№ 25
/ 29.5.2019 г.
МОТИВИ
по НОХД № 567/19г. по описа на РС - МОНТАНА
Подсъдимата И..В.В. е обвинена в това, че на 26.11.2018г. в
гр.Монтана отнела от владението на Д.Ю.К. xxx вещи - златен ланец 32 грама,
златен ланец 16 грама, златна гривна 7 грама и. златна гривна от 3 грама или
вещи на обща стойност 2235.90 лева, без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, като пледира за налагане на конкретно по вид и. размер
наказание.
Подсъдимата В. се признава за виновна. При условията
на чл.371, т.2 НПК подс.В. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и. даде съгласие да не се събират доказателства за
тези факти, а преди това даде съгласие да не се разпитват всички свидетели и.
вещото лице от ДП съгласно чл.371, т.1 от НПК.
Защитникът на подсъдимата, изрази също съгласие по
смисъла на чл.371, т.1 НПК относно всички свидетелски показания и. експертно
заключение от ДП. Пледира за приложение на чл.58а НК.
Производството се разви при условията и. реда на
чл.370, ал.1 и. сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните, инициирано от подсъдимата и. защитата.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни. На
основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и. огласи, без
да извършва разпит на подсъдимата, свидетелите и. вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и. единство и. като взе предвид доводите
и. становищата на страните, приема за установено следното:
На 26.11.2018г. подс.И..В. била в дома на св.Д.Ю.К..
От чекмедже в спалнята на св.К., подс.В. противозаконно отнела два златни
ланеца и. две златни гривни. По-късно св.К. установила, че златните й накити
липсват, обадила се на телефон 112 и. съобщила за случилото се. Впоследствие
разбрала и., че подс.И..В. xxx. Св.Д.К., съпругът й св.А. А., св.Т. И.., брат
на К. и. приятелката му св.К. Д., както и. двама работници на св.А. - С. и. А.
заминали за с.Девене, област Враца. Намерили подсъдимата в къщата й в с.Девене.
Заедно с нея тръгнали за гр.Монтана, и. по–точно да я отведат в РУ - Монтана.
Преди да тръгнат за гр.Монтана, подс.И..В. признала пред всички, че е
откраднала златните накити на св.Д.К., я именно два златни ланеца и. две златни
гривни. Казала също, че ги е продала в заложни къщи в гр.Ботевград и. в гр.Монтана
- двата ланеца и. едната гривна. По-малката по грамаж гривна тя била скрила в
дрехите си и. св.Т. И.. я намерил в десния джоб на якето й. Св.Т. К. М., биологична
дъщеря на подсъдимата, разпитана в хода на разследването заявила, че подс.В. й
казала, че и. св.К. С. А., с който живее на съпружески начала, също е замесен в
кражбата. Разпитан, св.А. категорично отрича да има нещо общо с кражбата на
накитите. Посочва, че се е опитал да говори с подс.И..В. и. тя му е казала, че
била работила при св.А. А., но той не й платил всичко дължимо. Затова решила да
вземе златото на св.Д.К., съпруга на А.. Св.А.А. К. и. св.К. С. А. са първи
братовчеди. Подс.И..В. признава, че е отнела двата златни ланеца и. двете
златни гривни, собственост на св.Д.Ю.К.. Посочва, че едната гривна, те си я
взели от нея по пътя от с.Девене към гр.Монтана, а двата ланеца и. другата гривна
продала в заложни къщи в гр.Монтана и. в гр.Ботевград. Не знае обаче, дали са
отразени продажбите в заложните къщи. Изрично заявява, че св.К. С. А. няма нищо
общо с извършената от нея кражба, но първоначално го замесила, тъй като били
скарани.
Видно от заключението на
извършената съдебно - оценителна експертиза, стойността на движимите вещи,
собственост на св.К. възлиза на сумата от 2235.90 лева. Минималната работна
заплата за страната към момента на извършване на деянието е била 510 лева и. се
е нанасяла 4.38 пъти в стойността на отнетите движими вещи. След връщане на
отнета вещ – златна гривна от 3 грама на стойност 115.65 лева, вещите, чиято
стойност не е върната или заместена възлиза на 2120.25 лева.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание от подсъдимата и. доказателствата от досъдебното
производство, които го подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и. съдът намира,
че обвинението за деяние по чл.194, ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин
независимо, че подс.В. изяви съгласие по смисъла на чл.371, т.1 от НПК и.
съгласно чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Съдът съобразявайки принципите визирани в чл.13,
ал.1, чл.14, ал.1 и. ал.3 и. чл.16 от НПК постанови осъдителна присъда, а не
защото подс.В. направи самопризнание при условията на чл.371, т.2 от НПК. Съдът
одобри съгласието направено при условията на чл.371, т.1 от НПК защото
действията по разследването в хода на досъдебното производство, са извършени
при условията и. реда на НПК.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимата И..В.В. е осъществила от обективна и.
субективна страна престъпния състав на чл.194, ал.1 от НК:
- на 26.11.2018г. в гр.Монтана отнела от владението на
Д.Ю.К. xxx движими вещи - златен ланец 32 грама, златен ланец 16 грама, златна
гривна 7 грама и. златна гривна от 3 грама, всички на обща стойност 2235.90
лева, без съгласието на собственичката с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.В. е
съзнавала обществено опасния характер на деянието, предвиждала е настъпването
на обществено опасните му последици и. е искала тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието са социалното
положение на подс.В. и. неправилното й отношение към чуждата собственост.
За извършеното от подс.В. престъпление, посочено по–горе,
съдът я призна за ВИНОВНА, като й определи съответно наказание – ЕДНА ГОДИНА и.
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, намалено при условията на чл.58, ал.1 от НК с
една трета до ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК се ОТЛАГА изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на присъдата.
При определяне вида и. размера на наказанието съдът счита,
че е съобразил всички обстоятелства с значение за неговата индивидуализация,
като го определи при условията на чл.54, ал.1 и. ал.2 НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало на подс.В.,
осъзнаване на вината, съдействие за установяване на деянието, ниска степен на
обществена опасност на подсъдимата като личност, която няма данни до настоящия
момент да е имала други противообществени прояви, частично, макар и. минимално,
възстановяване на причинената щета. При условията на чл.58а, ал.1 от НК
наложеното наказание от една година и. шест месеца лишаване от свобода, бе
намалено с една трета на една година лишаване от свобода.
Съдът приложи чл.66, ал.1 НК, защото са налице
условията за това – подс.В. е неосъждана, наложеното и. намалено наказание
съгласно чл.58а, ал.1 НК лишаване от свобода е по–малко от три години, и. не на
последно място с оглед личността на подсъдимата, съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и. за поправяне на същата, не е наложително определеното
й наказание да се изтърпява ефективно.
Първоинстанционния съд намира, че не са налице условията
на чл.55 НК и. затова не приложи чл.58а, ал.4 от НК.
Настоящият съд намира определеното наказание спрямо
подс.В. за съобразено с целите по чл.36 НК и. за съответно съгласно чл.35, ал.3 НК.
При условията на чл.189, ал.3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимата И..В.В. да заплати по
сметка на ОД МВР - Монтана – сумата 50 /петдесет/ лева възнаграждение на вещо
лице.
ОСЪЖДА подсъдимата И..В.В. да заплати по
сметка на РС - Монтана сумата 5 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване
на изпълнителен лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: