Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 16.03.2021 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 17.02. 2021 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: АНТОНИНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1559 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано
е решение № 260079/11.09.2020г., постановено по гр.д. №1672/2020 г. по описа на
Районен съд – С.З., с което ”Е.” ЕАД, е осъдено да заплати на “В.” ЕООД, сумата
от 61,38 лева, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до
ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.”
ИТН 2939032, за периода от 01.05.2015г. до 31.05.2015г. по фактура № **********
от 31.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска –
29.05.2020г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски
общо в размер на 710 лева.
Във
въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на
постановеното от районния съд решение. Изложени са подробни съображения във
връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени изцяло
обжалваното решение и се отхвърлят като неоснователни и недоказани предявените
от въззиваемия искове. Претендират се разноските по делото, включително юрисконсултско възраграждение,
съгласно представения списък.
В
законния срок е постъпил отговор от въззиваемия, в който взема становище, че
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Изложени са
подробни съображения във връзка с наведените в жалбата оплаквания против
първоинстанционното решение, направено е искане да се потвърди решението на
районния съд като законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по
делото пред Окръжен съд – С.З., като към отговора е представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд
е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът „В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди ответника
”Е.” ЕАД да му заплати сумата от 61,38
лева, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до
ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.”
ИТН 2939032, за периода от 01.05.2015г. до 31.05.2015г. по фактура № **********
от 31.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска –
29.05.2020г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът ”Е.” ЕАД Пловдив представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва
изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер.
Процесният обект на ищеца с ИТН 2939032 – помпена станция „О.”,
общ. Т. е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.”
ЕАД на ниво ниско напрежение и на 19.11.2015 г. е променено меренето на ниво
средно напрежение, видно и от констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване от 19.11.2015 г.
Видно от Заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване
на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС
„О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт обр.16
за Електропровод „В." 20 kV, на помпена станция
„О." с. О., на помпена станция „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ и
разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, ищецът е собственик на Електропровод
„В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О.,
на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К." и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са
собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на
дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е
издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
По делото е
представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на
мерене, съгласно която „Е." ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г.
уведомява „ВиК“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021
от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти,
които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции,
чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са
изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за
съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото
е посочено, че „Е. АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи
собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с
изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. –
извод „В.”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С
писмо до „Е.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде
изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение
20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О.
и на ИТ № 2939033 ВиК с. К., като е посочено, че
обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на „ВиК“
ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими
документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. „Е.“ АД отново изисква
документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след представянето им ще даде
становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно
напрежение.
По делото е представена за периода от 01.05.2015г. до 31.05.2015г. фактура № **********/31.05.2015г. с
платежно нареждане от 18.05.2015г. за
заплатени задължения на ищеца към ответника по посочената фактура, в т.ч. и
такса достъп, което не се оспорва от ответника.
За
изясняване на обстоятелствата по делото са назначени и изслушани
съдебно-икономическа и
съдебно-техническа експертизи.
Видно от
заключението на съдебно-икономическата експертиза, начислената „такса достъп до
разпределителната мрежа” до обект на ниско напрежение – Помпена станция „О.”
ИТН 2939032 за периода от 01.05.2015г.
до 31.05.2015г. фактура № **********/31.05.2015г. е в размер на 61,38
лева и е заплатена от ищеца. Вещото лице сочи, че цена за достъп до
електроразпределителната мрежа се формира на база предоставената/заявената от
клиента мощност /при небитови клиенти/ и не зависи от консумацията на
електроенергия в обекта на клиента, нито от нивото на напрежение, на което е
присъединен обектът.
Видно от заключението
на съдебно-техническата експертиза, през периода от 01.05.2015г. до 31.05.2015г. измерването на потребената
от ищеца ел.енергия по процесните фактури за обект Помпена станция „О.” ИТН
2939032 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително
устройство/ 20kV/400V в Помпена станция „О.”, собственост на ищеца. Според
експертизата, ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV,
изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период, то ищецът не дължал цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЕАД нито при монтирана измервателна
група на страна ниско напрежение в Помпена станция „О.”, нито при монтирана
измервателна група на страна средно напрежение в подстанция „Т.".
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В настоящия случай отношенията
между страните се регламентират от нормите на Закона за
енергетиката, Наредба № 6 от
9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ
66/26.07.2013 г./
Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
полученото без основание подлежи на връщане. С оглед правилата за разпределение
на доказателствената тежест по предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил процесната
сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско
напрежение" и такса "средно напрежение", каквато според него е
дължима при положение, че собственият му трафопост извършва преобразуването от
средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя
изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т.
о., становище относно значението на точката за присъединяване и мястото на
правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на
цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По
тези съображения, съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в местата,
определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи.
Съгласно решение №75
от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на
чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по
смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл.
28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната
електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения,
собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител
на електрическа енергия.
Към момента на
изграждането си, процесният трафопост е бил свързан към страна ниско
напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да
определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие,
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно
разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно
чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата, границата на собствеността следва да се
определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така,
в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай, от заключението на съдебно –
техническата експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите
на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение.
Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на
средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на
отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради това, въззивният
съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било
неправилно разположено. Следователно, количеството консумирана електрическа
енергия, измерено в места, различни от нормативно установените, не може да
обуслови начисляване на цена за пренос. При това положение съдът намира, че
извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно,
несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал
задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното
количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за
"достъп ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на практика
ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняването
на ищеца. „Поради това, за ответното дружество не е налице основание за
получаване на такси за посочените услуги, поради което платената сума е
недължима и на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за
разноски:
Въззивникът ”Е.” ЕАД е
направил възражение за прекомерност на заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, което е в размер на 360 лева с вкл.
ДДС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “М.” е
регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното производство се
претендират с ДДС. Ето защо, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение,
изчислено при спазването на тези правила, е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия случай въззиваемият „В.”
ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Поради изложеното, настоящата съдебна инстанция намира,
че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. не е
прекомерно и не следва да бъде намалено.
Въззивникът “Е.” ЕАД
следва да заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260079/11.09.2020г., постановено по гр.д. №
1672/2020 г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА ”Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. *** да заплати
на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***
направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. по банкова сметка *** “Ц.” АД, IBAN
- ***, BIC - ***.
Решението
е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.