Решение по дело №417/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в, от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. М. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 52/ 22.08.2024 г., постановено по а.н.д. № 107/ 2024 г. по описа на РС – Момчилград.

Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт. Твърди се, че електронния фиш е издаден в нарушение на материалния закон - чл. 34 от ЗАНН. Посочва се, че при спазване разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП А. М., в качеството си на управител на търговското дружество - собственик на МПС, е подала до ОД на МВР - Кърджали декларация, с която е декларирала, че на дата 30.06.2022 г. в 14:01 часа превозното средство с рег.№[рег. номер] е било управлявано от М. С. М.. На основание постъпилата декларация и в изпълнение на разписаната в чл. 189, ал.5 от ЗДвП процедура първоначално издаденият на А. Р. М. електронен фиш серия *** № *** е анулиран и е издаден електронен фиш серия *** № *** срещу лицето М. С. М.. При тези данни процесният електронен фиш е незаконосъобразен като издаден след изтичане на законоустановените в чл. 34, ал.1 от ЗАНН срокове. В случая от датата на извършване на нарушението - 30.06.2022г., до датата на издаване на електронен фиш серия *** № *** на М. С. М. - 15.02.2024г. е изминал период над една година. Т.е. давността по чл. 34, ал.1 ЗАНН - 1 година от извършване на нарушението, безспорно е изтекла, с което се е погасила и възможността за осъществяване на наказателно преследване срещу М. С. М.. Вярно е, че анулирането на електронен фиш серия ** № ***, издаден на А. М., и издаването на новия електронен фиш серия ** № *** е станало в изпълнение на регламентираната в чл. 189, ал.5 от ЗДвП процедура, което е абсолютно допустимо и съобразено с приложените по делото доказателства, но провеждането на тази процедура е следвало да се осъществи в рамките на регламентираните в чл. 34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове за наказателно преследване - тримесечен от откриване на нарушителя, който срок е спазен, и едногодишен от извършване на нарушението, който в случая не е спазен. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, сроковете по чл.34, ал.1 от О ЗАНН са приложими в производствата по издаване на електронен фиш, който е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП). Разлика се установява с АУАН и НП относно формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити и процедура по издаване, от което следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Като следващо основание за неправилност на оспореното решение се сочи, че РС-Момчилград не е взел предвид, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на оспорения електронен фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Като такова нарушение се твърди, че по делото липсват доказателства, от които да е видно, че на път ***, *** км *** м., в посока на движение от [населено място] към *** към дата 30.06.2022г. е действало въведено с пътен знак В-26 ограничение за скорост от 60 км/ч.

Искането е да се отмени оспореното решение и спорът да се реши по същество, като се отмени електронния фиш. Алтернативно е направено искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Момчилград.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. В молба от пълномощник се изразява становище за неправилност на решението и е направено искане за присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции по представени ДПЗС и списък на разноските по чл.80 от ГПК, направени в касационното производство.

Ответникът – Областна дирекция на министерство на вътрешните работи-Кърджали, редовно призована, не се представлява. От упълномощен от директора юрисконсулт е постъпила молба за даване ход на делото, становище за неоснователност на касационната жалба, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и изявление за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Момчилград.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 107/ 2024 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата касационният състав на АС – Кърджали взе предвид следното:

С оспореното решение РС – Момчилград е потвърдил електронен фиш серия ** № *** на ОД на МВР-Кърджали, е който на М. С. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [улица], [адрес], на основание чл.189, ал.4 във връзка е чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00 лева, за нарушение на чл.21, ал.2 във вр.с чл.21, ал.1 от ЗДвП за това, че на 30.06.2022 год. в *** часа в [област], [община], извън населено място по път *** *** км. *** м„ посока на движение от [населено място] към ***, ограничение на скоростта 60 км.ч. въведено е пътен знак В-26 и приспадане на толеранс от 3 км/ч. с МПС [марка], с регистрационен номер [рег. номер] е извършил нарушение за скорост установено и заснето е автоматизирано техническо средство № [номер].

РС-Момчилград е достигнало до извод за законосъобразност на електронния фиш, като е приел, че той съдържа всички реквизити,предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП; териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението е посочена като ОД-МВР-Кърджали. Няма изискване в закона в същия да се посочва конкретно кой е неговия издател,а така също и по какъв ред следва да се обжалва,същото да съдържа подпис и печат на издателя му,посочване на мястото и датата на издаването му. Не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП,тъй като такова препращане не е предвидено. Посочил е, че от събраните по делото доказателства е безспорно, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2, във вр.с чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето е автоматизирано техническо средство № [номер], което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.

РС-Момчилград е цитирал Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, посочил е разпоредбата на §65 от ДР на ЗДвП, чл.189, ал.4 от същия закон, както и чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, чл.7. ал.1 (отм.) от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящият касационен състав възприема мотивите в оспореното решение, касаещи същността на електронния фиш, процедурата по неговото издаване, както и наличието на протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., но намира, че касационната жалба срещу обжалвания съдебен акт е основателна, тъй като действително, както се сочи в нея, е изтекъл 1-годишния срок по чл.34 от ЗАНН от извършване на нарушението до издаване на електронния фиш, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора. Съображенията за този извод са следните:

От административнонаказателната преписка, приобщена в производството по а.н.д. № 107/2024 г. на РС-Момчилград, се установява, че за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на 30.06.2022 г. е бил съставен електронен фиш, серия ** № *** на А. Р. М., като управител на „***“ ООД, собственик на автомобила, с който е било извършено нарушение на скоростта. На 08.02.2024 г. А. Р. М. подала декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочила, че на 10.03.2022 г. в 09.00 часа предоставила МПС – „[марка]“ с рег.№ [рег. номер] на М. С. М.. В този документ А. М. декларирала, че на 30.06.2022 г. в 14.01 часа МПС е било във владение на М. М., както и, че е върнал предоставеното МПС на 01.11.2022 г. в 16.30 часа. Към декларацията е приложено копие на СУМПС на М. С. М.. След получаване на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП от управителя на търговското дружество-собственик на МПС, с което е извършено нарушението, бил анулиран издадения на А. М. електронен фиш, серия ** № *** и бил издаден електронен фиш, серия ** №*** на М. С. М..

В случая от датата на извършване на нарушението – 30.06.2022 г., до най-ранната дата, на която е могъл да бъде издаден Електронен фиш, серия ** №*** на М. С. М. – 08.02.2024 г. (датата на получаване в ОД на МВР – Кърджали на декларацията, подадена от А. М. – управител на „***“ ООД, собственик на автомобила, с който е извършено нарушението), е изминал период над една година. Т. е. давността по чл. 34, ал. 1 ЗАНН - една година от извършване на нарушението, безспорно е изтекла, с което се е погасила и възможността за осъществяване на наказателно преследване срещу М. М.. Вярно е, че анулирането на Електронен фиш серия **, № ***, издаден на А. Р. М., и издаването на новия Електронен фиш серия ** № *** е станало в изпълнение на регламентираната в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП процедура, което е абсолютно допустимо и съобразено с приложените по делото доказателства, но провеждането на тази процедура е следвало да се осъществи в рамките на регламентираните в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН давностни срокове за наказателно преследване - тримесечен от откриване на нарушителя, който срок е спазен, и едногодишен от извършване на нарушението, който в случая не е спазен. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са приложими в производствата по издаване на електронен фиш, който е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). Разлика се установява с АУАН и НП относно формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити и процедура по издаване, от което следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН обаче са напълно приложими и в производствата по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП и след като в конкретния случай, именно поради провеждане на процедурата по анулиране на предходно издаден на друго лице електронен фиш, който не е бил своевременно връчен, се е стигнало до издаване на процесния електронен фиш на М. С. М. след изтичането на една година от датата на извършване на самото нарушение, което е недопустимо от гледна точка на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и е основание за отмяната на Електронен фиш серия ** № ***, като незаконосъобразен.

Изложените в настоящото решение мотиви относно приложимостта на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН в производството по издаване на ЕФ се основават и на мотивите в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, според които е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности – давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно наказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането, на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. При отчитане на изложените съображения настоящият състав намира, че т. нар. "давност за преследване" се прилага и в производствата по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП.

Констатираната незаконосъобразност на развилото се административнонаказателно производство налага отмяна на приключващия го електронен фиш. Като не е сторил това, съдът е приложил неправилно закона, в хипотезата на чл. 348, ал. 2, предл. 1-во от НПК и решението му следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което се отмени като незаконосъобразен електронен фиш серия ** № *** на ОД на МВР – Кърджали.

При този изход на спора в полза на касатора се дължат деловодни разноски за двете инстанции, както са поискани и доказани с ДПЗС с дата 12.07.2024 г. и ДПЗС с дата 24.09.2024 г. По посочените договори е изплатено реално адвокатско възнаграждение от по 400 лв., което е под минимума в чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Отменя Решение №52/22.08.2024 г., постановено по а.н.д. №107/2024 г. на РС – Момчилград, вместо което постановява:

Отменя Електронен фиш, серия К № 8673320 на ОД на МВР – Кърджали, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лв. на М. С. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], [адрес], за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено по път *** км.*** м., в [община], в посока на движение от [населено място] към ***, установено с автоматизирано техническо средство на 30.06.2022 г. в 14.01 ч.

Осъжда Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кърджали да заплати на М. С. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], [адрес], деловодни разноски в размер на 800 лв. ( осемстотин лева) за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.