РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 16.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 28 октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА ДИМИТРИНКА КУПРИНЖИЙСКА |
|
|
|
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора
КРЕМЕНА КОЛИЦОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
КАН дело № 366
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Р.Р.П. *** чрез адвокат
С.М. против решение №
260015 от 12.08.2020 г., постановено по АНД № 608/2020 г. по описа на РС - Русе,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0000282 от 26.02.2020
г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.Русе за налагане на
административно наказание на основание чл.178а ал.10 ЗДвП - глоба в размер на 500
лв. на касационния жалбоподател за извършено от него нарушение по чл.
43, ал. 1, т.4
от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Касаторът релевира оплаквания за
неправилност на съдебното решение, като издадено
в противоречие със закона. Изтъква подробни съображения в подкрепа на
оплакванията си, които конкретизира и с приложението на чл.28 ЗАНН . Направено
е искане касационният съд да отмени решението и вместо него да постанови друго,
с което да отмени наказателното постановление.
Ответникът по жалбата в писмено
становище вх.№ 26357/25.09.2020г. изразява становище по неоснователността на
жалбата и претендира разноски.
Прокурорът от РОП дава заключение, че
жалбата е неоснователна, тъй като изводът на районния съд за осъществено от
обективна и субективна страна нарушение е правилен. Счита, че не са налице
предпоставките на закона за определяне на случая като маловажен.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
След анализ и преценка на ангажираните по делото писмени
и гласни доказателства, Русенският районен съд e изяснил
фактическата
обстановка по спора.
За да стигне до извода за законосъобразност на оспореното пред него НП и да го
потвърди, въззивната инстанция е приела, че в административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо
място, съдът счел, че деянието е безспорно установено и доказано. Налице е
нарушение на реда, въведен с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, тъй като
нарушителят в качеството му на председател на комисия от технически
специалисти, не е въвел
коректно данните ,идентифициращи собственика на ППС, касателно ЕГН. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и въз основа на тях приел, че административното нарушение, за което
касаторът е санкциониран е надлежно установено, доказано и правилно
квалифицирано. Съдът е изложил и изрични мотиви за това защо счита, че
процесният случай не се явява маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция
намира, че решението на Русенския районен съд е правилно като изцяло споделя и
възприема като свои, на основание чл. 221, ал. 1,
изр. 2 от АПК, мотивите на Районен съд - Русе, досежно наличието на
извършено нарушение и законосъобразността на оспореното пред него НП, поради
което не намира за необходимо да ги преповтаря
Категорично от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т.
4, предл. 3 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, която вменява
задължение на председателя на комисията от технически лица да следи за
качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна
на техническите специалисти, като въвежда в протокола (приложения № 9, 10 или
11) техническите данни, идентифициращи превозното средство, показанията на
километропоказателя на ППС, данни за собственика на превозното средство, за
лицето, представило ППС на преглед, и т.н. По съществото на извършеното нарушение и настоящата
инстанция счита, че такова е налице като събраните в хода на делото
доказателства го установяват както от обективна, така и от субективна страна. В
тази връзка следва да се посочи, че възраженията на касатора са за липса на умисъл,
но наличието на такъв не се и твърди.
Законът вменява на
председателя на комисията задължението да следи за качествено и пълнообемно
провеждане на периодичните прегледи, като в това задължение е включено и
въвеждането в протокола на съответните данни за собственика на превозното
средство, които следва да се верни, а в случая при безспорните данни, че при
правилното въвеждане на ЕГН на собственика на автомобила на два пъти е отказано
продължаването на прегледа на предходния ден при очевидна причина за това-
незаплатен данък на превозното средство за 2019г. Доколкото в състава на
процесното административно нарушение липсва изрично посочване, че не подлежат
на санкциониране непредпазливите деяния, то по аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН административното нарушение може да бъде както умишлено, така и
непредпазливо, т. е. деецът следва да е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или
допускал настъпването на тези последици (при умишлено деяние) или деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, е
мислил да ги предотврати (при непредпазливо деяние). В конкретния случай липсва изрична
разпоредба, която да предвижда, че на административно санкциониране подлежат
единствено умишлените деяния от конкретния вид, при което дори и извършено в
условията на непредпазливост, конкретното деяние е наказуемо. А в случая
безспорно касаторът е бил длъжен да знае, какви са изискванията за провеждане
на технически преглед на ППС и в частност за попълването на протокола за
извършването му и да съобрази поведението с тези изисквания, включително е бил
длъжен да знае, че неизпълнението на тези изисквания е скрепено с
административно наказание.
В тази връзка съдът не споделя
изложените от жалбоподателя доводи, че данните за собственика на автомобила
всъщност не се въвеждат ръчно от председателя на комисията, а става чрез
сканиране на свидетелството за регистрация на МПС и при това сканиране
системата допускала грешки. Законът вменява на председателя на комисията
задължението да следи за качествено и пълнообемно провеждане на периодичните
прегледи, като в това задължение е включено и въвеждането в протокола на
съответните данни за собственика на превозното средство, които следва да се верни.
По какъв начин ще стане това въвеждане е технически въпрос и е обстоятелство,
което е ирелевантно за съставомерността на нарушението. Нарушението на
разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредбата е на формално
извършване и изпълнителното деяние се изразява в действие и /или бездействие, в
случая невъвеждане на действителните данни за собственика на МПС, до степен на
некоректното им такова въвеждане.
Доколкото констатираното нарушение по чл. 43, ал. 1, т.
4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС не се подвежда под
нито един от съставите в санкционната норма на чл. 178а, ал. 1-9 и 11,
приложима в настоящия случай е нормата на чл.
178а, ал. 10 от ЗДвП, според която за нарушения на изискванията за
извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните
превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях документация,
за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба или с
имуществена санкция в размер 500 лв.,която норма е и приложена в случая
В случая настоящата инстанция не споделя и доводите в касационната
жалбата , относно приложимостта на чл.28 ЗАНН, в какъвто обратен смисъл са
подробните съображения на въззивната инстанция,които напълно се споделят. Това
е така, защото случаят не съставлява такъв с по- ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случай. Съставянето на протокол и
въвеждането на данните в системата, без да са отбелязани в него необходимите
корекции, затруднява лицата, предоставили посоченото МПС за периодичен
технически преглед и не позволява изготвянето на необходимите в тази връзка
справки и последващия контрол.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установява наличието на
пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, съставляващи касационно основание за отмяна, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.
2, изр. І-во, предл. І-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260015 от 12.08.2020 г., постановено по АНД № 608/2020 г. по описа на РС -
Русе, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0000282 от 26.02.2020
г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.Русе
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: