по НОХД № 24 / 2020 година
Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Берковица
против подсъдимия Н.С.Н.- роден на ***г.
в гр.Враца, б., бълг.гражд., разведен, със средно образование, осъждан,
пенсионер, ЕГН **********, адрес: ***
за ТОВА, ЧЕ на 17.10.2019 година в
гр.Вършец по ул.”Георги Димитров” управлявал МПС –лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с ДК № М 4279АР, след употреба на
алкохол и с концентрация на алкохол в
кръвта си от над 0.5 на хиляда, а именно 0.51 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство Алкотест-Дрегер 7510,с фабр.№АRBB-0051
годен за употреба,след като бил осъден за същото деяние-престъпление по
чл.343б,ал.1 от НК с влязло в сила споразумение по НОХД №259/2017год. по описа
на РС-Берковица – престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението по отношение на Н.С.Н. за престъплението по чл. 343б, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от НК и счита за безспорно установено от доказателствата по
делото подсъдимият да е извършил престъплението, предмет на делото при
фактическата обстановка, подробно описана в обвинителния акт.
Пледира
извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл с желани и настъпили
обществено опасни последици деяние, да осъществява от обективна и от субективна
страна престъплението, предмет на делото, заради предишното осъждане на Н.С.Н. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Намира,
че при определяне на наказанието следва да се имат предвид като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдействието по време на разследването, а като
отегчаващи – наличието на предишно осъждане за същото деяние.
Излага
становище, на подсъдимия да бъде наложено наказание по чл. 343б, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около минимума на съответно
предвиденото.Счита, че са налице основанията на чл. 68, ал. 1 от НК, за привеждане
в изпълнение на условното осъждане по НОХД № 259 / 2017 година ,както и да се
приложи разпоредбата на чл.343Г от НК.
Защитникът на подсъдимия моли подзащитният му да бъде
признат за невинен.Пледира, че обвинението е останало недоказано и съществуват
явни съмнения относно размера на концентрацията
на алкохол към момента на извършване на деянието.
Счита,
че в случая е налице такова съмнение, защото, за да се понесе наказателната
отговорност, съгласно разписаното в закона, инкриминираният размер на
концентрация на алкохол в кръвта на водача следва да е над 0,5 промила, но
от приетите по делото технически
характеристики на техническото средство става повече от ясно, че за подсъдимия
в конкретния случай са възможни и показания, които са под инкриминирания размер
- отчетеният размер е 0,51 промила на алкохол в кръвта, с оглед предвидената
техническа грешка.
Подсъдимият Н.С.Н. се присъединява съм защитника си. При последна
дума моли да бъде признат за невинен.
Съдът след проверка на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Н.С.Н.
е роден на ***г. в гр.Враца, българин, бълг.гражданин, разведен, със средно
образование, осъждан, пенсионер, ЕГН **********,
адрес: *** .
На същия до момента е
ангажирана наказателната отговорност с един влязъл в сила съдебен акт на Районен съд -Берковица, както следва:
1. Със Споразумение от 19.07.2017 година по НОХД № 259
/ 2017 година, влязло в сила на 19.07.2017 година, за престъпление по чл. 343б,ал.1 НК му е определено наказание шест месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за срок от три години и глоба в размер на 400лв.На основание чл.343г
във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК му е наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 година.
Свидетелите К.К. и Т.Р.-
служители на РУ на МВР – Вършец на 17.10.2019г. били на обход и осъществявали контрол по безопасност на
пътното движение.Движели се със служебния автомобил по ул.”Георги Димитров „ в
гр.Вършец. На посочената дата 17.10.2019г., около 10:24ч., полицейските служители,
забелязали, че пред тях се движи лек автомобил
„Фолксваген Пасат”,бял на цвят с
рег. № М4279АР. Свидетелите предприели действия по спиране на автомобила
и след подаване на сигнал посредством „стоп палка“ същият бил спрян на
споменатия път. Извършена била първоначално проверка на водача на лекия
автомобил, в хода на която се установило, че това е подс. Н.. По време на
проверката на подсъдимия била извършена проверка за употреба на
алкохол, с техническо средство „Дрегер Алкотест“ с фабричен № ARBВ - 0051, който отчел 0,51 промила алкохол
в издишания въздух. С оглед на отчетеното показание, свид. К. съставил АУАН с
бланков № 135959/17.10.2019г. На подс. Н. също така бил издаден талон за медицинско
изследване с бланков № 0019547, като му било обяснено, че може да даде кръв за
изследване. Подс.Н. не пожелал да направи това и не дал кръвна проба.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от
последователните и непротиворечиви показания
на свидетелите К.К. и Т.Р. , възприети непосредствено в съответствие с чл.
18 от НПК, и от съответстващите им приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
За да е налице съставът на посоченото престъпление, са
нужни кумулативно дадените в разпоредбата предпоставки: 1) осъждане с влязла в
сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК; 2) управление на моторно
превозно средство; 3) концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на
хиляда; 4) установяване по надлежния ред на концентрацията на алкохол.
Безспорно
е по делото, че след като със Споразумение от 19.07.2017 година по НОХД № 259 /
2017 година, влязло в сила на 19.07.2017 година, е ангажирана наказателната
отговорност на Н.С.Н. за престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК, две години по-късно (на 17.10.2019 година) при
управление на моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № М 4279АР
е спрян за проверка от органите на реда и в съответствие с разпоредбите
на Наредба № 30 от 27.06.2001 година за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства е
изпробван с одобрен анализатор на алкохол в дъха – „Дрегер Алкотест 7510” с № ARВВ - 0051, успешно
преминал последваща проверка на 03.05.2019 година със срок на валидност от 6
месеца, т.е. до 03.11.2019 година, и уредът отчита положителна проба от 0,51 на
хиляда, както и че след това на лицето е издаден талон за медицинско
изследване, който то не изпълнил.
Основният
въпрос е установена ли е безспорно концентрация на алкохол в кръвта на водача
над 0,5 на хиляда.
За
установяване към инкриминираната дата одобрено ли е от Българския институт по
метрология техническото средство „Дрегер Алкотест 7510” като анализатор на
алкохол; каква е допустимата грешка на дрегера при измерване ; допуска ли
грешки и в какви стойности „Дрегер Алкотест 7510” с № АRВВ – 0051 към 17.10.2019
година; при отчитане на допустимите грешки от конкретния Дрегер какво е конкретното
съдържание на алкохол в кръвта на Н.Н., измерено като 0,51 промила по издишания
от него въздух в хода на съдебното следствие е изискана техническата
характеристика на посоченото техническо средство.
В представената справка се сочи, че анализатор за
алкохол в дъха „Дрегер Алкотест 7510”, е преминал последваща проверка на
03.05.2019год. и срокът за валидност е 6 месеца.
Съгласно чл.774, т.2 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, максимално допустимите
грешки на анализаторите за алкохол в дъха трябва да са 5% от измерената
концентрация, за масова концентрация от 0.4 мг/л до 2 мг/л. Съгласно
разпоредбата на чл. 781, т. 1 от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол (обн. ДВ, бр. 98/2003 г.) максимално допустимите
грешки на анализаторите за алкохол в дъха при последваща проверка са ± 0,032
mg/l (± 0,067 промила) - за масова концентрация, по-малка от 0,400 mg/l (0,84
промила). В настоящия случай максимално допустимата грешка на средството за
измерване е била до 0,067 промила, която не е била заложена и отчитана в
настройките на техническото средство и поради това е следвало да бъде изваждана
от показанията му, тъй като след като средството дава грешки при измерването и
тези грешки могат да бъдат с положителен или отрицателен знак, то следва, че
следва да се вземе най – благоприятния вариант за водача, а именно – след
измерването, от показанията на техническото средство, да се извади (приспадне)
стойността на максималнодопустимата грешка. Такова приспадане не е направено, а
резултатат от него дава стойност – 0,44 промила,
която стойност е несъставомерна.Действителната
стойност на измерената концентрация на пробата е в обхвата от 0,443 до 0,577
промила. Правилото на чл. 774 от Наредбата е за анализаторите на алкохол в дъха
при първоначалното им пускане за употреба и одобряване на типа средство, а чл.
781 от Наредбата касае максимално допустимите грешки след последващ
метрологичен контрол, какъвто е настоящият случай .
На следващо място съдът намира обстоятелството,че
подсъдимият се е съгласил с показанията на техническото средство и е отказал да
даде кръв за изследване за недостатъчно ,за да се приеме,че обвинението е
доказано по безспорен и категоричен начин.
Отчитането в конкретния
случай е гранично. Съдът е
задължен да разкрие обективната истина, съобразно нормата на чл.13, ал.1 и ал.2
от НПК.В случая при това гранично отчитане и с оглед техническите
характеристики,от които се установява,че това техническо средство дава отклонение ,следва да се има предвид следното:
Претендиращото за по-точно изследване на
кръвна проба също показва отклонение, различно при различните методи на
изследване-бил той газхроматографски(ГХМ), алкохолдехидрогеназната методика
(АДХ) или по метода на Видмарк. В първите два метода отклонението е от 0.10 ‰,
в третия – от 0.2‰ ( издадената от проф.Стойчо Раданов студия относно
медицинската експертиза при острите алкохолни интоксикации, издание на „Сиела“,
стр.149).
Според правната логика при по-точното изследване на кръвна проба не може да има
допустимо техническо отклонение. В противен случай то не би било по-точно и
законът не би го предоставил като възможност за оспорване (елимиране) на
показанията на техническо средство.
Очевидно това не е така и щом след като медицинската наука допуска при
по-точното изследване допустимо техническо отклонение, то несъмнено такова
отклонение, в името на обективната истина по делото, следва да бъде взето
предвид и в случаите, когато съдържанието на алкохол в кръвта се установява
само чрез техническо средство.
Няма съмнение , че тези отклонения следва да се имат предвид при гранични
състояния, какъвто е настоящия казус, в останалите случаи тези отклонения нямат
никакво практическо значение.
В този смисъл възраженията на защитата са основателни и следва да се приеме, че
обвинението за управление след употреба на алкохол при концентрация над 0.5 ‰
не е доказано по изискуемия се от закона начин- по несъмнен и категоричен
начин.
По така установената безспорна фактическа обстановка
при решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК от правна страна за
подсъдимия според настоящата инстанция не са налице достатъчно доказателства,
сочещи осъществяване на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, за което му е
предявено обвинение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, подсъдимият се признава за виновен при
доказано по несъмнен начин обвинение, а в случая след отчитане на допустимата
грешка на техническото средство в минусови параметри инкриминираното количество
алкохол в кръвта на водача е под 0,5 ‰ – липсва задължителен елемент от състава
на чл. 343б, ал. 2 от НК, за да бъде осъществено престъплението от обективна
страна.
Отчита
се, ако допустимата грешка на техническото средство е в положителни параметри,
че количеството алкохол в кръвта на водача би надвишило инкриминирания минимум,
но това е в сферата на хипотетичното. И тъй като присъдата не може да почива на
предположения (чл. 303, ал. 1 от НПК), Н.С.Н. следва да бъде признат за невинен в това на 17.10.2019 година в гр.Вършец по ул.”Георги
Димитров” управлявал МПС –лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № М 4279АР, след употреба на алкохол
и с концентрация на алкохол в кръвта си
от над 0.5 на хиляда, а именно 0.51 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство Алкотест-Дрегер 7510,с фабр.№АRBB-0051 годен за
употреба,след като бил осъден за същото деяние-престъпление по чл.343б,ал.1 от НК с влязло в сила споразумение по НОХД №259/2017год. по описа на РС-Берковица и
на основание чл. 304 от НПК да бъде
оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
Председател: