Р Е Ш Е Н И Е
№ 1525
Гр. П., 04.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 08595/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД срещу Т.Г.А. кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 500 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № ***г.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда
– 01.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 60
лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.10.2016 г. до 15.04.2017
г., сумата от 179,76 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорното задължение за представяне на обезпечение, дължима за периода от
15.10.2016 г. до 15.04.2017 г., сумата от 179,76 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на кредитно досие, дължима за периода от 15.10.2016 г. до
15.04.2017 г., сумата от 35 лв., представляваща такса разходи за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения, сумата от 70 лв., представляваща такса
разходи за дейността на служител по извънсъдебно събиране на просрочени
задължения, сумата от 55,52 лв., представляваща лихва за забава за периода от
16.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението – до 31.05.2018 г., за които
суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, II-ри състав е издадена Заповед № 2880 от 04.06.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК
Ищецът твърди, че между ответницата Т.А., в
качеството ѝ на заемател и „Вива Кредит“ ООД, в качеството му на
заемодател, е сключен договор за паричен заем № *** г., при спазване на условията
на Закона за потребителския кредит. По силата на договора на ответницата е
предоставена в заем паричната сума от 500 лв. срещу задължението за връщането
ѝ заедно с договорна лихва от 60 лв., на 14 равни двуседмични погасителни вноски, с
падеж на първата от тях на 15.10.2016 г. и падеж на последната на 15.04.2017
г., всяка в размер от по 40 лв. Посочва се, че съгласно клаузите на договора
заемателят е поел задължение в тридневен срок от подписването му да предостави
на заемодателя обезпечение измежду описаните в договора, в противен случай
дължи неустойка. Поради неизпълнение на това договорно задължение, като дължима
от ответницата е начислена неустойка в размер на сумата от 179,76 лв., чието
изплащане е разсрочено и включено като стойност в процесните погасителни
вноски. За
експресното разглеждане на искането ѝ за отпускане на паричния кредит А.
дължи такса в размер на сумата от 179,76 лв. също с разсрочване на дължа на 14
вноски. В полза на „Вива Кредит“ ООД съществува и
вземане в размер на сумата от 175 лв., представляващо еднократна такса за
събиране на просрочените задължения по договора, изразяваща се в направените
разходи за провеждане на телефонни разговори и изпращане на покани за заплащане
на задълженията му. Начислена е и такса в размер от 70 лв., включваща
разходите, направени от дружеството-заемодател във връзка с ангажирането на
служител, който да администрира дейността по извънсъдебно събиране на
вземанията. Посочва се, че заемополучателят дължи и лихва за забава за периода
от 16.10.2016 г. до подаване на заявлението в съда в размер от 55,52 лв. Ищецът
поддържа, че ответницата е платила единствено сумата от 140 лв., с която е
погасена част от начислената такса разходи за събиране на задълженията.
Останалата част от вземанията, предмет на процесните искови претенции, е
незаплатена от А.. Посочва се, че с Приложение № 1 от 04.05.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г.
кредиторът „Вива Кредит“ ООД е цедирал вземанията си срещу ответницата на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД /чийто правоприемник е ищцовото
дружество/. А. е уведомена за цесията с писмо, получено от лице от адреса на
16.05.2017 г. Намира, че като действие по уведомяване на длъжника за
настъпилата промяна в кредитора следва да се счита връчването на уведомлението
на ответника като приложение към исковата молба. Счита за дължима и претендира
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските в производството.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. Е.Ф. оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва процесният договор за заем да
е надлежно обявен за предсрочно изискуем. С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Вива Кредит“ ООД, в
качеството му на заемодател и ответницата Т.Г.А., в качеството ѝ на
заемател, е сключен договор за паричен заем № ***г., по силата на който на същата
е предоставена парична сума в размер от 500 лв. срещу задължението на
заемателя да я върне на заемодателя заедно с договорна лихва и такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита в размер от 179,76 лв., на обща стойност от 739,76
лв., чрез 14 равни седмични вноски, всяка в размер от по 52,84 лв. Установен е
падеж на първата вноска на 15.10.2016 г. и падеж на последната на 15.04.2017 г.,
при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,26 % и годишен процент на
разходите от 49,27 % .
Съгласно
клаузата на чл. 10 от договора заемната сума следва да бъде предоставена на
заемателя в брой, а съгласно ал. 2 от този текст с подписването му заемателят
удостоверява, че е получил същата от заемодателя, както и, че в тази част
договорът да има характера на разписка за получаването на парите.
В
клаузата на чл. 1 е отразено, че договорът се сключва на основание стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и посочващ
индивидуалните условия по бъдещия паричен заем, както и по предложение за
сключване на договора от страна на заемателя. В клаузата на чл. 4 от договора
страните са уговорили, че в срок до три дни от усвояване на сумата по същия
заемателят дължи да предостави на насрещната страна едно от изброените
обезпечения: физическо лице – поръчител, което
да отговаря на конкретно посочени условия във връзка с получаваното от
него трудово възнаграждение и наличието на други кредитни отношения или банкова
гаранция в полза на заемодателя в размер на цялото задължение по договора.
Предвидено е, в клаузата на чл. 4, ал. 2, че при неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение ответникът дължи на заемодателя
неустойка в размер на сумата от 179,76 лв., която ще се заплаща разсрочено –
като част от съответната месечна погасителна вноска в размер от по 12,84 лв. на
месец.
От
клаузата на чл. 8 на договора се установява, че при неизпълнение от заемателя
на задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят
има право да предприема действия по събирането на вземанията си. От клаузата на
чл. 8, ал. 2 от договора следва, че при забава в плащането на някоя вноска ответникът
дължи и законна лихва за всеки ден забава.
В
ал. 1 от договора е удостоверено, че заемателят доброволно е избрал да използва
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за отпускане на заема,
за което дължи такса в размер на сумата от 179,76 лв., чието плащане е
разсрочено чрез включването му месечните погасителни вноски по договора. В чл.
12 от последния е отразено, че заемателят е запознат с Тарифата на „Вива
Кредит“ ООД, актуална към датата на сключването му.
По
делото е прието предложение от 01.10.2016 г за сключване на договор за паричен
заем, изходящо от ответницата Т.А., в което са вписани нейни лични данни – три
имена, ЕГН, номер на лична карта, адреси и основните параметри на искания кредит
– размер на заемната сума, срок за погасяване, размер на погасителната вноска.
С
разходен касов ордер № ***г. дружеството – заемодател „Вива Кредит“ ООД е
броило на ответницата сумата от 500 лв. с посочено основание – отпускане на
кредит, който документ е подписан и от А., като получател на сумата /обстоятелство,
неоспорено от ответната страна/.
В
клаузите на приетата по делото Тарифа на „Вива Кредит“ ООД, относима към
договори за паричен заем „Вива Кредит План 16.4 и 30“ е предвидено заплащането
от страна на заемателя по договор за заем със срок на погасяване на двуседмична
погасителна вноска /какъвто е процесният договор/ на такса разходи за събиране
на вземането, изразяващи се в изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на
потребителя, за събиране на просрочените вземания. Проведено е разграничение в
размера на следващата се такса в зависимост от дните забава с установен
максимален размер на разходите от 175 лв. при заемна сума от 500 лв. до 1 500
лв. В случай на забава в плащането на погасителна вноска с повече от 57 дни се
заплаща еднократно сума в размер от 70 лв., представляваща разходи за събиране
на просрочените вземания чрез ангажиране на нарочен служител, който да
осъществява администрирането на тази дейност.
От
приетия като писмено доказателство по делото Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г. се установява, че „Вива Кредит“ ООД, в качеството си на „продавач“ е
прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е
ищцовото дружество, в качеството му на „купувач“, вземанията, произтичащи от
договори за парични заеми, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част
от договора – арг. § 2, т. 2.1 и т. 2.2 от същия. В това приложение от 04.05.2017
г., под № 89 е включено вземане спрямо ответницата Т.Г.А. по договор от
01.10.2016 г. с размер на отпуснатата главница от 500 лв., общо дължима сума по
кредита от 919,52 лв. и остатък към датата на продажбата – 04.05.2017 г.
възлизащ на 1 024,52 лв.
С
пълномощно, на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, „Вива Кредит“ ООД, като цедент, чрез
изпълнителния си директор, е упълномощил ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, като цесионер, да уведоми от негово име всички длъжници по
вземанията на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за заем,
които дружеството е цедирало съгласно Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., сключен между упълномощителя и
упълномощеното лице.
С
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ВИВ/5306769 от 09.05.2017 г., адресирано до ответницата
Т.А., дружеството – заемодател „Вива Кредит“ ООД уведомява същата за
извършеното прехвърляне на вземанията, произтичащи от договор за паричен заем №
***г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, а последното отправя
покана до длъжника да погаси дължимата сума в общ размер от 1 024,52 лв., включваща и лихва
за просрочие и неустойка, в срок до 5 дни от получаване на поканата.
Писмото
е получено от съпруга на ответницата на 16.05.2017 г. на адреса за
кореспонденция, посочен в процесния договор за заем, видно от отразяването в известие
за доставяне № 783915, изпратено до Т.А..
От
изводите на вещото лице, обективирани в изслушаното и прието по делото
заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че сумата по процесния
договор за заем в размер от 500 лв. е изплатена на, респ. усвоена от Т.А. на
01.10.2016 г. – чрез РКО № 17 от същата дата. Изяснява се, че за погасяване на
задълженията си по договора ответницата е извършила две плащания в общ размер
от 140 лв., които заемодателят
„Вива Кредит“ ООД е отнесъл за частично погасяване на вземането, представляващо
такса разходи за събиране на вземания. Експертизата достига до извод, че
непогасеният остатък от задължението на ответницата по процесния договор
възлиза на сумата от 500 лв. за главница, сумата от 60 лв. за договорна лихва за
периода от 15.10.2016 г. до 15.04.2017 г., сумата от 179,76 лв. за неустойка за
периода от 15.10.2016 г. до 15.04.2017 г., сумата от 179,76 лв. – такса за
експресно разглеждане на досие за периода от 15.10.2016 г. до 15.04.2017 г.,
сумата от 35 лв. – такса разходи за събиране на вземането и сумата от 70 лв. –
такса разходи, свързани с дейността на служител по събиране на вземания или за
сума в общ размер от 1 024,52 лв. Размерът на обезщетението за забава за
периода от 16.10.2017 г. /от датата на падежа/ до 31.05.2018 г. /датата до
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ възлиза на сумата от 55,52 лв., при
съобразяване с приложимия основен лихвен процент на БНБ за периода. Съдът
кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки,
че в същото е даден обоснован отговор на всички поставени задачи, изготвено е
въз основа на материалите по делото и проверка при ищцовото дружество и е останало
неоспорено от страните.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
По
допустимостта:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването
на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, след
дадени от съда указания по реда на чл. 415, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е
налице интерес от исканото установяване.
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване: 1). наличието на твърдяното облигационно отношение
между дружеството-заемодател и ответницата, предаването на заемната сума на
заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока
на договора; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с лихва, валидно уговорени такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит, такса разходи при забава на плащането на
погасителните вноски за извънсъдебното им събиране и за ангажиране на дейността
на служител с тази процедура и валидна клауза за неустойка поради непредставяне
от заемополучателя на обезпечение на задълженията му по договора в 3-дневен
срок; 3). да
установи вземанията си и по размер, както и размера на обезщетението за забава
за процесния период; 4). да
установи, че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание –
договор за цесия, сключен с дружество, придобило вземанията, включването на процесните вземания в
неговия предмет и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в
кредиторите.
Съдът намира
за безспорно установено по делото възникването на облигационно правоотношение
между „Вива Кредит“ ООД, в качеството му на заемодател и ответницата Т.Г.А., в
качеството ѝ на заемател, чийто правопораждащ юридически факт е
процесният договор за паричен заем № ***г., приложен и приет по делото в
заверен препис. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е
обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното
предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Между
страните не се спори, че заемодателят е изпълнил задължението си и реално е
предоставил на заемателя сумата от 500 лв., предмет на паричния заем, който
факт следва от удостоверителното волеизявление на ответницата за получаване
ѝ, обективирано в клаузата на чл. 3 от договора за кредит, от данните,
отразени в разходния касов ордер, както и от осъществените от нея частични
плащания на суми по договора, което действие съдът цени като извънсъдебно
признание за неизгодни факти – по арг. от чл. 175 ГПК, ползващо се с
доказателствено значение в процеса, в случая подкрепено от останалите
доказателства, в частност от заключението по съдебносчетоводната експертиза.
С това, в
полза на третото за процеса лице, е възникнало вземане в размер на съответните
месечни вноски, а в тежест на ответницата корелативното задължение да ги
заплаща при настъпване на уговорения падеж.
Изясни се,
че парични вземания по процесния договор за заем № ***г. в общ размер от 1
024,52 лв. /каквато е общата неплатена сума по договора съгласно заключението
на съдебносчетоводната експертиза/ са прехвърлени от заемодателя „Вива Кредит“
ООД в полза на дружеството „Агенция за събиране на вземания“ ООД /чийто
правоприемник е ищецът/ по силата на Рамковия договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 22.01.2013 г. и Приложение № 1 от 04.05.2017 г., представляващо
неразделна част от същия.
С договора
за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно съществуващо
облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно субективно
право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице. Този
договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет вземане, което
следва да съществува към момента на сключване на договора, да е прехвърлимо и да
е индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез своя носител, насрещно
задължено лице, правопораждащ юридически факт и съдържание. Със сключване на
договора, т. е. с постигане на съгласие между страните вземането преминава от
цедента (стария кредитор) върху цесионера (приобретателя на вземането). Именно
в този момент във вътрешните отношения между тях цедентът престава да бъде
кредитор, тъй като със самото прехвърляне договорът се счита за изпълнен.
В конкретния случай по делото се
доказа, както сключването на този договор, така и включването в предметния му
обхват на процесните вземания, чийто носител е заемодателят по договора за
потребителски кредит, което е основание за извод, че тези притезания реално са прехвърлени
на ищеца и цесията е породила действие в отношенията между цедент и цесионер.
Същевременно
съдът намира за установено, че договорът за цесия е произвел действие и по
отношение на ответницата Т.А. и спрямо нея носител на вземанията по договора за
паричен заем от 01.10.2016 г. е именно ищцовото дружество.
До
ответницата е изпратено уведомително писмо от „Вива Кредит“ ООД, с което я
уведомява за настъпилата промяна в кредитора, както и покана от ищеца за
доброволно плащане на дължимите суми по кредита в общ размер от 1 024,52 лв.
Писмото е получено от друго лице от адреса – съпруг на А. на 16.05.2017 г., а с
това и преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – на 01.06.2018 г.
Следователно, считано от този момент до знанието на заемополучателя са доведени
надлежно фактът на сключване на договора за цесия и новият кредитор по
правоотношението.
С
прехвърлянето на вземанията по процесния договор за паричен заем и
уведомяването за това на заемателя Т.А. цесията е породила действие за нея и
ищецът се явява носител на вземанията по процесния договор за заем.
При
установяване на конкретните по вид и размер вземания, дължими от ответницата,
съдът съобрази следното:
Както
вече беше установено, процесният договор за паричен заем е сключен като
потребителски заем. Доколкото страна, в качеството си на заемополучател, по
процесната двустранна сделка е физическо лице, за което няма данни и не се
твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и
предвид нейния предмет, съдът намира, че в случая договорната обвързаност между
страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (Обн. в
ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са
приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски
кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в
Закона за защита на потребителите (Обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в
сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Една от хипотезите на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е клауза, която задължава
последния при неизпълнение на своите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка – арг. чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В
настоящия случай ищецът претендира неустойка в размер на сумата от 179,76 лв.,
дължима на основание клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем от 01.10.2016
г. – поради неизпълнение на задължението по ал. 1 от същата клауза за предоставяне
от страна на заемателя на обезпечение по договора под формата на поръчител или
банкова гаранция в 3-дневен срок от сключването му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като
форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на
договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като
наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане –
обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в
тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна – в
случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от причинените вреди.
В
рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на
договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД страните по една
двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение
на договорно задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има
някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за
неустойка би била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки
клаузата към момента на
сключване на договора
и включването ѝ в неговото съдържание – арг. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.
В
конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно
акцесорно по характера си задължение – за предоставяне на обезпечение, а с това
и насочена към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка
са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и съобразявайки
конкретния ѝ размер съдът намира, че процесната клауза от договора за
заем създава предпоставки за обогатяване на едната страна – заемателя без
правно основание, доколкото неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а не
акцесорното задължение излиза извън
присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за справедливост, поради което
същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В
допълнение следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК в случаите на допусната забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, какъвто характер няма процесната неустойка.
Наред
с това, за правна прецизност, съдът намира за необходимо да отбележи, че в
разпоредбата на чл. 16 ЗПК законодателят е предвидил оценка от кредитора на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Касае
се за оценка на платежоспособността на бъдещия заемател преди страните да се
обвържат от договорно правоотношение. В настоящия случай, в депозираната по
делото писмена молба от 18.09.2019 г. ищцовото дружество изрично посочва, че клаузата
за неустойка е уговорена поради предоставяне от заемодателя на финансов ресурс
на заемателя без обезпечение и без да бъде направено детайлно проучване на
имущественото ѝ състояние. Следователно, за евентуалното настъпване на
вредите, чието обезпечение се цели с включването на неустоечната клауза като
част от съдържанието на договора за заем, принципно допринася и бездействието
на заемодателя да оцени кредитоспособността на заемателя преди отпускане на
заема съгласно изискването на чл. 16 ЗПК, с което недопустимо същият се стреми
да придобие права в резултат от собственото си бездействие и по този начин да
прехвърли отговорността за това в тежест на потребителя.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че в полза на ищеца не е възникнало неустоечно вземане
в размер на сумата от 179,76 лв. и исковата претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на тази сума, следва да бъде
отхвърлена изцяло.
Изясни
се, че съгласно разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 ЗПК в случаите на допусната забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С
оглед императивния характер на разпоредбата следва да бъдат отхвърлени и
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, имащи за
предмет вземането в размер на сумата от 35 лв., представляваща неплатена част
от общо дължимата от 175 лв. такса разходи за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения и вземането в размер на сумата от 70 лв., представляваща
такса разходи за дейността на служител по извънсъдебно събиране на просрочени
задължения. В случая ищецът е претендирал лихва за забава, а наред с нея
претендира и тези две притезания. Съдът намира за недопустимо под формата на
такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната
лихва, което се явява и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
което обуславя отхвърлянето на тези искове. Същевременно, с платената от
ответницата сума от 140 лв., отнесена от кредитора за погасяване на част от
вземането на 175 лв. следва да се считат погасени останалите вземания по
договора в поредността, установена в разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
По
отношение на вземането в размер на сумата от 179,76 лв., претендирано от ищеца
като такса за експресно разглеждане на искането на ответницата, в качеството ѝ
на заемател, за отпускане на кредита, съдът намира, че се касае за такса,
начислена в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, в този смисъл Решение № 345/
9.01.2019 г. по т. дело № 1768/2018 г. на ВКС. Предвид това, предявеният иск по
чл. 422, ал. 1 ГПКУ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗЗ за установяване дължимостта на това
вземане следва да бъде отхвърлен на посоченото основание.
Съгласно
клаузите на процесния договор за паричен заем и обективирания в същия
погасителен план, крайният му срок на действие, определен от падежа на
последната седмична погасителна вноска, е 15.04.2017 г. Следователно, цялата
сума, подлежаща на връщане, е станала изискуема. При преценка размера на останалата
непогасената част от дълга съдът съобрази изводите на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза съгласно което общата сума, платена от ответницата за погасяване на
задълженията ѝ по договора възлиза на 140 лв. Ответната страна, въпреки
разпределената доказателствена тежест, не установи А. да е платила сума в по-висок
размер от посочения в заключението.
Предвид
това и съобразявайки размера на сумата, неоснователно отнесена от ищеца за
погасяване на вземането за такса разходи, с оглед признатата от съда
недължимост на същото, съдът намира за погасена чрез плащане с тази сума част
от главницата, а именно в размер от 140 лв., като продължават да са дължими
главница в размер на сумата от 360 лв., договорната лихва в
размер от 60 лв. за периода от 15.10.2016 г. до 15.04.2017 г. и сумата от 39,97
лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2016 г. до датата на
подаване на заявлението – 31.05.2018 г., начислена върху неплатената главница
/чийто размер съдът определи на основание чл. 162 ГПК с помощта на електронен
лихвен калкулатор/. До този извод съдът достигна въз основа на данните, отразени
в заключението по съдебносчетоводната експертиза относно извършените плащания
от заемателя, както и прилагайки правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД при преценка кои
вземания са платени от ответницата чрез сумата от 140 лв., отнесена от
насрещната страна за погасяване на такса разходи за извънсъдебно събиране на
вземанията. В тази връзка най
– напред следва да се счита за погасена именно част от главницата,
представляваща най – обременителното задължение по см. на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Предвид
изложеното, предявеният иск с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 360 лв. – непогасена главница по
договора за заем и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 500 лв.
или за сумата от 140 лв.; предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240,
ал. 2 ЗЗД за сумата от 60 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 15.10.2016 г. до 15.04.2017 г. следва да бъде изцяло уважен, а
искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД уважен за сумата от 39,97
лв.– лихва за забава върху неплатената главница от 360 лв. за процесния период
и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 55,52 лв. или за сумата
от 15,55 лв.
Върху
уважената част от главницата се дължи и законна лихва, считано от подаване на
заявлението – 01.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, поради
изпадането на ответницата в забава и продължаващото неизпълнение по отношение
на тази част от вземането.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и
двете страни, включително и за тези, направени в хода на производството по ч.
гр. дело № 3748/2018
г. по описа на Районен съд – П., в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца,
съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 31,94
лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и сумата от 185,26 лв. – разноски за държавна такса, депозит за
вещото лице, за назначения особен представител и юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на
ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния представител на ищеца – подаване на искова и писмени
молби, без процесуално представителство в съдебното заседание, както и
конкретната фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции,
поначало има и ответницата. Доколкото последната не е направила искане в тази
насока, а и по делото не са ангажирани доказателства за реалното им извършване
/същата се представлява в процеса от особен представител/, то и съдът не следва
да присъжда такива.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу Т.Г.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т.Г.А. дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД сумата от 360
лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № ***г.,
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 60 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 15.10.2016 г. до 15.04.2017 г. и
сумата от 39,97 лв., представляваща
лихва за забава върху неплатената главница за периода от 16.10.2017 г. до
датата на подаване на заявлението – до 31.05.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, II-ри състав е издадена Заповед № 2880 от 04.06.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.
410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за разликата над уважения размер от 360 лв. до
пълния предявен размер от 500 лв. или за сумата от 140 лв., представляваща непогасена главница, ведно със законната
лихва върху тази част от главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като и
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над уважения размер от 39,97 лв. до пълния предявен размер от 55,52 лв. или за
сумата от 15,55 лв., представляваща
лихва за забава.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу Т.Г.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т.Г.А. дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата
от 179,76 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорното задължение за представяне на
обезпечение, дължима за периода от 15.10.2016 г. до 15.04.2017 г., сумата от 179,76 лв., представляваща такса за
експресно разглеждане на кредитно досие, дължима за периода от 15.10.2016 г. до
15.04.2017 г., сумата от 35 лв., представляваща
такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и сумата от 70 лв., представляваща такса разходи за
дейността на служител по извънсъдебно събиране на просрочени задължения, за
които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, II-ри състав е издадена Заповед № 2880 от 04.06.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Г.А., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата от 31,94 лв., представляваща сторени разноски по ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – П., ГО, II-ри състав и сумата от 185,26 лв., представляваща сторени разноски
в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № ***г. по
описа на съда да се изпрати на съответния съдебен състав, като към същото се
приложи заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: