№ 19217
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110169817 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу М. С. М., Г. В. А. и С. В. А., обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят следните суми: 844,16 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, 151,98 лева – мораторна лихва за забава от
15.09.2020 г. до 08.12.2022 г., 16,64 лева – главница, представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 3,58 лева –
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 08.12.2022 г.
в условията на разделна отговорност, както следва:
С. В. А. – 3/8 или 316,56 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане навземането,
57,00 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 08.12.2022 г., 6,24 лева –
главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от
м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 1,34 лева – лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 08.12.2022 г.;
Г. В. А. – 3/8 или 316,56 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
57,00 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 08.12.2022 г., 6,24 лева –
главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от
м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 1,34 лева – лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 08.12.2022 г.;
М. С. М. – 2/8 или 211,04 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
1
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
38,00 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 08.12.2022 г., 4,16 лева –
главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от
м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 0,90 лева – лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 08.12.2022 г.;.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по
силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор ищецът е доставил за периода от м.05.2019 г.
до м.04.2021 г. топлинна енергия. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не
са погасили задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от М. С. М..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. В. А.. Оспорва
наличието на облигационни отношения и излага подробни съображения в тази насока.
Оспорва да е изпаднал в забава. Оспорва претенциите за дялово разпределение. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г. В. А.. Оспорва
наличието на облигационни отношения и излага подробни съображения в тази насока.
Оспорва да е изпаднал в забава. Оспорва претенциите за дялово разпределение. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът „Т.С.” ЕАД, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните
състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция.
Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответниците не се явяват. Представляват се от процесуален
представител, който оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. В хода на
устните състезания изразява становище, че предявените искове са неоснователни и
недоказани, поради което моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли.
Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице – помагач „Б.” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по
иска за главница (главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално
доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за
лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже
обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на
доставена в имота му топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
2
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Установява се от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №83, том LXXXXIII №18720/93г., че С. С. С.ов и К.С. С. са придобили
право на собственост върху апартамент *, находящ се в ***
Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка №20, том , рег. №4718, дело №18/2019г., К.С. С. е прехвърлила на С. В.
А. и Г. В. А. поравно собствените си ¾ от правото на собственост срещу задължение за
издръжка и гледане от апартамент, находящ се в ***, като си е запазила правото на ползване
върху процесния имот.
Видно от удостоверение за наследници на С. С. С.ов, след смъртта си на 26.01.1999г.
е оставил за свои наследници К.С. С. и М. С. М..
Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници на К.С. С.,
починала на 07.11.2020г. че М. С. М. е неин наследник.
Представено по делото е и Удостоверение за идентичност видно от което имот с
адрес *** се отнася за имоти с настоящ адрес: ***
С оглед горните доказателства ответниците се явяват купувачи на топлинна енергия
по договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между
тях е възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в
тази насока от тяхна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице-помагач „Б.“ ООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
Съгласно заключението на СТЕ ответниците са ползвали ТЕ за отопление на имот
през целия процесен период. Била начислявана ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за
доставка на БГВ. От приложените документи се изяснява, че същите са разполагали в
жилището си с 3 броя отоплителни тела - радиатори, на които са монтирани 3 броя топлинни
разпределители, щранг лира както и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. През същия период
ТЕ отдадена от сградна инсталация е определяна съобразно изискванията на действащата
3
през периода нормативна уредба в областта на енергетиката. За периода 05.2019г. - 04.2020г.
потреблението е отчитано реално, а не на база служебен отчет. Вещото лице е посочило, че
ФДР за процесния период е извършвала дялово разпределение на ТЕ съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Съгласно заключението за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. дължимата сума за ТЕ от сградна инсталация, в която
е включена и сумата за ТЕ за общи части е 0,00 лева, за ТЕ за имот – 615,58 лева, а за ТЕ за
БГВ – 425,45 лева. В обобщение се сочи, че общата стойност на фактурираната /начислена/
ТЕ за процесния период, като след приспадане на изравнителните сметки стойността на
потребената ТЕ е в размер на 1041,03лв. Съгласно експертизата сумите за ТЕ за процесния
имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Изложено е че ищецът ежемесечно е отчислявал за своя сметка
технологичните разходи на ТЕ в АС, както и че общият топломер е преминавал
метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна
годност.
Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни
сметки.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че са заплатени 221,77лв., които са взети предвид от ищеца преди образуване на настоящия
процес. Незаплатеният остатък възлиза на: 844,16лв. главница, 151,98 лихва за забава
30.12.2019г. – 08.12.2022г., главница за дялово за разпределение – 16,64лв., лихва за забава ,
дължима върху главницата за дялово разпределение в рацмер на 3,58лв. за периода от
30.12.2019г. – 08.12.2022г г. Отразено е от експерта че при отчитане на ефекта на
извършените плащани е останал незаплатен остатък в размер на претендирана от ищцовото
дружество сума. В случая съдът намира, че следва да приеме за установен размера на
задължението посочен в заключението на вещото лице по ССчЕ, доколкото вещото лице по
нея е съобразило стойността на общите фактури и стойността на сумите за връщане и
доплащане за всеки отчетен период. При съобразяване на резултатите от изравнителните
сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за процесния период е в претендирания размер, поради
което съдът намира, че искът за главница за ТЕ за процесния период – м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. следва да бъде уважен.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност направено от ответниците Г. А. и С. А.. Задълженията за заплащане
стойността на топлинна енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице
повтарящи се през определен период еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в
общите условия на ищеца, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Същите се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според
4
ал. 2 ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният
срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането. В случая исковата молба е
подадена на 22.12.2022г., когато е прекъснат давностният срок. С решение по протокол
№7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с
решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1
от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, с
оглед на това съдът приема, че са налице погасени по давност вземания за периода от
01.05.2019г. до 30.10.2019г.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач
писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се
дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за дялово
разпределение за процесния период е 16,64лв. лева, до който размер искът се явява
основателен, като по отношение на главницата и предвид периода на предявяването й не са
налице погасени по давност вземания.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури.
Съдът въз основа на данните от ССчЕ, намира, че за заявения период ответника,
доколкото не се установи да е заплатил в срок паричните вземания, дължи мораторна лихва
за периода от 15.09.2019 г. до 08.12.2022 г., която според вещото лице /с оглед преизчисление
на погасените по давност вземания/ възлиза на сумата от 131,97лв. при отчитане на
факта, че един от ответниците не е релевирал възражение за давност поради което искът
следва да бъде уважен до този размер, а за горницата над него подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Доколкото искът е предявен срещу трима ответници при условията на разделност,
всеки от тях дължи разноски по делото съобразно квотите в съсобствеността.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за заповедното производство, от които 50 лева за
заплатена държавна такса, 250 лева депозит по допусната съдебно-техническа експертиза,
250 лева депозит по допусната съдебно счетоводна експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за
заплащане на правната помощ, определя в минималния нормативно предвиден размер от
100 лв., съобразявайки обема на извършените от юрисконсулта действия по защитата, както
и това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Съобразно уважената част
от исковете и на основание 581,41 чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се дължи сумата от 581,41
лева разноски, като ответниците С. А. и Г. А. дължат по 3/8 части от тях, а М.М. – 2/8.
Ответникът С. А. е представляван от адв. И. осъществил безплатна правна помощ
по чл.38 ЗА, а ответникът Г. А. е представляван от адв. Б.. И двамата адвокати са
представили идентични списъци по чл.80 ГПК като се претендира адвокатско
възаграждение в размер на по 400лв. по всеки един от предявените искове, като общото
възнаграждение възлиза на 1600лв. При своевременно направеното възражение за
прекомерност от страна на процесуалиня представител на ищците съдът намира следното:
5
В мотивите на определение № 533 от 30.10.2017 г. по ч. т. д. № 1649/2017 г. на ВКС, I
т. о., е прието, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се
определя не от материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а от аритметичния сбор
на всички претенции. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение №
366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/2016 г., IV г. о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр.
д. № 868/17 г., III г. о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г., IV г. о., в
хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от
цената на отделните искове. Също така трайно в съдебната практика се приема, че правилото
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно да се определя адв. възнаграждение за всеки предявен
иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и основание искове, но
не и както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от едно и също
правоотношение и са с едно и също основание. При тази констатация съдът намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на 400в., като съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищецът дължи на адв. И. и адв. Б. сумата от по 55,78лв.
разноски по делото на основание чл.38 ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, сумата от 211.04лв. - главница представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. - м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се
в ***, аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, 38.00лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
08.12.2022г., както и сума за дялово разпределение в размер на 4.16лв. - главница за периода
от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането, и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 145,35лв.
разноски по делото. като ОТХВЪРЛЯ 0.90лв. - мораторна лихва за забава върху главницата
за извършена услуга дялово разпределение от 31.12.2019г. до 08.12.2022г.
ОСЪЖДА С. В. А. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, сумата от 274,74лв. - главница представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. - м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се
в ***, аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, 47,01лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
08.12.2022г., както и сума за дялово разпределение в размер на 6,24лв. - главница за периода
от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 218,03лв.
– разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 274,74лв. до пълния предявен
размер от 316,56 лв. за главница за доставена ТЕ и за периода от 01.05.2019г. до
30.10.2019г., за сумата над 47,01лв. до пълния предявен размер от 57лв. – лихва за забава
1,34лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение от 31.12.2019г. до 08.12.2022г.
ОСЪЖДА Г. В. А. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, сумата от 274,74лв. - главница представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. - м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се
в ***, аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, 47,01лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
08.12.2022г., както и сума за дялово разпределение в размер на 6,24лв. - главница за периода
6
от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 218,03лв.
– разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 274,74лв. до пълния предявен
размер от 316,56 лв. за главница за доставена ТЕ и за периода от 01.05.2019г. до
30.10.2019г., за сумата над 47,01лв. до пълния предявен размер от 57лв. – лихва за забава
1,34лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение от 31.12.2019г. до 08.12.2022г.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на адв. Н. И. И., с ЕГН ********** на осн. чл.38 ЗА сумата от 55,78лв. възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на адв. К. И. Б., с ЕГН ********** на осн. чл.38 ЗА сумата от 55,78лв. възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б.”ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7