Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.
Русе, 06.07.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд –
Русе, VІІ-ми състав, в публично заседание на осми юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 102 описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Овергаз Мрежи“ АД със
седалище и адрес на управление в гр. София, срещу заповед № РД-01-2176 от
03.09.2015 г. на кмета на Община Русе. С нея на основание чл. 59, ал. 1 от АПК
във вр. с § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на ЗА е постановен отказ за извършване на
административна услуга, представляваща предоставяне на копия на хартиен носител
от всички документи, съдържащи се в преписките по издаване на Разрешение за
строеж № 268/11.06.2014 г. (РС № 268) и Разрешение за строеж № 270/11.06.2014
г. (РС № 270) по искане на „Овергаз Мрежи“ АД. С жалбата се твърди
незаконосъобразност на процесната заповед поради неспазване на установената
форма, съществено нарушение на административно-производствените правила и
противоречие с материално-правните разпоредби – отменителни основания по чл. 146,
т. 2, 3 и 4 от АПК. Обосновава се правен интерес от обжалване на база лицензии
за разпределение и снабдяване с природен газ на територията на община Русе,
издадени от КЕВР и разрешение за строеж № 462/07.06.2005 г. с презаверка от
26.06.2008 г., а проводите, разрешени с РС 268 и РС 270 (и двете от 11.06.2014 г.)
са били предвидени и вече изградени в имоти, в които дружеството има право да
строи газопреносната си мрежа по силата на РС 462, за което твърди, че е
валидно и се позовава на чл. 67 ЗЕ (Закона за енергетиката) вр.чл. 149, ал. 2,
т. 1 ЗУТ.
Иска се заповед РД-01-2176/03.09.2015 г. да бъде
отменена, а кметът на Община Русе – задължен да предостави достъп на
жалбоподателя до преписката по издаване на РС № 268 и РС № 270, в това число с
правото да прави бележки и извадки, а при техническа възможност - и хартиени
копия. Претендират се и разноски.
Ответникът – кметът на Община Русе, представляван от
ст.юрк. Г. в открито съдебно заседание и в представени по делото писмени
бележки изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Счита, че „Овергаз Мрежи“ АД не е носител на законен интерес за извършване на
исканата административна услуга, тъй като нито е бил страна, нито притежава
качеството на заинтересовано лице в административното производство по издаване
на процесните разрешения за строеж, от преписките по издаване на които са
поискани копия. Твърди, че за да е налице правен интерес, т.е. за да се премахнат
чрез обжалването неблагоприятни правни последици, жалбоподателят следва да се
легитимира с действащо разрешение за строеж, а не само като носител на
ограничено вещно право по силата на специален закон (сочените от същия норми от
ЗЕ) върху имоти, в които е разрешен строеж на дружествата, конституирани като
трети заинтересовани лица. Твърди, че презавереното разрешение за строеж № 462,
издадено на "Газоснабдяване Русе" ЕАД с универсален правоприемник
"Овергаз Мрежи" АД не би могло да легитимира жалбоподателя като
възложител с право да строи в чужд имот по силата на специален закон, тъй като
същото не е в сила към настоящия момент. Посоченото PC е
изгубило правното си действие с изтичане на 10-годишния срок, установен от
правилото на чл. 153, ал. 2, т. З ЗУТ,поради което към настоящия момент вече е
отпаднал неговия законен интерес от търсената административна услуга, което
прави жалбата неоснователна.
Конституираните в указание на решение №
10534/05.07.2019 г. по адм.дело № 6088/19 г.на ВАС, с което решение е
обезсилено решение № 4/26.03.2018 г. по адм.д. № 440/2015 г. на АдмС – Русе заинтересовани
страни – „М-Газ” ЕООД и „Булгартрансгаз”ЕАД считат жалбата за недопустима, а по
същество и неоснователна. В писмено становище от „М-Газ” ЕООД се излагат
подробни съображения за липса на правен интерес у жалбоподателя като се твърди,
че с търсената административна услуга се цели заобикаляне на закона и достъп до
защитена от закона информация – търговска тайна и обект на авторски права. В писмен
отговор по жалбата от 02.03.2020 г. „М-Газ“ ЕООД е заявило претенция за
заплащане на разноски.
