е било изхвърлено от хигиенистката или е останало при
призовкаря, не се установяват от събраните по делото доказателства. Приложените писмени
обяснения от лицето, подписало разписката за получаване на призовката, по съществото си
са писмени свидетелски показания и като такива не представляват годно доказателствено
средство относно изложените факти и обстоятелства. В качеството си на частен
2
свидетелстващ документ същите могат да бъдат ценени само доколкото удостоверяват
неизгодни за страната факти.
При това положение, следва да се приеме, че се касае или за пропуск да бъде
изпълнено редовно връченото разпореждане на съда, или, че съобщението фактически не е
достигнало до процесуалния представител на страната поради пропуск на сътрудника да
предаде съобщението. И в двете хипотези, причините за неизпълнение са субективни, а не
обективни. Тези причини са предвидими и преодолими, доколкото се касае за въпрос на
вътрешна организация на работата в адвокатската кантора.
Следователно, не са налице предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на
срока за отстраняване на нередовностите в исковата молба, тъй като причините за
неизпълнение на процесуалното задължение не са особени непредвидени обстоятелства,
които не могат да се преодолеят. Ето защо, молбата по чл. 65 от ГПК за възстановяване на
срока е неоснователна и ще се остави без уважение.
Ответникът претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1250
лева съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за заплащането им.
Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. В случая се
касае за особено частно производство, за което съдът намира, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение следва да се определи съгласно чл. 11 от Наредба № 1/2004 г.
на ВАС и е в размер на 600 лева, до който размер с оглед на фактическата и правна
сложност на делото искането ще се уважи.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Д. И. за възстановяване на пропуснат
срок за отстраняване на нередовност в исковата молба съгласно дадени указания с
разпореждане № 132/10.01.2023 г.
ОСЪЖДА А. Д. И., ЕГН **********, ***, да заплати на „Делтакар“ ООД, ЕИК
*********, гр.Варна, п.к. 9003, Аспарухово, Южна промишлена зона, ПИ № 83, сумата от
600,00 (шестотин) лева съдебно-деловодни разноски в производството по възстановяване на
срока, на осн. чл. 67 във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен
съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3