Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
02.08.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
07.07.2021 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В закрито заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
При участието на |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
59 |
по
описа
за |
2021 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във връзка с чл.208 и следв. от
АПК.
Образувано е по
касационна жалба от
община Черноочете, с ЕИК ***, с адрес: ***,
представлявана от А. А. О. - кмет на община Черноочене, подадена чрез адвокат М.Ю.С.
от АК-***, със служебен адрес - ***, против Решение №260084 от 24.03.2021 год.,
постановено по АНД №1407/2020 год. по описа на на Pайонен съд - Кърджали, с
което е изменено наказателно постановление №НЯСС-167 от 10.11.2020 год.,
издадено от К. М. В., в качеството му на заместник -председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София.
Касаторът заявява в жалбата, че счита така постановеното решение за
неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания
по чл.348, ал.1 от НПК, като излага съображения за това. Излага довод, че първоинстанционният съд няма правомощие да преквалифицира
административното нарушение, което е описано в НП и че е вярно, че ЗАНН
препраща към разпоредбите на НПК, но само доколкото в този закон няма особени
правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи
лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване. Намира, че препращането
към правилата на НПК обаче, в никакъв случай не може да доведе до пренебрегване
на особеностите на административнонаказателното производство, тъй като
задължителните реквизити на акта за установяване на административно нарушение
(АУАН), както и на НП, са уредени императивно в ЗАНН и според тях,
постановлението трябва да съдържа „законните разпоредби, които са били нарушени
виновно”, като включването на тези задължителни реквизити както в съдържанието
на АУАН, така и в съдържанието на НП, не било случайно. Намира също, че словесното
описание на нарушението, за което се налага определена санкция, трябва да
отговаря на правната норма в НП и че континуитетът, преследван от законодателя,
е очевиден и има за цел да осигури правото на защита на съответното лице,
привлечено към административнонаказателна отговорност, като гарантира, че още
от момента на образуване на производството чрез съставяне на АУАН, лицето ще
знае за какво точно деяние, ясно и точно описано в акта, му се търси
отговорност, както и коя конкретна правна норма е нарушило със съответното
поведение. Счита, че ако описаното в АУАН нарушение не отговаря на посочената
правна норма, това води единствено до заключението, че е издаден
незаконосъобразен акт, т.е. налице е незаконосъобразност, за която
административнонаказващият орган е длъжен да следи и при установяването й, да я
отстрани. Счита също, че това не може да се извърши при съдебното обжалване на
НП и при постановяване на съдебно решение по спора и че като е
преквалифицирал разпоредбата на твърдяното в НП административно нарушшение,
Кърджалийският районен съд е елиминирал правото на защита на община
Черноочене. Отделно
от гореизложеното, касаторът намира за нужно да посочи,
че първоинстанционният съд е констатирал частично пороците, допуснати в хода на
проведеното административнонаказателно производство, но въпреки това не е
отменил обжалваното НП №НЯСС-167 от 10.11.2020 год., а така също,
Кърджалийският районен съд не е обсъдил релевираните оплаквания от община
Черноочене, че за процесните
нарушения,
с наказателно
постановление №НЯСС-88 от 06.07.2020 год., издадено от К.
М. В., в качеството му на заместник-председател на ДАМТН, на община
Черноочене е било наложено административно наказание „имуществена санкция”,
в размер на по 1000 (хиляда) лева. Сочи, че по жалба на община
Черноочене,
подадена против така издаденото наказателно
постановление №НЯСС-88
от 06.07.2020 год.,
е било образувано АНД №905/2020 год.
по описа на Pайонен съд – Кърджали и че към
настоящия момент,
производството по обжалване на това НП №НЯСС-88 от
06.07.2020 год.
приключило с
влязло в сила решение на АдмС - Кърджали,
постановено по КАНД
№194/2020 год.
по описа на същия съд. Според
касатора, изложеното
безспорно сочи, че административнонаказващият орган - К. М. В.,
заместник-председател на ДАМТН, оправомощен със Заповед
№А-5/02.01.2018 год.
на председателя на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор, с издаване на обжалваното наказателно
постановление №НЯСС-167 от 10.11.2020 год.,
е нарушил принципа „поп bis in idem”. Наред с
горното, касаторът намира за необходимо да посочи,
че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, обжалваното
наказателно постановление не съдържа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават, което от своя страна,
също ограничавало
правото на защита на община
Черноочене. Излага и довод, че не отговаряли на истината и
твърденията на административнонаказващият орган, че е налице повторност по
смисъла на §1, т.22 от Закона за водите, поради това,
че община
Черноочене вече била наказана с НП №НЯСС-121 от 12.07.2019 год.,
потвърдено с Решение №52/18.05.2020 год. на АдмС
- Кърджали по АНД №834/2019 год. Сочи, че наказателно
постановление №НЯСС-121 от 12.07.2019 год. е издадено за
друг вид нарушение, а именно - по чл.141, ал.1,
т.1 от Закона за водите, която задължава собствениците на язовирни стени и/или
съоръженията към тях да осигурят поддържането им в техническа изправност и че това
обстоятелство може да бъде проверено от съда, предвид това, че НП е било
предмет на АНД №834/2019 год. по описа на Pайонен съд
- Кърджали. Касаторът счита, че като не е отчел гореизложените факти и
обстоятелства, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила, в противоречие със съдебната практика на
административните съдилища, правораздаващи като касационна инстанция и предвид
изложеното счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. С жалбата моли
настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното Решение №
260084 от 24.03.2021 год. на Районен съд - Кърджали, постановено по АНД №1407/2020 год.
по
описа на същия съд, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, вместо което да постанови друго решение по съществото на спора, с
което да отмени наказателно постановление
№НЯСС-167 от 10.11.2020 год.,
издадено от К. М. В. - заместник-председател
на ДАМТН, като незаконосъобразно.
Касаторът – Община Черноочене, представлявана от кмета А. А. О., редовно
призован за съдебното заседение, не се
представлява.
Ответникът по
касация – заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор/ДАМТН/ - град София, редовно призован за съдебното заседание,
не се явява и не се представлява. От Е. В. З. – ***-
юрист при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - пълномощник на заместник-председателя на ДАМТН, преди съдебното заседание
е постъпило писмено становище, в което са изложени подробни съображения относно
неоснователността на жалбата, респективно, относно законосъобразността,
обосноваността и съответствието на атакувания първоинстанционен акт, със
събраните в производството доказателства. В същото се иска касационната
инстанция да остави в сила Решение №260084 от 24.03.2021 год.,
постановено по АНД №1407/2020 год.
по описа на Районен съд - Кърджали и да бъдат присъдени
в полза на ответника сторените в производството деловодни
разноски, съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали намира
касационната жалба за неоснователна, а обжалвания съдебен акт - за
правилен и обоснован. Счита, че изложените в касационната
жалба съображения за неправилност на съдебното решение, не могат да бъдат
споделени и че от събраните по делото
доказателства се установява, че е правилен изводът на съда за осъществени
нарушения по чл.190а, във вр. с ал.2 и ал.1,
т.3 от Закона за водите. Намира, че твърденията в касационната жалба, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя в първоинстанционното производство,
не могат да бъдат споделени и не се е стигнало до това и съобразявайки,
че са налице признаците на извършените нарушения и преквалифицирайки санкционната
норма, по която са подведени същите, първоинстанционният съд постановил един
правилен,
законосъобразен и добре мотивиран съдебен акт. Счита също, че не следва да бъдат споделяни
изложените, в обратната посока, съображения в касационната жалба.
С оглед на това намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено
в сила.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното от
касатора касационно основание е нарушение на закона
-касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№260084 от 24.03.2021 год.,
постановено по АНД №1407/2020 год.,
Кърджалийският районен съд е изменил
наказателно постановление №НЯСС-167 от 10.11.2020 год.,
издадено от заместник-председателя на ДАМТН, с което, на основание чл.200,
ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ, са наложени две административни наказания „имуществена
санкция” от по 1000 лева или общо „имуществена санкция”, в размер на 2000 лева,
на община Черноочене, ЕИК ***, с адрес – ***, представлявана от кмета А. О., за
извършени две административни нарушения по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а,
ал.1, т.3 от Закона за водите/ЗВ/, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма на
двете административни нарушения по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ и ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата му част.
За да постанови
решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна,
че на
20.05.2020 год.,
свидетелите Ц. И. и Д. К. - служители в РО „НЯСС ЮБ”
при ДАМТН, извършили проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към
нея и документацията за експлоатация на язовир „*** и ***”,
находящ се в имоти с номера *** и ***, в землището на ***. Язовирът бил
собственост на община
Черноочене,
съгласно Акт №*** от *** год. за публична общинска собственост. Проверката
касаела и изпълнението на задължителни предписания по осъществяване на
безопасна техническа експлоатация, дадени с Констативен протокол
№08-02-120/20.08.2019 год. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията
към тях.”, като с предписанието
по т.2.1.
от цитирания протокол, собственикът на язовира бил
задължен да извърши ремонтно-възстановителни работи за укрепване на свличането
на водния откос, а даденият краен срок за изпълнение на предписанието
бил 23.03.2020 год.
С предписание под т.2.2.
от същия констативен
протокол, собственикът на язовира бил задължен да извърши
ремонтно-възстановителни работи в участъците със свличане по въздушния откос, като даденият
краен срок за изпълнение на предписанието бил 23.03.2020
год.
При проверката контролните органи установили, че
предписанията по т.2.1.
и т.2.2. не били
изпълнени от жалбоподателя в срок, като на 20.05.2020 год.,
при обхождане и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, те
констатирали, че въздушният откос е с нарушения - на около 3 м. над петата на
въздушния откос, в дясната половина, се наблюдавали свличания и засилена
филтрация, свличания и изравяния имало и по цялата височина в десния край, в
контактната зона между въздушния откос и ската, като по цялата дължина на
свличането имало филтрация. Това означавало, че не са
изпълнени предписанията по т.2.1.
и т.2.2., дадени с
цитирания по-горе констативен протокол от 20.08.2019 год.
По този повод, на
22.06.2020 год. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.190а, ал.2, във вр.
с чл.190а,
ал.1, т.З от ЗВ, а именно - за две деяния,
всяко от които съставляващо неизпълнено на 24.03.2020 год.
задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, след връчване на надлежна
покана,
входирана в община
Черноочене на 17.06.2020 год., а на
29.06.2020 год.
същият бил предявен и връчен на кмета на община
Черноочене, който го получил без възражения. На 30.06.2020 год. жалбоподателят
депозирал писмено възражение срещу съставения акт, но същото не било
уважено и на 10.11.2020 год.
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което,
на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от Законоа за
водите/ЗВ/,
наложил на община Черноочене две административни наказания „имуществена
санкция” от по 1000 лева
или общо „имуществена санкция”, в размер на 2000 лева, за
извършени две административни нарушения по чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1,
т.3 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка районният съд е установил след анализ на
показанията на свидетелите Ц. И., Д. К. и М. К., на които е дал вяра изцяло, като
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се; Акт за установяване на
административно нарушение №08-029/22.06.2020 год.; Покана за съставяне на АУАН
от 15.06.2020 год.; Констативен протокол №08-02-120/20.08.2019 год.;
Констативен протокол №08-02-54/20.05.2020 год.; Възражение от 30.06.2020 год.
срещу съставения АУАН; Заповед №А-601 от 18.09.2019 год. на председателя на
ДАМТН; Заповед №А-5 от 02.01.2018 год. на председателя на ДАМТН; Акт №*** от *** год. за публична общинска собственост; Наказателно постановление
№НЯСС-121/12.07.2019 год.; Наказателно постановление №НЯСС-88/06.07.2020 год.;
известия за доставяне и другите приети по делото писмени доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна районният съд
е преценил
следното:
Съдът е приел най-напред, че жалбата е е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е посочил, че с обжалваното наказателно постановление на община Черноочене
са наложени две административни наказания за нарушения по чл.190а, ал.2, във вр.
с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и че разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ задължава
собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват
предписанията по ал.1, т.3, а текстът на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ съответно
предвижда, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да
дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към
тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение
на язовирите по приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми,
за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за
тяхното изпълнение. Съдът е посочил също, че санкцията за процесните нарушения
е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ, предвиждащ да се наказва
с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 50000 лева, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни
предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, в
случаите на повторно нарушение. Съдът е приел, че от доказателствата по делото
се установява, че жалбоподателят е осъществил административни нарушения по чл.190а, ал.2 от ЗВ, чието изпълнително деяние се изразява в
неизпълнение на задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, т.к. в
случая на община Черноочене са били дадени две предписания относно язовир „*** и ***”, находящ се в землището на ***, ***, както следва: т.2.1. Да се извършат
ремонтно-възстановителни работи за укрепване на свличането на водния откос;
т.2.2. Да се извършат ремонтно-възстановителни работи в участъците със свличане
по въздушния откос, но това общината, като собственик на язовира и адресат на
предписанията, не е сторила в определения срок до 23.03.2020 год. Съдът е
приел, че правилно е констатирано от контролните органи, че са налице две
нарушения, извършени на 24.03.2020 год., тъй като дори и след тази дата не били
извършени ремонтно-възстановителни работи за укрепване на свличането на водния
и въздушния откос, а дадения краен срок за това изтекъл на 23.03.2020 год. Съдът
е отбелязъл, че доколкото се касае за нарушения, извършени от юридическо лице,
чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна, деянията
не следва да се доказват изобщо от субективна страна и да се изследва, знаел ли
и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като
нарушена правна норма.
Съдът е посочил обаче, че видно от доказателствата по делото, в съставения АУАН,
за разлика от наказателното постановление, липсва изложение на обстоятелства, обосноваващи правната квалификация на нарушенията относно
признака „повторност” и че липсата в акта на наведени обстоятелства в този
смисъл осуетява възможността на наказаното лице да се защити срещу обвиненията
в извършени нарушения по приложения по-тежко квалифициран състав на чл.200,
ал.4 от ЗВ и не само това – съдът е посочил също, че цитираното от наказващия
орган наказателно постановление №НЯСС-121 от 12.07.2019 год. не касае същото по
вид нарушение, за което жалбоподателят да е бил санкциониран, както се изисква
от §1, т.22 от ЗВ. Посочил е, че с това постановление на община Черноочене са
били наложени наказания, но за извършени нарушения по чл.141, ал.1, т.1 и т.2
от ЗВ, а не за неизпълнени предписания, а от друга страна, установените при
проверката деяния на жалбоподателя безспорно били в нарушение на разпоредбата
на чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и всяко от тях осъществявало
основния състав на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Предвид това, решаващият състав на
въззизвната инстанция е приел, че съобразно разпоредбите на чл.84 от ЗАНН, във вр.
с чл.334, т.3 и във вр. с чл.337, ал.1, т.2 от НПК, следва да приложи закон за
по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира процесните деяния от такива по
чл.200, ал.4, във вр. с ал.1, т.39 от ЗВ, в нарушения по чл.200, ал.1, т.39 от
ЗВ. Съдът е приел също, че няма пречка това да бъде сторено, предвид
тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и
наказателното постановление, относими към основния състав на нарушението по Закона
за водите/ЗВ/, като е посочил, че по силата на чл.334, т.3 от НПК, приложим
съгласно чл.84 от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните правомощия да
преквалифицира
административното нарушение, без да се налага да изменя
фактическата обстановка и че такова прецизиране на цифровата квалификация на
нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на
нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава срещу фактите,
а не само срещу правната им квалификация. Съдът е приел, че в случая фактите,
покриващи признаците от състава на двете деяния по чл.190а, ал.2, във вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ са идентични и в акта и в наказателното постановление,
възприети са като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция и че по
изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде изменено,
като на жалбоподателя, за нарушенията по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ, се следват наказания по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, която разпоредба
предвижда, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до
20000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или
юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или
задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ. Съдът е отбелязъл, че това няма да доведе и
до промяна в размера на наказанията, тъй като наложените такива са минималните
предвидени от закона, а именно „имуществена санкция” от 1000 лева, за всяко
едно от нарушенията.
Извън горепосоченото, относно допълването в наказателното постановление на признака „повторност” на нарушенията, районният съд не е констатирал
да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които
да съставляват основание за отмяна на атакуваното постановление. Приел е, че в
частта за нарушенията по основния състав, и АУАН, и наказателното постановление,
са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушенията са пълно
описани с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени
времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени, както и
доказателствата, които ги подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят. Съдът е
изложил и довод, че от изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно, какви деяния е осъществил жалбоподателят, кога са извършени и каква
е тяхната правна квалификация, като по никакъв начин не се е стигнало до
неразбиране от страна на нарушителя, за какво го санкционират, респ. не е било
ограничено правото му на защита. На следващо място, съдът е приел, че са събрани
достатъчно доказателства за извършените административни нарушения, за които
жалбоподателят е понесъл санкция, като е посочил, че действително АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя, но това било сторено след изпълнена
процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН - отправена и получена в община Черноочене
покана за съставяне на акта и че не се установило да са допуснати и съществени
процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на
АУАН, като същият бил надлежно предявен и връчен на кмета на община Черноочене, който го подписал без възражения. Районният съд е
приел също, че не е нарушен принципът „поп bis in idem” с атакуваното
постановление, тъй като преди издаването му жалбоподателят не е наказван за
същите деяния с влязъл в сила акт, като е посочил, че видно от цитираното в
жалбата наказателно постановление №НЯСС-88/06.07.2020 год., то касае извършени
на 22.10.2019 год. нарушения по чл.141, ал.1, т.1 и т.2 от ЗВ, а обжалваното
постановление има съвсем друг предмет - осъществени на 24.03.2020 год. деяния
по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
В мотивите към обжалваното решение съдът е посочил, че с оглед изхода на
делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5, във вр. с
ал.3 от ЗАНН, следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП и че съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП, като по силата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е от 80 до 120 лева. Посочил е, че в случая по делото са проведени две
съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, но същият изготвил и депозирал писмена защита, поради което
следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лева и че доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – град София, именно в полза на
същата в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, следва да
бъдат присъдени разноските по делото. Независимо от тези разсъждения, в
диспозитива на обжалваното съдебно решение липсва каквото и да е произнасяне
относно претендираните от наказващия орган деловодни разноски, за които съдът е
приел, че следва да се присъдят като юрисконсултско възнаграждение, в размер на
80 лева. С оглед на всичко изложено, решаващият състав на Кърджалийския районен
съд е постановил и атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Фактическата
обстановка, установена от въззивния съд, напълно се споделя и от настоящата
касационна инстанция, като изводите на решаващия състав на Кърджалийския
районен съд съответстват на приложимия материален закон и се споделят и от настоящата
касационна инстанция.
Според
разпоредбата на чл.63, ал.1, предл.I/първо/ от ЗАНН,
в производството по съдебно обжалване на наказателно постановение, районният съд в състав само от съдия
разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да
потвърди, да измени или отмени
наказателното постановление или електронния фиш. Възведеното правомощие в чл.63,
ал.1 от ЗАНН на съда да измени обжалвано наказателно постановление следва да се
разглежда и в светлината на правомощията на въззивната инстанция по чл.334,
т.3, във вр. с чл.337, ал.1, т.2 от НПК, приложими по силата на препращата
норма на чл.84 от ЗАНН, като според нормата на чл.337, ал.1, т.2 от НПК,
въззивният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
престъпление, съответно административно нарушение. Съдебната практика
непротиворечиво приема, че е в правомощието на районния съд в производството за
обжалване на наказателно постановление преквалификация на нарушението, като
такива правомощия, между впрочем, има и касационната инстанция.
Прилагането на
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо деяние е допустимо само тогава,
когато става въпрос за едно и също от обективна и субективна страна деяние, като
съответствието не следва да се разбира като пълно припокриване между тях. В
случая не е налице каквото и да било изменение в обстоятелствената част на
обвинението (текстовото описание на деянието), нито се признават за установени
различни или нови съставомерни факти, които обстоятелства биха накърнили
съществено правото на защита на наказаното лице. Настоящият състав счита, че не
е налице разширително тълкуване на разпоредбата на чл.63, ал.1, изр.1/първо/ ЗАНН, респ. че първоинстанционният съд е излязъл извън правомощията си по тази
норма, т.к. няма прпавомощие да преквалифицира административното нарушение,
което е описано в НП, както се твърди в касационната жалба, като отново следва
да се посочи, че изводът за наличието на това правомощие е обоснован с
тълкуване на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, в която законодателят не
е изключил изрично правомощието на въззивната/касационната инстанция по чл.337,
ал.1, т.2 от НПК, за приложение на закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо деяние, в какъвто смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна
практика.
На следващо
място е нужно да се посочи, че изменение на наказателното постановление от
съда, с преквалификация на деянието, е допустимо в случаите, при които
събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност обуславя
различни правни изводи, при идентична фактическа обстановка, в сравнение с възприетите
изводи от наказващия орган. Такава хипотеза е налице тогава, когато
отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран състав на нарушение, а
от доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие, не се
установяват признаците на квалифициращото обстоятелство, както в настоящия
случай – не се установяват признаците на „повторност” на деянието. В тези случаи
районният съд може да измени наказателното постановление, като преквалифицира
деянието от квалифициран в основен или привилегирован състав на нарушение от
същия вид, като обратното следва да се счита за недопустимо.
Така, в хода на
производството по делото пред въззивния съд по фактите не е бил формиран спор, т.е.
безспорно е установено, че касационния жалбоподател - община Черноочене, като
собственик на язовир „*** и ***”, находящ се в землището на ***, ***,
не е изпълнила задължителните
предписания, дадени в две отделни точки/2.1. и 2.2./ в Констативен протокол
№08-02-120 от 20.08.2019 год. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях”, а именно: 1. „Да се извършат ремонтно-възстановителни
работи за укрепване на свличането на водния откос”, със срок 23.03.2020 год. и
2. „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи в участъците със свличане по
въздушния откос”, със срок 23.03.2020 год., като така, с бездействието си е
осъществила фактическия състав на две отделни нарушения на разпоредбата на
чл.190а, ал.2 от Закона за водите, които задължават собствениците на язовирни
стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.3
от Закона за водите, като именно за тези две отделни нарушения на чл.190а, ал.2
от ЗВ е бил съставен и АУАН №08-029 от 22.06.2020 год., връчен на 29.06.2020
год.
В обжалваното
пред Кърджалийския районен съд наказателно постановление,
административнонаказващият орган е приел, че описаното в обстоятелствената част
на НП нарушение е извършено и при условията на „повторност” по смисъла на §1,
т.22 от ДР на Закона за водите, като за това се е обосновал с наличието на
наказателно постановление №НЯСС-121 от 12.07.2019 год., с което била наказана
община Черноочене, потвърдено с Решение №52 от 18.05.2020 год. на АдмС -
Кърджали по АНД №834/2019 год., влязло в сила на 18.05.2020 год., без разбира
се да е посочил, за какво точно нарушение е било наложено наказанието на община
Черноочене с това влязло в сила наказателно постановление. Предвид това, с
процесното наказателно постановление АНО е наложил административното наказание
„имуществена санкция”, в размер на по 1000 лева за всяко едно от двете
нарушения, на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от Закона за водите.
В мотивите към обжалваното
съдебно решение, въззивната инстанция, при преценката за законосъобразност на
така издаденото наказателно постановление, след анализ на приложените по делото
писмени доказателства, съвсем правилно е преценила, че в случая не е налице
квалифициращия признак „повторност” по отношение на описаните в
обстоятелствената част на НП две деяния. В тази връзка, съвсем правилно
райоинният съд е посочил, че с влязлото в сила наказатено постановление
№НЯСС-121 от 12.07.2019 год., също издадено между впрочм от
заместник-изпълнитени директор на ДАМТН, на община Черноочете са наложени две
наказания „имуществена санкция”, в размер на по 1000 лева всяко едно, но за
извършени две отделни нарушения на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите, а не
на чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от същия закон, т.е. за
неизпълнени задължителни предписания, за каквито нарушения е било издадено от
същия заместник-изпълнителен директор на ДАМТН процесното наказателно
постановление №НЯСС-167 от 10.11.2000 год. Ясно е предвид това, че по отношение
на тези две деяния не е налице квалифициращия признак „повторност” по смисъла
на §1, т.22 от ДР на Закона за водите, според която разпоредба, „повторно”
е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от
същия вид. Няма спор, че нарушенията на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите и
на чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от същия закон, категорично не
са от един и същи вид, като буди известно недоумение, защо при това положение,
административно-наказващият орган, който и по двете наказателни постановления е
един и същи, респ., защо служителят от ДАМТН, изготвил проекта за това
наказателно постановление, е приел, че е налице „повторност” в конкретния случай,
като единият от възможните отговори на този въпрос е, това да се дължи на
липсата на достатъчно правна грамотност и познания у съответните служители от
ДАМТН.
Така, в
съответствие с безспорно установените факти, районният съд правилно е преценил,
че е налице основание за изменение на наказателното постановление чрез посочване на вярната
правна квалификация на нарушенията от съда, при спазване на принципа, че
наказаното лице се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация,
като е изменил процесното наказателно постановление, съобразно правомощията си
в производството по ЗАНН, уредени с чл.334, т.3, във вр. с чл.337, ал.1, т.2 от НПК, приложими по изричното препращане на нормата на чл.84 от ЗАНН. Правилно е
прието от районния съд, че когато отговорността на нарушителя е ангажирана,
респ. административното наказание е наложено по квалифициран състав – в случая
по чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ, а не е установено наличието на
квалифициращото обстоятелство – в случая „повторност” на извършените нарушения,
той може да измени наказателното постановление, като преквалифицира деянието от
квалифициран в основен състав, т.е. правилно е прието, че отговорността на
наказаното лице следва да бъде ангажирана по основния състав/санкционна норма/,
а именно – по чл.239, ал.1, т.39 от Закона за водите.
В допълнение следва да се посочи, че и двете
санкционни норми - и тази на основния състав, и тази на квалифицирания състав,
предвиждат един и същи минимален размер на наказанието „имуществена санкция”, а
именно - 1000 лева, но санкционната норма на квалифицирания състав – тази на
чл.200, ал.4 от ЗВ, предвижда много
по-тежък, т.е. много по-висок максимален размер на санкцията – 50000 лева,
докато по основния състав - на чл.239, ал.1, т.39 от ЗВ, този максимален размер
на наказанието „имуществена санкция” е 20000 лева, т.е. два пъти и половина по
нисък. Поради това касационната инстанция в настоящия състав намира, че конкретния
случай е изпълнено изискването на чл.337, ал.1, т.2 от НПК, изменението, т.е.
преквалификацията на деянията, да бъде извършено чрез прилагане на закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. С процесното наказателно
постановление наказанието „имуществена санкция” и за двете описани в него
нарушения, е наложено на община Черноочене в предвидения в разпоредбата на
чл.239, ал.1, т.39 от Закона за водите минимален размер от 1000 лева, като с
оглед разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН, съдът няма правомощия да го намали
под този предвиден най-нисък размер.
За пълнота на изложението съдът намира за
нужно да посочи, че при извършената служебна проверка на атакуваното решение,
настоящата инстанция не констатира в хода на производството пред районния съд
да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквото
оплакване се съдържа в касационната жалба. Съгласно чл.348, ал.1, т.2 от НПК,
решението подлежи на отмяна или изменение по касационен ред, когато е допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, а кое нарушение на процесуалните
правила е съществено се регламентира в четири точки разпоредбата на чл.348,
ал.3 от НПК, като нито едно от изчерпателно изброените в тази норма нарушетия
не се констатира да е допуснато от районния съд в хода на първоинстанционното
производство.
Така, с оглед на всичко гореизложено,
касационната инстанция намира жалбата на община Черноочене, представлявана от
кмета А. А. О., подадена чрез пълномощник – адв.М.С. от АК-***, с изложените в
нея оплаквания и доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизведствените правила, за
неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до
извода, че атакуваното в настоящото касационно производство решение на
първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно, като постановено при точен
анализ и правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при правилно приложение на относимите материалноправни
разпоредби на закона и без допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и като такова, същото следва с решението по
настоящото дело да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, по отношение
претенцията за присъждане на деловодни разноски в полза на ответника по
касация, изразена в депозираното по делото писмено становище, съдът намира същата
за неоснователна. Действително, разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс, като този ред е регламентиран в
нормата на чл.143 от АПК, наименована „Отговорност за разноски”. Чл.143, ал.3 (Изм., ДВ, бр.15 от 19.02.2021 г.) от АПК регламентира, че когато
съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона
за правната помощ. В конкретното производство обаче, упълномощеният процесуален
представител на ответника – според приложеното пълномощно от 03.07.2020 год. - ***, юрист, Е. В. З. не се е явила в
проведеното по делото открито съдебно заседание, за да осъществи процесуално
представителство по същото. От същата е депозирано преди съдебното заседание
писмено становище, в което обаче е посочено, че я подава в качеството на ***, юрист, при ДАМТН, в което
становище не е изложен нито един правен аргумент и нито едно съображение по
повод оплакванията и твърденията, развити в подадената касационна жалба. Това
становище като съдържание е почти идентично с множество други такива становища,
подавани от много дълго време по такива дела до АдмС – Кърджали, по подобен
начин и от същия процесуален представител на ДАМТН. Така всъщност, от страна на
този процесуален представител по конкретното дело не е представено становище
или писмена защита, в което правно аргументирано да са изложени каквито и да е
доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение, като в подкрепа на
извода, че се използва на практика едно и също съдържание на тези становища, без
значение какви са мотивите на съда и какво се твърди в касационната жалба, е и
фактът, че в депозираното по настоящото дело такова ставновище от 12.04.2021
год., подалият го пълномощник е посочил, че го подава като „***, юрист”, а в
приложеното по делото пълномощно с Изх.№12-00-7/03.07.2020 год., същият е
упълномощен в качеството си на „***, юрист” при ДАМТН. От това може да се
направи извод, че пълномощникът на ДАМТН, който подава тези становища, дори не
си е направил труда да промени длъжността, която заема понастоящем/вероятно
отпреди 03.07.2020 год./, т.е. „***” и да започне да подава тези становища,
като посочва в тях поне вярно, заеманата от него длъжност в ДАМТН. При това
положение съдът в настоящия състав намира, че на практика липсва фактическо
основание за присъждане в полза на ответника на деловодни разноски, т.е. на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като от страна на процесуалния му представител реално не са
осъществени процесуално представителство и защита и от ответника не са сторени
разноски в хода на производството по делото. По тези съображения съдът намира,
че в полза на ответника по жалбата не следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като направеното искане в депозираното становище, за присъждане
на такива, следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/ от
Административнопроцесуалния кодекс и чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260084 от 24.03.2021
год., постановено
по АНД
№1407/2020 год.
по описа на Районен
съд – Кърджали.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „***”, юрист при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор –
град София, за присъждане, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, на направените в производството разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.