Решение по дело №2487/2010 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 4046
Дата: 2 декември 2010 г. (в сила от 28 декември 2010 г.)
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20103230102487
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№……….

 

град Добрич, 01.12.2010год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

           Добричкият районен съд,  гражданска колегия, шести състав в публично съдебно  заседание на първи ноември, две хиляди и десета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА   

                                                                                                                                               

           При участието на секретаря Д.Д.

 

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 2487/2010г. по  ДРС                          описа на  ДРС  и за да се произнесе, взе предвид следното:

              

           С искова молба вх.№ .../19.05.2010г. И.Ж.С. с ЕГН ********** е предявила срещу А.Н.В. с ЕГН ********** иск за упражняване на родителските права по отношение на общото на страните дете Ж.А.В., родено на ***г., както и определяне местоживеенето на детето при майката.

В исковата молба се сочи, че към момента на подаването й, детето пребивавало и се отглеждало от баща си. В тази връзка се настоява съдът да предприеме законни, ”преждевременни”  мерки за връщането на детето при майката, тъй като последната не била допускана до детето и се притеснявала за неговото възпитание и отглеждане.

         С допълнителна молба от 27.05.2010г. И.С. уточнява, че детето е родено от съвместното съжителство на страните по делото. Родителите на детето се разделили, тъй като ответникът осъществявал непрекъснат психически и физически тормоз над ищцата След раздялата С. около една година отглеждала Ж.., като бащата не се включвал в издръжката му. Поради финансови затруднения на майката, родителите се съгласили детето им Ж... да живее при бащата. Въпреки уговорката помежду им, че майката отново ще поеме грижите за детето след като си „стъпи на краката”, ответникът А.В. отказвал да върне детето при майката, даже напротив, отказвал и всякакъв достъп до него.    

С  вх.№ .../01.07.2010г. А.Н. е депозирал отговор на исковата молба. В отговора са инкорпорирани обективно съединени насрещни искове срещу И.Ж.С. с ЕГН **********, както следва- иск за упражняване на родителските права по отношение на общото на страните дете Ж.А.В., родено на ***г.; - иск за осъждане на И.Ж.С. с ЕГН ********** да заплаща  издръжка на малолетното си дете в размер на ...лв.

В исковата молба се въвеждат следните фактически твърдения: през 2006г. И.С. катастрофирала, като състоянието й било много тежко- изпаднала в ...а. В този момент детето било пеленаче и се наложило А.Н. изцяло да поеме грижите за него. Състоянието на С. било тежко след излизането й от кома /не можела да говори и да се обслужва сама/, което наложило майката на Н. и самият той да положат изключителни грижи за възстановяването й. След възстановяването си С. решила да се раздели с Н. и напуснала съвместно обитаваното жилище, оставила детето при бащата, като заявила, че не може да се грижи за него. Впоследствие заживяла с друг мъж.

От раждането му, за Ж... грижи полагал предимно бащата, детето се привързало към него и се чувствало спокойно в обкръжението си, нищо не му липсвало, посещавало детско заведение.

Оспорва се факта, че Н. ограничавал достъпа на майката до детето, напротив твърди се, че винаги, когато пожелаела С. можела да го вижда.

           Съдът намира предявените искове за допустими, доколкото страните сочат да са родители на малолетния Ж.В..

            В съдебно заседание ищцата, лично и с адвокат, назначен по реда на Закона за правната помощ настоява родителските права да бъдат присъдени на нея, като заявява готовност и възможности за отглеждане на детето.

           Ответникът А.В., чрез адвокат оспорва претенцията на ищеца да полага непосредствените родителски грижи за детето, поддържа отговора.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбата на чл.12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

            Ж.А.В. е роден на ***г. от майка И.Ж.С. с ЕГН ********** и баща А.В.Н. с ЕГН **********/така удостоверение за раждане №/***г., изд. въз основа на акт за раждане ..../24.11.2006г. на община Добрич/.

            От епикриза на нервнохирургично отделение при „МБАЛ- Д..”АД, се установява, че И.С. е престояла в лечебното заведение от 27.12.2006г.- до 05.02.2007г. с окончателна диагноза „Контузия на главата и шията. Фрактура на париетална кост в ляво и І-ви шиен прешлен. Контузия на главния мозък и мозъчния ствол”. Приета в крайно тежко общо състояние-..., след автомобилна катастрофа. Изписана в съзнание, авто и алопсихично ориентирана с тежък моторен дефицит на левите крайници, походка възможна с чужда помощ. Дадени указания за лечебно-охранителен режим и амбулаторно лечение.

