Решение по дело №223/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 244
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 17 март 2022 г.)
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20217240700223
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№244                                        17.06.2021 г.                             Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският административен съд в публично заседание                                       на единадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

 

        Секретар: Ива Атанасова

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №223 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на З.Б.С. против т.2 от Заповед  №8121ЛК-4014/25.02.2021г на Министъра на вътрешните работи с наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 204 т.1, чл.194 ал.2 т.1 предл първо, предл второ и предл трето, алтернатива първа, вр. с чл.24 ал.4 от ЗМВР, вр. с чл.69 ал-2 от ЗБЛД и чл. 70 ал.3 от ЗБЛД вр. с чл.53 ал.2 от ПИБЛД вр. с чл.41 ал.5 от Инструкция №8121з-1122/15.09.2015 вр. с чл.203 ал.1 т.8 предл. второ, чл.197 ал.1 т.6, чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР и в сроковете по чл.195 ал.2 вр. с ал.3 от ЗМВР за това, че като полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Чирпан, ОДМВР Стара Загора  С. се е възползвала от положението си на служител на МВР и от правото на достъп до ИИС „Справки“, под система АИС БДС /НРБЛД/ и с придобиването и обработването на лични данни на лицата Д. М. Б., М. Т. Б., И.Г. К., К. К. Н. и С. М. Н., без тяхно съгласие и не по установения от закона ред, е подпомогнала сключването на договори за „Агро проект контрол“ ЕООД, по които е била упълномощена да ги представлява. Събраните доказателства сочат на действия, които създават възможност целения резултат /облагата в полза на трето лице/ да се постигне. Не е задължително да има парично изражение на облагата, лично или за трети лица или вредата за МВР. С. съзнателно при форма на вина пряк умисъл, е нарушавала професионалните си задължения и е използвала заеманата от нея длъжност в МВР за извършване на правонарушения и създаване на условия за реализиране на изгода за трети лица. От събраните доказателства се установява, че е злоупотребила с оказаното й доверие от органа по назначаването. Те безспорно доказват, че с действията си в периода от 05.06.2018г до 18.09.2019г в РУ – Чирпан, служителката е извършила три отделни дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 пред.1,2,3 алтернатива първа от ЗМВР вр. с чл.24 ал.4 от ЗМВР, вр. с чл.69 ал.2 от ЗБЛД и чл.70 ал.3 от ЗБЛД вр. с чл.53 ал.2 от ПИБЛД вр. с чл.41 ал.5 от Инструкция №8121з-1122/15.09.2015г, съставомерни по чл. 203 ал.1 т.8 предл второ от ЗМВР – злоупотреба с доверие, за всяко от които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.  При определяне на наказанието са взети предвид следните обстоятелства по извършване на нарушението – служителката е извършвала справки в ИФ на МВР, без служебна необходимост и е придобила информация, в нарушение на определения за това ред в ЗМВР, ЗЗЛД, ЗБЛД, ПИБЛД и Инструкция №8121з-1122/15.09.2015г, тежестта на нарушението – тежко, тъй като са извършени съзнателно и системно, по своя характер имат пряка и непосредствена връзка с настъпилите негативни вредни последици, а именно злоупотребено е с доверието на институцията, която представлява и са повлияли отрицателно върху останалите служители на ОД МВР Стара Загора. Използвани са неправомерно информационни фондове на МВР и са обработвани чужди лични данни, без да се спазват правилата, регулиращи достъпа и ползването на данни от информационните системи на МВР.  Прекия умисъл е изведен от съзнаването, че извършваните справки за посочените лица не са необходими за служебната й дейност, както и че не е спазен определения ред. Имала е представа за това, че се обработват чужди лични данни без служебна необходимост и съгласието на техния собственик. Искала е и е целяла настъпване на последиците от своето поведение. От кадровата справка е видно, че служителката е постъпила на работа в МВР на 21.02.2005г По време на службата е награждавана 1 път с Колективна парична награда през 2010г. Не е наказвана. Независимо от липсата на наказания, деянията са тежки с оглед критериите на чл.206 ал.2 от ЗВР и установения фактическия състав на нарушенията, за което следва да и бъде търсена дисциплинарна отговорност.  Настъпилите последици – компрометираната е сигурността и защитата на информацията, обработвана в информационните фондове на МВР. Преклузивните срокове не са изтекли по чл.195 ал.2 от ЗМВР. При тяхното отчитане, в изпълнение на чл.195 ал.3 от ЗМВР следва да бъдат включени 351 дни ползван законоустановен отпуск, видно от справки 375р-474/15.01.2021г и №349р-1765/18.01.2021г. Към момента на налагане на дисциплинарното наказание по силата на заповед №349з-3061/09.11.2020г на Директора на ОД МВР Стара Загора, С. е в неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст, в размер на 5 месеца от 17.11.2020г до 16.04.2021г.

      Фактите подведени под правната квалификация на чл.203 т.8 предл. второ от ЗМВР, /стр пета, абзац последен от заповедта, стр.10 по делото/  :

       З. С., полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ Чирпан, с предоставеното й потребителско име и парола, неправомерно е извършила справки в ИИС „Справки, под система АИС БДС НРБЛД за следните лица и техните роднински връзки: На 09.08.2018г в 10.23ч за Д. М. Б., в 10.24 за сина й М. Т. Б.. На 18.09.2019г в 09.29ч отново е извършена справка за Б. в ИИС Справки.

       В писмено сведение от 18.11.2020г Б. е посочила, че преди около две години с майка си посетили кметство на село / не уточнява името/, във връзка с прехвърляне на земеделска земя на сина й М. Б.. Впоследствие тези земи продължил да обработва същият фермер, който ги обработвал и преди това. Нямала контакти с него, а средствата по договора постъпвали по банков път. В допълнително проведен разговор не е посочила конкретно, че е предоставяла личните си данни на С. / протокол №349р-2357/21.01.2021г. В сведението си и в допълнително проведения разговор Б. не излага данни, че със сина си са подписвали пълномощни на С. за сключване на договори за аренда на земеделска земя. По информация от Служба по вписвания гр. Чирпан се установява, че на 13.09.2018г е сключен договор за аренда на земеделска земя между „Агро проект контрол“ ЕООД и М. Б., чрез пълномощник С.. Пълномощното е било заверено от кмета на село Яворово Р.С. под №095, том І, акт 048, от 28.08.2018г а договорът е заверен от нотариус на 14.09.2018г. На 14.09.2018г е сключен договор за аренда между „Агро проект контрол“ ЕООД и Д. Б., чрез пълномощник Л.Л., с който С. живее на семейни начала, като пълномощно №0189 том 1 акт 094, №0190 отново е заверен от Р.С., а договорът от нотариус Б.Г.. С. е извършила проверки в информационните системи на МВР за М.Б. и майка му Д. Б. на 09.08.2018г преди изготвянето на пълномощното, с което е представлявала Б. и преди да сключи описаните договори. Служителката е обработвала лични данни, като е използвала ИИС Справки без това да е било свързано с изпълнение на служебните й задължения и в нарушение на Вътрешните правила за ползване на информационните фондове в МВР чрез ИИС Справки, утвърдени със Заповед №Із-1825/04.09.2012г на Министъра на вътрешните работи / Вътрешните правила/. Съгласно чл.2 ал.3 от Вътрешните правила, следва да се спазват организационно технологичните правила и инструкции, уреждащи работата на всеки конкретен информационен фонд, данните до който се достъпват чрез ИИС Справки. На основание чл.13 ал.1 от Вътрешните правила, служител получил достъп до автоматизирани информационни фондове на МВР носи отговорност за извършваните от него дейности, за ползването и разпространението на получената чрез ИИС Справки информация. 

       Правното обвинение въз основа на описаните по-горе факти: С действията си на 09.08.2018г и на 18.09.2019г инспектор С. в РУ Чирпан се е възползвала от служебното си положение по силата, на което е получила достъп до автоматизираните информационни фондове на МВР и с предоставеното й потребителско име и парола е извършила справки на Д. М. Б. и синът й М. Т. Б., без да е налице конкретен служебен повод за това. Допуснато е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 предложения 1,2,3 алтернатива първа – неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР, на издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове на заповедите на министъра на вътрешните работи, във връзка с чл.24 ал.4 от ЗМВР – информационните фондове изграждани за административно обслужване на гражданите се използват и за целите на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, вр. с чл.69 ал.2 от ЗБЛД- Граждани, притежаващи български лични документи, имат право да получават информация съхранявана във фондове с данни, свързани с българските лични документи и отнасящи до трети лица, само на основание на закон или с акт на съдебната власт, вр. с чл. 53 ал.2 от ПИБЛД – данните по ал се предоставят в устен или в писмен вид или на други информационни носители в срок до 14 дни след регистриране на искане или лично подадено писмено заявление. Заявлението може да бъде подадено и от лице, упълномощено с нотариално заверено пълномощно, вр. с чл.411 ал.5 от Инструкция №8121з-1122/15.09.2015г – служителите извършват справки в съответните информационни фондове, като задължително отразяват във фонда конкретния повод за извършване на справката, съставомерно по чл.203 ал.1 т.8 предл второ от ЗМВР – злоупотреба с доверие, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение. 

    Фактите по второто нарушение: На 05.06.2018г в 08.42ч на 12.06.2018г в 10.18ч и на 18.09.2019г в 09.35ч са извършени справки за И. Г. К.. В писмено сведение №349000-26444/2020г К. е заявила, че познава Л. и З. от много години и след 2017 се договорила с тях устно да обработват 30 дка земя в землището на село Малко Тръново. През 2018 не е заверявала пълномощно пред кмета на село Яворово да бъде представлявана от С.. От представените материали от Служба по вписванията град Чирпан е видно, че на 25.07.2018г е сключен договор за аренда на земеделска земя между „Агро Проект Контрол“ ЕООД и И. К., чрез пълномощник С.. Пълномощното е заверено отново от Кмета на село Яворово, Р.С. под №063/10.07.2018г том 1, акт 032, №064, а договорът от нотариус Б.Г. с №6238. Извършените от С. проверки в информационните системи на МВР за И. К. на 05.06.2018г и на 12.06.2018г са преди датата на издаване на пълномощното й и преди датата на сключване на договора.

   Правното обвинение /квалификация на описаното поведение на служителя и обстоятелствата по неговото извършване/: С действията си на 05.06.2018г, на 12.06.2018г и на 18.09.2019г в РУ Чирпан, С. се е възползвала от служебното си положение на служител в РУ Чирпан, по силата на което е получила достъп до автоматизираните информационни фондове на МВР и с предоставеното й потребителско име и парола е извършвала справка на И. Г. К. без да е налице конкретен служебен повод за това. Допуснато е дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал.2 т.1 предложения първо, второ, трето, алтернатива първа във връзка с чл.24 ал.4 от ЗМВР, вр. с чл.69 ал.2 от ЗБЛД и чл.70 ал.3 от ЗБЛД вр. с чл.53 ал.2 от ПИБЛД вр. с чл.41 ал.5 от Инструкция №8121з-1122/15.09.2015г съставомерно по чл. 203 ал.1 т.8 предл второ от ЗМВР – злоупотреба с доверие“ за което са налага дисциплинарно наказание уволнение.

  Фактическо обвинение за третото нарушение: На 06.06.2018г в 13.36ч са извършени справки за К. К. Н. и майка му С. М. Н..  ДРО е провел разговор с Н., за което е изготвена докладна записка №349р-28980/2020, в който разговор свидетеля  заявил, че живее в град София и не е посещавал кметството на село Яворово включително и на 03.10.2018г за упълномощаване на С. или други лица за представителство и сключване на договори за аренда на земеделска земя. Наследствените му земи преди повече от 10 години са отдадени под аренда от неговия баща К. на арендатор от село Яздач. След като баща му починал, земите се обработват от същия арендатор. Средствата се изплащат по банкова сметка ***, която също живее в град София. От данните предоставени от служба по вписванията в град Чирпан се установява, че на 12.12.2018г в Стара Загора е сключен договор за наем на земеделска земя между АГРО ПРОЕКТ КОНТРОЛ ЕООД и С. Н. и К. Н., чрез пълномощник С.. Пълномощното отново е заверено от кмета на село Яворово Р.С. с №107/03.10.2018г, том І акт 054, №108, а договорът от нотариус Б.Г. №10904.  Извършените от С. на 06.06.2018г в РУ Чирпан справки в информационните системи на МВР за С. Н.а и К. Н. са преди датата на заверка на пълномощните и преди датата на сключване на договора.

    Правното обвинение: С действията си на 06.06.2018г в РУ Чирпан инспектор С. се е възползвала от служебното си положение на служител в РУ Чирпан, по силата на което е получила достъп до автоматизираните информационни фондове на МВР, и с предоставеното й потребителско име и парола е извършила справка на К. К. Н. и майка му С. М. Н. без да е налице конкретен служебен повод за това. Допуснала е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. чл. 194 ал.2 т.1 предложения първо, второ, трето, алтернатива първа във връзка с чл.24 ал.4 от ЗМВР, вр. с чл.69 ал.2 от ЗБЛД и чл.70 ал.3 от ЗБЛД вр. с чл.53 ал.2 от ПИБЛД вр. с чл.41 ал.5 от Инструкция №8121з-1122/15.09.2015г съставомерно по чл. 203 ал.1 т.8 предл второ от ЗМВР – злоупотреба с доверие“ за което са налага дисциплинарно наказание уволнение.

      В хода на дисциплинарното производство е установено, че в периода от 01.01.2017г до 22.07.202г на инспектор С. не са възлагани преписки за работа срещу гореописаните лица – справка №375р-348/11.01.2021г Липсват доказателства същите да са предоставяли личните си данни на служителката и лично да са посещавали кметството на село Яворово за изготвяне и заверяване на описаните пълномощни. В разглеждания период в РУ – Чирпан не са подавани заявления, жалби включително искания по чл.53 от ИБЛД за предоставяне на лични данни от информационните фондове на МВР от или за описаните лица. Това се потвърждава и от сведенията на старши инспектор И. Д., началник група ОП при РУ Чирпан и от К. Х., началник РУ – Чирпан в периода от 06.12.2018 до 12.11.2020г писмени сведения №349р-1642/25.02.2021г и №349р-1436/14.01.2021г.

      Дисциплинарно наказващия орган е възприел като правилно становището на ДРО, че в хода на производството не са събрани категорични доказателства за целта на придобиване на информацията, а именно: няма доказателства, че информацията от извършените справки в ИИС „ Справки“ е придобита, за да бъде използвана за лична облага или за облага на трети лица, включително представляваните от С. дружества. Поради това, че няма доказателства за придобиване на информация с цел използването й за лична облага или облага на трети лица, допуснатите три отделни дисциплинарни нарушения не са съставомерни по чл.203 ал.1 т.7 от ЗМВР, поради което не следва да й бъде налагано дисциплинарно наказание „уволнение“ на това правно основание. Правилно ДРО е приел, че деянието, за да бъде правно квалифицирано като такова по чл.203 ал.1 т.7 от ЗМВР е необходимо да се установи, че придобитата информация е използвана за лична облага или за облага на трети лица, в случая липсват категорични доказателства, че същата е използвана за лична облага или за облага на трети лица.   Извършените от инспектор С., в периода от 05.06.2018г до 18.09.2019г в РУ Чирпан, три отделни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 предложения първо, второ, трето, алтернатива първа във връзка с чл.24 ал.4 от ЗМВР, вр. с чл.69 ал.2 от ЗБЛД и чл.70 ал.3 от ЗБЛД вр. с чл.53 ал.2 от ПИБЛД вр. с чл.41 ал.5 от Инструкция №8121з-1122/15.09.2015г, са  съставомерни по чл. 203 ал.1 т.8 предл второ от ЗМВР – злоупотреба с доверие“ на което правно основание следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

