М О Т И В И към присъдата по
н.о.х.д. № 462/19 г. на РОС.
Русенската окръжна
прокуратура е обвинила подсъдимия
Н.Г.Г. в това, че
на 10.10.2017 г. в гр. Б****, обл. Р****, на ул. ****, пред дом №***,
при
управление на МПС-т.а. „Д****“ с рег. № ****, нарушил правилата за движение по
пътищата
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно което „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ и
по чл. 116 от ЗДвП, съгласно което „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено … към престарелите хора.“ и
по непредпазливост причинил смъртта на Т.Н.Н., ЕГН ********** –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
По деото е конституирана в качеството на частен обвинител наследницата на
пострадалата - нейна дъщеря - К.С.Д..
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението както е внесено и пледира за осъдителна присъда с
налагане на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода в минималноустановения размер от две години,
при отлагане на изтърпяването на наказанието съгл. чл. 66 ал. 1 от НК за
изпитателен срок от три години, както и на комулативно предвиденото наказание
лишаване от правоуправление за срок от три години.
Частният обвинител не се е явил в съдебно заседание и не е взел становище
при устните състезания. Повереникът й поддържа обвинението. Пледира за ефективно
наказание лишаване от свобода или за по-голям изпитателен срок при отлагането
му съгл. чл. 66 ал. 1 от НК, както и за лишаване от правоуправление за срок от
5 години.
Подсъдимият и защитникът му са оспорили обвинението от фактическа и правна
страна.
Въз основа на дадено съгласие, надлежно одобрено от съда, по реда на чл.
372 ал. 3 вр. чл. 371 т. 1 от НПК съдебното следствие е протекло частично по
реда на чл. 373 ал. 1 по отношение на показанията на свидетелите К.С.Д., както
и на заключенията на вещите лица А. И. С. /**** експертиза установила липса на алкохол в кръвта на дееца/ и Д. С. М. /**** експертиза, възпроизвела съдържанието на водените разговори на тел. 112
след процесното деяние/ и същите са приобщени чрез прочитането по реда на чл.
283 от НПК на протоколите за извършването им на досъдебното производство.
Останалите доказателства и доказателствени средства са приобщени по общия ред
предвиден в НПК в хода на съдебното следствие.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните,
съдът прие следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
Подсъдимият
е роден на *** ***. Завършил е средно образование. Живее с родителите си в гр. Б****, обл. Р****. Не притежава недвижимо или движимо имущество, без
доходи. Неженен. Не работи. Неосъждан е.
Правоспособен
водач на МПС е, категории В, М, С и ТКТ. Бил е санкциониран за извършено
нарушение по ЗДвП преди процесното деяние, както и след него с наказателно
постановление.
На
10.10.2017 г., около 08.30 ч. в гр. Б****, обл. Р****
подсъдимият управлявал моторно
превозно средство -по характеристиките си лек автомобил, регистриран при
фирмата на баща му св Г.П. Г. като товарен такъв - „Д****“ с рег. № ****.
Движил се в
дясната част на ул. „****“ в посока към кръстовището с ул. „****“. Поддържал скорост на движение от около 22,7 км/ч. В този район пътят
бил прав и равен, пътното платно било широко около 5,6 метра, било покрито с
едрозърнест асфалт, без повреди и неравности по него. По пътното платно
липсвала пътна маркировка, от двете му страни нямало тротоари. Левият банкет
бил с ширина 2 метра и бил затревен, след която следвали къщи. Десният банкет
бил с ширина 1,5 метра, също бил затревен и след него следвали къщи. Пътната
настилка била суха, а видимостта била нормална - за подсъдимия геометричната
видимост напред била около и над 50 метра.
По същото
време по платното на движението на управлявания от подсъдимия автомобил, в
най-дясната част на пътното платно вървяла пострадалата Т.Н.Н., на *** г. Тя се движила пеша, бавно и леко приведена, като при това бутала ръчна количка. Скоростта й на движение
е определена от неоспорената в това отношение от основната и допълнителна комплексна
автотехническа и медицинска експертиза на около 0,806 м/сек. Вървяла. Видимостта
на Н. била окоро и над 50 метра.
Подсъдимият
добре познавал пострадалата, знаел че живее в селото и често я бил виждал да се
движи по същия начин, вкл. с редовно ползуваната от нея количка.
Когато подсъдимият
възприел находящата се и движеща се по този начин върху пътното платно
възрастна жена, той предприел маневра като леко отклонил автомобила в ляво, на
около 40-50 см., за да може според неговите обяснения да премине безопасно
покрай нея. Когато разстоянието между тях било 21,9 метра, пострадалата
предприела пресичане на пътното платно, като се движела в посока отдясно -
наляво спрямо посоката на движение на автомобила и по диагонал. При това
положение подсъдимият не предприел спиране, а управляваният от него автомобил, както и пострадалата,
продължили да се движат по описания начин. В момента, когато подсъдимият възприел,
че пешеходката е в непосредствена близост, той задействал спирачната уредба на
автомобила , но не успял да
предотврати произшествието автомобилът ударил с предната си броня пешеходката
външната област на лявото й бедро. Към този момент Т. Н. била изминала около 2 метра по платното за движение /за време от 2,48
секунди/. В резултат от удара
пешеходката паднала назад и наляво на пътното платно и се ударила в
дясната тилно-слепоочна област на главата. Автомобилът на подсъдимия изминал
още 5 метра след удара и спрял на мястото, на което впоследствие бил установен
при извършения оглед на местопроизшествие.
При удара
автомобилът и пешеходката се намирали в участъка на улицата пред Дом № *** на ул.“****“.
Веднага след
удара подсъдимият слязъл от автомобила и помогнал на пострадалата да излезе от
пътното платно и да седне на близка пейка. След това, бидейки силно притеснен и
уплашен, се обадил на родителите си – свидетелите Г. и Г. Г. Последните веднага
пристигнали на мястото, баща му подал сигнал на телефон 112, а майка му /с **** образование/ оказала първа помощ на пострадалата.
След
пристигането на екипите на ЦСМП-Русе и на ОД на МВР-Русе пострадалата била
транспортирана и приета за лечение в „УМАБЛ-Канев“ Русе АД, а полицейския
служител - свид. М.Д.Т. тествал обвиняемия за наличие на алкохол в издишания
въздух, като пробата била отрицателна.
Бил извършен
оглед на местопроизшествие и така било започнало настоящото наказателно
производство.
В хода на
разследването здравословното състояние на Т.Н. се влошило и на *****г. тя починала.
Съгласно неоспореното
заключение на приетата по делото съдебномедицинска експертиза
в резултат настъпилото
пътно-транспортно произшествие на пострадалата ибли причинени следните
увреждания: Тежка черепно-мозъчна травма – счупване на черепа, епидурален
кръвоизлив, субдурален кръвоизлив, субарахноидален кръвоизлив, контузия на
мозъка, кръвонасядане на меката черепна покривка, вътрекожен хематом на меката
черепна покривка, охлузване в тилната област на главата, кръвонасядане в
областта на дясна ушна мида; Кръвонасядане в кръстната област, кръвонасядания
по лява мишница и лява предмишница, охлузване на десен лакет, разкъсно-контузна
рана и кръвонасядане на ляво коляно и лява подбедрица, оток, кръвонасядане и охлузвания по лява глезенна става и ляво
ходило. Петнисти вътрелигавични кръвоизливи на стомаха, оток на белите дробове,
плеврални изливи двустранно, оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните
тонзили в големия тилен отвор. Уврежданията са причинени от въздействието на
твърди тъпи предмети и изцяло съответствува на процесния гореописания механизъм
на причиняването им при сблъскването и падането и удара на главата на
пострадалата върху пътното платно.
Причина за
настъпването на смъртта е установената тежка черепно-мозъчна травма, довела до
увреждане на централната нервна система. Налице е пряка причинно-следствена
връзка между смъртта на пострадалата и установените травматични увреждания,
които могат да бъдат получени при ПТП на 10.10.2017г.
От заключението
на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установя
следното:
От
установените гореописани травматични увреждания
разкъсно-контузната
рана на ляво бедро, която е на височина 65 см. от нивото на петата и
кръвонасядането около нея добре отговарят да са получени от съприкосновение с
лекия автомобил, при който горният край на предната броня е измерен на
64,5-65,3 сантиметра от нивото на земята.
Установените
кръвонасядания на ляв горен крайник и охлузвания и кръвонасядания на лява
подбедрица и ляво ходило също отговарят да бъдат получени от процесното ПТП от
съприкосновение с процесния автомобил.
Останалите
травматични увреждания в рамките на тежката черепно-мозъчна травма ,
кръвонасядането в кръстната област и охлузването на десен лакет добре отговарят
да са получени при съприкосновение с терена – пътното платно при падане от
собствен ръст.
Не са
установени травматични увреждания по Т.Н., които да не могат да бъдат получени
при или във връзка с процесното ПТП.
По
съществените факти и обстоятелства, визиращи настъпването на процесното
пътнотранспортно произшествие като последица от действията на подсъдимия и на
пострадалата въз основа на заключениета на комплексната автотехническа и
медицинска експертиза и назначената и приета в съдебно заседание допълнителна
такава се установява следното:
Мястото на
началото на съприкосновението между тялото на пострадалата и управлявания от
подсъдимия автомобил е определено както следва: , по дължина на пътя: на около
7,75 след приетия при огледа ориентир-железобетонен стълб от електропреносната
мрежа, находящ се на кръстовището на ул. „****“ и ул. „****“ и по ширина на платното за движение: на около 2 метра до около 2,2
метра вдясно от базовата линия, спрямо посоката на огледа – левия край на платното
за движение на ул. „****“ по посока на огледа /в настоящият обвинителен акт
–десния край на платното за движение/. За скорост на движение от 22,7 км/ч.
опасната зона на спиране на т.а. „Д****“ е равна на 10,7 метра. Отстоянието,
на което се е намирал автомобилът в момента, в който Т.Н. е започнала да
навлиза на платното за движение е 21,9 метра.э Подсъдимият е имал възможност да
възприеме Т. Н. от разстояние около и над 50
метра преди мястото на сблъсъка.
При
сравняване на тези показатели се налага извода, че с установената скорост на
движение обвиняемият е имал техническа възможност да спре преди мястото, където
е вървяла по описания начин пострадалата и е настъпил удара с нея.
Съдът прие
гореизложеното за доказано по несъмнен и категоричен начин въз основа на
събраните доказателства: показанията на свидетелите М.Д.Т., К.С.Д. /четени както
се посочи горе по реда на чл. 283 вр. чл. 373 ал. 1 вр. чл. 372 ал. 3 вр. чл.
371 т. 1 от НПК, Г. П. Г.,
Г. Т. Г.; приложените
оп делото писмени доказателства и доказателствени средства: удостоверение за
наследници, протоколи за оглед на местопроизшествие и на веществени
доказателства и фотоалбуми към тях, справка за водач, автобиография, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост и
други; химическа експертиза, техническа експертиза /както се посочи четени по
реда на чл. 283 вр. чл. 373 ал. 1 вр. чл. 372 ал. 3 вр. чл. 371 т. 1 от НПК/,
съдебномедицинска експертиза, комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, допълнителна комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиз.
Защитната теза за невъзможност за предотвратяването
на произшествието не се подкрепя, а изцяло противоречи на установеността по
делото. Тя се базира изцяло на обясненията на подсъдимия в частта
им, че: възприел пострадалата при съвместното
им движение върху пътното платно по гореописания начин на около 10-20 м.; като
я видял предприел маневра - завил леко наляво на около 40-50 см. за да мини
безопасно покрай нея; когато вече бил на 4-5 метра от нея, управляваки автомобила с 20 км.ч., тя предприела
пресичане по диагонал на пътя; това движение го изненадало, той предприел
всичко възможно за да предотврати удара,
натиснал спирачките, но се стигнало до удар.
Така
твърдяната от подсъдимия фактология е категорично
опровергана от заключението на допълнителната съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, тъй като обхванатата от нея
поредност на движението на пострадалата и автомобила с подсъдимия непосредствено преди и при настъпването на
удара са физически невъзможни.
Така, наред с подробно гореизложените факти и обстоятелства, идентични в двете
заключения, допълнителната комплексна експертиза установява, че
в твърдяната
от подсъдимия версия за внезапно отклоняване наляво по диагонал на 4-5 м. преди автомобила,
пешеходката при
горепосочената й скорост на движение от 0,806 м.би изминала разстоянието до
безспорно установеното /с наличното петно от кръв върху пътното платно/ място
на удара за не по-малко от 4,8 секунди, за което пък движещият се с 20 км.ч. /5,56
м. в сек/ автомобил с подсъдимия би изминал не по-малко от 23,5 м. Последното
очевидно е в пъти повече от твърдяното от подсъдимия разстояние от 4-5 метра от
което е започнало според него диагоналното движение на пешеходката пресицащо
пътя тна автомобила. При тази разлика очевидно не би се стигнало до
съприкосновмение между автомобила и пешеходката, тъй пешеходката би достигнала
мястото на удара много /секунди/ след като автомобилът вече го е отминал.
Тези
констатации сочат на очевидната недостоверност и спекулативност на защитната
теза от фактическа страна, което, като необоснована, я прави и правно
неиздържана.
Най-сетне
по делото е категорично установена /двете заключения на комплексната експертиза
и ечовидно в снимковия материал към протокола за оклед наместопроизшествието/,
че видимостта за подсъдимия преди настъпването на произшествието не е била 20,
както той твърди, а най-малко 50 м., съответно останалите горни изводи относно
възможността му да предотврати настъпилия удар както се изложи.
Разпитаните
по искане на защитата родители на подсъдимия - свидетелите Г. както се посочиха - както и полицейския служител св. М. Т., са без
лични впечатления за настъпването на процесното ПТП.
По делото е
категорично и безспорно установено, че пострадалата е допринесла в значителна
степен за настъпването на произшествието с неправомерното си движение върху
пътното платно.
При тази
установеност съдът прие следното
ОТ
МАТЕРИАЛНО-ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият
е пълнолетно и вменяемо, следователно наказателно отговорно лице.
По описания
начин, на 10.10.2017г. в гр. Б****, обл. Р****, на ул. „****“, пред дом №***, при управление на МПС- т.а. „Д****“ с рег. № ****, при възникване на опастност за движението, каквато
представлявала движещата се върху пътното платно по описания начин
пострадала, той не не съобразил
поведението си като водач на МПС с напредналата възраст на пострадалата, която
била очевидна чрез своевременн, правилна и адекватна и правилна промяна на
начина на движение, вкл. да спре, за да предотврати натсъпването на ПТП. С това нарушил задълженията предвидени в чл.20,
ал. 2 ЗДвП, съгласно което „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл.116 ЗДвП, в частта му че
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците,особено към … престарелите хора.“. Като пряка и непосредствена
последица от тези нарушения настъпило процесното пътнотранспортно произшествие
и причинените от него увреждания, довели до смъртта на пострадалата Т.Н.Н.,
ЕГН:********** ***.
При така
установените обективни признаци - изпълнително деяние, авторството му, вредоносен
резултат и съставомерна причинно-следствена връзкана
престъплението
е осъществено и от субективна страна. Подсъдимият е осъзнавал съставомерните
обективни признаци и като правоспособен водач са му били известни, вкл.
посочените допринесли за произшествието, правила за движение по пътищата. В
това качество е бил длъжен и е могъл да предвиди и предотврати съставомерните
вредоносни последици, но не е сторил това. Деянието е извършено виновно, по
непредпазливост във формата на небрежност. Подсъдимият е действал умишлено при
нарушаване на посочените правила за движение, а към настъпилия съставомерен противоправен
резултат - смъртта на пострадалата - субективното отношение на дееца било
непредпазливост – несъзнавана (небрежност), тъй като макар да е бил длъжен да
предвиди общественоопасните последици от поведението си като водач на МПС,
същият не ги е предвиждал, а обективно е имал и възможност да направи това, с
оглед задълженията си по ЗДвП и конкретната пътна обстановка.
Гореизложеното
относно несъстоятелносттта от фактическа страна на защитната теза за внезапно
отклоняване на движението на пострадалата на 4-5 метра преди автомобила на
подсъдимия изключва възможността тя да бъде възприета и от правна страна.
Ето защо
съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и призна подсъдимия за
виновен по процесното обвинение в престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр.
чл. 342, ал. 1 НК.
Съдът при, че деянието на подсъдимия в гореизложената си конкретика и
специфика не обхваща нарушения по обвинението в частта му относно нарушение по
чл. 116 от ЗДВП в частта му, че „водачът е длъжен …да бъде внимателен и
предпазлив особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун …“, поради което го оправда по обвинението в тези му части.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства: чистото му съдебно минало,
младежката му възраст, изразеното съжаление, приноса на пострадалата за
произшествието и липсата на благоустроен тротоар в участъка /видно от протокола
край пътя има затревен участък/. Като отегчаващи съобрази горепосочените му
наказания за нарушения по ЗДвП, вкл. след процесното деяние, както и очевидно
проявеното в случая изключително нехайно отношение към задълженията му като
водач - процесната ситуация е била изключително елементарна за осмисляне и за своевременна
и правилна реакция, прав пътен участък, без каквито и да било затруднения на
видимостта или други участници в движението, с минимална негова и на
пострадалата скорост, предостатъчна ширина на пътното платно и добре позната му
възрастна и трудноподвижна възрастна жена бавно движеща се сама на целия път
плътно вдясно. При съвкупния анализ на всички тях съдът наложи на подсъдимия
предвиденото в закона наказание лишаване от свобода в минимално установения
размер от две години. Не са налице предпоставките по чл. 55 от НК и в двете им
групи. Като отчете младостта и чистото съдебно минало на подсъдимия, както и
приноса на пострадалата, съдът прие, че са налице предпаставките по чл. 66 ал.
1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието за изпитетелен срок от три
години.
Съдът наложи на подсъдимия и комулативно предвиденото наказание лишаване от
правоуправление, за срок от три години.
Следва да се присъдат деловодните разноски на държавата.
Причини за извършването на престъплението са недостатъчната концентрация на
подсъдимия, склоността му да не се съобразява в достатъчна степен със
законоустановените правила за движение по пътищата, както и незаконосъобразното
движение на пострадалата върху пътното платно.
По тези съображения съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: