Решение по дело №48472/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17412
Дата: 30 септември 2024 г. (в сила от 30 септември 2024 г.)
Съдия: Бетина Богданова Бошнакова
Дело: 20231110148472
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17412
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110148472 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 2 ЗЗДН, подадена от А. Ю. Б. в качеството му на
баща и законен представител на малолетното дете /понастоящем/ А. А. Б., родено на
01.10.2009 г., срещу Е. С. Г., майка на детето.
В молбата се твърди, че ответницата е извършила актове на домашно насилие спрямо
пострадалото лице, като на 25.08.2023 г. около 20:00 часа на спирка „Централни хали“ с
посока на движение НДК в гр. София ответницата дърпала детето за тениската, задържала
го е противно на волята му, докато то я умолявало да го пусне, викала му „боклук“,
„копеле“, „ще те пребия“, „тренирала съм бойни изкуства“, „пикльо“.
Ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не изразява
становище относно подадената молба за защита от домашно насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно § 30 от ПЗР на ЗИДЗЗДН производства по молби, искания и жалби,
постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.
Според легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
Молбата за защита е подадена от лице, което се намира в родство по права линия с
пострадалото лице, поради което е валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано
за това лице съгласно чл. 8, т. 2 ЗЗДН. Това становище на съда съответства с практиката на
1
ВКС, обективирана в Тълкувателно решение от 25.11.2020 г. на ОСГК по тълкувателно дело
№ 2/2019 г. В тълкувателното решение е прието, че страни в производствата по реда на ЗЗДН
са молителят или лицето, за което се твърди, че извършил домашно насилие, а при подадена
молба от лицето по чл. 8, т. 2 и 4 ЗЗДН, съдът служебно конституира и пострадалото лице.
От представеното по делото удостоверение за раждане /л. 78 от делото/ се установява, че
ответницата и пострадалото лице са роднини по права линия – тя е негова майка, поради
което безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 4 ЗЗДН.
Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй
като е налице твърдение за осъществено от ответника спрямо пострадалото лице физическо
и емоционално насилие. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок,
предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция до изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от
2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд,
поради което се явява допустима.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп.
с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, в която обаче липсва индивидуализация на
твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване, авторство на
деянието, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите за
пострадалото лице неблагоприятни последици, поради което същата не следва да се ползва с
обвързващата доказателствена сила, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди
изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./. Това е така, тъй като декларацията
не се явява годно доказателствено средство, защото в нея не са декларирани никакви
обстоятелства, касаещи процесното деяние, поради което и не може да породи последиците,
които законът свързва с нейното представяне, а именно да послужи като достатъчно
основание за издаване на заповед за съдебна защита на пострадалото лице /л. 4 от делото/.
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 218.08./2023 г.,
издадено от Съдебномедицински кабинет /л. 22 от делото/, видно от което след личен
преглед на детето се установява, че същият е получил следните травматични увреждания:
множество охлузвания по лицето, шията, двете ръце и гърба, кръвонасядания на гръдния
кош и двете ръце, които са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и
тангенциалното действие на такива и биха могли да бъдат получени по начин и време, както
съобщава освидетелстваното лице. От посоченото писмено доказателство се установява
механизма на причиняване на травмите и техните медикобиологични признаци /лека телесна
повреда/, но не и авторството на насилствения акт, в резултат на който те са настъпили.
В съдебното дирене пред първата инстанция е приет по делото социален доклад /л. 73
от делото/, изготвен на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт., който представлява допустимо
доказателствено средство съобразно чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗЗДН. В хода на социалното проучване
детето е заявило, че на процесната дата и място ответницата го е дърпала и драскала.
Социалният работник лично е възприел видимите следи от действията на ответницата.
Детето е споделило за чувство на страх и притеснение спрямо майката.
Представените по делото съдебномедицинско удостоверение и социален доклад могат
да послужат за доказването само на настъпилите вредни последици от насилническия акт
(арг. от чл. 4, ал. 3 ЗЗДН), но не и на неговото авторство /в този смисъл решение № 383 от
28.02.2022 г. по в. гр. дело № 8384/2021 г. на СГС/.
Други доказателства относно авторството на домашното насилие, за защита срещу
което съдът е бил сезиран, няма.
2
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може
да се изведе несъмнен и категоричен извод, че на процесната дата и място са извършени
твърдените актове на домашно насилие, поради което молбата за защита на домашно
насилие се явява неоснователна и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже
издаването на заповед за съдебна защита.
РАЗНОСКИ:
В случая се търси защита от домашно насилие на лице, което не е навършило
пълнолетие, поради което и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят не дължи заплащане
на държавна такса.
ДЕЙСТВИЕ НА ЗАПОВЕДТА ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от
2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ заповедта за незабавна защита има действие до издаването на
заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че не следва да
бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 31.08.2023 г. следва да бъде
изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 250/31.08.2023 г.,
издадена по гр. дело № 48472/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ молба за защита от домашно насилие с вх. № 243921/31.08.2023 г.,
депозирана от А. Ю. Б., ЕГН: **********, в качеството му на баща на А. А. Б., ЕГН:
**********, срещу Е. С. Г., ЕГН: **********, като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийскияградски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните – за сведение и изпълнение.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3