      Инспектор С. е извършвала справки в ИИС „Справки“ и за други физически лица, изброени на стр. 9 от заповедта, при неспазване на чл.2 ал.3 от Вътрешните правила за ползване на информационните фондове на МВР по чл.24 ал.4 от ЗМВР и на чл. 69 ал.2 от ЗБЛД, което е квалифицирано като не изпълнение на разпоредбите на ЗМВ Ри издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи тоест като нарушение по чл.194 ал.2 т.1 пред, 1,2,3 алтернатива първо от ЗМВР, в каквото се изразяват и действията по проверка на личните данни по трите дисциплинарни нарушения, за които е наложено оспорваното в съдебното производство дисциплинарно наказание „,уволнение“. Поради това, че липсват  доказателства за използване на информацията за личните данни на тези лица / стр. 9 от заповедта/ за лична облага или за облага на трето лице, извършените справки за тях не са  съставомерно деяние по чл. 203 ал.7 или ал.8 от ЗМВ,  а се явяват осъществяващи съставите на чл.200 ал.1 т.11 и т.15 от ЗМВР, за всяко от които е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“. Поради това налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ за тези нарушения на основание чл.203 ал.1 т.7 или т.8 от ЗМВР ще бъде в неправилно приложение на материалния закон.

       Налице е хипотезата на чл. 197 ал.3 т.1 от ЗМВР и при две едновременно установени дисциплинарни нарушения следва да се наложи по тежкото, в случая това по чл.203 ал.1 т.8 предл. второ от ЗМВР.

     Разгледани са възраженията на служителката като не са приети обясненията й, че извършваните проверки в информационните масиви са били с цел оказване помощ на други колеги и във връзка с изпълнение на служебните й задължения. Неоснователни са, защото се опровергават от писмените сведения на преките ръководители на С., и от тези на нейни колеги, които посочват, че за Д. М. Б., М. Т. Б., И. Г. К., К. К. Н. и С. М. Н. не са й били възлагани служебни проверки и не е възниквала необходимост от извършване на справки в информационните фондове на МВР. Безспорно е установено, че служителката се е възползвала от положението си на служител в МВР и от правото на достъп до ИИС „ Справки“, под система АИС БДС и с придобиването и обработването на личните данни на Д. М. Б., М. Т. Б., И. Г. К., К. К. Н., С. М. Н., без тяхно съгласие и не по установения от закона ред, е подпомогнала сключването на договори за „Агро проект контрол“ ЕООД по които С. е била упълномощена да ги представлява.

     В заключение ДНО решава, че безспорно е установено възползване от служебно положение на служител в МВР и достъп до ИИС „Справки“, подсистема АИС БДС и с придобиването и обработването на лични данни на лицата Д. М. Б., М. Т. Б., И. Г. К., К. К. Н. и майка му С. М. Н., без тяхно съгласие и не по установения от закона ред, е подпомогнала сключването на договори за „Агро проект контрол“ ЕООД, по които С. е била упълномощена да ги представлява.  Макар да се на събрани данни за размера на постигната облага, по безспорен начин са установени действа, обективиращи възможността този целен резултат /облагата в полза на трето лице/ да се постигне.

   С жалбата се твърди, че заповедта е издадена извън сроковете по чл.195 от ЗМВР, конкретно срокът по чл. 205 ал.6 от ЗМВР е продължен след като вече е изтекъл. Не могат да бъдат продължавани срокове след тяхното изтичане, а в случая на 31.12.2020г вече е бил изтекъл четиримесечния срок, а именно от 22.07.2020г до 22.12.2020г, поради което удължаването му след тази дата сочи на допуснато съществено процесуално нарушение. Такова съществено нарушение, водещо до негодност на доказателствено средство е допуснато и по отношение на възпроизвеждане на сведенията на К., дадени по телефона в изготвена от служител докладна, вместо в съставен нарочен протокол, където да бъдат точно отразени, а не преразказвани от събралия ги служител. Докладните записки съдържат преразказ на чутото, вместо казаното по телефона от свидетеля да бъде възпроизведено точно в протокол, а това нарушение води до негодност на средството и има способността да доведе до друг правен резултат – други изводи по фактите и съответно приложимото към тях право и крайно заключение на органа за допуснато дисциплинарно нарушение. Противоречие е допуснато и при прилагане на материалния закон, тъй като за състава злоупотреба с доверие е необходимо да се установи специална цел като елемент на изискуемата субективна реалност . Деянието следва да е насочено към извличане на определена облага- материална или нематериална за служителя или трето лице, с което се накърнява доверието на органа по назначаването. Злоупотреба с доверие е възможно само при наличие на субективен елемент пред умисъл с оглед на специалната цел. Не попълването на конкретния повод за извършването на справките е бездействие, от което не може да се извлече заключение за изискуемата специална цел – извличане на облага.  На стр. 9 абзац предпоследен ДНО сам е приел, че придобиването на информацията не е с цел лична облага или облага за трето лице. Твърдението за пряк умисъл на деянието е неправилно. Дори да бъдат придобити данни с цел изготвяне на пълномощно, то това пълномощно трябва да бъде подписано от упълномощителя и лицето, осъществяващо заверката на подписа е длъжно да провери личните му данни тоест придобитата информация не може да замести волята на лицето за извършване на упълномощаване. След като тези данни не могат самостоятелно да послужат за извършване на упълномощителни волеизявления, то по никакъв начин не ги улесняват. В заповедта не се твърди, че информацията е използвана, за да сключи пълномощно и с това да набави облага за себе си или за трето лице, а само и единствено, че е придобита преди сключване на пълномощното. Правилния израз е издаване на пълномощно предвид едностранния характер на сделката.  От съда се иска да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.   

      Ответника – Министъра на вътрешните работи, чрез упълномощения процесуален представител твърди, че всички правила за осъществяване право на защита и налагане на наказанието в установените срокове са спазени. ДНО е формирал своя собствена воля след запознаване с всички обстоятелства по случая, а предложенията на ДРО не са задължителни за него. Заповедта съдържа мотиви по всички въпроси, по които ДНО следва да се произнесе, съгласно чл. 206 и чл. 210 от ЗМВР. Поддържа се, че са събрани доказателства за деяние, чиято правна квалификация е по чл.203 ал.1 т.7 предл второ алтернатива първа и т.13 от ЗМВР – използване на служебното положение за лично облага и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за които се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Извършването на справки без конкретен служебен повод е нарушение на Инструкцията №8121з-1122/12.09.2015г за реда за обработка на лични данни в МВР и защитата на личните данни на гражданите. С. е злоупотребила с доверието на органа по назначаването, който й е предоставил достъп до ИФ на МВР и възможност за собствена преценка, самостоятелно да ги ползва за служебни цели, съобразно правилата за работа с тях. С лицата, за които са извършвани проверки или с техни роднини са подписвани договори за аренда, по които като упълномощен представител на тези, за които са извършвани справки, се е подписвала самата С.. Следователно тя е използвала служебното си положение, даващо й право на достъп до лични данни, злоупотребила е с оказаното й доверие, че като полицейски служител ще следи за опазване на реда и законите, вместо да ги нарушава. За фактическия състав на „злоупотреба с доверие“ е необходимо служителя съзнателно, преднамерено и не правомерно да се възползва от служебното си положение. Деянието следва да е насочено към извличане на определена облага – материална или не материална за служителя или трето лице, съответно към поставяне на себе си или другиго в по-благоприятно положение, чрез използване на служебното положение или на оказаното доверие, поради което се квалифицира като такова по чл. 203 т.8 предл. второ от ЗМВР.  От съда се иска да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна.   

      Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:       

       Жалбата е подадена в срок и от адресат на неблагоприятен за него административен акт, който поражда пряко и лично негативна промяна в правното му положение на полицейски служител като в изпълнение на властническото заявление занапред се преустановява заемането на тази държавна длъжност.  Налице е правен интерес. Разгледана по същество се явява основателна.

     Съгласно чл. 207 ал.3 вр. с ал.7 от ЗМВР дисциплинарно разследващия орган е длъжен да проведе независимо и безпристрастно разследване на фактите-причини за налагане на дисциплинарно наказание, при това с участието на разследвания и привлечен към най-тежката дисциплинарна отговорност служител. За резултатите от разследването изготвя обобщена справка, която задължително се предявява на разследвания служител и след това действие представя становището си за наличие на основание за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“. Становището на ДРО е само едно предложение за правна квалификация на установените факти, в които се съдържа и заключението на ДРО кои факти – причини за налагане на дисциплинарно наказание са установени и от кои доказателства. Становището на ДРО по фактите и правото не обвързва, а подпомага  ДНО относно мотивите за налагане на дисциплинарно наказание. ДНО е обвързан да оценява и да взема решение въз основа на  фактите, посочени в обобщената справка и тя, наред със заповедта за образуване на дисциплинарно производство поставя рамките на дисциплинарното обвинение, извън които ДНО не може да излезе по аргумент от чл.207 от ЗМВР - данните за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание уволнение задължително се разследват от независим ДРО, който закрепя в обобщена справка установеното от фактическа страна. В настоящия случай ДНО е възприел, че не е доказано добиването на информация с цел използването й за лична облага или за облага на трети лица, като въз основа на този възприет фактически извод / представляващ оценка на доказателствена съвкупност/ е заключил, че и предложението му за правна квалификация на доказаните, според ДРО факти, е съответно на материалния закон – чл.203 ал.1 т.8 предл второ от ЗМВР. На стр.37, т.І от обобщената справка, том І-ви от доказателствата по делото, е вписана следната фактическа констатация на ДРО- С. е извършвала справки в НРБЛД за лица, след което със същите и техни роднини са били сключвани договори за аренда на земеделска земя, дарения, покупко-продажби с нея или „Агро проект Контрол“ ЕООД, с чийто управител живее на семейни начала, сред които са и лицата Д. М. Б., М.Т.Б., И. Г. К., К. К. Н. и С. М. Н., като за техните пълномощни и на останалите лица няма данни в регистъра на село Яворово. На стр.43, т. ІІ от обобщената справка, том І-ви от доказателствата по делото, е посочен следния фактически извод, направен въз основа на изброените в т.І факти: С. е сключвала договори за аренда на земеделска земя с „Агро проект контрол“ ЕООД, представлявайки лица, според чиито сведения или не са я упълномощавали да ги представлява или не са посещавали кметството на село Яворово за заверка на пълномощно, сред които, но не само и следните: С. М. Н. и синът й К. К. Н.,   И. Г. К..  В този списък не е включена Д. М. Б. и синът й М.Т.Б., като в оспорената заповед е вписано, че в допълнително проведен разговор с Д. Б. тя не е посочила конкретно, че е предоставила личните си данни на С. – съставен е протокол №349р-2357/21.01.2021г за проведения по телефона разпит. В обобщената справка на стр.34 е констатиран факта, че 19 дни преди датата на заверка на пълномощното тоест на 09.08.2018г С. е извършила проверка на личните данни на Б. и Б., а в регистъра на село Яворово липсва вписване на пълномощното. За И. Г. К. е посочено в обобщената справка, че устно се е договорила с Л. и З.С. да обработват нейната земеделска земя, но не е сключвала пълномощно, като и за това пълномощно няма данни в регистъра на село Яворово. За С. М. Н.а и К. К. Н. / стр. 42 от обобщената справка/ е вписано, че въз основа на сведенията на Н., закрепени в докладна записка, той не е посещавал кметството на село Яворово с цел заверка на пълномощно за упълномощаване на С. да подписва договори за аренда на земеделска земя. Заключението на ДРО, изложено в обобщената справка, което е възприел ДНО в оспорената заповед е, че Сърби нова е имала даден достъп до ИИС „ Справки“, който е следвало да използва единствено във връзка с изпълнение на възложените й задачи, както и при други случай, възникнали по време на работа или свързани с изпълняваните от нея  функции. Като е извършила проверка за личната посочени в обобщената справка / в 31 арабски точки в раздел VІ от стр. 47 и сл, том І-ви, доказателства/, които по никакъв начин не са свързани с работата й като служител на ОД МВР Стара Загора, а същите са страни по договори, сключвани от „Агро проект Контрол“ и „Милиник Агро“ ЕООД, които С. е била упълномощена и да представлява, служителката е злоупотребила с доверието на институцията и органа по назначаването, тъй като не е използвала данните за целите предвидени в закона. В хода на производството не са събрани данни относно причината за извършване на проверки на личните данни на лицата, които са страни по договори, сключвани с „Агро проект Контрол“ ЕООД и по тази причина не може да бъде доказано по несъмнен начин дали същите са използвани за подготовката и сключването на договори и изготвяне на пълномощни, какот и дали С. и придобила тази информация по друг начин. Предвид това ДРО не счита за доказано, че са придобит, за да бъдат използвани за лична облага или за облага на представляваните от С. дружества и няма нарушение по чл.203 ал.1 т.7 от ЗМВР. Същите констатации фактически и крайно заключение за липса на доказателства за наличие на специалната цел са изложени и в обобщена справка от 27.01.2021г изготвена след събиране на допълнителни доказателства. / стр.52, том ІV/.

     Въпреки, че ДНО възприема тезата на ДРО за липса на категорични доказателства, от които да се установи специалната цел – лична облага или облага за трети лица, поради която са извършвани справките за личните данни на Б., Н. и К., както и на всички останали физически лица, изброени в т.9 от оспорената Заповед, както и въпреки липсата на отправено обвинение, включващо фактически и правно специалната цел, ДНО приема за доказан фактическия състав на чл.203 ал.2 т.8 предл. второ от ЗМВР и на това основание налага най-тежкото дисциплинарно наказание. Заключението е, че Заповедта е постановена при противоречие между фактическото и правно обвинение от една страна и основанието, на което е наложено дисциплинарното наказание / правната квалификация на деянието/. Вменените фактически действия са тези по извършване на справки за лични данни на лица, за които липсва служебна необходимост – без конкретен служебен повод, и не по установения ред. Тъй като справките са извършвани без служебна необходимост е извършено дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР всички предложения, алтернатива първо – Закон, подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на Министъра на вътрешните работи, което от своя страна като изпълнително деяние, е осъществило формалния състав на чл.203 ал.1 т.8 предл. второ от ЗМВР. Едва в заключителната част на мотивите, ДНО отправя обвинение, че справките са извършени с цел облага за третото лице, тъй като чрез тях е предоставена възможност за нейното постигане тоест тази информация е позволила, подпомогнала е сключването на договори за аренда, по които арендатор е дружеството с управител и собственик лицето Л., с когото С. живее на семейни начала.

Дисциплинарно наказващия орган оценява събраните в хода на дисциплинарното разследване факти, представляващи доказателства за осъществен състав на дисциплинарната отговорност, което е проявление на правилата на чл. 207 ал.1 от ЗМВР за задължително производство по разследване на данните, посочени в заповедта за неговото образуване, при това с участие на привлечения към отговорност служител – той трябва да знае причините и да се защити по всяка от тях. ДНО е приел за правилно становището на ДРО, че  в периода от 05.06.2018г до 18.09.2019г в РУ Чирпан инспектор С. е извършила три отделни дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 предложения първо, второ и трето, алтернатива първа от ЗМВР вр. с чл.24 ал.4 от ЗМВР вр. с чл.69 ал.2 от ЗБЛД и чл.70 ал.3 от ЗБЛД вр. с чл.53 ал.2 от ПИБЛД вр. с чл.41 ал.5 от Инструкция №8121з-1122/15.09.2015г, които са подведени под състава на чл.203 ал.1 т.8 предложение второ от ЗМВР – злоупотреба с доверие, поради това, че проверките не са извършени по правилата на ЗМВР и без конкретен служебен повод. Отправил е обвинение за извършване на  трите отделни нарушения, чрез действия по проверка на личните данни на лица, без служебна необходимост и при неспазване на съответния ред, но  без да е доказано по несъмнен начин, че представляват придобиване на информация с цел да бъде използвана за лична облага или за облага на трети лица, поради което липсва съставомерност по чл.203 ал.1 т.7 от ЗМВР. Вменяване на такава цел при извършване на действията, чрез които са консумираните отделните нарушения по чл.194 ал. 2 т.1 от ЗМВР не е извършено и при отправяне на фактическите обвинения като и за трите извършени проверки на лични данни на лица, с които АГРО ПРОЕКТ КОНТРОЛ ЕООД сключва договори за аренда на земеделска земя след датата на проверките, е посочено, че С. се е възползвала от служебното си положение на служител в РУ Чирпан, по силата на което е получила достъп до автоматизираните информационни фондове на МВР и с предоставеното й потребителско име и парола е извършила справки на К. К. Н. и майка му С. М. Н., на И. Г. К. и на Д. М. Б. и сина й М.Т.Б., без да е налице служебен повод за това.  Специалната цел – лична облага или облага за трета лица е вменена за първи път в заключителната част – стр. 10 абзац последен на Заповедта, като възползването от положението на служител на МВР и правото на достъп до ИИС „Справки“, подсистема АИС БДС и с придобиването и обработването на лични данни на лица / изброените по-горе/ без тяхно съгласие и не по установения от закона ред е подпомогнала сключването на договори за „Акро проект контрол“ ЕООД по които С. е била упълномощена да ги представлява. Но това обвинение е в противоречие с изрично възприетото от ДНО, че се съгласява с оценката на ДРО за липса на доказаност на специалната цел. До това противоречие се е стигнало поради очевидната причина на неразбиране на състава на чл. 203 ал.1 т.8 предл. второ от ЗМВР, която е довела до липса на отправено обвинение за съществен обективен елемент от този дисциплинарно наказателен състав и това е точно употребата на доверена информация за цел, която не е в интерес на службата. Тук е мястото да се каже, че злоупотребата с доверие се състои в употребата на доверената информация, а не в нейното придобиване без конкретен служебен повод. Последното е обстоятелство, което може да предхожда употребата на информацията в настоящия случай, но това е действието, което консумира състава на чл.203 ал.1 т.8 предл. второ от ЗМВР. Действието по проверка в информационните системи, съдържащи НБДРЛ без конкретен служебен повод и не по установения ред е дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, за което е предвиден състав по чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР и се налага наказание „порицание“, точно както е посочено в настоящата заповед по отношение на лицата, изброени в т.9 от нея. Следвало е злоупотребата с доверие да бъде обоснована с обвинение за използване на информацията за предоставяне на мандат за правни действия по сключване на арендните договори, но в обобщената справка и в оспорената заповед липсва такова обвинение. Настоящия състав счита, че действията по добиване на информацията сами по себе си не са достатъчни за злоупотреба с доверие, тъй като поведението, чрез което се осъществява състава на чл.203 ал1. Т.8 предл. второ от ЗМВР е употребяването на довереното с користна цел – идва от думата зло и глагола употреба. В тази връзка не е необходимо добиването на информацията само по себе си да е неправомерно действие, няма пречка да бъде и правомерно, по правилата на ЗМВР извършено, защото съставомерно значение има употребата на доверителната информация. Оттук самата употреба трябва да разкрива специалната цел, с която е извършена тоест изисква се обвинение за поведение, представляващо употребяване на личните данни като за случая липсва такова – не се вменяват действия по предоставяне на личните данни за съставяне на частни диспозитивни документи и съответно действията по тяхното използване от самия служител ще разкриват специалната цел на предоставянето на доверителната информация, а се сочи, че употребата се състои в неправомерното извършване на проверки в ИСИСС „ Справки“, подсистема НБДРЛ без конкретен служебен повод. Обяснението защо това е  така е видно от обобщената справка, в която ДРО е посочил, че няма доказателства С. да  е използвала личните данни за съставяне на неистински частни диспозитивни документи. Има данни за такова съмнение, но те не са проверени и доказани, за да се превърнат във факти-причини за правен извод за прилагане на чл.203 ал.1 т.8 предл второ от ЗМВР. Ето защо недоказан се явява извода на ДНО, че е налице субективния елемент – специална цел на състава „злоупотреба с доверие“ по чл.203 ал.1 т.8 предл. второ от ЗМВР при извършване на вмененото действие – проверки в системата „Справки“ подсистема НБДРЛ без служебен повод, но с цел облага за трето лице, която не е повдигната нито с обобщената справка, нито с фактическото обвинение по оспорената заповед. Изложеното е достатъчно за отмяна на оспорената заповед, но съдът дължи служебно проверка и на другите изисквания за законосъобразност на административния акт, чието неспазване може да бъде основание за съществуване на претендираното право на отмяна от неблагоприятно засегнатото лице, независимо от посочените в жалбата му причини.

