Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Добрич,
01.09.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на двадесет и осми август две
хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА К.
При секретар Д. ЙОРДАНОВА разгледа докладваното от районния съдия
гр.дело №435/2020г.
по описа на ДРС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове от К.К.Д. ЕГН
********** *** срещу „Водоснабдяване и
канализация Добрич” АД по чл.344 ,ал.1 , т.1 и 2 КТ за 1/признаване за незаконна и отмяна на уволнителна заповед ;2/ възстановяване на
предишната работа.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор.
1/ Обстоятелства , на които се
основават претенцията и възраженията:
Ищецът твърди , че уволнен със
Заповед № ЛС-05-1691/17.12.2019г., считано от
17.12.2019г.
Това обстоятелство не се спори от ответника.
2/Правна квалификация и доводи:
-
заповедта
е немотивирана;
-
поведението
на ищеца невиновно;
-
заповедта
е издадена в нарушение на чл.190 ,ал.2 и чл.193 КТ;
-
не
е спазена разпоредбата на чл.333,ал.1 КТ.
-
Доводи на ответника- настоява за законност на уволнението.
3/Безспорни между страните
обстоятелства:Трудов договор и дисциплинарно уволнение.
4//Спорни обстоятелства:
- налице ли са констатирани нарушения
на трудовата дисциплина - 3 преждевременни напускания на работата,
всяко от които не по- малко от 1 час;
-има
ли допуснати нарушения при издаване на заповедта;
- ползва ли се ищеца със специална
закрила.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
След като съобрази доводите н страните и
обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Фактите:
Трудовото правоотношение между страните е прекратено с дисциплинарно
уволнение въз основа на Заповед №
ЛС-05-1691 от 17.12.2019г. за извършено нарушение на трудовата дисциплина – три
преждевременни напускания на работа за един календарен месец, всяко от които
не по -
малко от един час.
По силата на трудов договор № 69
/10.10.2013г. ищецът работи в ответното
дружество на длъжност „***” в район Балчик.Със Заповед № РД-03-144 от
03.12.2009г. ищецът е командирован за 29
дни прекъсване като „***” в район Тервел , считано от 03.12.2019г. до
31.12.2019г.вкл.
С молба вх.№ ВИК -4875 от 05.12.2019г. ищецът
уведомил работодателя, че липсва транспортна връзка между гр.Тервел и
гр.Балчик.Възможността за пътуване била следната:микробус от Добрич до Тервел в
10,30 часа, който пристига в гр.Тервел в 11,20 часа.Същият микробус се връщал
от Тервел до Добрич в 13,10ч.Не можел да ползва последния в 17 часа поради липса на транспорт от Добрич до Балчик.
С документ , наименован отговор с вх.№ М-36#1/16.12.2019г. ищецът уведомил работодателя , че страда от
захарна болест има качеството трудоустроено
лице, по негово искане вх.№ ЛС-36 от
13.12.2019г.
Представено е писмо от ИА „Главна инспекция по
труда” гр.Добрич , с което уведомяват ищеца , че преди уволнението не е поискано разрешение по
чл.333,ал.1 , т.2 КТ.
Ищецът представя Решение на ТЕЛК с отразена
диагноза „Инсулиновозависим захараен диабет” – 71 % трайно намалена работоспособност.
Ответникът представя Доклад № ВИК 4875#2 от 10.12.2019г. за констатирани нарушения от страна на ищеца:
в периода 04.12.2019г. – 09.12.2019г. се явявал в район Тервел , като пристигал на работа в 10,00 часа и си тръгвал в 13,00
часа.Посочва се , че има удобен транспорт и работникът можел да идва с автобус
в 09,30 часа сутринта и да си тръгва в 17часа.
Представени са писмени справки
от Община Балчик , Община Тервел , от
„Рубин” АД и „Пътнически превози” ЕООД.
Представено е трудовото досие на ищеца, което съдържа и документи ,
некасаещи правния спор, които няма да бъдат обсъдени от съда.
Св.Ж.,ангажиран от ответника,дава
сведения,че ищецът системно закъснявал за работа.Идвал около 10,30-11,00
часа,понякога и по-късно.Тръгвал си около 13-13,30 часа.Това затруднявало
работата.Почти не можело да му се възложи нищо.
Правни изводи:
Главният спор между страните по обстоятелствата на уволнението е имал ли е
ищецът възможност да пътува от гр.Балчик
до гр.Тервел за времето на командировката.Данните от събраните писмени
доказателства сочат , че принципно това е възможно.Първият автобус от Балчик до
Добрич тръгва в 07,00 часа и пристига в гр.Добрич в 07,45 часа.От Добрич за
Тервел автобус тръгва в 08,30 часа.Последният автобуси са както следва:От
Тервел до Добрич в 17,30 часа ,а от Добрич до Балчик - в 18,30 часа.Това на практика означава обаче
, че за изпълнение на трудовата дейност при работно време от 08,00 до 17 часа,
за ищеца са необходими още 4 часа за
придвижване до работното място, което необосновано го поставя в
затруднение за изпълнение на задачите за командироване.Съдът
взима предвид заболяването на ищеца –
инсулиновозависим диабет с медицинска
препоръка за избягване на физическо натоварване
в долните крайници.За това работодателят е бил своевременно уведомен
- още
при връчване на командировъчната заповед на 03.12.2019г. , а после и с
допълнителна молба , подадена от ищеца
от 05.12.2019г. и 16.12.2019г.
В командировъчната заповед ответникът не е посочил конкретната задача,
за която е командирован ищеца , нито начинът на
пътуване, с което са нарушени изискванията на чл.5 ,ал.1 и 2 от
Наредбата за командировки в страната и чужбина.Вярно е , че работодателят има
право на основание чл.131 КТ да командирова служител за не повече от 30 дни.От
друга страна обаче, следва да се отчетат конкретните обстоятелства за
командироване на трудоустроен служител с 71% намалена работоспособност на значително отдалечено място от населеното
място , в което живее и работи / от
гр.Балчик в гр.Тервел/ при не дотам удобен транспорт за придвижване. На практика
работният ден на ищеца се увеличава с около 4 часа.
В случая обаче работодателят не е съобразил с
това , че ищецът със специфично
общо заболяване.Пътуването до мястото на
командирова удължава работния му ден.Заповедта за командироване не е съобразена
с формалните изисквания на Наредбата за командировки в страната и чужбина.
Наложеното наказание дисциплинарно
уволнение е в противоречие с чл.333 КТ.Ищецът
с оглед заболяването си, се ползва с предварителната закрила на чл.333 КТ.Работодателят не е получил
разрешение от Инспекцията по труда преди уволнението – данни от Отговор на
Инспекция по труда изх.№ 20004835 от 30.01.2020г. /л.12 от делото/ и само на това основание , уволнението е
незаконно.Искът е основателен и ще бъде
уважен от съда.Като последица уволнителната заповед ще бъде отменена.Предвид
уважаване на главния иск, като основателен ще бъде уважен и иска по чл.344,ал.2 КТ и ищецът възстановен
на длъжността, заемал преди уволнението.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца съдът присъжда разноски –
372 лв.- адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.78,ал.6 ГПК в полза на съда се присъжда дължимата
държавна такса по 50 лв. за всеки иск,общо 100 лв.
С тези мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО
уволнението на К.К.Д. ЕГН ********** *** и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Уволнителна заповед № ЛС-05-1691/17.12.2019г.
на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД ,с
която е прекратено трудовото
правоотношение между К.К.Д. и „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД по трудов договор №69/10.10.2013г.
ВЪЗСТАНОВЯВА К.К.Д.
ЕГН ********** *** на длъжността,
заемана преди уволнението- „***“ в район Балчик , назначен по трудов договор
№69/10.10.2013г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД ЕИК
*********, гр.Добрич, бул.“Трети март“№59 ДА ЗАПЛАТИ на К.К.Д. ЕГН
********** *** № 435/2020г. на РС
Добрич разноски в размер на 372 лв./ триста седемдесет и два лева/- заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД ЕИК
*********, гр.Добрич, бул.“Трети март“№59
ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Добрич дължима държавна такса в общ размер
100 лв./сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд гр.Добрич в двуседмичен срок от 01.09.2020г. – датата на обявяването му в регистъра на съдебните решения.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: