РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Бургас, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Георги Димитров Дуков (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Частно наказателно дело №
20212100201304 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – Бургас
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на Решение № 2 Cs 431 Js 67390/20, постановено на
25.01.2021 г., влязло в сила на 06.03.2021 г., на съдебен орган в издаващата
държава – Районен съд Гримма, Федерална република Германия, с което на
българския гражданин С. Х. В., роден на *** г. в гр. ***, с адрес в гр. ***, ул.
„***“ № * е наложена финансова санкция в общ размер на 680.50 евро.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите
предпоставки за признаване на решението за налагане на финансови санкции,
1
постановено от съдебен орган в издаващата държава по отношение на
българския гражданин С. Х. В..
Съдът разгледа делото в отсъствие на засегнатото лице С. Х. В., на
основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като същият
не бе намерен на регистрираните си постоянен и настоящ адрес, за да бъде
редовно призован.
Назначеният от съда служебен защитник на засегнатото лице С.В.,
адв. Пламен Генов от АК – Бургас, пледира за постановяване на отказ да се
признае и допусне изпълнение на решението на съдебния орган във
ФРГермания за налагане на финансови санкции. В подкрепа на заявената
позиция защитникът посочва, че за такова деяние, за което е санкционирано
засегнатото лице, в българското съдопроизводство се предполага
извършването на един обстоен съдебен процес и участието на лицето в този
процес, за да защити своите права. Изтъква, че в случая от представените
доказателства е видно, че такъв съдебен процес не е осъществен в издаващата
държава, като взетото решение се базира само на писмени доказателства,
събрани в хода на самото производство, като за участие в това производство
подзащитният му не е бил уведомен и съответно не е бил представляван.
Алтернативно, в случай, че съдът признае решението за налагане на
финансови санкции, моли за отлагане изпълнението му до пристигането на
лицето в България.
Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира
следното:
Федерална република Германия е държава - членка на Европейския
съюз. Като такава се явява издаваща държава по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице С. Х. В. е *** гражданин, роден на *** г. в гр. ***,
с ЕГН **********, с регистрирани постоянен адрес: гр. ***, ул. „**“ № * и
настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № *.
От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на
25.01.2021 г. спрямо С.В. е постановено Решение № 2 Cs 431 Js 67390/20 от
съдебен орган в издаващата държава – Районен съд Гримма, Федерална
република Германия, с което спрямо същия е наложена финансова санкция -
2
осъждане за заплащане на парична сума в размер на 600,00 евро, както и
парична сума в размер на 80,50 евро, представляваща направени в
производството разходи, довели до постановяване на решението. Санкцията е
за деяние, реализирано на територията на издаващата държава – ФРГермания,
квалифицирано като „Ексхибиционистки действия“, наказуеми съгласно §
183, ал. 1, 2 от Наказателния кодекс (StGB) на ФРГермания, изразяващи се в
това, че на 16.08.2020 г., около 07.45 ч., в коридора на многофамилен дом с
адрес Klingaer Strase 24 в 04668 Grimma, квартал Beiersdorf, С.В. оголва
възбудения си полов орган пред I. I. I. S.и го манипулира, стенейки, от което
деяние I. I. I. S. е била шокирана и уплашена - факт, който той поне е
допускал, че може да се случи.
От текста на удостоверението се установяват и
индивидуализиращите засегнатото лице данни – неговите имена, рождена
дата и адрес в България, а също датата на издаване на решението и на
влизането му в сила (съответно 25.01.2021 г. и 06.03.2021 г.), размерът на
наложената санкция – 600.00 евро, както и разходите, направени в
производството, довели до постановяване на решението - 80,50 евро. Изрично
е посочено, че производството спрямо засегнатото лице е било писмено и на
санкционираното лице е била предоставена възможност да се защити, като е
уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава лично или
чрез упълномощен представител относно правото и сроковете за обжалване.
Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило
престъпление на територията на издаващата държава, като във връзка с
воденото производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са били
направени и разноски. Съдът констатира, че удостоверението съдържа данни
за издаващия орган, такива за извършеното престъпление, обстоятелствата,
при които е извършено, наказанието, което е наложено на засегнатото лице за
извършеното престъпление, размерът на направените разходи по
производството, довело до постановяване на акта на съда във връзка с
престъплението съгласно законодателството на издаващата държава, както и
за обстоятелството, че решението е влязло в сила на 06.03.2021 г. Изпълнено е
и изискването за изпращане от страна на издаващата държава на самия
съдебен акт, с който е наложена подлежащата на изпълнение финансова
санкция. Съдът констатира наличие на съответствие между съдебния акт за
3
налагане на финансова санкция и удостоверението по член 4, издадено от
компетентния орган на издаващата държава.
При така установените факти настоящият съдебен състав установява
наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за
признаване на решението за наложена финансова санкция.
На първо място, желаното за признаване решение е издадено от
съдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние
(престъпление) по нейния национален закон.
Фактическото описание, съдържащо се в удостоверението и в
приложената към него наказателна заповед на Районен съд Гримма,
Федерална република Германия, на дефинираната като престъпление –
„Ексхибиционистки действия“, наказуемо съгласно § 183, ал. 1, 2 от
Наказателния кодекс (StGB) на ФРГермания, деятелност на засегнатото лице
съставлява престъпление и по българското законодателство - по чл. 325, ал. 1
от НК на Република България – хулиганство, доколкото са описани
непристойни действия от страна на С.В., свързани с нарушаване на
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Предвид на
това съдът приема, че в случая е изпълнено изискването на чл. 30, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС.
На следващо място, засегнатото лице С.В. има местоживеене на
територията на Република България. Настоящият съдебен състав е изискал и
приел като писмено доказателство справка от НБД „Население“, от която се
установява, че В. има регистрирани постоянен и настоящ адрес на
територията на Република България, а именно в гр. ***, област ***. Предвид
на това съдът прие, че в случая е изпълнено и заложеното в чл. 30, ал. 3
ЗПИИРКОРНФС като необходимо условие за признаване от страна на
българския съд на решението за налагане на финансова санкция, тъй като
декларирането на настоящ адрес в Република България по същество означава,
че това лице пребивава именно на територията на нашата страна, а съгласно
текста на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, настоящ адрес е
адресът, на който лицето живее.
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за
признаване на решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани
4
в чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа предвидените в закона и в
Рамково решение 2005/214/ПВР реквизити. Лицето не е санкционирано за
същото деяние в друга държава. Видно от констатираното време на
извършване на престъплението - 16.08.2020 г., влизането в сила на решението
– 06.03.2021 г. и вида на наложеното наказание, изпълнението на решението
не е с изтекла давност по българското законодателство. Българският
гражданин няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо
изпълнението на решението. Деянието е извършено на територията на
чуждата държава, респективно не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5
от закона, а санкцията, която се претендира да бъде приета не е по-малка от
70 евро. Не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 7 от
ЗПИИРКОРНФС. Съобразно по-горе обсъденото, деянието, за което е
санкциониран от компетентния съдебен орган на ФРГермания засегнатото
лице, представлява престъпление и по българското законодателство.
Засегнатото лице С.В. е физическо лице, което е пълнолетно, според
българското законодателство, и което носи наказателна отговорност.
Неоснователни са доводите на защитника на засегнатото лице за
това, че е налице основание за отказ за признаване на решението на съдебния
орган в издаващата държава, поради това, че в тази държава не е проведен
съдебен процес, а взетото решение се базира само на писмени доказателства,
събрани в хода на самото производство, като за участие в това производство
подзащитният му не е бил уведомен и съответно не е бил представляван.
Според чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС основание за отказ да се признае
решението за налагане на финансова санкция е налице, когато съгласно
удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, в
случай на писмено производство и в съответствие със законодателството на
издаващата държава, засегнатото лице не е било уведомено лично или чрез
упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението.
Несъмнено се установява от приложеното и надлежно преведено по делото
удостоверение, че на българския гражданин С.В. е наложеното наказание при
писмено проведена процедура и при стриктно спазване на изискванията на
законодателството на Федерална република Германия за уведомяването му,
включително за правото си да обжалва решението, както и за сроковете за
това. В този смисъл е надлежно отбелязана информация в б. „з“ т. 2, б. „б“ от
представеното удостоверение. Наред с това са представени и доказателства за
5
уведомяването на засегнатото лице за постановеното решение (л. 20 - 22 от
съдебното дело). Това е напълно достатъчно, за да се приеме, че отсъства
основанието по чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ да
се изпълни решението на чуждия съдебен орган.
При изрично отбелязване в удостоверението, че производството е
било писмено и при липса на данни за проведен съдебен процес, в който да е
възможно явяването на лицето, изискванията на чл. 35, т. 10 и 11 от
ЗПИИРКОРНФС са неприложими в настоящия случай. Именно поради
липсата на съдебен процес в издаващата държава в представеното
удостоверение не е отбелязана информация в т. 3 на б. „з“ от същото.
За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват
легитимни причини да се съмнява във верността на отразеното в
удостоверението от чуждия съдебен орган, доколкото взаимното доверие
между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на
сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на
практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между
държавите. Въз основа на редовното удостоверяване на обстоятелството за
писмено проведено производство и уведомяването за него, и възможността и
сроковете за атакуването му според съответния национален закон, следва да
се приеме, че на санкционирания С.В. надлежно е била предоставена
възможност за атакуване на решението, упражняването на които права е
зависело изцяло от неговата воля. В този смисъл и след като в
удостоверението е изрично посочено, че решението е влязло в сила, тоест
лицето не е обжалвало решението в предвидения срок, гаранциите, свързани с
правото му на защита са били спазени, респективно не е налице
претендираното от защитника основание за отказ от признаване и
изпълнение.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че са налице всички изискуеми се предпоставки за признаване на
решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган –
Националната агенция за приходите (НАП). С оглед разпоредбата на чл. 32,
ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на
дължимата парична сума – 680.50 евро в български левове по курса на
Българска народна банка за деня на постановяване на решението за налагане
6
на финансова санкция в издаващата държава, която в случая възлиза на
1330,94 (хиляда триста и тридесет лева и деветдесет и четири стотинки) лева.
По делото няма представени доказателства за пълно или частично
изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова
санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не
следва да извършва приспадане по реда на чл. 33, вр. с чл. 17 от
ЗПИИРКОРНФС.
Неоснователно е и алтернативното искане на защитата за отлагане
изпълнението на решението до пристигането на засегнатото лице в България.
Разпоредбата на чл. 21 от ЗПИИРКОРНФС, уреждаща хипотезите на отлагане
на изпълнението, е приложима единствено до случаите на признаване и
изпълнение в Република България на решения за конфискация или отнемане,
но не и за решения за налагане на финансови санкции.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16,
ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 2 Cs 431 Js 67390/20, постановено на
25.01.2021г., от съдебен орган в издаващата държава – Районен съд Гримма,
Федерална Република Германия, влязло в сила на 06.03.2021 г., с което на
българския гражданин С. Х. В., роден на *** г. в гр. ***, с регистриран
постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № * и регистриран настоящ адрес: гр. ***,
ул. „*“ № 9, с ЕГН **********, е наложена финансова санкция в общ размер
на 680.50 евро, от които парична сума 600,00 евро, наложена глоба за
престъпление, квалифицирано като „Ексхибиционистки действия“, наказуеми
съгласно § 183, ал. 1, 2 от Наказателния кодекс (StGB) на ФРГермания,
изразяващи се в това, че на 16.08.2020 г., около 07.45 ч., в коридора на
многофамилен дом с адрес Klingaer Strase 24 в 04668 Grimma, квартал
Beiersdorf, С.В. оголва възбудения си полов орган пред I. I. I. S. и го
манипулира, стенейки, от което деяние I. I.I. S. е била шокирана и уплашена -
факт, който той поне е допускал, че може да се случи, и 80,50 евро – разходи
по производството, които са довели до решението, с равностойност в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за
налагане на финансова санкция в издаващата държава - 1330,94 (хиляда
7
триста и тридесет лева и деветдесет и четири стотинки) лева и
ИЗПРАЩА същото на Националната агенция за приходите.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за
решението на съда, както и копие на уведомлението да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Бургас в
7-дневен срок от узнаването за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8