      Заповедта е издадена от компетентен орган Министъра на вътрешните работи. Спазено е изискването за форма и съдържание, като сроковете за налагане на дисциплинарно наказание с оглед правилата на чл. 194 ал.2 от ЗМВР касателно дву годишния срок от извършване на нарушенията не са преминати. Дву годишния срок не тече докато служителя е в законоустановен отпуск, какъвто се явява и не платения- установен е изрично като законова правна възможност за служителя, независимо, че се предоставя по преценка, а не в изпълнение на задължение. Той не е дължим платен отпуск, който органа да не може да откаже, но нормата на ЗМВР не визира различните категории отпуски, а законоустановените тоест тези, които имат законова регламентация и в този смисъл, макар да е в полза на ДНО, този срок не може да се тълкува стеснително, а само точно. Що се отнася до специалния срок за разследване по чл.205 ал.6 от ЗМВР – приключва с изтичане на четири месеца от образуването му, като удължаването може да бъде с продължителност още два месеца. Преди да се проследи дали са спазен този срок е необходимо да се уточни правното му значение. Какво регламентира тази разпоредба. На първо място поставя граници, които защитават разследвания служител – той да не бъде прекалено дълго в положение на привлечен към дисциплинарна отговорност със съответните от това неблагоприятни последици за него. След изтичане на този срок не могат да бъдат събирани годни средства за доказване на обвинението, тъй като законодателя използва израза „приключва“ тоест с изтичане на срока, включително продължения, производството вече не е висящо, при това по силата на закона. Ето защо не годни ще бъдат събраните след 4 месечния срок доказателства, както и тези събрани след изтичане на продължения, като продължаването е за не повече от общо два месеца. Логично е да бъде продължаван срок, който не е изтекъл, тъй като с изтичане на 4 месечния срок производството приключва, и ако преди тази дата срокът не е продължен, всички действия след този момент нямат релевантност. В този смисъл срокът по чл.205 ал.6 от ЗМВР има значение към релевантността на извършените действия по разследване и събраните доказателства, но не засяга сроковете за издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, които текат след постъпване на обобщената справка при ДНО., съответно от датата на нарушението. Няма пречка да се води дисциплинарно производство и докато не текат сроковете по чл.195 ал.2 от ЗМВР, тъй като регламентацията на тези разпоредби има различен предмет. Сроковете по чл.195 от ЗМВР имат за предмет времевия отрязък, в който следва да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност тоест това е времето, в което ДНО може да упражни правомощието си да наложи дисциплинарно наказание за конкретно дисциплинарно нарушение и след тяхното изтичане се погасява възникналото основание тоест самата дисциплинарна отговорност. Срокът по чл.205 ал.6 от ЗМВР не е фатален, може да се удължава, но тъкмо той преклудира възможността за разследване тоест има  процесуално правен характер. Съответно няма пречка да се наложи дисциплинарно наказание, дори да не е спазен срока по чл.205 ал.6 от ЗМВР, ако правомощието се упражнява в рамките на чл.195 ал.2 от ЗМВР, но ще следва да се съобразяват само онези действия и събраните, чрез тях доказателства, които са извършени до приключване на производството.    Видно от Заповед № 8121К-11395/31.12.2020г на Министъра на вътрешните работи на ДРО е възложено събиране на допълнителни доказателства по дисциплинарното производство в срок до 22.01.2021г. Тази заповед е постановена след като на 20.12.2020г. е изтекъл удължения със Заповед №8121К-10685/20.11.2020г срок за разследване с още един месец. Съществувала е възможност да бъде удължен с още един месец до 20.01.2021г. срокът по чл.205 ал.6 от ЗМВР, но това е следвало да бъде разпоредено преди да 20.12.2020г или най-късно на тази дата, защото след нея производството приключва и не може да бъде продължавано. Разпоредбата на чл.205 ал.6 от ЗМВР е публикувано в брой 60 от 07.07.2020г и е била в сила към 22.07.2020г, когато е образувано настоящото производство. Следва да се каже, че със заповедта за допълнителни действия по разследването е наредено да се съберат документите, по силата на които С. е имала достъп до автоматизираните информационни системи на МВР, копия на всички извършени справки от С. по отношение, включително и на майка и син Н., май и син Б., И. Г. К., мястото от което са извършвани справките, дадени са указания за прилагане на договорите или документите, от които да е видно, че личните данни са вписани в тях – относимо към употребата на доверената информация, писмени сведения дали са й възлагани задачи да извършва справки за всяко лице, по какъв повод, работила ли е по преписки срещу тях, съответно да й се предоставят всички събрани дотук и в изпълнение на заповедта доказателства, за да упражни правото си на защита. Следователно и видно от текста на заповедта от 31.12.2020г на Министъра на вътрешните работи главните факти по правното обвинение, послужило като основание за налагане на наказание по чл.203 ал.1 т.8 предл. второ от ЗМВР не са били доказани в рамките на пет месечния срок – 4 месеца установен от закона плюс един месец, удължен със заповед от 20.11.2020г. Въпреки липсата на изричен диспозитив, но след като се възлага допълнително разследване до 22.01.2021г това означава, че се извършва удължаване на срока за разследване, но след като същия вече е изтекъл на 20.12.2020г., като в подкрепа на извода, че се касае за продължаване на разследването е и разпореждането за изготвяне на нова обобщена справка, която няма пречка да се изготви и след срока по чл.205 ал.6 от ЗМВР, доколкото не е действие по разследването – тя се изготвя за резултатите от него. В случая не може да се приеме, че се касае за разследване по новооткрити нарушения, и съответно сроковете за извършването му текат отново, тъй като видно от текста на заповедта от 31.12.2020г случаят разкрива липса на събрани доказателства за тези нарушения, за които вече е извършено привличане на служителя.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

РЕШИ:

 

    ОТМЕНЯ Заповед №8121К-4014/25.02.2021г на министъра на вътрешните работи в частта й по т.2 с наложено на З.Б.С.  дисциплинарно наказание „уволнение“  на основание чл.203 ал.1 т.8 предл второ от ЗМВР.

     

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: