Решение по адм. дело №234/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от Закон за държавния служител (ЗДСл), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпило в съда оспорване от С. К. М., чрез адв. А. Н. против Заповед № 385 от 01.04.2025 г., издадена от директор на Агенция „Митници“. Със заповедта, директорът на АМ е наложено на адресата и дисциплинарно наказание „уволнение“, и на основание чл. 107, ал.1, т. 3 от ЗДСл (Закон за държавния служител) е прекратено служебното правоотношение с М. без предизвестие, а съобразно нормата на чл. 108, ал. 2 от ЗДСл, той не запазва и придобития ранг на държавна служба.

В жалбата, в съдебна зала и в писмени бележки оспорващият, действащ чрез адв. Н. сочи противоречие на административния акт с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството по издаването му, несъответствие с целта на закона, както и нарушение на основни принципи в административния процес. Твърди се още, че най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ е наложено при неправилно възприемане и тълкуване на фактическата обстановка, при липса на задълбочено и всестранно изследване на фактите в проведеното административно производство. Релевира се още и становището, че дисциплинарно - наказващият орган достигнал до неверни заключения, определяйки и квалифицирайки формата на вината на държавния служител като умисъл, като се сочи, че дори и да има виновно поведение, то самият дисциплинарен съвет на Агенция „Митници“ стигнал до извода, че „няма пряк умисъл“ при извършване на нарушението. Съответно, погрешно е преценена и тежестта на нарушението, довело до най - тежката санкция по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл. Сочи се, че ДНО не е изследвал настъпилите от извършеното дисциплинарно нарушение вредни последици и цялостното служебно поведение на наказаното лице. Според адвоката на М., в оспорената заповед формално и бланкетно били посочени нарушените етични норми на Кодекс за поведение на митническия служител (КПМСл) и Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). На следващо място се акцентира върху несъбрани важни за изясняване на случая доказателства - не били изискани обясненията на двама колеги на [населено място], работещи на смяната с него - Д. С. и А. К., разпитани като свидетели по настоящото дело. Твърди се, че в проведеното дисциплинарно производство той е бил изслушан, но формално, като не му са задавани никакви конкретни въпроси. В същата връзка е оплакването, че е бил изслушан пред Дисциплинарния съвет в Агенция „Митници“ и дал пред тях писмени обяснения, но според жалбоподателят те касаели съвсем различно производство и били дадени пред различен орган, а не пред дисциплинарно – наказващият.

Всичко това сочи на основанията за оспорване на индивидуален административен акт, разписани в чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

Иска се от съда да отмени оспорената заповед, претендират се разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата, директорът на Агенция „Митници“ (АМ), чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Е. О., в съдебна зала, в писмен отговор и писмени бележки я оспорва като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за съдебно-техническа експертиза. Прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като съобрази и заключението по назначената и приета без възражения съдебно-техническа експертиза, след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Фактите, установени от съда в настоящото производство са следните:

С. К. М. е назначен на длъжност инспектор в Териториална дирекция (ТД) на Агенция „Митници“, ТД Митница Русе, отдел „Митническо разузнаване и разследвате“, сектор „Оперативен контрол Русе“ съгласно Заповед №4053/11.11.2020г.(л.67 от адм. преписка) и като такъв има качеството на държавен служител. Във връзка с назначението му той е подписал декларации, че е запознат с УП (Устройствен правилник) на АМ, Правилника за вътрешния ред в АМ, Политика за ИТ сигурност, Правилата за вътрешния оборот на електронни документи и такива на хартиен носител в Агенцията, Колективния трудов договор, Кодекса за поведение на митническия служител и Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация (л.65-66 от адм. преписка).

На 04.01.2025 г. в Централно митническо управление (ЦМУ) бил подаден сигнал (л.39-41 от адм. преписка) от румънския гражданин v..m.c., свързан с проблем при неговото преминаване на границата ни с Република Румъния, на ГКПП Дунав мост. Регистриран бил на 06.01.2025 г. с peг. № 32-3151/06.01.2025 г. на ЦМУ. Този сигнал бил свързан с твърдение за това, че румънският гражданин преди преминаване на Дунав мост, свързващ Република България и Република Румъния бил заплатил по-голяма сума от дължимата такса за преминаване. Според него служителят, който събирал дължимите за преминаване по моста такси се бил държал неуважително и грубо, като първоначално не му издал и билет /за таксата/, впоследствие му издал квитанция „или нещо подобно“. Твърди още, че бил дал 20 лева, при съвсем различна дължима за преминаване на моста такса (2 евро), като отново акцентира върху грубо държане на служителя на АМ. Сигнализирал за това в български офис в Румъния, откъдето го уверели, че ще се извърши проверка на случая и ако се докаже, ще има последствия за българския служител.

По повод на този сигнал, с резолюция от 06.01.2025г. била образувана преписка и предварителна проверка по случая, възложена на Ц. Г., ръководител на Инспектората към АМ. Било изпратено писмо(л.48 от адм. преписка) до директора на ТД Митница Русе, peг. № 32-8708/09.01.2025г., за извършване на проверка и предоставяне на| информация, кой е служителят обработил МПС на процесната дата и час, както и за явяване на служителя в Инспектората на АМ. Изяснено било, че жалбоподателят в настоящото производство е бил на смяна на трасе №14 „Изход леки автомобили и автобуси“, както и че на 01.01.2025г. е генерирал квитанция за изходящ контрол под №25BG004031X61348746 от същата дата, а часът е 18.11ч. На 16.01.2025г. до ръководителя на Инспектората при АМ било депозирано писмено обяснение (л.53 от адм. преписка) от [населено място], в което той разказва за работния си ден на 01.01.2025г. Твърди, че не се е карал или държал неуважително/грубо с който и да е водач, преминаващ на трасе изход. Уточнява, е в 18.11 часа е генерирал квитанция за преминаване на МПС с peг. № B......., Република Румъния, като е сбъркал една от буквите от регистрационната табела заради лоша видимост. Сочи, че е искал каквато и да е сума от водача на процесното МПС, а последния сам бил подал банкнотите. Не помнел водача на румънския автомобил. След преглед на запис на камерите М. обяснява, че е станала неволна грешка и е готов да възстанови разликата между платената и дължима сума за преминаване на Дунав мост, посока Р Румъния.

На 03.02.2025г., от ръководителя на Инспектората към АМ бил съгласуван доклад (л.18 и сл. от адм. преписка), съставен от служители в Инспектората към АМ, който описва установената при проверката фактическа обстановка, събраните доказателства и обяснение от служителя [населено място], свързани с подадения сигнал от румънския гражданин v..m.c.. Докладът завършва с предложение да бъде образувано дисциплинарно производство срещу държавния служител С. К. М. - инспектор в ТД на Агенция „Митници“, ТД Митница Русе, отдел МРР, сектор ОК Русе. С оглед тежестта на извършеното нарушение, предложението било случаят да бъде разгледан от Дисциплинарния съвет в Агенция „Митници“. Издадена била и Заповед №ЗАМ-206/32-35756 от 03.02.2025г. (л.34 от адм. преписка) на директора на АМ, с която е разпоредено на Дисциплинарния съвет (ДС) в Агенция „Митници“ да образува дисциплинарно дело срещу държавния служител С. К. М.. Указано е ДС да разгледа преписката по повод сигнала на румънския гражданин v..m.c. и излезе с предложение до директора на АМ по дисциплинарното дело.

На 11.02.2025г. се провело заседание на Дисциплинарния съвет в Агенция „Митници“, за което е съставен и нарочен протокол (л.29 и сл. от адм. преписка). При разглеждане на дисциплинарно дело №2, след обстоен анализ на събраните доказателства и обяснения, ДС е стигнал до извода, че [населено място] е нарушил принципите на добросъвестност и лоялност при изпълнение на служебните си задължения, не подходил с необходимия професионализъм в случая. Според Дисциплинарния съвет в Агенция „Митници“ с деянието си М. нарушил етичните норми за поведение, регламентирани в т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със Заповед № ЗМФ-109/09.02.2016 г. на министъра на финансите, чл. 2, т. 2, т. 3, чл. 5, ал. 1 и чл. 17, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, приет с ПМС № 57/02.04.2020 г., връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗДСл. Така той осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл – „неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“. Приели, че деянието на [населено място] било извършено виновно, при евентуален умисъл и предложили за това му нарушение да бъде наказан по реда на чл.90, ал.1, т.3 от ЗДСл, предвиждащ дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг с една година“.

На 17.02.2025г. до директора на АМ бил депозиран (л.27 от адм. преписка) и съставеният от Дисциплинарния съвет в Агенция „Митници“ протокол от заседанието на 11.02.2025г., като с резолюция от 24.02.2025г., директорът на АМ е приел доклада.

По повод образуваното дисциплинарно производство срещу М., от ръководителя на Инспектората към АМ била изискана и приложена Кадрова справка за служителя.

На 04.03.2025г. бил съставен и протокол № 32-67420 от проведено изслушване на по реда на чл.93, ал.1 от ЗДСл на държавния служител С. К. М.. Изслушването било проведено след запознаване на М. с доклад, рег. №32-35264/03.02.2025г. и материалите към него, докладната записка от 17.02.2025г. и съставеният от Дисциплинарния съвет в Агенция „Митници“ протокол от заседанието на 11.02.2025г. На М. бил даден и срок за представяне на писмени обяснения/бележки. Той ги е депозирал още същия ден – на 04.03.2025г.(л.17 от адм. преписка), като в тях е посочил, че няма какво повече да добави от казаното в обяснение под №32-16156/16.01.2025г.

На 05.03.2025г. до директора на АМ е представена докладна записка от ръководител на Инспектората към АМ, ведно с цялата преписка по повод извършеното разследване по дисциплинарното дело. С резолюция от 11.03.2025г. директорът на АМ е приел доклада и е указал на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл.

Така, на 01.04.2025 г. от директора на Агенция „Митници“ е издадена Заповед № 385 от 01.04.2025 г., издадена от директор на Агенция „Митници“. Със заповедта е наложено на адресата и - държавния служител С. К. М. - инспектор в ТД на Агенция „Митници“, ТД Митница Русе, отдел МРР, сектор ОК Русе дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 107, ал.1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с М. без предизвестие. В заповедта е възпроизведено установеното от ДС към АМ, но в нея ДНО е решил, че за това дисциплинарно нарушение на М. /същото, каквото се разглежда и констатира от ДС/ не следва да бъде наложено предложеното от Дисциплинарния съвет в Агенция „Митници“ дисциплинарно наказание по реда на чл.90, ал.1, т.3 от ЗДСл, „отлагане на повишението в ранг с една година“, а дисциплинарно наказание „уволнение“. Приема се, че действията на М. са умишлени, при пряк умисъл.

В заповедта са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

В съдебно заседание бяха разпитани в качеството на свидетели двама от колегите на жалбоподателя - Д. С. и А. К..

От дадените показания на св. С., колега на М. става ясно, че на процесния ден са били заедно на смяна и е било малко по-различно от предходните дни, защото е бил първи ден за Р България и Румъния в Шенген. Задавали се много въпроси от минаващите - дали могат да минат по моста без да се заплаща, имало и случаи с коли, които буквално са „гонили“, защото не искали да плащат, тъй като вече сме в Шенген и ги връщали да си заплатят таксите. Според нея „колегата С.“ не се държал невъзпитано и арогантно, напротив. Ползвал се с много добър авторитет както като колега, така и като баща. Не е имал никакво арогантно държание нито към преминаващи, нито към колегите си, винаги идвал редовно и на време за своята смяна“.

Същото казва и св. К., също негов колега. Той сочи още по време на разпита, както и другият свидетел, че „Пред кабината има синя табела, на която е нарисувано за всеки вид превозно средство каква такса се дължи за преминаване. Описва ситуацията в „кабината на С.“ - трасе №14 „Изход леки автомобили и автобуси“. Казва, че не му е направило впечатление М. да е изисквал от някого по-голяма сума или да е отказвал да върне на някого ресто или да издаде квитанция. Всичко е било нормално. Потвърждава и казаното от св. С., че „С. се ползва с добро име сред колегите, уважаваме се, никога не е влизал в конфликт нито с колегите, нито с пътниците“.

Бе извършен оглед на видеозаписа от оптичния носител DWD-RW чрез специализиран софтуер на Агенция „Митници“, който е предоставен на самия диск. Възпроизведе се в съдебна зала видеозапис, съхраняван в Централизираната система за видеонаблюдение на Агенция „Митници“, от камера № 4031, разположена в и пред работното помещение на трасе „Изход леки автомобили“ на ГКПП Дунав мост – Русе. Не стана ясно да има някакъв проблем по време на събиране на таксата за преминаване на моста от румънския гражданин v..m.c. с МПС с peг. № B........ Видеозаписът не показа действия на митнически служител, които да са в нарушение на изискванията за негово поведение и работа съгласно етичните норми за поведение, регламентирани в т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със Заповед № ЗМФ-109/09.02.2016 г. на министъра на финансите, чл. 2, т. 2, т. 3, чл. 5, ал. 1 и чл. 17, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, приет с ПМС № 57/02.04.2020 г., връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗДСл.

За изясняване на видеозаписа бе допусната, извършена и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението по която трябваше да се изясни какво се е случило на 01.01.2025г. около 18.11ч. на трасе №14 „Изход леки автомобили и автобуси“, където е бил на смяна М.. Според вещото лице единственото, което успява да извлече от видеозаписите са подадени две банкноти от румънския гражданин на служителя на АМ. Отпечатана бележка/[жк], дадена на водача на МПС с peг. № B........

При така установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл.92, ал.1 от ЗДСл „Дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3“. Директорът на Агенция „Митници“ е орган по назначаването предвид разпоредбата на чл.6, т.5 от Устройствения правилник на АМ.

Административният акт е издаден от компетентен орган. По компетентността на ДНО няма спор между страните.

Спазена е установената форма - заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й.

Според чл.97, ал.1 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган; дата на издаването; трите имена и длъжността на наказвания държавен служител; описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; служебните задължения, които са били виновно нарушени; видът и размерът на наказанието; правното основание за налагането му.

Заповедта формално съдържа изискуемите по закон реквизити - чл.97, ал.1 ЗДСл.

По отношение на поведението на [населено място], прието за дисциплинарно нарушение :

Не се спори между страните, че М. е бил на смяна на трасе №14 „Изход леки автомобили и автобуси“ на 01.01.2025г., като него ден е генерирал квитанция за изходящ контрол под №25BG004031X61348746 от същата дата, към 18.11ч. Причината – преминаване на МПС с peг. № B....... посока Дунав мост, изход посока Р Румъния, управлявано от румънския гражданин v..m.c.. Жалбоподателят не оспорва в проведеното дисциплинарно производство по повод оплакването на румънският гражданин, че бил дал при преминаването 2 банкноти от по 10 лева, че е възможно да е получил две банкноти, но това е видял едва след преглед на предоставения му от ръководителя на Инспектората при АМ видеозапис. В съдебна зала обаче обяснява, че така му е било казано да напише в Инспектората. От записите го оприличили на две банкноти. Било е напрегнат ден и отдава случилото се като техническа грешка, а както се вижда от записа, парите действително не ги прибира, а ги слага в общата специализирана каса.

Не се доказаха твърденията на румънския гражданин v..m.c., че е бил каран от митнически служител да подпише нещо. По причина, че в проведеното дисциплинарно производство не са искани допълнителни обяснения или разпит на оплакалото се лице от румънски произход. Не става ясно по същата причина защо румънският гражданин v..m.c. е подал две банкноти, за които както се установи в събиране на доказателства в съдебното производство, включително и от съдебно-техническа експертиза не е доказано от какъв купюр са, при положение, че преди трасе №14 „Изход леки автомобили и автобуси“, където е бил на смяна М., и не само там, са положени големи табели, от които се вижда каква е таксата за преминаване на Дунав мост.

За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, тоест да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, а от субективна страна да е налице вина на извършителя в някоя от формите й, както и да се прецени цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му.

Дисциплинарното нарушение има като всяко нарушение обективна и субективна страна. Обективната страна на дисциплинарното нарушение обхваща деянието, противоправността, насочеността на деянието срещу установения ред и срещу задълженията, които има едно лице в своята работа, т.е. виновно неизпълнение на служебни задължения, наказуемостта и реда, по който се наказва за извършеното дисциплинарно нарушение.

Субективната страна на едно дисциплинарно нарушение е отношението на извършителя към неправомерното деяние и неговия вредоносен резултат.

За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да се установяват посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях.

В случая това не е сторено досежно преценката на субективната страна, не е сторено и по отношение доказване на вината при пряк умисъл, както се сочи в заповедта от ДНО.

Съдът счита, че в проведеното дисциплинарно производство са нарушени разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК. Според първата от тях, „Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени“. В случая, за пълнота на събраните доказателства както по отношение доказване на виновно поведение на [населено място], така и за определяне на правилното за такова поведение наказание, ДС е следвало да разпита, да снеме обяснения от румънския гражданин v..m.c., а не да се довери изцяло на написаното него. Дисциплинарният съвет в Агенция „Митници“ е следвало да разпита/снеме обяснения/ и от колегите на М., били на смяна с него на трасе №14 „Изход леки автомобили и автобуси“ на 01.01.2025г. Защото както се вижда от техните показания за поведението на М., то безспорно би дало отражение върху вида на дисциплинарното наказание, ако се приеме, че следва да бъде наложено такова, по аргумент от чл.93 от ЗДСл, която норма определя задълженията на дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание. Тези доказателства ДС събира съгласно разпоредбата на чл.36 от АПК – „Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи“.

Дори и да се приеме, че е доказано по безспорен и категоричен начин, че поведението на М. нарушава чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл – „неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“, то много по - правилно е било предложението на Дисциплинарния съвет в Агенция „Митници“, че се касае за деяние, което е извършено виновно, но при евентуален умисъл и за това нарушение служителят следва да бъде наказан по реда на чл.90, ал.1, т.3 от ЗДСл, предвиждащ дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг с една година“.

Редът за налагане на дисциплинарни наказания е регламентиран в Раздел II на Глава пета от ЗДСл. Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Преди да наложи дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Цитираната процедура за провеждане на дисциплинарно производство пред дисциплинарния съвет (чл. 96, ал. 1 от закона) е задължителна преди налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В това предварително производство се събират и изясняват фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, при необходимост се изслушват обясненията на държавния служител и се обсъждат представени от него доказателства. Според чл. 96, ал. 3, изр. второ от ЗДСл решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. В 7-дневен срок от приемането на решението, дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган (чл. 96, ал. 4 ЗДСл).

Въпреки спазената процедура, не намира опора в закона и събраните доказателства решението на ДНО, след така направеното предложение да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.

От директорът на Агенция „Митници“ е допуснато нарушение по отношение на изискването за мотивираност съдържащо се в чл. 97, ал. 1, изр. "първо" ЗДСл. В Заповед № 385 от 01.04.2025 г., издадена от директор на Агенция „Митници“ не обосновава и по-скоро не доказва причините, които налагат наказание "уволнение". Налагането на дисциплинарно наказание не е самоцелно, а с налагането му се санкционира неправомерно служебно поведение и се осъществяват целите на личната и генералната превенция. При определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 91 ЗДСл, която изисква да се вземат предвид следните кумулативни предпоставки: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител.

В заповедта липсва посочване каква е тежестта на нарушението като под тежест на нарушението следва да се разбира степента на значимост на нарушението, извършено от служителя, спрямо изискванията на закона към него и съобразно това да се прецени какво наказание да се определи.

И ако се приеме, че тежест на нарушението в заповедта е посочена - вредни последици за митническата администрация, разколебала общественото доверие в морала и професионализма на митническия служител, накърняване на имиджа на митническата администрация, уронване престижа на държавната служба и допринасяне за формиране на негативни обществени представи за работата на митническите служители и дейността на митническата администрация, то това не е доказано по безспорен и категоричен начин. Именно поради несъбирането на важни за изясняване на обективната истина доказателства – разпит и обяснения на румънския гражданин v..m.c., на колегите на М., били на смяна в процесния ден с жалбоподателя.

Дори да се приеме, че описаните в оспорената заповед факти са доказани и сочат на поведение на служителя, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл – „неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“, от дисциплинарно - наказващият орган не е доказана тежестта на допуснатите нарушения, нито възникналите от тях евентуални негативни последици за службата или гражданите. В заповедта, издадена от ДНО се презюмира, че нарушенията са извършени виновно, при пряк умисъл, без да се обоснове този извод и без да са налице доказателства по делото в тази насока. Липсата на изложени съображения от издателя на заповедта по тези въпроси обуславят извод за немотивираност на заповедта, тъй като не е осъществена персонална преценка на цялостното поведение на [населено място]. От доказателствата по делото е видно, че М. по време на изпълнение на служебните си задължения до датата на издаване на заповедта не е наказван, като по този начин не е обсъдено при какви условия е извършено нарушението, нито какви са причините, довели до „неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“ по отношение на всяко от констатираните дисциплинарни нарушения. Определен е само видът на дисциплинарното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 ЗДСл, с което е нарушена императивна норма на закона. Допуснатите съществени пороци във формата поради недоказване на макар и постно изложените в заповедта мотиви, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание налагат извод за незаконосъобразност на Заповед № 385 от 01.04.2025 г., издадена от директор на Агенция „Митници“ по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, съставляващо и самостоятелно основание за отмяна на акта.

Съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Налице са основания за незаконосъобразност на оспорения административен акт - отменителните основания, разписани в чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Заповед № 385 от 01.04.2025 г., издадена от директор на Агенция „Митници“ следва да бъде отменена, като издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и целта на закона.

При този изход на спора, основателно е искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски. Такива е доказано, че са направени в размер на 1 300 лева за адвокатско възнаграждение и 40 лева – по заплатен депозит за свидетели, видно от списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Направено е възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Видно от разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева“. По делото, което е със средна фактическа и правна сложност са проведени три съдебни заседания, в едно от които са разпитани двама свидетели, правен е оглед на видеозаписа от оптичния носител DWD-RW чрез специализиран софтуер на Агенция „Митници“, а в последното е разпитано вещото лице и приета съдебно-техническата експертиза. С оглед на това съдът счита, че може частично да уважи възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, като приема, че на жалбоподателя се държат разноски в размер на 1 200 лева за адвокатско възнаграждение и 40 лева – по заплатен депозит за свидетели.

За дължимите към жалбоподателя деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото лице, което в случая е Агенция „Митници“, към структурата на което принадлежи административния орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя по оспорване на С. К. М., чрез адв. А. Н. Заповед № 385 от 01.04.2025 г., издадена от директор на Агенция „Митници“, с която на адресата и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, и на основание чл. 107, ал.1, т. 3 от Закон за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с М. без предизвестие, а съобразно нормата на чл. 108, ал. 2 от ЗДСл, държавният служител не запазва придобития ранг на държавна служба.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ [населено място] да заплати на С. К. М. от [населено място], [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 1240 (Хиляда двеста и четиридесет) лева, за осъществена правна защита и съдействие и заплатен депозит за свидетели.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.