№ 1920
гр. Варна, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502692 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 284647/22.04.2021 г. на ЦВ. ИВ. Б., ЕГН **********, с местожителство в ******,
действаща чрез адв. И.Р., в качеството на особен представител срещу Решение №
261205/07.04.2021 г., поправено с Решение без номер и дата на вписване, постановени по
гр.д. № 9393/2020 г., на ВРС, XXXI с., в частта, с която е прието за установено, че дължи
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата 587.61 лв., дължима
главница за ползвани ВиК услуги, по партида с аб. № 1177021, за периода 29.03.2017 г. –
11.03.2020 г., и сумата 12.67 лв., представляваща лихва за периода 29.03.2017 г. - 13.03.2020
г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3777/2020 г. на ВРС, XXXI с.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, необосновано и постановено при
съществени процесуални нарушения. Оплакванията на въззивника по същество се свеждат
до следното: В атакуваното решение не се съдържали мотиви по въпроса за спазването на
процедурата за отчитане на водомерите, в каквато насока е въведено оспорване в отговора.
Сочи, че въпреки въведените оспорвания на вземанията по основание, въззиваемият не е
представил никакви доказателства за начина на отчитане на консумираните услуги и
начислените суми, а в случай, че са били налице предпоставки за служебно начисляване на
потребление, не е представил доказателства за спазването на тази процедура, поради което и
изведените изводи на ВРС за дължимост на процесните суми са неправилни. Сочи, че
заключението на назначената ССЕ е било изготвено само по данни от информационната
система на въззиваемия. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение и
отхвърляне на предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, не депозира отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззивникът, чрез особен представител поддържа жалбата по
1
изложените в нея оплаквания. Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва
въззивната жалба.
ВОС по предмета на спора съобрази следното:
Прeд Варненски Районен Съд е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, с който
ищецът „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД моли да бъде прието за установено, че
ответникът ЦВ. ИВ. Б., в качеството на потребител на ВиК услуги, ползвани на адрес ******
дължи сумата 605.81 лв., представляваща стойност на ползвани и неплатени ВиК услуги, за
периода 09.03.2016 г. - 11.03.2020 г., по партида с аб. № 1177021, сумата 17.44 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода 08.10.2016 г. –
13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението в съда – 28.08.2019 г. до изплащането, за които суми е издадена Заповед по чл.
410 ГПК, по ч.гр.д. № 3777/2020 г., на ВРС, XХХI с.
Ищецът твърди, че в качеството си на ВиК оператор, съгл. чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ е
предоставило на ответника ВиК услуги за имот, на адрес ЖК „Вл. Варненчик“, бл. 406, вх.
16, ап. 18. Сочи, че ответникът е титуляр на партида с абонатен № 1177021, по които се води
отчета на консумираната вода. Сочи, че като потребител ответникът има задължение да
заплаща предоставените ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането, което
задължение последният не изпълнил.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особен представител депозира писмен
отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че не са налице доказателства, че
ответникът е потребител на ВиК услуги, по см. на чл. 2, ал. 1 от ОУ и наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по делото. Счита, че от страна
на ищеца не са налице доказателства и досежно реалното доставяне и потребление на
услугите в обекта, както и, че претендираните количества не са отчетени съобразно
изискванията на ОУ. Оспорва се изправността на измервателното устройство и сочи, че не
са налице доказателства за неговата марка, производител, модел и година на производство.
Излага, че на са налице доказателства да е била налице невъзможност за отчитане на
водомера в присъствие на потребителя или негов представител. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва представената справка за недобора, относно
отразените в нея количества вода и стойност на всяка фактура. Оспорва задължението в
размер на 467.33 лв. за периода 10.10.2019 г. – 11.11.2019 г.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна, следното:
Не се спори между страните, че в полза на въззиваемия – ищец, по ч.гр.д. №
3777/2020 г. по описа на ВРС, ХХХI с., е издадена Заповед по реда на чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено въззивникът да заплати сумата 605.81 лв., представляваща стойност на
ползвани и неплатени ВиК услуги, за периода 09.03.2016 г. - 11.03.2020 г., по партида с аб.
№ 1177021, за обект – Апартамент № 18, находящ се в гр. Варна, ЖК „Вл. Варненчик“, бл.
406, вх. 16, сумата 17.44 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, за
периода 08.10.2016 г. – 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от депозиране на заявлението в съда – 20.03.2020 г. до изплащането, както и разноските по
делото.
Представени по делото са ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор – „Водоснабдяване и Канализация – Варна“ ООД, одобрени с решение на
ДКЕВР от 11.08.2014 г., доказателства за влизането им в сила, както и решения на КЕВР от
11.08.2014 г.; 28.01.2013 г.; 30.06.2016 г.; 28.04.2017 г., 15.12.2017 г. и 28.12.2018 г., за
определяне регулираната цена на ВиК услугите, предоставяни от "Водоснабдяване и
канализация - Варна" ООД.
По делото на 21.10.2020 г. е извършена справка в НБД, от която се установява, че
въззивникът е с фамилно име Б. като бракът й е бил прекратен с решение от 14.03.2001 г.
По делото е представена Справка за недобора на частен абонат, клиентски №
1177021, с титуляр Ц.Р., за обект, находящ се в ******, от които се установява, че
задължението за консумирана вода за процесния период, отчетено по водомер № *********,
2
възлиза на 605.81 лв., главница като е начислено обезщетение за забава в размер на сумата
17.44 лв.
Пред ВРС е представен нот. Акт І 87, т. III, д. 444/2000 г., по силата на който Р.Р. и
Ц.Р. даряват на децата си Т.Й. и И.Р., недвижим имот, представляващ Апартамент № 18,
находящ се в гр. Варна, ЖК „Вл. Варненчик“, бл. 406, вх. 16 като Ц.Р. е запазила за себе си
правото пожизнено да обитава дарения имот, в който са отчитани ВиК услугите.
По делото на 21.10.2020 г. е извършена справка в НБД, от която се установява, че
въззивникът е с фамилно име Б. като бракът й е бил прекратен с решение от 14.03.2001 г.
Представен е и Талон за пломбиране на водомери № 3363/03.08.2012 г., от който се
установява, че измервателно устройство с № ********* – посочен в представената справка
за недобора е монтирано в имота на въззивника на горната дата, с нулеви показания.
От представения Констативен протокол № 20/02.03.2021 г. се установява, че на
посочената дата е извършена проверка на адреса относно отчет на водомера, на която е
присъствал И.Р. – син на Ц.Р.. При проверката е установено, че е монтираният водомер №
*********, е с показания 0576 м3. Протоколът е подписан от присъствалото на проверката
лице.
Пред първостепенния съд е назначена ССЕ, чието заключение, неоспорено от
страните е кредитирано от ВРС. Заключението се кредитира и от настоящата инстанция като
компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че в рамките на
исковия период общия сбор на задълженията по главницата за аб. № 1177021, възлиза на
605.81 лв., а размерът на лихвата за забава възлиза на 17.44 лв. Вещото лице посочва, че с
оглед изготвяне на заключението е посетило имота на въззивника на 02.03.2021 г., заедно с
представител на въззиваемото дружество, за което е бил съставен представения по делото
КП. Още се установява, че посочените в протокола показания на водомера 0567 куб.ч. са
отчетени в присъствието на вещото лице и в присъствието на представител на въззивника –
нейния син. Титуляр на партидата е въззивника. По фактурите предмет на настоящото
производство не са извършвани плащания.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия
закон, съставът на Варненски окръжен съд достигна до следните правни изводи:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с Определение №
3998/10.11.2021 г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.
Предмет на въззивна проверка e частта от решението, с която
първоинстанционния съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и го е уважил до размера на сумата
587.61 лв., главница за периода 29.03.2017 г. – 11.03.2020 г. и сумата 12.67 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 29.03.2017 г. - 13.03.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на
правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява
валидно. Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и е предявен в границите на
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 3777/2020 г. на ВРС, XXXI с.,
произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане установителна претенция,
поради което решението се явява и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства,
обсъдени и от въззивната инстанция във възприетото по фактите, водят до категоричния
извод, че през процесния период Ц.Б. е потребител по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, по партида с абонатен № 1177021, за обект
3
– Апартамент № 18, находящ се в гр. Варна, ЖК „Вл. Варненчик“, бл. 406, вх. 16, който е
присъединен към водопроводната и канализационната система. След като въззивникът има
качеството потребител на ВиК услуги към ищцовото дружество, то тя е обвързана и от
влезлите в сила и действащи Общи условия на дружеството, одобрени с Решение на ДКЕВР
от 11.08.2014 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя, или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигурен достъп,
отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ОУ, предвижда задължение на потребителят да осигурява
свободен достъп на оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери. По
силата на ал. 3 от същият текст, при невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК
оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане. Ал. 4 от чл. 24 урежда, че при отказ на потребителя да осигури достъп
и при неосигуряване на достъп повече от една година, длъжностното лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице
на ВиК оператора.
Безспорно е, че в границите на настоящото производство не са представени нито
карнети за извършен отчет на водомера, нито съставени протоколи за неосигуряван достъп,
съобразно изискванията на посочените по-горе разпоредби. Посоченото обаче не означава,
че абонатът е освободен от заплащане на консумираните количества ВиК услуги, тъй като
последния от своя страна има задължението цитирано в предходния абзац – да уточни с
оператора извършване на отчитане на измервателното устройство, в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане. Не се твърди, а и не са ангажирани доказателства
въззивникът да проявил активност и да е изпълнила това свое задължение. Не са налице
твърдения и кореспондиращите им доказателства, извършените през периода начислявания
да са били оспорвани от потребителя.
Нещо повече, налице са данни за извършена проверка и реален отчет на водомера в
хода на настоящото производство като е установено, че на 02.03.2021 г. показанията са 0576
куб.м. Съставен е цитираният във фактическата обстановка Констативен протокол, който се
ползва с доказателствена сила, доколкото е подписан от сина на въззивника и води до извод,
че с полагането на подпис, потребителя се е съгласил с констатираните към тази дата
показания на водомера и отчетеното потребление. Констатираните показания на
измервателното устройство, съпоставени с първото показание от процесния период – 0320
куб.м. и последното показание от процесния период – 0512 куб.м., води до извод, че
начисленото през периода количество е изразходено и подлежи на плащане.
Изложените мотиви водят до извода, че със събраните в производството писмени
доказателства и специални знания, претенцията на ищеца е доказана по основание и размер
за процесния период и следва да бъде уважена, както по отношение на главните вземания,
така и по отношение на акцесорните. Постановеното първоинстанционно решение, в
атакуваната му част като правилно и законосъобразно, подлежи на потвърждаване.
По разноските.
С оглед разясненията, дадени в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г., тълк.д. № 4/2013 г., на
ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва
да се разпредели от съда в исковото производство. Предвид изхода от спора, постановеното
първоинстанционно решение досежно отговорността за разноски в заповедното
производство не подлежи на ревизиране.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемия се следват разноски за въззивно
производство, възлизащи на 100.00 лв., възнаграждение за особен представител и 100.00 лв.,
юрисконсултско възнаграждение, определено служебно от въззивния съд.
Мотивиран от изложеното, Варненски Окръжен Съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261205/07.04.2021 г., поправено с Решение без
номер и дата на вписване, постановени по гр.д. № 9393/2020 г., на ВРС, XXXI с., в частта,
с която е прието за установено, че ЦВ. ИВ. Б., ЕГН **********, с местожителство в ******
дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата 587.61 лв., главница
за ползвани ВиК услуги, по партида с аб. № 1177021, за периода 29.03.2017 г. – 11.03.2020 г.,
и сумата 12.67 лв., представляваща лихва за периода 29.03.2017 г. - 13.03.2020 г., на осн. чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3777/2020 г. на ВРС, XXXI с.
В необжалваната му част Решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЦВ. ИВ. Б., ЕГН **********, с местожителство в ****** да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Прилеп”, № 3 сумата 200.00 лв. (двеста лева), разноски за
въззивна инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5