            Съгласно справка на ТД на НАП гр.В., последния трудов договор на И.С. е сключен на 09.06.2010г., прекратен на 29.06.2010г.

            Съгласно справка на ТД на НАП гр.В., последния трудов договор на А.В.Н. е сключен на 14.06.2010г., прекратен на 01.07.2010г.

            От справка  изх.№...../10.08.2010г. на Община Д., И.С. няма декларирани  имоти и движими вещи към 09.08.2010г. Към тази дата на името на А.В. е деклариран лек автомобил „Фолксваген”, модел Голф с рег.№ ......

             От служебна бележка  от 26.05.2010г. на Д”СП” Добрич се установява, че за периода от 01.11.2009г. до 30.04.2010г. И.С. е получила социални помощи в размер на 175лв.

             От удостоверение изх.№.../27.05.2010г. на „Ю.....”АД –клон Д. се установява, че И.С. има открита разплащателна сметка, по която са направена три вноски на обща стойност ....лв., последната от 04.03.2010г.

             По реда на чл15 ал.6 от Закона за закрила на детето е изготвен социален доклад относно условията за отглеждане на детето Ж..в дома на майката и на бащата.  Установено от социалния работник е, че в момента Ж.. живее в дома на баща си, заедно с баба си по бащина линия. Жилището е .... Апартаментът се състои от една стая и кухня. Обзаведено е с вещи за обичайна употреба, поддържана е много добра хигиена. Детето и бащата ползват едната стая, за детето няма ободсобен отделен кът. Пред социалния работник А.Н. заявил, че работи като строителен работник със средно месечно възнаграждение в размер на .....лв.

             И.С. и съжителстващия с нея ползват жилище, за което заплащат наем в размер на ....лв. Апартаментът се състои от една стая и кухня с добри битови и хигиенни условия. Пред социалния работник майката заявила готовност да пригодят и осигурят необходимото пространство и кът за детето. Споделила, че получава семейните помощи за деца в размер на ...лв., като с тези средства купувала на детето предимно лакомства.

            Личният лекар д-р А... споделила в анкетата, че детето Ж.А. боледува рядко е не посещава често кабинета й, а в редките случаи на такива посещения, детето било водено от майката, която демонстрирала отговорно отношение, но и от бащата при последното му посещение през месец август 2010г.

            Живко Атанасов посещава детска градина № ... в гр.Д.. При проведения разговор с учителка му  Р. П., последната споделила, че при приемането му в групата, Ж. нямал изградени навици за елементарно самообслужване, говорел малко и трудно се разбирало какво, не давал сигнали за своите физиологични нужди. След няколко месеца поведението на детето се променило в положителна посока, вследствие на грижите и вниманието на обслужващия персонал и учителите в групата. Детето се водело в градината предимно от брата на бащата, бабата и рядко от бащата, както и от жена, която се представяла като сестра на бабата. Р.П. споделила, че няколко пъти майката идвала в детската градина, като детето идвало при нея с голяма радост. Ж.. винаги идвал в чист и приличен външен вид.

             По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетели. Макар и противоречиви, доколкото показват гледната точка на всяка от страните, в своята цялост и след преценка свидетелските показания отразяват отношенията между родителите и детето и обстоятелствата за които са събрани. С оглед на това следва  да бъдат кредитирани и преценени с останалата доказателствена съвкупност.

             Свидетелката М.Г.К.,  ЕГН  **********, майка на А.Н. споделя, че полага непосредствени грижи за детето  от както се е родило. След катастрофата с И.С. свидетелката обгрижвала Ж. и майка му, доколкото била в много тежко състояние, подпомагана от бащата на детето. След възстановяването на С. страните по делото се скарали, след което С. се устроила при майка си,  в гр.Д..  Ж. останал при бащата. След известно време майката пожелала да поеме грижите за Ж. и свидетелката и сина й се съгласили. Около  1г. и нещо детето останало в дома на майка си, след което  тя го върнала в дома на бащата.  Детето  било вече около две годишно. С. споделила на свидетелката, че не може да  се грижи за  детето, че няма финансова възможност за това.  От този момент Ж. се отглеждал под грижите на баща си и баба си, като майката го посещавала често, носела му дребни почерпки. Към баща си детето изпитвало привързаност. Той се отнасял отговорно към родителските си задължения.

При последващо изслушване св. К. споделя, че в хода на производството синът й А.В. заминал за кратък период за Италия,  за да работи и да може да издръжа  детето си. Последния се чувал с детето по телефона.

           Свидетелят П.Х.Т.,  ЕГН ********** споделя, че съжителства  с ищцата от 1г. и  половина. Двамата решили да излязат на квартира за да могат да вземат детето Ж. при себе си. Преди това живеели в дома на родителите му. И.С. поискала от бащата да вземе детето със себе си, но той и отказал. Детето познавало свидетеля и при последното му посещение не се притеснявало в негово присъствие. Зявява сериозни намерения  спрямо И.С. и готовност да  я подпомага в  грижите за детето. Сочи, че работи в строителна  фирма  “... ЕООД,  но  с малки прекъсвания. По настояване на свидетеля, С.  прекратила работа по трудов договор, защото очаквала и имала желание да поеме грижите за детето. Според свидетеля С. употребява лекарства,  вследствие на претърпяната  катастрофа, които и помагали да се чувства по –добре,  да не забравя, успокояващи. Вземала ги редовно.

           Свидетелката С.Н.Д.,  ЕГН **********, леля на А.Н. има впечатления относно отношението между бащата и детето, като разказва, че виждала племенника си когато вземал детето от детска градина. Двамата имали близки отношения, хвалили се със дребни покупки за детето.

           Свидетелката З.Й.  С.,  ЕГН **********, майка на ищцата сочи, че раждането на детето не било планувано от родителите му. След като забременяла С. се преместила при А.Н., защото била в напреднала бременност. Раздялата на страните по делото станала защото А.Н. упражнявал физически тормоз над дъщеря й. И.С. оставила детето при бащата защото трябвало да започне работа в Албена и нямала възможност да го гледа.  От тогава бащата  не искал да върне детето на майката. През 2010година Ж. за първи път гостувал на свидетелката на 24 май.  На И.С. било позволяване да посещава детето само в дома на бащата.  С. редовно вземала лекарствата  изписани от д-р Р.Н., ходела на  прегледи редовно и се чувствала добре.

           В съдебно заседание от 01.11.2010г. И.С. дава обяснения, че не  употребява продукти, които съдържат кофеин и се чувства добре. Едните  лекарства, които взема били на билкова основа, а другите- за  главния мозък, но при последния преглед лекарят й препоръчал да намали дозата. Заболяването и било следствие от катастрофата и се състояло в това, че  започва да забравя,  бърка се  през  деня.Споделя, че към момента  не се чувства  зле и е в състояние да  гледа детето.  След като напуснала работа,  не се изморявала и  не изпадала в  крайно състояние. 

            При горните фактически констатации, съдът намира от правна страна следното: ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ИСКОВЕТЕ: Предявените от И.С. и от А.Н. искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 127ал. 2 от СК, съгласно която, ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1 на същия текст /относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му/, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, съобразявайки нормите на чл. 59, 142, 143 и 144 от СК. 

             В настоящото производство съдът следва да осъществи спорна съдебна администрация в гражданските отношения между страните по иска. Това означава, че той е сезиран да се намеси в тези отношения като постанови такова изменение в тях, което е за едната страна изгодно, а за другата –неизгодно. В своята дейност съдът изхожда от съображения за целесъобразност, от обществения интерес и от интереса на детето и може да постанови в акта си уредба на отношенията, която е различна от търсената в иска. Оперативната самостоятелност, с която разполага съдът е характерна особеност в настоящото производство. Следва да се има предвид, че акта който го завършва няма сила на присъдено нещо и може да бъде променян при промяна на обстоятелствата.

            Съдът следва да прецени кой от двамата родители е по-пригоден в конкретния момент да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете  и е длъжен да съобрази приоритетно неговия интерес.

            От втората си годишнина до момента /вече на навършени четири години/ детето Ж. живее в дома на баща си, като в настоящото производство не се събраха никакви доказателства за негови лоши родителски качества. Напротив, свидетелите сочат, че той е отговорен и с помощта на родителя си и  брат си успява да осигури добра  среда за детето. В хода на производството е предприел стъпки за работа зад граница за да осигурява средства за себе си и за детето. Единствената лоша родителска проява, която съдът установява от събраните доказателства е възпрепятстването на свободните контакти с майката на детето.

            Изминал е значителен период от време, през който Ж. е изградил отношения на привързаност и доверие към баща си и към баба си по бащина линия. Привикнал е към социалната си среда, чувства се  обичан и защитен. Впечатленията на учителките на детето са, че постепенно Ж. се променил в положителна посока. Полаганите за него грижи са адекватни на нуждите му според възможностите на родителя, оценени в аспекта на неговата социално-битова среда.

            Впечатленията на настоящия състав са, че майката все още не се е възстановила окончателно от травмите получени при катастрофата, провежда поддържаща терапия, приема макар и леки медикаменти. Тя е социално нестабилна и не разчита на себе си да осигури издръжка за детето. В отношението към родителските задължения при нея липсва добре осъзната отговорност, макар да е поддържала връзка с детето си. Проява на това е факта, че е получавала детските добавки за Ж. и вместо да ги предоставя за нужди на детето, от тях му купувала дребни почерпки при посещенията си. Семейната среда при майката и съжителстващия с нея е все още крехка, а свидетелят П.Т. демонстрира неясна представа за родителски ангажимент. Самата И.С. в съдебно заседание споделя, че като не ходи на работа не се изморява и се чувства спокойна.

           Обясненията на страната и събраните показания будят безпокойство дали при последващо затруднение или кризисна ситуация от всяко естество детето отново няма да бъде предоставено на грижите на бащата, което за пореден път да смути неговото спокойствие.

В този ред на констатации, както и имайки предвид, че детето не следва да се откъсва от средата в която е спокойно, от близките с които съжителства повече от две години, се налага безспорния извод, че интересите му  налагат то да остане да живее при бащата и същия да упражнява родителските права. Макар и да е излязъл зад граница, последния е поверил непосредствените ежедневни грижи на бабата, която има опит от най ранната възраст на детето. Отсъствието на бащата е с цел работа, за кратък период от време и е обяснимо и оправдано в условията на тежка икономическа криза.

           При горните изводи, искът на И.С. за упражняване на родителските права по отношение на общото на страните дете Ж.А.В., родено на ***г. подлежи на отхвърляне.

За майката И.С. следва да бъде определен подходящ режим на лични контакти  с детето. Родителят има право и задължение да  поддържа лични отношения с детето, което е  въпрос на неговите родителски правомощия. Личните отношения са деликатен и важен момент като поддържането им се налага в интерес на децата и родителите. При определяне конкретния обем на този режим, съдът изхожда от конкретния казус, като водещият критерий е интересът на детето. Установи се че С. и детето са привързани, детето се радва когато общува с майката. По преценка на съда  в конкретния случай  тези отношения следва да се упражняват всяка първа, втора  и трета  събота и неделя  от месеца, за времето от 9,00часа в  съботата  до  17.00часа в неделя, с нощуване на детето в дома на майката в събота вечерта, 20 дни през годината, когато детето е във ваканция и бащата  не е в платен годишен отпуск, както  и 3  дни по коледните празници.

            ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:  Родителско задължение на всеки родител е да осигури издръжка на своите малолетни деца. С отговора си ответникът А.Н. е предявил иск за осъждане на И.Ж.С. с ЕГН ********** да заплаща  издръжка на малолетното си дете в размер на 100лв. На основание чл. 143, ал. 1 от СК, ответницата следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 60,00 лева на малолетния Ж., чрез неговия баща  и законен представител, по следните съображения: съгласно чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната. Т.е. нормативно определената минимална граница е в размер на 60,00 лв. за всяко дете. Съдът като отчете нуждите на детето и възможностите на родителя, за който има данни, че не работи към момента на приключване на устните състезания, то така определения размер на издръжка от 60,00 лв.  месечно е подходящ, предвид възрастта на детето и потребностите му от облекло, здравословна храна отопление. За горницата от така определената издръжка до претендирания размер от 100лв.- искът подлежи на отхвърляне.

           Мотивиран от гореизложеното Добрички районен съд

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Ж.А.В. с ЕГН ********** на бащата А.В.Н. с ЕГН **********, като определя режим на лични контакти за майката  И.Ж.С. с ЕГН **********   с  детето Ж.А.В. с ЕГН **********, както следва- всяка първа, втора  и трета  събота и неделя  от месеца, за времето от 9,00часа в  съботата  до  17.00часа в неделя, с нощуване на детето в дома на майката в събота вечерта, 20 дни през годината, когато детето е във ваканция и бащата  не е в платен годишен отпуск, както  и 3  дни по коледните празници.

ОСЪЖДА И.Ж.С. с ЕГН **********   да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Ж.А.В. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А.Н.В. с ЕГН ********** в размер на 60лв., начиная от 01.07.2010г./датата на депозиране на исковата молба/ до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването  му на страните,  пред Добрички окръжен съд. 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :     ..............................