Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
10.03.2021 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
11.02. |
Година |
2021 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
366 |
по
описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от Д.Г., гражданин на ***,
продължително пребиваващ в РБългария чужденец,
действащ чрез пълномощник, против Решение с рег. № 784548/12.11.2020 г.,
издадено от директора на ОДМВР – Кърджали, с което на жалбоподателя е разрешено
право на продължително пребиваване на чужденец в РБългария
за срок до 11.03.2021 г.
Счита, че процесното
решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправни разпоредби,
както и постановено в несъответствие с целта на закона.
В тази връзка сочи, че подал заявление
за продължаване срока на пребиваване, като желанието му било да получи
пребиваване в страната за срок от една година. С оспореното решение му било
предоставено право на пребиваване до 11.03.2021 г. или за срок от шест месеца.
Административният орган не бил изложил каквито и да е мотиви, от които да ставало
ясно какви са причините да му предоставено право на пребиваване за този срок, а
не за предвиденият от закона едногодишен срок.
На следващо място счита, че тъй като
Решение с рег. № 784548/12.11.2020 г. не му е било връчено по предвидения в
ППЗЧРБ ред, а било изискано от пълномощника му със заявление, в конкретния
случай било налице съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което е довело до нарушаване правото му на защита.
Моли съда да постанови решение, с което
да върне Решение с рег. № 784548/12.11.2020 г., издадено от директора на ОДМВР
– Кърджали, за ново произнасяне от административния орган.
В съдебно
заседание чрез пълномощник, поддържа депозираната жалба по изложените в нея
съображения. Представя писмена защита в подкрепа на доводите си за
незаконосъобразност на обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят Д.Г.
е роден на *** г. в ***, гражданин на ***, притежаващ документ за самоличност/паспорт/
***, издаден в ***, валиден до *** г./л. 20 от делото/.
С Решение за продължаване
срока на пребиваване в Република България, рег. № 708696 от 05.11.2019 г., на Г.Д.
е предоставено право на продължително пребиваващ в РБ чужденец на основание чл.
24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ/Справка за чужденец – АИС „ЕРЧ“ – л. 33 от делото/. Издадено е разрешение за пребиваване № ***,
валидно до 29.10.2020 г. – л. 19 от
делото.
На 13.10.2020 г.
жалбоподателят е депозирал в група „Миграция“ при ОДМВР – Кърджали заявление за
предоставяне право на продължително пребиваване на чужденец в Република
България, рег. № УРИ ***/л. 26 – л. 32 от
делото/.
Със Становище № УРИ
***/*** г./л. 24 – л. 25 от делото/,
ВПД началник на група „Миграция“ – Кърджали, е предложено на директора на ОДМВР
– Кърджали да се разреши на Г.Д. продължително пребиваване за срок от четири
месеца, през което време същият да представи доказателства, че пенсията му се
превежда по сметка на територията на РБългария и се е
установил в жилището, в което е заявил, че ще пребивава. В становището са
изложени, следните констатации и изводи: 1. От представеното извлечение от
сметки от „Те Дже Зираат Банкасъ“ било видно, че от датата на предоставяне на
разрешението за продължително пребиваване - 05.11.2019 г., до момента по
сметката на Г.Д. били постъпили два превода – на 03.01.2020 г. и 12.10.2020 г.,
вследствие на което е изведен изводът, че лицето не превеждало регулярно
пенсията си в РБългария; 2. От извършената справка в
информационните масиви на МВР се установявало, че на 13.10.2020 г. Г.Д. е
нощувал в хотел „***“ ***, а не на посочения от него адрес на пребиваване: ***.
При извършените справки се установило, че апартаментът, който му е предоставен
безвъзмездно за неопределен период от време, бил с обща площ 91.68 кв.м. и в
него били регистрирани 12 български граждани, а и същото жилище било
предоставено за обитаване на 9 чужди граждани; 3. За периода от 05.11.2019 г.
до момента чуждият гражданин бил посетил РБългария
само 3 пъти, при което е пребивавал в страната общо 5 дни. Това аргументирало
извода, че Г.Д. живеел извън Република България.
С Решение рег. №
784548/12.11.2020 г./л. 13 от делото/,
издадено от директора на ОДМВР - Кърджали, е разрешено на G. C. / Г.Д.,
роден на *** г., гражданин на ***, ЛНЧ: **********,
право на продължително пребиваване на чужденец в Република България за срок до
11.03.2021 г. Като основание за предоставяне на правото на пребиваване е
посочен чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ във вр. с 18,
ал. 1, т. 11 от Правилника за устройството и длъжността на МВР. Решението е
връчено на упълномощено лице/С. Б./ на 11.12.2020 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е
подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу
административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. В тази връзка
съдът счита, че 14-дневния срок за обжалване на решението започва да тече,
считано от връчването на акта на пълномощника на адресата – 11.12.2020 г.,
поради което процесната жалба, като депозирана на 16.12.2020
г., се явява подадена в законоустановения срок.
Настоящият състав намира, че независимо
от предоставеното право на продължително пребиваване на Г.Д., то по отношение
на жалбоподателя е налице правен интерес от обжалване на процесното
решение предвид обстоятелството, че в случая е предоставено право на
пребиваване за срок от 4 месеца, а съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, законоустановеният срок на продължителното пребиваване е до
една година, освен в случаите, предвидени в този закон.
Безспорно е по делото, че на Г.Д. е било
предоставено право на продължително превиващ в РБ чужденец, на основание чл. 24,
ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ.
След извършване на
проверката по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК относно преценката за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, настоящият състав намира за установено, следното:
Оспореното
решение е издадено от компетентен
по място, материя и степен орган, в съответствие с нормата на чл. 18, ал. 1, т.
11 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните
работи, в предписаната от ЗЧРБ писмена форма, съдържащ формално правни
основания за постановяването му.
Според съдът обжалваното решение
не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно не са
посочени фактически основания за неговото издаване, респ. липсват каквито и да
са мотиви, въз основа на които административният орган е приел, че срокът за
пребиваването следва да е 4 месеца, а не максимално допустимият от закона – до
една година. Безспорно е, че мотивите на един административен акт могат да
бъдат изложени и в друг, предхождащ издаването на акта документ, стига този
предхождащ документ надлежно да е инкорпориран в мотивите на индивидуалния
административен акт. В конкретния случай обаче, липсва посочване на
документ/включително и становище на началник група „Миграция“/, към чието
съдържание да препраща процесното решение относно
мотивите за срока на пребиваването. Решение рег. № 784548/12.11.2020 г.,
издадено от директора на ОДМВР – Кърджали, в обстоятелствената му част, има
следното съдържание: „На основание чл. 24
(1) – 10 от Закона за чужденците в Република България и във връзка с чл. 18,
ал. 1, т. 11 от Правилник за устройството и дейността на Министерство на
вътрешните работи, като разгледах и обсъдих Заявление за предоставяне на право
на продължително пребиваване на чужденец в Република България № 21647 от
13.10.2020 г. и приложените към него документи,“. В този смисъл в обжалваното
решение липсват каквито и да са мотиви, въз основа на които е прието, че на жалбоподателят
следва да бъде предоставено право на продължително пребиваване на чужденец в
Република България до 11.03.2021 г./ за 4 месеца/, а не за
по-дълъг срок, респ. до една година, както предвижда закона. Липсата на
описание на фактите в акта, води до невъзможност съдът да извърши проверка
налице ли са условията за законосъобразно упражняване на компетентността от
органа. Задължението за мотивирането на акта представлява гаранция за неговата законосъобразност.
Излагането на мотивите довежда до знанието на страните съображенията, по които
административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен
акт и улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда.
Предвид това неизлагането на мотиви към административния акт, какъвто е и
оспореното решение, е съществено нарушение на закона и основание за отмяната на
акта. С други думи, анализът на съдържанието на обжалваното решение, води до
извода, че в случая не е изпълнено изискването за мотивираност на акта, по
смисъла на горецитираната норма от АПК. Изложеното
обосновава допуснато съществено нарушение на изискването за форма, явяващо се отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Може единствено да са
предполага, че при издаване на решението за предоставяне на право на
продължително пребиваване, административният орган е приел, че същото следва да
бъде за срок до 11.03.2021 г./за четири месеца/, основавайки се на мотивите на
ВПД началник на група „Миграция“, въведени в Становище № УРИ ***/*** г./л. 24 – л. 25 от делото/. В този смисъл
и независимо от гореизложеното, настоящият състав намира, че за прецизност
следва да се изложат следните съображения:
Със становището е предложено на директора на ОДМВР – Кърджали да се разреши на Г.Д.
продължително пребиваване за срок от четири месеца, през което време същият да
представи доказателства, че пенсията му се превежда по сметка на територията на
РБългария и се е установил в жилището, в което е
заявил, че ще пребивава. Предложението е обосновано следните констатации и
изводи: 1. От представеното извлечение от сметки от „Те Дже
Зираат Банкасъ“ било видно,
че от датата на предоставяне на разрешението за продължително пребиваване -
05.11.2019 г., до момента по сметката на Г.Д. били постъпили два превода – на
03.01.2020 г. и 12.10.2020 г., вследствие на което е изведен изводът, че лицето
не превеждало регулярно пенсията си в РБългария; 2.
От извършената справка в информационните масиви на МВР се установявало, че на
13.10.2020 г. Г.Д. е нощувал в хотел „***“ ***, а не на посочения от него адрес
на пребиваване: ***. При извършените справки се установило, че апартаментът,
който му е предоставен безвъзмездно за неопределен период от време, бил с обща
площ 91.68 кв.м. и в него били регистрирани 12 български граждани, а и същото
жилище било предоставено за обитаване на 9 чужди граждани; 3. За периода от
05.11.2019 г. до момента чуждият гражданин бил посетил РБългария
само 3 пъти, при което е пребивавал в страната общо 5 дни. Това аргументирало
извода, че Г.Д. живеел извън Република България.
Съдът намира, че горните фактически
обстоятелства не обосновават предоставяне на право на продължително пребиваване
на чужденец за срок, трикратно по-малък от допустимият от ЗЧРБ.
Съгласно чл. 23 от Правилника за
прилагане на Закона за чужденците в Република България/ППЗЧРБ/, за получаване
право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ
чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1, както и: документ, издаден от
компетентните органи на съответната държава, удостоверяващ, че е получил право
на пенсия; документ, издаден от банка на територията на Република България,
удостоверяващ, че има налична сметка, по която ще се получават съответните
преводи от пенсията.
Горепосочената норма на чл. 14, ал. 1 от
ППЗЧРБ, регламентира, че за получаване право на продължително пребиваване
чужденецът лично представя в дирекция „Миграция“ или в ОДМВР заявление по
образец съгласно приложение № 3, към което прилага: копие на редовен паспорт
или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл.
15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в
страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът
на паспорта или заместващия го документ; документ за
платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се
събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за
държавните такси, с изключение на чужденците, кандидатстващи на основание чл.
24, ал. 1, т. 5, 13 и 18, чл. 24в, чл. 24и и чл. 33г, ал. 4 от ЗЧРБ, когато
плащането не е извършено по електронен път; доказателства за осигурено жилище; задължителна
медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато
лицето не е осигурено по ЗЗО; доказателства за стабилни, редовни, предвидими и
достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално
подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата,
минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на
пребиваване на територията на Република България; свидетелство за съдимост,
издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на
обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението.
Цитираните текстове на ППЗЧРБ лимитативно
сочат документите, които трябва да представи чужденецът, за да получи разрешение
за постоянно пребиваване и обстоятелствата, които трябва да докаже, за да
получи искането разрешение. Безспорно едно от тях да представи доказателства за
осигурено жилище, респ. към момента на получаване на разрешението той да
разполага с реална възможност и да има годно правно основание да обитава
жилището, за осигуряването, на което е представил доказателства. В ЗЧРБ и
ППЗЧРБ не се съдържа изискване чужденецът да пребивава определен период от
време без прекъсване на адреса, който е посочил в заявлението и на който има
осигурено жилище. Следва да се отбележи, че ЗЧРБ и ППЗЧРБ не въвеждат
задължение за посочване на адрес на пребиваване, както и за определен период,
през който чужденецът да е бил на този адрес.
В конкретния случай Д.Г., описан в
заповедта като Г.Д., е представил нотариално заверена декларация с дата 13.10.2020
г., рег. № *** от *** г. на нотариус К. Д. с район на действие РС-***/л. 8 от делото/,
видно от която Б. М. Ч., в качеството си на собственик на имот, намиращ се в ***,
е предоставила съгласието си Д.Г. да бъде регистриран на посочения адрес и да
ползва безвъзмездно жилището за неопределен период. Посочената декларация
представлява частен свидетелстващ документ, който с оглед съдържанието му,
обвързва издателя му с формална доказателствена сила
относно фактите, предмет на декларативното изявление. С други думи, Г.Д. е предоставил
на административния орган доказателства за осигурено жилище, които отговарят на
обективната действителност, респ. липсва каквото и да е основание да се приеме,
че същите са неверни.
На следващо място, в случая са изпълнени
и изискванията за предоставяне на доказателства, че Г.Д. е получил право на
пенсия в *** и разполага със достатъчно средства за издръжка, като е представен
и документ, издаден от банка на територията на Република България,
удостоверяващ, че има налична сметка, по която ще се получават съответните
преводи от пенсията. В тази връзка по делото са приети като доказателства,
съдържащите се в административната преписка: Банково удостоверение с изх. № *** от *** г., издадено
от „БАКБ” АД - л. 7 от делото;
Удостоверение с изх. № *** от *** г., издадено от „Те-Дже Зираат Банкасъ – *** - л. 9 от
делото; Извлечение
от Главна дирекция „Социално осигуряване”, относно информация за месечна пенсия
на лицето Д.Г., ведно с Апостил - л. 38-л. 39 от делото, от които се
установява, че жалбоподателят разполага със средства в горепосочените банки в
общ размер на *** лв., същият е получил право на
пенсия в *** и е титуляр на сметка в „Те-Дже Зираат Банкасъ
– ***, по която има постъпили преводи на 03.01.2020 г. и
12.10.2020 г., последният в размер на ***, на
равностойност *** лв.
Горното, взето в съвкупност с
представената задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на
Република България/л. 44 – л. 46 от
делото/, валидна до 29.10.2021 г., обосноват извода, че в конкретния случай
по отношение на Г.Д. са налице нормативно установените изисквания за
предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в РБългария. Въведените доводи в становището на ВПД началник
на група „Миграция“, с които е предложено предоставяне на срок на пребиваване
от 4 месеца, не се основават на норми на ЗЧРБ и ППЗЧРБ, като и на релевантни
факти и обстоятелства, имащи значение за обосноваването на срок на
предоставяното продължително пребиваване, поради което според настоящия състав
са неотносими към конкретния случай.
По изложените съображения, съдът намира,
че обжалваното Решение рег. № 784548/12.11.2020 г./л. 13 от делото/, издадено от директора на ОДМВР - Кърджали,с което
е разрешено на G. C. / Г.Д., роден на *** г., гражданин на ***, ЛНЧ: **********, право на
продължително пребиваване на чужденец в Република България за срок до
11.03.2021 г., се явява постановено в нарушение на изискването за форма и на основание
по чл. 146, т. 2 от АПК следва да бъде отменено като такова.
Следва административната преписка да
бъде върната на директора на ОДМВР – Кърджали, за ново произнасяне по Заявление
за предоставяне на право продължително пребиваване на чужденец в Република
България с вх. № 21647 от 13.10.2020 г., подадено от G. C. / Г.Д., роден на *** г.,
гражданин на ***, ЛНЧ: **********, при което административният орган да извърши
преценка и анализ на всички релевантни факти и обстоятелства, след което и при
определяне на срок на пребиваване, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, който
е по-малък от максимално предвидения в разпоредбата, да изложи конкретни мотиви
относно срока на предоставянето на продължително пребиваване на чужденеца в
Република България, посочвайки правните и фактически основания за това.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 370 лв.,
от които 10 лв. внесена държавна такса и 360 лв. с ДДС, произтичащи от заплатено
адвокатско възнаграждение. В тази връзка, представеният Договор за правна
защита и съдействие сер. ** № *** от *** г./л. 60, стр. 2/, удостоверява
обстоятелството, че Д.Г. е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лв. с ДДС, който размер е под минимално предвидения в нормата на нормата
на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което следва да бъде присъден в пълния му
размер.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение рег. № 784548/12.11.2020 г., издадено
от директора на ОДМВР - Кърджали,с което е разрешено на G. C. / Г.Д., роден на *** г.,
гражданин на ***, ЛНЧ: **********, право на продължително пребиваване на
чужденец в Република България за срок до 11.03.2021 г.
ВРЪЩА административната преписка на директора на ОДМВР
– Кърджали, за ново произнасяне по Заявление за предоставяне на право
продължително пребиваване на чужденец в Република България с вх. № 21647 от
13.10.2020 г., подадено от G. C. / Г.Д.,
роден на *** г., гражданин на ***, ЛНЧ: **********,
при което административният орган да извърши преценка и анализ на всички
релевантни факти и обстоятелства, след което и при определяне на срок на
пребиваване, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, който е по-малък от
максимално предвидения в разпоредбата, да изложи конкретни мотиви относно срока
на предоставянето на продължително пребиваване на чужденеца в Република
България, посочвайки правните и фактически основания за това.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Кърджали, ***, да заплати на G. C. / Г.Д., роден на *** г.,
гражданин на ***, ЛНЧ: **********, с адрес за призоваване: ***, деловодни
разноски в размер на 370 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Председател: