ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17536
гр. София, 15.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110170314 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът В. Н. Я. е подал искова молба срещу ответника „Клийн Код
Фектори“ ЕООД, уточнена с молби от 01.02.2024 г., 02.12.2024 г. и 17.02.2025
г., с която са предявени за разглеждане следните обективно кумулативно
съединени искове:
1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед №
ДН021/08.11.2023 г. на управителя на ответното дружество;
2/ Осъдителен иск с правно основание чл. 128, ал. 1 КТ за сумата от
2948.21 лева – неплатена част от дължимо трудово възнаграждение за
месеците м.09-м.11.2023 г. съгласно допълнително споразумение към трудов
договор № 108/07.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението;
3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от
5284 лв. - обезщетение при прекратяване на трудовия договор от служителя
без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане
на задължението
4/ Осъдителен иск с правно основание чл. 224 КТ за сумата от 840.84
лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни от 2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението;
5/ Осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на
мораторно обезщетение върху обезщетението по чл. 224 КТ, считано от
31.12.2023 г.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 108/07.10.2022 г.
изпълнявал в ответното дружество длъжността „програмист–софтуерни
приложения“ срещу основното месечно трудово възнаграждение в размер на
сумата от 2 062 лв., със срок на изпитване шест месеца в полза на
работодателя.
1
Твърди, че след изтичане на изпитателния срок, страните сключили
допълнително споразумение от 01.05.2023 г., с което трудовото
възнаграждение е увеличено на сумата 3 170 лв., считано от 01.05.2023 г.,
като за месеците май, юни, юли и август получил възнаграждения в
уговорения увеличен размер.
Сочи, че средата на месец септември бил уведомен за проблем с
трудовото му възнаграждение, който следвало да бъде коригиран. Твърди, че
страните сключили нов анекс на 01.10.2023 г., с който трудовото
възнаграждение на ищеца било намалено до размера на сумата от 2 642 лв.,
считано от 01.10.2023 г.
Сочи, че на 02.10.2023 г. получил възнаграждение за отработения месец
септември в размер, по-нисък от договорения.
Недоволен от едностранната промяна на размера на размера на
работната заплата, на 16.10.2023 г. отправил до работодателя предизвестие за
прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 2 КТ, считано от 17.12.2023
г.
На 02.11.2023 г. отново получил трудово възнаграждение за месец
октомври в по-нисък от договорения с последния анекс размер, поради което
на 07.11.2023 г. подал заявление до работодателя да прекратяване на трудовия
договор без предизвестие на основание 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от
08.11.2023 г.
В началото на месец декември отново получил възнаграждение в
намален размер за отработените през ноември дни.
Сочи, че с достигането на изявлението му по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ до
работодателя, трудовият договор се счита прекратен автоматично.
Независимо от горното обаче, на 08.11.2023 г. работодателят издал
заповед № 021/08.11.2023 г., в която е посочено, че трудовото
правоотношение се прекратява на основание чл. 326, ал. 2 КТ – при
неспазено от работника предизвестие.
Сочи, че е получил подписаната от работодателя заповед по куриер –
на 10.11.2023 г., а на 11.12.2023 г., при посещение в ответното дружество,
подписва и на хартия заповедта за прекратяване.
Намира, че издадената от работодателя заповед е незаконосъобразна и
извършеното с нея уволнение следва да бъде отменено, доколкото
работодателят не е разполагал с възможност да прекрати трудово
правоотношение, което вече е било прекратено едностранно от работника без
предизвестие.
С оглед обстоятелството, че правоотношението е прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, отправя искане за осъждане на работодателя
да му заплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размера на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, което, съгласно сключения
между страните договор, е 60 дни.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати и неплатената част от
дължимото трудово възнаграждение за месеците м.09-м.11.2023 г. съгласно
допълнително споразумение към трудов договор № 108/07.10.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 7 дни от 2023 г.
Отправя искане за присъждане на мораторно обезщетение върху
2
главницата по чл. 224 КТ, считано от 31.12.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, която претенция е нередовно заявена, въпреки
дадените от съда указания.
Претендира разноски.
Моли за допускане на предварително изпълнение на решението по реда
на чл. 242, ал. 1 ГПК.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „Клийн Код Фектори“
ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове както по основание, така и по размер, като предявява и насрещен
осъдителен иск.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните,
сключените последващи анекси, както и получаването на 16.10.2023 г. на
предизвестие от служителя за прекратяване на трудовия договор по реда на
чл. 326, ал. 2 КТ, както и получаването на 07.11.2023 г. на изявление от
служителя за прекратяване на трудовия договор без предизвестие по реда на
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Сочи, че в резултат на допусната от счетоводството на дружеството
грешка при пресмятане на увеличеното възнаграждение на Я., в изготвеното
и подписано между страните Допълнително споразумение към Трудов
договор № 00000108/07.10.2022 г. е посочено погрешно възнаграждение в
размер на 3 170.00 лв., вместо правилен нетен размер от 2100.00 лв. или
брутен размер 2 642.82 лв.
Сочи, че за допуснатата грешка дружеството е уведомено именно от
ищеца, като това е основанието за подписване на второто допълнително
споразумение към Трудов договор № 00000108/07.10.2022 г. Същото
основното трудово възнаграждение, считано от 01.10.2023 г. е разписано в
правилния размер 2642.82 лв.
Намира, че служителят е следвало да получава възнаграждение в този
размер, считано от м. 05.2023 г.
Твърди, че при подписване на допълнителното споразумение всички
страни са се съгласили по реда на чл. 272, ал. 1 КТ неправомерно получените
от Я. без основание суми в общ размер на 2 000 лева / за месеците: м.05.2023
г., м.06.2023 г., м.07.2023 г. и м.08.2023 г./ да му бъдат удържани от бъдещите
му трудови възнаграждения - по 500 лева от следващите полагащи му се 4
заплати.
С оглед на това, намира, че извършваните преводи на работна заплата за
следващите месеци /септември-ноември/ не са в намален размер, респективно
- служителят не е разполагал с право да прекрати трудовото правоотношение
без предизвестие – по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
С оглед на това, счита, че отправеното от служителя изявление от
07.11.2023 г. не е породило действие и трудовото правоотношение
законосъобразно е било прекратено по реда на чл. 326, ал. 2 КТ – в
съответствие с отправеното първоначално предизвестие от работника,
неспазено от самия него.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, 128 КТ и 221 КТ.
По отношение за претенцията по чл. 224 КТ – признава, че ищецът е
имал право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни
3
през 2023 г., но сочи, че дължимата сума от 861.08 лева е била извънсъдебно
прихваната от работодателя с дължимото от служителя обезщетение за
неспазено предизвестие.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба е инкорпориран насрещен иск с
правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 3363.36 лева – обезщетение
за неспазен от служителя срок на предизвестие за периода 08.11.2023 г. до
16.12.2023 г. /28 работни дни/, ведно със законната лихва от датата на
насрещната искова молба /18.03.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
В дадения на ответника по насрещния иск срок, същият подава отговор
с доводи за неоснователност на претенцията, касаещи правното основание за
прекратяване на правоотношението.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално
задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него
период /което е безспорно между страните/, както и прекратяването на
същото на твърдяното основание /едностранно, без предизвестие/, считано от
сочения момент /08.11.2023 г./
В тежест на работодателя-ответник е да докаже законността на
извършеното уволнение със заповед № 021/08.11.2023 г. на посоченото в нея
основание, в това число, защитните си възражения, че трудовото
правоотношение не е било прекратено на друго основание преди издаването
на заповедта.
По предявения иск по чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че:
1/ в рамките на процесния период м.09-м.11.2023 г. страните са били
обвързани от действащ трудов договор 2/ по силата на който договор
служителят е престирал съобразно уговореното, както и 3/ размера на
уговореното брутно трудово възнаграждение.
В тежест на работодателя-ответник е да докаже, че дължимото
възнаграждение е било изплатено в пълен размер, в това число – че от
трудовото възнаграждение на служителя законосъобразно, по реда на чл. 272,
ал. 1 КТ /т.е. със знанието и писменото съгласие на служителя/, са извършени
удръжки от заплатата му.
По предявения иск по чл. 221 КТ – в тежест на ищеца е да установи,
че трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ, срока на предизвестието, съгласно сключения договор, както и размера
на брутното трудово възнаграждение.
В тежест на работодателя е да докаже защитните си възражения, че
правоотношението е прекратено на друго основание, респективно - че е
изплатил дължимото обезщетение.
Иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ предполага установяване на
следните обстоятелствата с правно значение: 1/ трудовото правоотношение
между страните да е прекратено; 2/ работникът или служителят да не е
4
ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на
прекратяването или за предходни години; 3/ правото на отпуск да не е
погасено по давност; 4/ размер на полагащия се на служителя платен годишен
отпуск в размер на 7 дни за 2023 г. – обстоятелства, които се отделят като
безспорни между страните; 5/ размер на последното получено за пълен
отработен месец брутно трудово възнаграждение.
В тежест на работодателя-ответник е да установи, че ищецът е ползвал
целият полагащ му се отпуск, респективно - че е получил дължимото му
обезщетение за неизползвания размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 228, ал. 3 КТ – в
тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника /с настъпването
на падежа на задължението.
В тежест на ответника да е установи плащане на задължението на
падежа.
По насрещния иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ – в тежест
на ищеца е да установи, че трудовият договор е прекратен по инициатива на
служителя по реда на чл. 326, ал. 2 КТ, по силата на получено от работодателя
предизвестие за прекратяване на трудовия договор, срока на договореното
предизвестие, размера на неспазения от страна на служителя срок на
предизвестието, размера на брутното трудово възнаграждение на служителя.
В тежест на ответника е да докаже защитните си възражения, касаещи
основанието за прекратяване на трудовия договор.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни следва да
се отделят обстоятелствата: наличието на трудов договор № 108/07.10.2022 г.
изпълнявал в ответното дружество длъжността „програмист–софтуерни
приложения“; сключването допълнително споразумение от 01.05.2023 г.;
сключването на анекс на 01.10.2023 г.; получаването от страна на
работодателя на 16.10.2023 г. на предизвестие от служителя за прекратяване
на трудовия договор по реда на чл. 326, ал. 2 КТ, както и получаването от
работодателя на 07.11.2023 г. на изявление от служителя за прекратяване на
трудовия договор без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ;
получаване от служителя на Заповедта от 08.11.2023 г. за прекратяване на
трудовия договор по куриер.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени документи към исковата молба,
отговора на исковата молба и последващите си молби, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна,
поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК, следва да бъде оставено без
уважение, доколкото работодателят е представил намиращите се у него
документи.
Искането на ищеца /л. 6/ и на ответника /л. 33/ за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено, по поставените от
страните въпроси /със следното уточнение по т. 1 от въпросите на ищеца,
който следва да се чете по следния начин: – Какъв е размерът на
определеното и изплатено от работодателя трудово възнаграждение на
работника за месеците 09-11.2023 г. /в брутен и нетен размер/?
5
Искането на ответника за назначаване на СТЕ е заявено в условията на
евентуалност, поради което съдът ще се произнесе след вземане становището
на ищеца.
Искането на ответника за допускане на гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетели следва да бъде оставено без уважение на
основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК - доколкото посочени от страната
обстоятелства подлежат на доказване с писмени документи.
По отношение на исканията на ищеца за установяване на
основанието за прекратяване на трудовия договор и иска по чл. 220 КТ:
С молба от 02.12.2024 г., страната, в изпълнение на дадените от съда
указания, е конкретизирала, че оттегля искането си за установяване, че
правоотношението между страните е прекратено на основание, различно от
посоченото в заповедта. С оглед обстоятелството, че по същество същото не
представляват самостоятелен иск, а част от предмета на доказване по
предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът намира, че не следва да бъде
постановявано нарочно определение за прекратяване на производството е тази
му част.
По отношение на иска с правно основание чл. 220, ал. 2 КТ – същият е
предявен за пръв път с уточнителната молба от 02.12.2024 г., в която
ищецът излага нови и различни от тези в исковата молба фактически
основания за заплащане на обезщетение за неспазено от работодателя
предизвестие при прекратяване на трудовия договор. В действащия ГПК от
2007 г. липсва разпоредба, аналогична на чл. 117, ал. 4 от ГПК от 1952 г.
(отм.), поради което последващо съединяване на искове би могло да бъде
редовно предприето само в изрично посочените от процесуалния закон случаи
/чл. 211 – насрещен иск, чл. 212 – инцидентен установителен иск, чл. 213 –
съединяване на дела за общо разглеждане в едно производство, чл. 225 –
главно встъпване, чл. 219, ал. 3 – обратен иск срещу трето привлечено лице по
делото/. С оглед на това, предприето от ищеца последващото обективно
съединяване на искове, се явява процесуално недопустимо и така
предявеният иск с правно основание чл. 220 КТ за сумата от 3603.60 лева не
следва да бъде приеман за разглеждане в настоящото производство. /В този
смисъл и Определение № 776/29.11.2013 г. по ч.гр.д. № 6273 по описа за 2013
г. на ВКС).
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 12.06.2025 г. от 14:30 часа, за която дата и час
да се уведомят страните с препис от настоящото определение. На ищеца да се
изпрати препис от молба от 06.03.2025 г.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, с писмена
молба с препис за насрещната страна, да уточни претенцията си по чл. 86 ЗЗД,
вр. чл. 228, ал. 3 КТ, за заплащане на мораторно обезщетение върху
6
главницата по чл. 224 КТ, като посочи период на претенцията – т.е. освен
начална дата /31.12.2023 г./ и крайна дата /като съобрази, че считано от
датата на исковата молба се дължи законна лихва върху главницата/, както и
цена на иска.
При неизпълнение на указания, исковата молба ще бъде върната в
посочената част и съдът ще приеме, че е сезиран с искане за присъждане на
законна лихва върху главницата от датата на исковата молба.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, в едноседмичен срок от съобщението, да
уточни изрично на коя дата твърди, че е получил по куриер Заповедта за
прекатяване на трудовото правоотношение.
ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото съобразно
мотивите на настоящото определение, като им УКАЗВА, че могат най-късно
в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
В случай че в този срок страните не представят писмени доказателства
или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ДОПУСКА писмените доказателства, представени с исковата молба,
отговора на исковата молба и последващите молби от страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на
гласни доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ по поставените на ищеца /л. 6/ и
на ответника /л. 33/ въпроси /със следното уточнение по т. 1 от въпросите на
ищеца, който следва да се чете по следния начин: – Какъв е размерът на
определеното и изплатено от работодателя трудово възнаграждение на
работника за месеците 09-11.2023 г. /в брутен и нетен размер/?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., платим както следва - от 300
лева от бюджета на съда и 100 лева – от ответника в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо В. С. С..
ДА СЕ УВЕДОМИ ВЕЩОТО ЛИЦЕ за поставените задачи, както и
че следва да работи по въпроса на ответника след представяне на платежния
документи за внесен депозит.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ответника за назначване
на СТЕ до първото по делото съдебно заседание.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от ищеца иск с
правно основание чл. 220, ал. 2 КТ.
7
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-изгодният за
тях ред за разрешаване на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8