Заповед № РД-001-2176/03.09.2015 г. на Кмета на Община
Русе, която се обжалва в настоящото производство, е била предмет на оспорване и
по адм.д. № 440/2015 г. на АдмС – Русе, решението, по което е обезсилено от
ВАС, поради това, че в делото не са били конституирани заинтересованите страни.
Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което е
образувано адм.д. № 445/2019 г. по описа на АдмС – Русе. Това дело е било
прекратено с определение № 61/08.11.2019 г. с аргументи за липса на правен
интерес от оспорване на административния акт. С Определение № 1863/05.02.2020
г. по адм.д. № 678/2020 г. на ВАС , ІІ отд. по частна жалба на „Овъргаз Мрежи“
АД върховният съд отменил определението на АдмС – Русе, приемайки, че в случая
е налице правен интерес от оспорване на заповедта, а наличието на законен
интерес за извършване на административната услуга е въпрос по съществото на
спора. Тъй као в прекратителното определение на АдмС – Русе се съдържали и
мотиви по същество, делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия, но на друг състав на съда.
С оглед на изложеното въз основа на приетите
доказателства по административната преписка, както и всички приобщени
доказателства в хода на развилите се предходни производства, съдът от
фактическа страна намира за установено следното:
В молбата от 09.07.2015 г., с която „Овергаз
мрежи“ АД е поискало да му бъдат предоставени копията на хартиен носител от
всички документи, съдържащи се в преписките по издаване на Разрешения за строеж
№ 270 от 11.06.2014 г. и Разрешение за строеж № 268 от 11.06.2014 г. по реда на
чл. 34 АПК, дружеството обосновало искането си с качеството си на
заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ вр. чл. 67 ЗЕ (л. 42
от преписката).
С писмо от 20.07.2015 г. кметът на Община
Русе уведомил „Овергаз мрежи“ АД, че няма качеството на страна в
административното производство по издаване на разрешенията за строеж и му
указал да направи уточнение представлява ли за дружеството законен интерес предоставянето
на исканата документация, както и с каква точно информация иска да се сдобие в
случай, че същата представлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ (л. 43
от преписката). В отговор на л. 45 от преписката „Овергаз мрежи“ АД се позовало
на издадените му от КЕВР лицензии за разпределение и снабдяване с природен газ
на територията на Община Русе №№ Л-441-08/30.03.2015 г. и Л-441-12/30.03.2015 г.,
по силата на които имало изключителното право и задължение да извършва
дейностите по разпределение и снабдяване с природен газ на територията на община
Русе. Дружеството е посочило още, че газопроводът, разрешен с РС 270/11.06.2014
г. е съоръжение с повишена опасност, предназначено също за транспортиране на
природен газ, а като лицензиант имало интерес транспортирането на природен газ
по газопроводи да се изпълнява безопасно и имало задължение по силата на
лицензиите постоянно да присъединява нови клиенти, като по този начин се
засягали интересите му да изпълнява задълженията си. На следващо място се
позовало на факта, че е уведомено за издаването на разрешенията за строеж, тъй
като било заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Накрая обусловило
правния си интерес и с издаденото му Разрешение за строеж № 462 от 07.06.2005
г., с което било предвидено изграждане на съоръжения в имотите, в които е предвидено
изграждане на съоръженията, разрешени с посочените по-горе разрешения за строеж
(РС №№ 268 и 270) и се позовал на възможността трасетата по тях да засегнат
трасето на дружеството.
