РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Девня, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20223120100885 по описа за 2022 година
Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК
*********, против И. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. , кв. П., ул. „ У. „ бл. №*, вх. Б,
ап. **, с правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК, която в качеството си на потребител
ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес. Услугите се ползват и отчитат
по партида с абонатен №*******, чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5, т. 6 и чл.33,
ал.2 от Общите условия /ОУ/ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните
ВиК услуги в срок 30 дни от датата на фактуриране, което ответника не е направил.
Моли съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.410 ГПК за сумата от 765,76 лв, представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с аб. №*******, за периода от 16.04.2019 г. до 15.04.2022
г. за обект-имот, находящ се в гр. Д. , кв. П., ул. „ У. „ бл. №*, вх. Б, ап. **, сумата 113,07 лв,
представляваща лихва за забава за периода от 19.06.2019 г. до 28.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2022 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане. Претендират се и разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от
съда представител на ответника по реда на чл.47 ГПК. Счита исковата претенция за
голословна и неподкрепена с доказателства. Оспорва наличието на облигационно
отношение между страните по делото, твърди злоупотреба на лични данни при откриване на
1
партида без съгласие. Твърди неправилно отчитане на водомера и ниотчитане на
водоползването, оспорва реалната доставка и потребяване на ВиК услуги. Прави възражение
за погасяване исковите претенции по давност, неуточнени по период.
Съдът намира следното от фактическа страна:
По частно гражданско дело № 459/2022 г. на ДРС е издадена Заповед №
302/11.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И.
Р. И., ЕГН **********, с адрес гр. Девня, ул. “ У. “ №*, вх. Б, ет. **, ап.0**, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Варна, ЕИК *********, сумата от 765,76 лв.,
представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 16.04.2019 г. до
15.04.2022 г., сумата 113,07 лв, представляваща обещетение за забава за периода от
19.06.2019 г. до 28.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.05.2022 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане,
сумата от 25 лв., представляваща държавна такса и сумата от 50 лв юрисконсулско
възнаграждение
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия / ОУ /
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за
публикацията им и за влизането им в сила.
Представена по делото е справка за недобора на абонат с потребителски абонатен
№ *******, за адрес, находящ се в гр. Д., ул. “ У. “ №*, вх. Б, ет. **, ап.0**, за периода
11.02.2020 г. – 11.11.2021 г.
Представени по делото е карнетен лист по партида с абонатен номер ******* за
адрес в гр. Д., ул. № “ У. “ *- Б – **и за период 10.01.2019г. –м.09.2020г.
Представен по делото е опис на отчетите за абонат №******* от таблет, за адрес в
гр. Д., ул. “ У. “ *, Б, **, за период м.08.2020. – м.05.2023г.
Представена по делото е копие от данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ на И. Р. И.,
ЕГН **********, съгласно данните от която И. Р. И. е придобила чрез покупка - договор
№556/13.10.1994г. правото на собственост върху следния имот – апартамент в гр. Д., ул. “
У. “ №*, вх.Б, ап.**.
Представени по делото са справка чрез от СВ Девня за вписвания, отбелязвания и
заличавания за физическо лице И. Р. И., ЕГН **********, за периода 01.01.2001г –
04.07.2023г и удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания попартидата на
физическо лице И. Р. И., ЕГН **********, за периода 01.10.1974г. до 13.07.2023г. В същите
не е отбелязано И. Р. И., ЕГН **********, да е придобила правото на собственост върху
самостоятелен обект в сграда – апартамент на адрес в гр. Девня, ул. “ У. “ №*, вх.*, ап.**.
Представено по делото е от Община Девня четливо копие от договор
№556/13.10.1994г. за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти, съгласно който Община Девня продава на И. Р. И. следния недвижим имот : жилище
2
№**, вх. Б, ет.*, блок *, ул. “ У. “ , комплекс “ П.“
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно – счетоводна
експертиза, се установява, че размера на месечните задължения по главница за ползвани
ВиК услуги по партида с № ******* по фактури, издадени за отчетен период 20.05.2019г. –
15.04.2022г. , са в общ размер 765,76 лв. Обезщетението за забава върху задължението е в
общ размер от 113,19 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 28.04.2022 г. Титуляр
към датата на проверката от вещото лице в базата данни на ищеца на партида с аб.
№******* е ответника По проверени счетоводни документи няма извършени плащания по
процесните фактури към датата на проверката. Съдът приема, че експерта в своето
заключение в частта, с която вещото лице е отбелязало, че длъжника по делото е с имена И.
Р. М., е допуснало техническа грешка, тъй като всички представени документи от ищеца по
делото – справка за недобора на частен абонат, карнетен лист, опис на отчети от таблет и
други, удостоверяват, че партидата е била открита на лице с фамилно име И. Р. И., като така
допуснатата техническа грешка не опорочава експертното заключение.
Ангажирани са и гласни доказателства посредством разпита на един свидетел на
страната на ищеца. В своите изявления пред съда свидетелят Д. С. С., служител на ищеца,
излага, че абоната на потребление се казва И. Р., обекта се намира на адрес гр. Д., ул. У., бл.
*, вх.*, ап.**, водомера й е цифров, тип 7. Твърди, че в имота е записвала реални отчети,
като И. Р. й е осигурявала достъп, показанията е отбелязвала в таблет, а записаните с нула и
служебен отчет са, когато не е имало потребление, Излага, че от 2020 г. показанията се
прехвърлят на таблет, карнетни листи се използвали до 2019 г. Твърди, че при реален отчет
устройството не позволява да е с показание 0, поради което изписва служебен, където
позволява да напише в графата 0.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Исковете са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
месечен срок от уведомяването му за връчване съобщенията на длъжника по заповедното
производство по реда на чл. 47 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.
Допуснатата грешка във фамилното име на ответника длъжник – М. вместо И., е била
отстранена преди връчване на препис от исковата молба от ищеца с уточняваща молба с вх.
№5930 от 17.10.2022г., като всички съобщения по делото са били изпращани на лице с
имена И. Р. И.. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че и процесуалния
представител на ответника в молба с вх. №3203/17.05.2023г. и молба с вх.
№3888/14.06.2023г. също погрешно е изписала фамилията на ответника като М.. Разгледани
по същество съдът намира исковете за основателни по следните съображения :
Съгласно НАРЕДБА №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
получаването на ВиК услуги се урежда от публично известни ОУ на оператора. Те влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
3
съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Неподписването на индивидуално споразумение обаче не препятства приложимостта на ОУ,
чиято задължителност остава приложима. Следователно ако между страните няма подписан
индивидуален договор, то отношенията между потребител и оператор на ВиК услуги
остават подчинени на публикуваните ОУ. Отделно от това за пълнота на изложението
следва да се добави и че закона никъде не въвежда и изискване за някаква форма на този вид
договори. От представените писмени доказателства се установява факта на влизането в сила
на ОУ на ищеца, както и че същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги.
Представени са и Решения на КЕВР от 28.12.2018г. , от 23.12.2019г. от 30.12.2020г. за
промени в елементите от възникващото при ОУ правоотношение. Съдът намира, че от
представените писмени доказателства може да се направи извод, че ответникът е потребител
за обект - имот на адрес в гр. Д., ул. “ У. “ №*, вх. Б, ап. **. За имота е представен от
Община Девня договор от 13.10.1994г. за продажба на И. Р. И. на имот на адрес в гр. Д., ул.
“ У. “ №*, вх. Б, ап. **. Следва да се отбележи, че писмените договори за продажба на
недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти не подлежат на вписване съгласно
разпоредбите на тогава действащата до 2005 г. редакция на чл. 18 ЗС и съгласно пар.1 на
ПВ. Според Наредба № 4/14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Тъй
като отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета, то следва да се
приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ
посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Съгласно Наредба №
4 /14.09.2004 г. отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия
потребител, така и с подписа на негов представител. Ищецът не излага твърдения, че
подписите, положени в карнетите, са именно на ответника, поради което следва да бъде
прието, че същият, ако не е подписан от него, е подписан от негов представител, който е
присъствал на отчитането на водомера. С оглед последно положен подпис в карнета за
м.07.2020г. съдът приема, че до тази дата ответникът полагайки подпис било лично, било
чрез представител, е изразил съгласие с отразеното в карнета – 00212, вкл. и за предходен
период. Отчитането на консумирана вода, е последователен процес, при който отразяването
на текущото потребление, представлява добавяне на стойности към вече ползвани
количества, като крайния резултат е общото потребление до този момент – в този смисъл
мотиви на решение на ОС Варна по в. т. д. №580/2019г. Ищцовото дружество твърди, че
през 2020г. е въведена система на отчитане на водата чрез отбелязване в електронен таблет,
при което няма как да бъде поставен подпис на представителя на клиента на таблета.
Правото на потребителя да присъства при отчитането на показанията на водомерите по чл.4,
т.7 от ОУ обаче не е нарушено, доколкото разпитаният по делото свидетел установява
реализирането на това право в тези случаи, когато е извършвал реален отчет, а съгласно
представения опис на отчетите чрез таблет, това е станало през периода м. 08.2020г –
4
м.11.2020г. също през м.10.2021г. и през месец 08.2022г. Следва да се приеме, че съгласно
чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4 и чл. 23, ал. 3 от ОУ в междинните периоди между две
отчитания, когато периодът е по - дълъг от един месец, ежемесечно е начислявано служебно
количество изразходвана вода и при следващото реално отчитане на показанията на
водомера количеството вода се е изравнявало в съответствие с реалното потребление и
крайният резултат е общото потребено количество до този момент на последното реално
отчитане. Следва да се отбележи, че макар отчет на потреблението е извършен на период
повече от три месеца, законодателят обаче не е предвидил санкция за неотчитането в
тримесечния период, с която потребителят да се освобождава от задължението си за
заплащане на потребените и отчетени количества потребени ВиК услуги. С оглед
отбелязаното в представения опис на отчетите чрез таблет за процесния абонатен №*******
за последен реален отчет, относим за процесния период, през м.08.2022г. количеството вода
за периода м.08.2020г. – м.08.2022.г е 151 / 363 – 212 /, което се равнява на около 6,04 на
месец, което според настоящия съдебен състав е в рамките на нормалното за едно
домакинство. Стойностната претенция на ищеца е проверена и установена от заключението
на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза. Потребителят, нито
твърди, нито доказва, че за процесния период е заплащал стойността на доставените му от
оператора ВиК услуги, поради което исковете следва да бъдат уважени, но в размерите,
установени от вещото лице по делото с оглед така извършеното плащане.
Ответната страна е направила с отговора на исковата молба и възражение за
погасяване по давност на исковите претенции. Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г., на ОСГК на ВКС вземанията на водоснабдителните дружества са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. С
тригодишна давност съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват и
вземанията за лихви. Съгласно правилото на чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Следва също да се има впредвид, че съгласно
ОУ потребителя при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща ползваните ВиК
услуги, дължи обещетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на
настъпване на падежа, който настъпва след изтичане на 30 – дневния срок от фактурирането
Заповедното производство, образувано като ч.гр.д.№459/2022г., е по заявление депозирано в
съда на 09.05.2022г. Същото прекъсва давността от тази дата по смисъла на чл. 116, б. "б"
ЗЗД, тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
При това положение съда приема, че суми за главница и мораторни лихви се дължат за
времето от три години назад от датата на подаване заявлението за зидаване заповед за
изпълнение. Най – старата от фактурите по делото е с падеж на 19.06.2019г., следователно
възражението за погасяване претендираните вземания по давност се явява неоснователно.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски в размер на 885 лева и разноски за
заповедното производство в размер на 75 лева. Съдът намира, че съобразено фактическата
5
и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде
определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по
предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, че ответника И. Р. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., кв. “ П.“ ул. „ У. „ бл.№*, вх. Б, ап.**, ДЪЛЖИ НА
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, по заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.
дело №459/2022г. на РС Девня сумата от 765,76 лева /седемстотин шестдесет и пет лева и
76 стотинки/, представляваща дължима главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК
услуги по партида с абонатен № *******, за обект, находящ се в гр. Д., кв. “ П.“ ул. „ У. „
бл.№*, вх. Б, ап.**, за които са издадени фактури за периода от 16.04.2019г. до 15.04.2022г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 09.05.2022г. до окончателното й изплащане и сумата от 113,07 лева
/сто и тринадесет лева и 07 стотинки/, представляваща сбор от мораторна лихва за периода
от падежа на съответната фактура до 28.04.2022г.
ОСЪЖДА И. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., кв. “ П.“ ул. „ У. „ бл.№*, вх. Б,
ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата от 960 лева
/деветстотин и шестдесет лева/, представляваща сторени в заповедното и в исковото
производство разноски
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6