РЕШЕНИЕ
No………./………..05.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав в открито съдебно заседание на десети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
въззв. търговско дело № 108 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. № 85520/28.12.2018г. от С.Т.С., ЕГН **********, с
адрес *** срещу решение
№4826/26.11.2018г., постановено по гр.дело № 296/2018г. на Варненския районен
съд, 42-ви състав, в частта, с която
е прието за установено по отношение на въззивника, че дължи на „Водоснабдяване и канализация“ Варна - ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, улица
„Прилеп“ № 33, представлявано от управителя В. В. сумата от 181.97лв., представляваща сбор от
незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 12.05.2014 –
06.07.2017г., отчитани по партида с абонатен номер 1348372, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от
31.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 26.98 лв., представляваща обезщетение
за забава за плащане на главницата от 181.97 лв. за периода от 11.07.2014г. до
24.07.2017г, сумата от 307.26 лв.
представляваща сбор от незаплатени главници
за ползвани ВиК услуги за периода от 12.05.2014г. – 06.07.2017г., отчитани
по партида с абонатен номер 1348373, ведно със законната лихва върху
тези главници, считано от 31.07.2017 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 37.62 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на главницата от 307.26 лв. за периода от 11.07.2014 до 24.07.2017г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №5990/02.08.2017г. по
частно гр.дело № 10 797/2017 г.по описа на РС - Варна на основание чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Посочва се, че неправилен е извода на съдебния състав за наличие на реално
потребление, въз основа на представените карнети. Същите са оспорени, тъй като
са водените некоректно, липсват подписи на абоната и на негов представител
/съгласно чл.23, ал.4 от ОУ/, свидетел при отчитането, както и подпис на
издателя на карнета. В същите са нанесени добавки и зачерквания, както и поправки,
което компрометира тяхната доказателствена стойност. На следващо място се
аргументира, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на чл.21, ал.4
от ОУ. Посочените в карнетите количества вода са служебно отчитани, като по
делото липсват доказателства на какво основание дружеството е направило този
служебен отчет по смисъла на Наредба №4/2004г. на МРРБ. Допълнително се
посочва, че размерът на претенциите е установен от заключението на счетоводната
експертиза, която обаче се основава на справката за недобора и карнетите, които
са оспорени. В тази връзка исковете не са установени по размер.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да се постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата „Водоснабдяване
и канализация“ Варна – ООД, в който се застъпва становище за неоснователност на
подадената жалба и за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.
Посочва се, че в карнета по партида с абонатен №1348373 /Б-баня/ е поставен
подпис на потребителя срещу показания на водомера от 1356куб.м., отчетено на
дата 06.04.2017г., съответно от протокола на ЧСИ Д. Я. – П.на 29.06.2017г. се
установява, че показанията на този водомер са 1367 куб.м. Този отчет от ЧСИ е
извършен пред свидетел, поради което данните са достоверни. От карнета по
партида с аб. №134372 /К-кухня/ е положен подпис на потребителя срещу
отбелязването, че водомерът не работи от дата 06.10.2015г. Отстраняването на
неизправността на водомера е задължение на потребителя на основание чл.11, ал.5
от Наредба №4 от 14.09.2004г. на МРРБ. По тази причина след 06.10.2015г.
инкасаторът е вписвал минимално количество вода от 2куб.м. до края на процесния
период, тъй като имотът е бил обитаван от двама души. Допълнително се посочва,
че данните в карнетите са достоверни, в тях няма добавки, зачерквания и
поправки, като надлежно са отразени обстоятелствата по смяна на собствеността и
прехвърляне на партидите.
По изложените съображения исковете са установени по
основание и размер, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
В съдебно
заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния си представител
поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва
жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената
въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е сезиран с
искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника С.Т.С., че
дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ Варна - ООД сумата от 184.36лв., представляваща сбор от
незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 12.05.2014 –
06.07.2017г., отчитани по партида с абонатен номер 1348372, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от
31.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 27.72 лв., представляваща обезщетение
за забава за плащане на главницата от 184.36 лв. за периода от 11.07.2014г. до
24.07.2017г, сумата от 319.20 лв.
представляваща сбор от незаплатени главници
за ползвани ВиК услуги за периода от 12.05.2014г. – 06.07.2017г., отчитани
по партида с абонатен номер 1348373, ведно със законната лихва върху
тези главници, считано от 31.07.2017г. до окончателното плащане, както и сумата
от 41.30 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на главницата от 319.20 лв. за периода от 11.07.2014 до 24.07.2017г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №5990/02.08.2017г. по
частно гр.дело № 10 797/2017г.по описа на РС - Варна.
Ищецът излага, че е подал заявление за процесната сума и
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения
срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес
да предяви настоящия иск.
В исковата молба ищецът твърди, че същият, в качеството
си на оператор по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги предоставя на ответника ВиК услуги. Ответникът е титуляр на партида с абонатен № 1348372 и абонатен №1348373 за имот,
находящ се в ************************************************. За релевираните
периоди ответникът не заплатил дължимите суми за ВиК услуги, като поради не
плащане в срок същият дължи освен главниците и мораторна лихва за посочените
периоди в претендираните размери.
По изложените съображения моли съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи процесните суми.
Ответникът С.Т.С.,
чрез назначения му особен представител е
депозирал отговор в срока чл.131
от ГПК, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответникът твърди, че между страните няма договор за
предоставяне на ВиК услуги, както и че, е консумирал начислените количества
вода. Твърди се, че няма надлежно снемане на показанията на водомера, както и
точно отчитане на количествата консумирана вода.
Досежно дължимостта на главниците и лихвите се прави
възражение за давност на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД.
По изложените доводи моли съдът да отхвърли предявените
искове.
Решение
№4826/26.11.2018г., постановено по гр.дело № 296/2018г. на Варненския районен
съд, 42-ви състав, в частта, с която са отхвърлени исковете за разликата над 181.97лв. до пълния предявен размер от
184.36лв., представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К
услуги за периода от 12.05.2014 – 06.07.2017г., отчитани по партида с абонатен
номер 1348372, за разликата над 26.98 лв. до пълния предявен размер от
27.72лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.07.2014г.
до 24.07.2017г., за разликата над 307.26
лв. до пълния предявен размер от
319.20лв., представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода от 12.05.2014г. – 06.07.2017г.,
отчитани по партида с абонатен номер 1348373, ведно със законната лихва върху
тези главници, считано от 31.07.2017г. до окончателното плащане, както и за
разликата над 37.62 лв. до пълния предявен
размер от 41.30лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
11.07.2014 до 24.07.2017г. е влязло в законна сила като необжалвано.
При така очертаните предмет на предявените искове и въззивен контрол,
въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Настоящата
инстанция, с оглед събраните в хода на съденото дирене доказателства приема за
доказан факта, че между страните е сключен договор, по силата на който ищецът
се е задължил да предоставя ВиК услуги за питейни – битови нужди, а от своя
страна ответникът, в качеството си на потребител по смисъла на чл.2, ал.1 и
чл.59 от Общите условия на ищеца, да заплаща дължимото възнаграждение в срока
по чл.31, ал.2, а именно тридесет дневен срок след датата на фактуриране.
От представената
по делото справка за отбелязванията и заличаванията от Агенцията по вписванията
се установява, че водоснабденият обект, находящ се в гр. Варна е бил
собственост на С.Т.С. и К.П.С. по силата на договор за покупко – продажба,
обективиран в нот. акт №149/25.10.2007г. Именно в качеството си на собственик,
ответникът е бил посочен, като ползвател в карнетите и справката за недопобора по
двете партиди с абонатен № 1348372 и
абонатен №1348373. Това е в пълен унисон с чл.2, ал.1, т.1 от Общите
условия и чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, в които е прието, че потребители на услугите ВиК са собствениците на водоснабдявани имоти.
Според правилото
на чл.9 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. промяната на носителя на правото на
собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие
спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия. От своя страна текстът на чл.64, ал.
1 от Общите условия предвижда, че операторът събира дължимите суми от предишния
собственик до датата на откриване на партидата на новия собственик.
По делото са
налице данни, че водоснабденият имот е придобит по силата на постановление за
възлагане вписано №3/23.03.2017г. от „Банка Пиреос България“ АД, като е налице
промяна на партидата считано от 12.10.2017г., съгласно заявление от същата дата,
приложено на л.110 от първоинстанционното дело и вписването в карнетните листи.
Следователно и доколкото не е налице смяна на партидата за процесния период
12.05.2014 – 06.07.2017г. ответникът е страна по договора, поради което следва да отговаря за начислените суми, като
стойност на ползвани ВиК услуги.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за неустановени ползвани
ВиК услуги в количествата предмет на исковите претенции.
По делото са
представени карнети за процесните абонатни номера, като срещу част от снетите
показания на водомера от обекта, са положени подписи. За партида №1348373
абонатът е положил подпис до 06.04.2017г. срещу показания 1356 куб.м. Съответно
за партида №1348372 последният подпис е положен към дата 06.10.2015г., като е направено
и отбелязване, че водомерът не работи. Следователно с полагането на подписа си,
абонатът е признал, че това са действителните показания на двата водомера, като
липсват твърдяните от процесуалния представител на ответника зачерквания и
задрасквания.
Обстоятелството,
че за процесния период в обекта е имало консумация на вода, като посочените
показания в карнетните листи за абонатен №1348373 са реално потребени се
потвърждава и от протокола за въвод във владение от 29.06.2017г. на ЧСИ Д.Я.-П.по
изпълнително дело №20137110400880. Показанията на този водомер са били 1367.023
куб.м. и то към по – ранна дата от последния отчет.
По отношение на
абонатен №1348372, поради констатираната неизправност на водомера съдът
съобрази, че на основание чл.39, ал.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. служебно
се начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.
За периода 06.10.2014г. до 10.02.2015г. редовно отчетения разход е 2 куб.м. В
тази връзка правилно са начислени служебно средно месечно по 2 куб.м.
консумирана вода.
С оглед горното
съдът приема за доказан факта, че дружеството ищец е предоставило ВиК услуги по
фактури за периода 12.05.2014 – 06.07.2017г., като същото е възникнало
основанието да търси тяхната стойност.
Съгласно
представеното по делото заключение по допусната ССЕ, което съдът кредитира като
компетентно дадено и неоспорено от страните за процесния период се дължи
стойност на услуги 184.63лв. за абонатен №1348372 и 319.20лв. за абонатен
№1348373.
С неплащането на
падежа, а именно тридесет дни от датата на фактуриране – чл.31 от Общите
условия, ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва по всички
фактури, която е в общ размер на 41.30лв. и 27.72лв.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете по чл.415, ал.1, вр. чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са доказани по своето основание основание
и размер.
Доколкото няма оплаквания в жалбата, че предявените искове са погасени по
давност и в уважените им части, както и,
че същата да е била приложена неправилно от първоинстанционния съд, а това не
се и констатира, въззивният съд приема, че те следва да бъдат уважени в
посочените в обжалваното решение размери.
По изложените съображения и при съвпадане на правните изводи на двете
инстанции, първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна се следват разноски в
размер 400.00лв., от които 300.00лв. депозит за особен представител и 100.00лв.,
определено от съда юрисконсултско възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, след преценка за фактическата и правна сложност
на въведения въззивен спор.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№4826/26.11.2018г., постановено по гр. дело № 296/2018г. на Варненския районен
съд, 42-ви състав, в частта, с която
е прието за установено по отношение на С.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***, че
дължи на „Водоснабдяване и канализация“
Варна - ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Варна, улица „Прилеп“ № 33, представлявано от управителя В. В.сумата от 181.97лв., представляваща сбор от
незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 12.05.2014 –
06.07.2017г., отчитани по партида с абонатен номер 1348372, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от
31.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 26.98 лв., представляваща обезщетение
за забава за плащане на главницата от 181.97 лв. за периода от 11.07.2014г. до
24.07.2017г, сумата от 307.26 лв.
представляваща сбор от незаплатени главници
за ползвани ВиК услуги за периода от 12.05.2014г. – 06.07.2017г., отчитани
по партида с абонатен номер 1348373, ведно със законната лихва върху
тези главници, считано от 31.07.2017 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 37.62 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на главницата от 307.26 лв. за периода от 11.07.2014 до 24.07.2017г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5990/02.08.2017г. по
частно гр.дело № 10 797/2017г. по описа на РС - Варна на основание чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. Прилеп №33 сумата от 400.00лв. /четиристотин лева/, представляваща сторени съдебно
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.