С писма от 20.07.2015 г. кметът на Община Русе е
уведомил титулярите по РС № 268 и РС № 270 – „Булгартрансгаз“ ЕАД и „М-Газ“
ЕООД, че от страна на „Овергаз Мрежи“ АД е поискана информация от преписките по
издаването на двете разрешения за строеж. С оглед на това и съобразно
изискванията на ЗДОИ е указал на двете дружества, че следва да изразят писмено
съгласие, респ. несъгласие за предоставянето на тази информация.
В отговор „М-Газ” ЕООД (л. 52 от преписката)
категорично се противопоставил на искането за предоставяне на молителя на копия
от документи по РС 270 и 268, като е представило доказателства за множество
образувани административни производства пред АдмС – Русе, по които страна са
били „Овъргаз Мрежи” АД и „М-Газ” ЕООД във връзка с обжалване на РС, в чиито
рамки „Овъргаз Мрежи” АД е имало достъп до исканата с молбата информация по
реда на АПК. Посочило е, че са налице основания по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ за
отказ от предоставяне на достъп до информация, като по този начин би се
заобиколила закрилата на търговската тайна, забраната за нелоялна конкуренция, авторските
права и правата на интелектуалната собственост на архитектурните проекти,
правата на проектантите. „Булгатрансгаз” ЕАД от своя страна е изразило съгласи
на „Овъргаз Мрежи“ АД да бъдат предоставени преписи от РС 270 (имащо връзка с
„Булгатрансгаз“ ЕАД) и от проектите, свързани с това разрешение за строеж, но е
изразило несъгласие за предоставяне на „други документи, съдържащи данни са
„Булгартрансгаз“ ЕАД“, доколкото не е ясно какви са тези други документи (л. 49
от преписката). Допълнително по преписката е поискана информация относно
издадени заповеди на РДНСК – СЦР по повод на оспорване на РС 268, 270 и 462,
като са приложени множество заповеди на Началник РДНСК – СЦР и резултата от
оспорването им от „Овъргаз Мрежи”АД и „М-Газ” ЕООД, като са приложени преписи
от влезли в сила съдебни актове.
Не се спори, че с разрешение за строеж № 462 от
07.06.2005 г., издадено на основание чл. 150 във вр. с чл. 142, ал. 4 и ал. 6,
т. 2, чл. 144, ал. 1, чл. 145, ал. 1, чл. 148, ал. 2 от ЗУТ и чл. 67 от ЗЕ, на
“Газоснабдяване Русе” ЕАД, чийто правоприемник е „Овъргаз Север” АД, сега
„Овергаз Мрежи“ АД – жалбоподател в настоящото производство, е учредено право
на строеж със следния предмет – да бъдат извършени строително-монтажни работи,
съгласно одобрения работен инвестиционен проект като втора част на комплексен
проект за инвестиционна инициатива и комплексен доклад за оценката на
съответствие, направена за обект втора категория, представляващ: „Газификация
на гр. Русе“. Подобект: „Разпределителен газопровод от Автоматизирана
газоразпределителна станция „Запад“ до границите на регулация на гр. Русе,
сигнатура Рс-01-А4/3 с местонахождение община Русе със следната мощност:
разпределителен газопровод 2622 м“. Това разрешение за строеж е презаверено на
основание чл. 153, ал. 3 от ЗУТ, считано от 26.06.2008 г. Жалбоподателят е
представил и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия от 04.05.2011 г.
По делото са представени: Лицензия № Л-441-08 от
30.03.2015 г. за осъществяване на дейността разпределение на природен газ на
обособена територия “Дунав” и общините Русе, Горна Оряховица, Велико Търново,
Лясковец, П.о, Разград, Исперих, Ловеч, Павликени и Левски и Лицензия №
Л-441-12 от 30.03.2015 г. за осъществяване на дейността снабдяване с природен газ
от краен снабдител на същата територия, и двете издадени на „Овергаз Мрежи“ АД
от КЕВР.
На 11.06.2014 г. са издадени РС № 268 и РС № 270.
Съобщения за издаването на разрешенията за строеж са изпратени на „Овергаз
Мрежи“ АД с изричното указание, че същите могат да бъдат обжалвани по реда на
чл. 149, ал. 3 от ЗУТ, възможност от която жалбоподателят се е възползвал.
Жалбите на дружеството са били прекратени от началника на РДНСК – Северен
централен район. Заповедите за прекратяване са били обжалвани пред Административен
съд – Русе, който се е произнесъл с определение от 08.10.2014 г. по адм. дело №
284/2014 г., постановено по повод обжалване заповедта за прекратяване на
производството по обжалване на РС № 268/11.06.2014 г. и с определение от
06.10.2014 г. по адм. дело № 285/2014 г., постановено по повод обжалване
заповедта за прекратяване на производството по обжалване на РС № 270/11.06.2014
г. Съдът се е произнесъл по идентичен начин по двата сходни казуса, като в
мотивите си е приел, че жалбоподателят не се легитимира като носител на
ограничено вещно право върху процесните имоти, върху които е разрешен строеж,
каквото се явява сервитутното право по ЗЕ, тъй като същото било погасено. В
същото време обаче административният орган не бил изследвал другата законова
хипотеза на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, а именно – на
лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон,
какъвто е ЗЕ вр. чл. 161 от ЗУТ. Това му качеството се обосновавало от
обстоятелството дали е стабилен административен акт презавереното разрешение за
строеж № 462, издадено на „Газоснабдяване Русе“ ЕАД с универсален правоприемник
„Овергаз Мрежи“ АД, което ще легитимира жалбоподателя като възложител с право
да строи в чужд имот по силата на специален закон. След връщането на преписките
са постановени заповед № ДК-10-СЦР-18/03.08.2015 г. и заповед №
ДК-10-СЦР-19/12.08.2015 г., и двете на началника на РДНСК – Северен централен
район, с които производствата отново са прекратени. По делото е налична информация,
че тези заповеди са обжалвани пред АС – Русе през м.август 2015 г., както и са
представени в тази насока доказателства за резултата от заинтересованото лице
„М-Газ” ЕООД – окончателни съдебни актове. След извършена служебна справка се
установява, че с определение № 51/20.11.2015 г. по адм.д. № 384/2015 г. е
отхвърлена жалбата на „Овъргаз Мрежи” АД срещу заповед №
ДК-10-СЦР-18/03.08.2015 г. (по оспорване на РС 268), с мотива, че към момента
на произнасяне на административния орган е налице влязъл в сила мълчалив отказ
за разглеждане на жалбата на „Овъргаз Мрежи АД и повторното произнасяне по нея
е недопустимо. С определение № 398/23.11.2015 г. по адм.д. № 398/2015г. е
отхвърлена жалбата на „Овъргаз Мрежи” ЕАД срещу заповед №
ДК-10-СЦР-19/12.08.2015 г. по оспорване на РС 270. Във това определение е прието,
че „Овъргаз Мрежи“ АД не попада в нито една от категориите на чл. 149, ал. 2,
т. 1 ЗУТ и в негова полза не е учредявано право на строеж в поземлените имоти, засегнати
от РС 270, като не са изпълнени предпоставките на чл. 64, ал. 2 ЗЕ и не е
налице хипотезата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ, тъй като дружеството не е представило
доказателства, че някои от засегнатите с РС 270 имоти е публична собственост.
Съдът е приел, че РС 462/2005 г. е изгубило действието си като изрично е
посочил, че не може да се извършва косвен контрол на извършената му презаверка.
По делото не е спорно, че трасето на газопровода,
разрешен с РС № 462/07.06.2005 г. преминава през част от имотите, в които
преминава и трасето на обектите, разрешени с РС № 268/14 и РС № 270/14г: ПИ 63427.309.42 (общинска
собственост с учредено възмездно право на прокарване и сервитут за водопроводно
отклонение на «М-Газ» ЕООД) и ПИ с идентификатор 63427.310.70 (частна
собственост на «Булгартрансгаз» ЕАД и с учредено възмездно право на прокарване
и сервитут за водопроводно отклонение на «М-Газ» ЕООД).
Ответника е мотивирал отказа си да представи копия на
хартиен носител от всички документи, съдържащи се в преписките по издаване на
РС 270 и 268 и двете от 11.06.2014г., издадени по искане на „М-Газ”ЕООД в
качеството му на възложител на строеж, поради това, че е приел че „Овъргаз
Мрежи” АД не е заинтересовано лице по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 ЗУТ и не
притежава законен интерес поради това, че нормата на чл. 67 ал.2 ЗЕ има
действие само по отношение на имоти, публична собственост, която в случая не е
приложима с оглед на нормата на чл.64 ал.2 т.2 ЗЕ.
С влязло в сила решение от 25.09.2014 г., постановено
по адм. дело № 280/2014 г., с което Административен съд – Русе е отменил по
жалба на “Овергаз Север” ЕАД, чийто правоприемник е „Овергаз Мрежи“ АД заповед
№ ДК-09-Р-01/10.07.2014г. на Гл. Инспектор в Отдел “Координация и контрол” към
РДНСК – Северен централен район за Началника на РО „НСК” Русе към РДНСК –
Северен централен район за спиране на строителството на строеж: “Газификация на
гр. Русе”, подобект “Разпределителен газопровод от Автоматизирана
газоразпределителна станция „Запад” до границите на регулация на гр. Русе,
сигнатура Рс-01-А4/3, с местонахождение Община Русе, със следната мощност:
разпределителен газопровод 2622м“, като към момента на проверката 25.06.2014г.е
установен строеж-частичен незавършен изкоп в ПИ 63427.310.70. За да постанови този резултат,
съдът е приел, че спорен от правна страна е въпросът относно срока на действие
на разрешението за строеж №
462/07.06.2005 г., като е приел, че същото е самостоятелен акт, чийто срок на
действие, предвид презаверката му от 26.06.2008 г. (от която дата е в сила
разрешението за строеж), изтича на 26.06.2018 г. с оглед на редакцията на
чл.153 ал.2 ЗУТ (ДВ. 82 от 26.11.2012 г.).
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
По
допустимостта на обжалването:
Предмет на оспорване е срещу Заповед № РД-01-2176 от
03.09.2015 г. на кмета на Община Русе, с която на основание чл. 59, ал. 1 от АПК във вр. с § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на ЗА е постановен отказ за извършване на
административна услуга, представляваща предоставяне на копия на хартиен носител
от всички документи, съдържащи се в преписките по издаване на Разрешение за
строеж № 268/11.06.2014 г. и Разрешение за строеж № 270/11.06.2014 г. по искане
на „Овергаз Мрежи“ АД.
Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК и от надлежна страна – адресат на процесната заповед. За жалбоподателя
е налице право и интерес да я оспори, като в тази връзка следва да бъдат
съобразени мотивите и указанията на Върховния административен съд, дадени с
Определение № 1863/05.02.2020 г. по адм.д. № 687/2020 г. на ВАС, ІІ отд., с
което делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него
от друг състав на Административен съд – Русе. По тези съображения жалбата се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
По същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган. Същата обаче е постановена при нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби.
Молбата, с която е поискано запознаване с
материалите по преписките по издаване на процесните разрешения за строеж и
получаване на копия от тях, е с правно основание чл. 34 от АПК. Съгласно ал. 1
на този текст, административният орган осигурява на страните възможност да
преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки
или – според техническите възможности - копия за тяхна сметка. Чл. 15, ал. 1 от АПК регламентира кои са страните в административния процес, а именно това могат
да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация,
чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от
административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили
права или задължения. Доколкото в конкретния случай административното
производство с преписката по което се иска да се запознае жалбоподателя,
респективно да получи копие от документите, се е развило по реда на ЗУТ, то по
отношение на страните в него и в частност на заинтересованите страни приложение
намира специалната норма на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. От своя страна, предоставянето
на копия от документи, включително при условията на чл. 34 от АПК следва да
бъде окачествено като административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА,
според която разпоредба "Административна услуга" е извършване на
други административни действия, които представляват законен интерес за
физическо или юридическо лице. Наличието на законен интерес е абсолютно
процесуална предпоставка за извършване на услугата, но следва да се отбележи,
че в случаите на чл. 34 от АПК, когато административната услуга се изразява в
предоставяне на копия от документи от преписка, по която заявителят на услугата
е страна, законният интерес е нормативно презумиран именно поради качеството на
страна в административното производство, поради което отделното му доказване не
е необходимо. Доказването на законен интерес е необходимо в останалите случаи,
а именно когато заявителят на административната услуга за предоставяне на копия
от документи по преписка не е сред страните в производството по преписката. Следва
да се отбележи, че за активната легитимация на заявителят да иска търсената на
услугата, не е обвързано от обстоятелството дали същият е надлежно конституиран
като страна или като заинтересовано лице в административното производство по
издаване на актовете. Законният му интерес се обуславя от факта дали същият
обективно притежава качеството на страна в процеса, без значение дали това
качество е реализирано или не.
По силата на чл. 12, ал. 2 от АПК страните
осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на
този кодекс, а останалите – по реда на ЗДОИ. Органът е отправил запитване до
заявителя да обоснове законен интерес, въз основа на който да му бъдат предоставени
исканите копия, като е уточнил, че дружеството няма качеството на страна в
процеса и че е необходимо да се вземат предвид и изискванията, съответно
предоставянето на информация по реда на ЗДОИ. До „Булгартрансгаз“ ЕАД и до
„М-Газ“ – титуляри по процесните разрешения за строеж са били изпратени
съобщения, с които дружествата са уведомени, че следва да изразят съгласие или
несъгласие с предоставянето на исканата информация, тъй като същата се отнася
до тях. Подобен ред за уведомяване на трети лица, за които исканата информация
се отнася, е предвиден в чл. 31 от ЗДОИ. По този начин, въпреки че е действал
по предвидената в ЗДОИ процедура, органът не е преквалифицирал искането за
предоставяне на информация като такова по смисъла на ЗДОИ и с обжалваната в настоящото
производство заповед е постановил отказ за предоставяне на административна
услуга. Административният орган е допуснал нарушение на административно-производствените
правила като не е дал ясни указания на заявителя дали искането е за
предоставяне на административна услуга или е такова по смисъла на ЗДОИ, като по
този начин е смесил двете производства със завършващ акт – оспорената заповед.
Както вече се посочи исканата
административна услуга следва да се подведе под нормата на § 1, т. 2, б. „в“ от
ДР на ЗА. В тази връзка след е трябвало да се изясни спорният въпрос дали
„Овергаз Мрежи“ АД притежава законен интерес да се запознае с материалите по
преписките за издаването на РС № 268 и РС № 270. Това от своя страна се
обуславя от отговора на въпроса доколко разрешението за строеж № 462 от
07.06.2005 г., издадено на праводателя на „Овергаз Мрежи“ АД и презаверката му
са валидни. Т.е. има ли валидно разрешение за строеж, издадено на името на
дружеството-жалбоподател. Наличието на такова валидно разрешение за строеж би
поставило жалбоподателя в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ на
заинтересована страна, което автоматично му дава правата по чл. 34 от АПК,
независимо дали е участвал реално в административното производство или не.
Въпросът относно валидността на разрешение
за строеж № 462 от 07.06.2005 г. е разрешен с влязло в сила решение от
25.09.2014 г., постановено по адм. дело № 280/2014 г., с което Административен
съд – Русе е отменил по жалба на “Овергаз Север” ЕАД, чийто правоприемник е
„Овергаз Мрежи“ АД заповед № ДК-09-Р-01/10.07.2014 г. на Гл. Инспектор в Отдел
“Координация и контрол” към РДНСК – Северен централен район за Началника на РО
„НСК” Русе към РДНСК – Северен централен район за спиране на строителството на
строеж: “Газификация на гр. Русе”, подобект “Разпределителен газопровод от
Автоматизирана газоразпределителна станция „Запад” до границите на регулация на
гр. Русе, сигнатура Рс-01-А4/3, с местонахождение Община Русе, със следната
мощност: разпределителен газопровод 2622м“. За да постанови този резултат – да
отмени разпореденото спиране на строежа, съдът е приел, че спорен от правна
страна е въпросът относно срока на действие на разрешението за строеж №
462/07.06.2005 г., като е приел, че същото е самостоятелен акт, чийто срок на
действие, предвид презаверката му от 26.06.2008 г. (от която дата е в сила
разрешението за строеж), изтича на 26.06.2018 г. Мотивите на съда, изложени по
друго дело, относно прекратено оспорване на РС 270, досежно изтекло действие на
РС 462, не следва да бъдат споделяни, доколкото самия съд в определението си
изрично е посочил, че не разполага с правомощието да извършва косвен контрол на
РС 462 и презаверката му.
При това положение, след като с влязъл в
сила съдебен акт е налице произнасяне по въпроса за действието на разрешението
за строеж № 462/07.06.2005 г., издадено на името на „Газоснабдяване Русе“ АД –
праводател на „Овергаз Север“ ЕАД (заличено), в последствие „Овергаз Мрежи“ АД
(справка Апис регистър), според което същото е валидно и има действие до 26.06.2018
г., както и предвид обстоятелството, че трасето на газопровода, разрешен с РС №
462/07.06.2005 г. преминава през същите имоти, в които преминава и трасето на
обектите, разрешени с РС № 268 и РС № 270 следва да се приеме, че за „Овергаз
Мрежи“ АД е налице законен интерес да получи търсената информация, тъй като същият
към датата на подаване за заявлението за извършване на административната услуга
се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ в
хипотезата – лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален
закон, който в случая е ЗЕ. Без правно значение е дали към настоящия момент РС
462 има действие или не, предвид нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, която
задължава съда да извърши преценка за законосъобразността на индивидуалния
административен акт към датата на издаването му. Евентуалното изтичане на
действието на РС 462 и презаверката му не е обстоятелство от категорията на
тези по чл. 142, ал. 2 от АПК, което следва да бъде съобразено при
осъществяване на съдебния контрол върху Заповед № РД-01-2176/03.09.2015 г. на
кмета на Община Русе.
При това положение цитираната заповед №
РД-01-2176 от 03.09.2015 г. на кмета на Община Русе следва да бъде отменена, а
преписката – върната на административния орган, който да предостави на „Овергаз
Мрежи“ АД исканата административна услуга, като тук следва да се подчертае, че
административният орган е компетентният да направи съответното проучване и да
прецени кои от документите, съдържащи се по преписката съдържат информация, която
да е защитена и съответно от нея не следва да се предоставят копия, респ. има
друг ред за получаване на достъп до нея.
С оглед изхода на спора искането на
оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски като своевременно
направено следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. В полза на
жалбоподателя от бюджета на административния орган следва да бъдат заплатени
разноски в общ размер на 250 лв., от които 50 лв. – платена държавна такса и
200 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по размер по реда на чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във
вр. с чл. 144 АПК.
По изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен
съд – Русе
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на
„Овергаз Мрежи“ АД заповед № РД-01-2176 от 03.09.2015 г. на кмета на Община
Русе.
ВРЪЩА преписката на кмета на Община Русе за
извършване на исканата от „Овергаз Мрежи“ АД административна услуга при
съобразяване с дадените с мотивите на настоящото решение указания по тълкуване
и прилагане на закона, като
ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за
извършването на административната услуга, считано от датата на влизане на
решението в сила.
ОСЪЖДА Община Русе да
заплати на „Овергаз Мрежи“ АД, ЕИК130533432, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Филип Кутев“ № 5 разноски по делото в размер на 250 (двеста и
петдесет) лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: