РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501784 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260085/20.07.2021г., постановено от
Районен съд–Айтос по гр. д. № 139/2020г. С това решение съдът е отхвърлил иска на Н. Х.
Н., ЕГН: ********** и А. М. Н., ЕГН: **********, двамата от *** с правно основание
чл.124 от ГПК да се признае за установено по отношение на М. О. Б., ЕГН: ********** и Ш.
Д. Б., роден на **********г., че ищците са придобили в резултат на спокойно и
непрекъснато давностно владение, продължило 10 години правото на собственост върху
дворно място с площ от 918 кв. м., находящо се в ***, съставляващо поземлен имот № 164 в
кв.17 по плана на същото село при граници: запад – землище на с. Топчийско; север –
улица; изток – улица и юг – поземлен имот № 166 като за 738 кв. м. от този имот е отреден
УПИ I -164 в кв. 17 по ПУП – ПРЗ на с. Топчийско, целият с площ от 1 047 кв. м. с
неуредени регулационни сметки за 309 кв. м., а 162 кв. м. попадат в УПИ II – 166 в кв. 17 по
плана на ПУП – ПРЗ на с.Топчийско, целият с площ от 700 кв.м. с неуредени регулационни
сметки за 18 кв. м. С това решение Н. Х. Н. и А. М. Н. са осъдени да заплатят на М. О. Б. и
Ш. Д. Б. съдебни разноски в размер на 1 400 лева.
Подадена е въззивна жалба от адвокат Атанас Тасков в качеството му на
процесуален представител на Н. Х. Н. и А. М. Н. против решение № 260085/20.07.2021г.,
постановено от Районен съд – Айтос по гр. дело № 139/2020г. Жалбоподателите въвеждат
следните оплаквания:
1) Решението е частично недопустимо в частта, в която съдът се произнася по
предявен срещу съпруга на ответницата иск. Съдът неправилно и в противоречие с ТР №
3/29.06.2017г. по т. д. № 3/2016г. е приел, че съпрузите – ответници са задължителни
1
другари в настоящото производство. Съдът не е съобразил обстоятелството, че искът не е
предявен против съпруга на ответницата и че той не е собственик на имота, тъй като от
встъпването в брак на ответниците до издаването на нотариалния акт не са изминали 10
години;
2) Съдът неправилно приема за безспорен факта, че процесният имот е наследствен
на страните. Нито една от страните не твърди, че имотът е наследствен и не повдига спор за
наследяване на имот. По делото не се съдържат доказателства, че имотът някога е
принадлежал на общия наследодател на страните. Свидетелят Ф. Ю. не е достоверен
свидетел и показанията му не могат да установят възприетото от съда наследяване;
3) Съдът не е изпълнил процесуалното си задължение, при наличие на две групи
противоречащи си свидетели да обсъди задълбочено показанията и на двете групи, да ги
съпостави с останалия доказателствен материал и да посочи кои кредитира и кои не;
4) Съдът не е съобразил доводите за недостоверност на показанията на ответните
свидетели и съответно достоверността на показанията на ищцовите свидетели;
5) При изграждане на крайните фактически изводи, съдът не е съобразил логическата
връзка между отделните факти. Липсва правна логика при изграждане на крайните правни
изводи на решаващия състав.
Въз основа на посочените оплаквания, жалбоподателите искат от въззивната
инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да уважи
предявения иск и да им присъди съдебни разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание ищците се представляват от адвокат Тасков от БАК, който
пледира за уважаване на жалбата, за обезсилване на решението по отношение на
конституирания ответник Ш. Д. Б. и за отмяна на решението в останалата част. Адвокат
Тасков прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна - М. О. Б. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата по отделните абзаци в нея. Б. иска от въззивния съд да
потвърди първоинстанционното решение.
Ответната страна – Ш. Д. Б. представя писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на жалбата. Ответникът иска от въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Ответниците не се представляват в съдебно заседание. По делото е представено
писмено становище от процесуалния представител на ответните страни за отхвърляне на
жалбата.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Айтос е образувано по искова молба на Н. Х. Н.
и А. М. Н. против М.О. Б. с правно основание чл.124, ал. от ГПК. Ищците твърдят, че са
съпрузи и през целия си живот са живели в жилищен имот, който е собственост на сина им.
В продължение на повече от 20 години ищците владеят и обработват съседен на техния
имот, представляващ дворно място с площ от 918 кв.м., находящо се в ***, за част от което
е отреден УПИ I в кв.164 по ПУП – ПРЗ с площ от 738 кв.м. при граници: запад – землището
на с. Топчийско; север – улица; изток – улица и юг – поземлен имот № 166 с площ на целия
имот от 1047 кв.м. Ищците заявяват, че са извършили проверка в имотния регистър и
установили, че, ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за имота на
основание давностно владение. Поради това, за ищците възниква правен интерес да
предявят против Б. положителен установителен иск за правото на собственост върху
процесния имот, придобито в резултат на давностно владение.
В отговор по чл.131 от ГПК ответната страна прави възражение за недопустимост на
иска поради противоречия в обстоятелствената част на исковата молба. При условията на
2
евентуалност, ответницата оспорва иска и изразява становище за неоснователност на същия.
Б. твърди, че владее имота в продължение на 10 години лично и чрез други лица, заявила е
владението си категорично и е отблъснала владението на ищците. Към тези твърдения, Б.
допълва, че ищците са живели дълго време в гр. Варна, а свидетелите в нотариалното
производство са двете сестри на ищеца, които познават отлично отношенията между
страните. Ответната страна иска от съда да отхвърли иска.
С определение № 152/27.02.2020г. Районен съд – Айтос конституира като ответник в
процеса съпругът на М.Б. – Ш. Б., който е *** гражданин и няма постоянен адрес в
Република България.
В отговор по чл.131 от ГПК Ш. Б. представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на иска.
В хода на първоинстанционното производство са събрани следните доказателства:
Представено е удостоверение за наследници, от което се установява, че ищецът е
чичо на ответницата Б..
Представен е констативен нотариален акт № ***г. на нотариус Бисер Демирев, по
силата на който ответната страна се легитимира като собственик въз основа на давностно
владение на процесният поземлен имот: дворно място с площ от 918 кв. м., находящо се в
***, съставляващо поземлен имот № 164 в кв.17 по плана на същото село при граници:
запад – землище на с. Топчийско; север – улица; изток – улица и юг – поземлен имот № 166
като за 738 кв. м. от този имот е отреден УПИ I -164 в кв. 17 по ПУП – ПРЗ на с. Топчийско,
целият с площ от 1 047 кв. м. с неуредени регулационни сметки за 309 кв. м., а 162 кв. м.
попадат в УПИ II – 166 в кв. 17 по плана на ПУП – ПРЗ на с. Топчийско, целият с площ от
700 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 18 кв. м. Към делото е приложена и
нотариалната преписка по издаване на акта.
По делото са събрани показанията на свидетеля Б. А. А., който твърди, че ищците
обработват имота в продължение на 20 години. Според А., той лично е извършвал оран и
дисковане на имота, за което е получавал 20 лева. А. посочва, че от четири – пет години,
процесният имот е засят с люцерна, а преди това със зеленчуци и люцерна, която ищецът
окосявал сам.
В хода на съдебното дирене са събрани показанията на свидетеля З. Ч., сестра на
ищеца. Ч. твърди, че съпрузите Н. обработват имота от около 20 години, а ответницата
живее в *** от 4-годишна възраст. Ч. посочва още, че е свидетелствала при снабдяването на
Б. с нотариален акт, но не е разбрала за какво се подписва. Мислила е, че Б. купува друг,
различен от процесния недвижим имот. Според свидетеля, ответната страна не обработва
поземления имот и много рядко посещава България.
По делото е разпитан свидетеля Ф. М. Ю., който твърди, че процесният имот е бил
собствен на общия наследодател на страните (баща на ищеца и дядо на ответницата) и е
обещан на бащата на Б.. Преди смъртта си наследодателят на страните е разделил имотите
между тях неформално – двор с къща за Н., който понастоящем е собственост на сина му и
процесния имот за бащата на Б.. Ю. посочва, че преди десет години имотът е бил поляна, а
от 2018г. се е превърнал в двор. Според свидетеля, имотът е обработван от свидетеля А. Е.
по поръчка на ответницата. Свидетелят не знае имотът да е обработван от ищците.
Пред първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетеля А. Е. Е., който
също твърди, че е обработвал имота по поръчение на Б.. Е. посочва, че трите сестри на
ищеца са свидетелствали пред нотариуса в полза на Б., защото знаят за волята на техния
баща, имотът да остане за О. – бащата на ответницата. Според свидетеля, ищцата А.Н. и
ответницата се скарват след като последната се снабдява с констативен нотариален акт, но
Н.Н. си замълчава. На въпроси на ищцовите страни, свидетелят отговаря, че дворното място
е обработвано от дядото до неговата смърт, а след това от бащата на ответницата и от
самата нея чрез лице на име А.. Е. отрича мястото да е обработвано от свидетеля Б. А..
