№ 1497
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20241100504642 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №. по гр.д. № 62571 по описа за 2020г. на Софийски районен
съд, 142-ри състав „Застрахователна компания Лев Инс”АД, ЕИК
********* е осъдено да заплати на „Бултранс Логистикс”ЕООД, ЕИК
********* на основание на чл. 432 и чл. 495 от КЗ сумата от 5632лв., ведно
със законната лихва от 14.12.2020г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди – причинени на товар от три
броя леки автомобили марка „Хюндай” № I-10NLHD851ABLZ578411 № I-
10NLHD851ABLZ578649 № I-10NLHD851ABLZ578 в следствие на
застрахователно събитие настъпило на 31.10.2019г. причинено от водач на
застраховано при ЗК „Лев Инс”АД МПС по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”; сумата от 237,80лв. представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за периода от 15.07.2020г. до 13.12.2020г;
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1325,28лв. представляващи
съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25017903/26.04.2023г. по регистъра на СРС от третото лице помагач на
1
страната на ответника по исковете – В. И. С., ЕГН ********** в частта, в
която исковете са уважени. Навело е твърдения , че решението в тази част е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че е били обсъдени възраженията му срещу
исковете, неправилно било кредитирано заключението по автотехническата
експертиза. Вещото лице преписало фактури за ремонта , не давало експертно
заключение за цената чрез проучване на същите в Германия. При
изслушването вещото лице посочило, че разполагало с много фактури от
Германия, но не посочил конкретно ползваните . Ако се установяло, че
отговорността на ответника можело да се ангажира, то максимално
възможната сума била тази по оторизиран сервиз в България. Ремонт не бил
извършен в официален сервиз на Хюндай в Германия, издателят на фактурите
за ремонта бил М.А. , работещ в Германия. Платената от застрахователя сума
била достатъчна. Оспорил е претенцията на насрещната страна за разноски.
Въззиваемият- ищец „Бултранс Логистикс”ЕООД, ЕИК ********* е
оспорил жалбата. Посочил е, че ПТП настъпило в Германия, превозваните
автомобили, които били увредени били собственост на трето лице с
местонахождение в Германия, релевантна била стойността на вредите в
Германия. Несъгласието със заключението не било обосновано, защото
доказателства в подкрепа на същото не били ангажирани. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете - състав „Застрахователна компания
Лев Инс”АД, ЕИК ********* с молба от 21.02.2025г. е заявило, че поддържа
жалбата, претендирало е разноски, оспорило е поради прекомерност
претенцията за разноски на насрещната страна.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
22024548/14.12.2020г. на „Бултранс Логистикс”ЕООД, ЕИК *********
срещу състав „Застрахователна компания Лев Инс”АД, ЕИК ********* с
която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 5632лв.
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането,
както и сумата от 239,36лв. представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата за периода от 15.07.2020г. до 13.12.2020г., както и
2
направените по делото разноски. Навело е твърдения, че е собственик на
товарен автомобил –автовоз - Мерцедес 1844, регистрационен № *******, с
този автомобил на 31.10.2019г. били превозвани четири броя нови леки
автомобили Хюндай , получател на същите бил Юропълфлит Бул”ООД ,с Vin
№№ I-10NLHD851ABLZ578411 № I-10NLHD851ABLZ578649 № I-
10NLHD851ABLZ578657; № I-10NLHD851ABLZ578 640. На 31.10.2019г. при
движението на автовоза с товара му настъпило ПТП причинено от водач на
автомобил, застрахован при ответника по застраховка „ГО”. При това ПТП
освен вреди по автовоза били нанесени вреди и по три от превозваните
автомобила с Vin №№ I-10NLHD851ABLZ578411-по предна и задна лява
врата; № I-10NLHD851ABLZ578649 –по предна броня; № I-
10NLHD851ABLZ578657-по цялата лява страна и тавана. Получателят на
товара направил възражение срещу състоянието му, автомобилите били
огледани в сервиз на Хюндай . Вредите били отстранени . Застрахователят
дължал да отстрани вредите по товара, ищецът платил разходите за
възстановяването на превозваните автомобили 8346,51лв. на спедитора КАТ
България”ЕООД собственик на товара. По образуваната при ответника щета
му била възстановена само сумата от 2714,51лв., неплатена останала
процесната главница, дължало се и обезщетението за забава.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс”АД, ЕИК ********* в
предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че ПТП било
настъпило в Румъния, гр. Вънжу Маре на 31.10.2019г на паркинг, водач при
управление на застрахования при него товарен автомобил МАН, рег. №
******* с концентрация на алкохол в кръвта от 1,99 промила отнел
предимство на товарен автомобил Мерцедес рег. № ******* с прикачено
полуремарке, рег. № ******* и за същото била образувана щета при ответника
за вредите по три автомобила Хюндай, по тази щета платил 2714,51лв. и това
била пазарната стойност на работи за отстраняване на вредите по тях Ремонт
на автомобилите бил извършен в Германия в автокъща, която била получател
на товара. Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника по исковете – В. И. С.,
ЕГН ********** е оспорило исковете. Посочило е, че експертизата не сочи
източници за показателите в писмен вид, основало се на фактурите,
представени от ищеца.
3
Приети са фактура 1431/13.12.2019г. и 1435 /17.12.2019г, споразумение за
прихващане от 19.12.2019г., съгласно които на ищеца са издадени от КАТ
България”ЕООД две фактури за сумата от общо 8346,51лв. за увредена стока
при транспорт от София до Керпен на три автомобила , задължението за
плащане на същите е погасено чрез прихващане.
Приети са издадени на КАТ България”ЕООД фактури от 26.11.2019г. , от
26.11.2019г., от 18.12.2019г., издадени от Автоцентър Интернационал Арелан в
Германия за 764,54 евро без ДДС от 19% за щети по задна и предна лява врата
на автомобила с № I-10NLHD851ABLZ578411; за 2938,04 евро без ДДС от
19% за щети по автомобил № I-10NLHD851ABLZ578657-по лява страна и
покрив цялостно; за 564,02 евро без ДДС от 19% за щети по автомобил I-
10NLHD851ABLZ578649 –по предна броня.
Прието е писмо от Министерство на вътрешни работи на Румъния,
съгласно което на 31.10.2019г. 10:30ч. на национален път 56А от гр. Вънжу
Маре В. С. управлявал камион Ман с рег. № ******* и на не дал предимство
за преминаване на изход от паркинг и се сблъскал с камион Мерцедес , рег. №
******* който имал полуремарке тип платформа с рег. № *******, управляван
от Н.В., който с движел регламентирано по път 56А в посока от гр. Вънжу
Маре, при което С. имал съдържание на алкохол в кръвта от 1,99 промила при
първата проба и 1,97 промила при втора проба, Ветков бил тестван с дрегер,
резултат бил 0,00 промила.
Приет е доклад по наказателно досие 535233/2019г. на Главен инспекторат
на румънска полиция, съгласно който при разследването се установило, че на
31.10.2019г. около 10:30ч. на национален път 56А от гр. Вънжу Маре В. С.
управлявал камион Ман с рег. № ******* и не дал предимство за преминаване
на изход от паркинг и се сблъскал с камион Мерцедес , рег. № ******* който
имал полуремарке тип платформа с рег. № *******, управляван от Н.В., който
с дсвижел регламентирано по път 56А в посока от гр. Вънжу Маре, при което
С. имал съдържание на алкохол в кръвта от 1,99 промила при първата проба и
1,97 промила при втора проба, С. признал деянието, като заключението е да се
внесе обвинителен акт за извършено престъплението управление на МПС под
въздействие на алкохол предвидено в чл. 336 от НК.
Приета е товарителница за превоз на товари от 29.10.2019г , сочеща
Индустриал Комерс Ко”ЕООД като изпращач , получател Юропълфлит
4
Бул”ООД , товар са Хюндай с Vin №№ I-10NLHD851ABLZ578411 № I-
10NLHD851ABLZ578640 № I-10NLHD851ABLZ578657; № I-
10NLHD851ABLZ578 649, превозвач е Бултранс Логистикс” ООД превозно
срледство е с рег. № ******* и *******, при доставката на е имало забележки
за I-10NLHD851ABLZ578411 по лява врата ; № I-10NLHD851ABLZ578657 по
цяла лява страна и таван; № I-10NLHD851ABLZ578 649 по предна броня.
Посочено е, че стоката е натоварена в София, България.
С прието заключение по авто-техническата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото е посочило, че пазарна стойност на
работи и материали за отстраняване на щетите по трите автомобила Хюндай в
официалния сервиз на Хюндай в България е съответно за всеки от тях –
1306,16лв; 1162,87лв. 4356,68лв. Тези цени при ползвани алтернативни части в
такъв сервиз е съответно 1306,16лв. защото няма материали за подмяна на
този автомобил; 1112,96лв; 4110,85лв. По средни пазарни цени стойността
била съответно 684,08лв; 896лв; 2678,57. По средни пазарни цени в Германия
към дата на ПТП били в размер на процесните суми съответно 1779,41лв;
14.314,81лв. и 6838,11лв. За данните в Германия от позицията на опита си от
20 години, преценени с нормовремената в Германия приемал че това е цената
на работите и материалите в Германия.
Приети са извлечения от електронна поща, съгласно които към 30.07.2020г.
ищецът е бил поискал от ответника да му заплати обезщетение за процесните
вреди, като на 30.07.2019г. е уведомен, че ще му бъде платено обезщетение от
общо 2714,51лв. за трите автомобила.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2019г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
5
застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 от КЗ , чл. 495 от КЗ
вр. с чл. 86 от ЗЗД.
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се
установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен
от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО”
при ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който
представлява застрахователното събитие, причинна връзка между същото и
вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване, пазарна стойност на имуществените вреди към дата на ПТП,
стойността на увреденото имущество към същата дата.
Със застраховката Гражданска отговорност застрахователят се задължава
да покрие в границите на определена от застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинени от него вреди на трети лица.
Застрахователят по застраховка „ГО” на автомобилисти покрива
отговорността на застрахования за причинени на трети лица, вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС, включително
имуществени и неимуществени вреди от телесно увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахователят е отговорен , но не е платил доброволно обезщетение за
вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на
претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези
по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1, т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната
застраховка „ГО на автомобилистите”– и с изключение на възраженията за
самоучастие на застрахования, както и тези по както и по чл.363, ал. 4, чл. 364,
чл. 365, ал.2 от КЗ.
Съдът приема за установено по делото, че на 31.10.2019г. 10:30ч. в
Румъния на национален път 56А , гр. Вънжу Маре В. С. е управлявал камион
Ман с рег. № ******* застрахован при ЗС Лев Инс” по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” и не спазил изискването за
предимство за преминаване на изход от паркинг и така се сблъскал с камион
Мерцедес , рег. № ******* който имал полуремарке тип платформа с рег. №
*******, управляван от Н.В., който с движел регламентирано по път 56А в
6
посока от гр. Вънжу Маре, при което С. имал съдържание на алкохол в кръвта
от 1,99 промила при първата проба и 1,97 промила при втора проба.
Установено е по делото и че на ремаркето имало четири автомобила, които
ищецът Бултранс Логистик” ООД превозвал по договор за международен
превоз на товари по международна товарителница от 29.10.2019г. от България
за Германия с товародател Индустриал Комерс Ко”ЕАД, получател на товар
Юропълфлит Бул” ООД, като в резултат на това ПТП по превозваните три
броя автомобили Хюндай били нанесени вреди както следва: по Хюндай с №
I-10NLHD851ABLZ578411 - по предна и задна лява врата ; по Хюндай с № I-
10NLHD851ABLZ578657 - по цяла лява страна и таван; по Хюндай с № I-
10NLHD851ABLZ578 649 по предна броня. Тези обстоятелства не са спорни
по делото, те се установяват от приетите по делото неоспорени от страните
доклад , писмо от Министерство на вътрешни работи в Румъния,
международна товарителница.
При така установеното съдът приема, че отговорността на ответника пред
ищеца за заплащане на обезщетение за претърпените от него вреди в
следствие на това ПТП може да бъде ангажирана. Проведеното от В. С.а като
водач на застрахования при ответника автомобил не е спорно по делото, както
и че в следствие на същото са нанесени вредите по трите превозвани
автомобила. Това поведение съдът приема, че е виновно противоправно
поведение . Това е така, защото от описанието на поведението на водача на
застрахования при ответника автомобил, а и от заключението по доклада на
полицията в Румъния – да се внесе обвинителен акт за извършено
престъплението управление на МПС под въздействие на алкохол предвидено
в чл. 336 от НК, се установява, че така извършеното поведение от В. С. е
противоправно и виновно.
Спорен въпрос по делото и размер на дължимото обезщетение.
При настъпване на покрито от договора за застраховка „ГО”
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на
застрахователно обезщетение за претърпените при същото вреди.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на вещта съм момента на ПТП при пълна
увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността,
7
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество , но при съобразяване на стойността на запазените части и
ограниченията за редуциране на размера на обезщетението с императивни
материално-правни норми. При частична и при пълна увреда на имущество
обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на вредите
към момента на увредата нито действителната стойност на имуществото към
този момент. При частична увреда се дължи възстановителната стойност,
тоест е стойността, срещу която може имущество да се възстанови до
състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за транспорт, монтаж,
строителство, ремонт и т.н. При определяне на действителната стойност на
имущество и на възстановителната стойност не се прилага обезценка.
Овехтяването е инкорпорирано в самата застрахователна стойност.
В конкретния случай предмет на иска е стойността на работите и
материалите за отстраняване на вредите по превозвания от ищеца товар-три
автомобила Хюндай, които вреди са настъпили при ПТП, причинено от
виновно противоправно поведение на застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорнст” водач на товарен автомобил МАН.
Превозът е осъществяван по дестинация от България до Германия, като ПТП е
настъпило в Румъния. При така предявените искове, а и установени
обстоятелства по делото съдът приема, че релевантно по делото е каква сума е
дължал ищеца на товародателя като обезщетение за вредите по превозваната
от ищеца стока. За отговорността на превозвача към товарополучателя във
връзка с повреди по товара приложима е Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки / Конвенцията СМR/. Всички
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, свързани с
възникването, валидността и съдържанието на застрахователното
правоотношение, настъпването на застрахователното събитие, пораждането и
изискуемостта на вземането за застрахователното обезщетение, се уреждат от
материалния закон, приложим към договора за застраховка. В отношенията
между увреденото лице и застрахователя по договора за застраховка в частта
за размера на дължимото застрахователно обезщетение обаче приложение
ще намерят разпоредбите на Конвенция СМR. Иск е предявен от ищеца с
твърдение, че е платил за отстраняване на вреди по превозван от него товар,
причинени от застраховано при ответника лице по застраховка „ГО”. За да е
основателен този иск следва да се установи, че платеното от ищеца е било
8
дължимо. Размерът на отговорността на застрахователя в случая е обусловен
от дължимото от ищеца обезщетение на товародателя, а то се определя по
реда на чл. 25 вр. чл. 23 § 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки. Съгласно тези разпоредби
обезщетението за повреден товар се определя според
стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета
за превоз. В случая стоката е взета за превоз в България, поради което и
релевантни са цените в България. Разпоредбата е императивна материално-
правна норма и за правилното й приложение съдът следи служебно. С
приетото по делото неоспорено от страните в тази част заключение вещото
лице е посочило че пазарната стойност на работата и материалите за
отстраняване на вредите по трите автомобила , повредени при процесния
превоз е в размер на общо 6825,71лв. по цени в оторизиран сервиз на Хюндай
в България. Тази цена съдът приема за релевантна , защото по делото не се
спори, че трите автомобила са били нови, тоест същите е следвало да бъдат
ремонтирани в официален сервиз на производителя на автомобилите. По
делото не се спори, че ищецът е платил на правоимащия за обезщетение на
вредите по товара сумата от 8346,51лв., срещу тези изводи на районния съд не
са въведени оплаквания във въззивното производство, тоест платена от ищеца
сума е по-голяма от тази, която съдът прие че е дължима. По делото не се
спори, че ответникът е платил на ищеца преди образуване на делото сумата от
2714,51лв., поради което и съдът приема, че иск е основателен за сумата от
4111,20лв.
При така възприето и доколкото няма оплаквания срещу изводи на
районния съд за момент на изпадане в забава, то съдът приема, че този иск е
доказан по основание, поради което и на основание на чл. 162 от ГПК съдът
определя същия за доказан по размер от 174,59лв.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в частта в
която иск за главница е уважен за 1520,80лв. и иск за лихва е уважен за
64,21лв. е неправилно и следва да се отмени, в останалата част решението на
СРС е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на страните съобразно уважената част от
9
исковете при съобразяване на обстоятелство, че въззивна жалба е подадена от
трето лице-помагач, като ищецът е посочил, че жалба е основателна с молба
преди проведено о.с.з. пред СГС.
Решението на СРС в частта, в която в тежест на ответника са поставени
разноски от 357,82лв. следва да се отмени.
За производство пред СРС на ищеца се следват разноски от 54лв. за
възнаграждение за юрисконсулт , определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
54лв. разноски за вещо лице.
За производство пред СГС на ищеца не се следват разноски, защото
отговор на жалба не е подаден, подадената молба на 21.02.2025г. е бланкетна
и не обосновава извод, че е осъществено процесуално представителство от
юрисконсулт, за което да се следва възнаграждение, не се е явил такъв в
проведеното публично заседание пред СГС.
Третото лице помагач не е претендирало разноски за производство пред
СГС и СРС и такива не му се следват.
Третото лице помагач, който е жалбоподател, следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за възнаграждение за адвокат за производство пред
СГС в размер 657лв. аргумент от чл. 78, ал.10 предл. последно от ГПК.
Възражението за прекомерност не е основателно, защото цената на исковете,
положените от процесуалния представител на въззиваемия, сложността на
делото съдът приема, че съответстват на уговорения и платен хонорар за
адвокат от ищеца.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №. по гр.д. № 62571 по описа за 2020г. на Софийски
районен съд, 142-ри състав в частта, с която „Застрахователна компания
Лев Инс”АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Бултранс
Логистикс”ЕООД, ЕИК ********* на основание на чл. 432 и чл. 495 от КЗ
сумата от 1520,80лв., ведно със законната лихва от 14.12.2020г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди – причинени на товар от три броя леки автомобили марка „Хюндай” №
10
I-10NLHD851ABLZ578411 № I-10NLHD851ABLZ578649 № I-
10NLHD851ABLZ578 в следствие на застрахователно събитие настъпило на
31.10.2019г. причинено от водач на застраховано при ЗК „Лев Инс”АД МПС
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”; сумата от 64,21лв.
представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от
15.07.2020г. до 13.12.2020г; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
357,82лв. представляващи съдебни разноски и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени с искова молба вх.№
22024548/14.12.2020г. на „Бултранс Логистикс”ЕООД, ЕИК *********
срещу „Застрахователна компания Лев Инс”АД, ЕИК ********* с която е
поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 432 и чл. 497 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 1520,80лв., ведно със законната лихва
от 14.12.2020г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, представляващи причинени на превозван от Бултранс
Логистик”ЕООД с автомобил Мерцедес”, рег. № ******* с полуремарке с рег.
№ ******* товар от три броя леки автомобили марка „Хюндай” с номера,
както следва: № I-10NLHD851ABLZ578411; № I-10NLHD851ABLZ578649; №
I-10NLHD851ABLZ578 в следствие на пътно транспортно произшествие
настъпило в Румъния, гр. Вънжу Маре застрахователно събитие настъпило на
31.10.2019г. причинено от водач на застраховано при ЗК „Лев Инс”АД МПС
по договор за застраховка „Гражданска отговорност” В. И. С. като водач на
камион МАН с рег. № *******; сумата от 64,21лв. представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за периода от 15.07.2020г. до 13.12.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №. по гр.д. № 62571 по описа за 2020г. на
Софийски районен съд, 142-ри състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Бултранс Логистикс”ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс”АД, ЕИК ********* на основание на
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 108 лв. / сто и осем лева/,
представляващи съдебни разноски за производство пред СРС.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН ********** да заплати на „Бултранс
Логистикс”ЕООД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 10,
предл. последно от ГПК сумата от 657лв. / шестстотин петдесет и седем лева/,
представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
11
на ответника по исковете - – В. И. С., ЕГН **********
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12