По делото е извършена очна ставка между свидетелите Б. А. и А. Е., поради
3
противоречие в показанията им. И двамата свидетели твърдят, че имотът е засят с люцерна
от 4 – 5 години, както и че са обработвали имота.
Извършена е очна ставка и между свидетелите Ф. Ю. и Б. А., при която се
установява, че А. Е. живее по-близо до процесния имот, който е засят с люцерна през
последните 7-8 години. Свидетелят Ю. твърди, че не виждал Б. А. да обработва имота.
По делото е представено удостоверение изх.№ 328200-10370/02.06.2021г., издадено
от Главна дирекция „Гранична полиция“, от което е видно, че в периода 24.06.2017г. до
07.03.2021г. Б. е посещавал *** 11 пъти с продължителност от по няколко дни. По делото е
прието и друго удостоверение, от което се установява, че в периода от 2010г. до 2017г. Б. е
посетила *** три пъти.
Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за
неоснователност на иска. За да обоснове този резултат, районният съд се позовава на
съдебна практика и приема, че ищците действително са своили имота, но промяната в
намерението им не е манифестирана пред останалите съсобствениците и пред ответната
страна.
Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици.
Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението
е валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо по отношение на ответната страна М.Б.. В тази част,
решението е произнесено при наличие на правен интерес от търсената защита за всяка от
страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
По отношение на допълнително конституирания ответник – Ш. Б., *** гражданин,
решението е недопустимо и трябва да се обезсили в тази част. Съгласно ТР № 3/29.06.2017г.
на ОСГК на ВКС съпрузите са необходими, но не са задължителни другари по предявен от
или срещу тях иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска
имуществена общност. Като е конституирал съпруга на ответницата Б. – *** гражданин,
въпреки изричното противопоставяне на ищците, районният съд е допуснал нарушение на
процесуалните правила, което има за последица недопустимост на постановения краен
съдебен акт. Решението в тази част е недопустимо и трябва да се обезсили по отношение на
конституирания ответник Ш. Б..
Решение № 260085/20.07.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
В конкретния случай районният съд е сезиран с положителен установителен иск за право на
собственост върху недвижими имот, придобит на основание давностно владение,
продължило повече от 10 години.
Придобивната давност се определя от правната доктрина като оригинерен способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез
4
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Нормативната уредба на правния институт придобивна давност се съдържа в глава
VIII от Закона за собствеността. Според чл.79, ал.1 от този закон правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че за да се осъществи
фактическия й състав, е необходимо да са налице следните кумулативно предвидени
материалноправни предпоставки: 1. владение по смисъла на чл.68 от ЗС и 2. изтичане на 10
годишен период от време. Други предпоставки за придобиване на вещно право по давност
законът не предвижда, в т.ч. и позоваването като изрично волеизявление по чл.120, вр. с
чл.84 от ЗЗД. В този смисъл са мотивите по т.2 от ТР № 4/17.12.2012г., прието от ОСГК на
ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В чл.69 от ЗС
е регламентирана презумпцията за владение - предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Обективният елемент на владението
(corpus) съвпада с този на държането. Поради това, за да се трансформира упражняването на
фактическата власт от държане във владение е необходимо да се изрази ясно и
недвусмислено намерението за своене (animus domini). Тежестта да установи тези факти –
владението и продължителността му в течение на десет години без прекъсване, се носи от
страната, която черпи благоприятни правни последици от осъществяването им и която се
позовава на давността като способ да придобие правото на собственост. В конкретния
случай това са ищците - въззивници Н.Н. и А.Н..
За установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически факти,
пред първата инстанция са разпитани свидетелите Б. А. и З. Ч., които твърдят, че ищците
обработват имота от около 20 години. А. заявява, че е обработвал имота многократно по
поръчение на Н. и срещу заплащане от него. Свидетелят Ч. посочва, че в качеството си на
свидетел в нотариалното производство по обстоятелствена проверка е подписала
предложените й документи, но не е разбрала, че се установява собствеността на имота в
полза на ответната страна Б.. Тя също заявява, че Н. „работи имота“. Тези показания
противостоят на показанията, дадени от свидетелите Ф. Ю. и А. Е., които твърдят, че М.Б.
владее имота и възлага на втория от тях да го обработва. Според втората група свидетели,
имотът е предоставен за ползване на бащата на Б. от нейния дядо, чиято воля е била имотът
да остане в патримониума на сина му О. (баща на М.). Противоречията в показанията на
свидетелите А., Ю. и Е. не са преодолени напълно чрез извършената очна ставка, при която
всеки от тях поддържа твърденията си, дадени в предходно съдебно заседание. Анализът на
свидетелските възприятия води до заключението, че ищците действително са обработвали
имота в различни периоди от време, но това е правила и ответната страна чрез възлагане на
трети лица – А. от *** и Е.. Този извод не се опровергава от представените по делото
удостоверения от Главна дирекция „Гранична полиция“, в които са обективиран
посещенията на Б. в страната. Действително, същата е влизала в Република България
епизодично и за периоди от по няколко дни, но това не изключва възможността да
предостави мястото за обработване на трети лица и да манифестира намерението си за
своене на имота. При това положение, настоящият съдебен състав намира, че Н. и А.Н.
действително са упражнявали фактическа власт върху спорния имот и са осъществили
обективния елемент на владението (corpus), но не са изпълнили изискването да изразят ясно
и недвусмислено намерението си за своене (animus domini). От показанията на свидетелите
5
Ю. и Е., които настоящият съдебен състав кредитира като обективни и достоверни, се
установява, че спорният имот се е използвал от бащата на Б., а впоследствие от нея. Нещо
повече. При посещенията си в България, М. е отсядала в дома на ищците, които не са
манифестирали пред нея намерението си да своят имота. Когато Б. се снабдява с
констативен нотариален акт, Н. замълчава. Реакция на този факт последва само от А., която
пита „Къде сте били до сега?“. За да е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението за своене да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено
отричат правата на досегашния владелец, т.е. владението да е ясно, а не по скрит начин. В
процесния казус, настоящият съдебен състав намира, че владението на ищците Н. е
осъществявано по срит, а не по явен начин. Аргументи в подкрепа на този извод се
съдържат в показанията на Е., който твърди, че сестрите на ищеца са свидетелствали при
констатиране на собствеността в нотариалното производство, защото винаги са знаели, че
имотът е отстъпен от техния баща на брат им О. (бащата на М.), а не на брат им Н..
Изявленията на сестрите Б. А. А. и Х. Х. Е., направени в нотариалното производство, не са
отречени в съдебното производство. Показанията на Е. кореспондират и се допълват от тези
на свидетеля Ф. Ю., който също възприема имота като собствен на М., защото знае, че е
предоставен от дядо й на нейния баща О..
За да промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в
намерението си (interversio possessionis) за своене на имота, която открито да демонстрира
спрямо собственика. В конкретния случай, ищците, които носят доказателствената тежест да
установят промяната в намерението си, не са провели пряко и пълно доказване на този факт.
Свидетелите Б. А. и З. Ч. установяват обективния факт на владението, но не установяват
съпрузите Н. да са демонстрирали пред ответната страна намерение да своят имота.
Подобни твърдения не се съдържат в показанията на тази група свидетели.
Неоснователно е възражението на въззивните страни за недостоверност на
свидетелските показания, дадени от Ю. и Е. и за достоверност на показанията, дадени от А.
и Ч.. Проведените очни ставки не разколебават твърденията на Ю. и Е., а задълбочават
противоречията между двете групи свидетели, всяка от които поддържа вече направените
изявления. Настоящият съдебен състав намира, че свидетелите на ответницата установяват
обективно както факта на владението, така и факта на ясно изразеното от нея намерение за
своене на имота и манифестация на това намерение пред всички останали лица. Обратно на
това, свидетелите на ищците установяват само обективния факт на владението, но не и
външно изразеното им явно намерение да своят имота.
Възражението на въззивните страни, че процесният имот не е наследствен, е
основателно, но не води до извод в противоположен смисъл.
Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 60094/21.01.2022г.,
постановено по гр. д. № 4131/2020г., когато общият на страните по спора наследодател е
владял процесния недвижим имот без да притежава титул за собственост и без приживе да
се е позовал на давността като такъв титул, то наследниците му придобиват по пътя на
наследствената трансмисия само фактическата власт върху имота, като елемент от
наследството. В конкретния случай общият наследодател на страните Х. Н.Х. не е
притежавал титул за правото на собственост върху спорния имот, поради което е
предоставил на сина О. само фактическата власт върху него. Към владението на последния,
ответницата присъединява своето владение и този факт е констатиран в производството по
чл.587 от ГПК.
6
По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна и трябва да се
отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред
настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на въззиваемата страна М.Б.
извършените от нея разноски за процесуално представителство пред Окръжен съд – Бургас в
размер на 1 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен граждански състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260085/20.07.2021г., постановено от Районен съд–Айтос
по гр. д. № 139/2020г. по отношение на конституирания ответник Ш. Д. Б., роден на
**********г. с постоянен адрес в ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на Ш. Д. Б., роден на
**********г. с постоянен адрес в ***.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260085/20.07.2021г., постановено от Районен съд–
Айтос по гр. д. № 139/2020г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Решението в прекратителната част подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7