Р Е Ш Е Н И Е
№............................
гр. Кюстендил, 01.10.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, III- ти състав , в открито съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди двадесети първа година, в състав :
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Даниела Кирилова
Като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 387,
по описа за 2021 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
А.Й.Й., с ЕГН – ********** *** обжалва наказателно
постановление № 20-1139-001242/19.11.2020г., издадено от началника на Сектор “Пътна полиция“ , при ОД МВР
Кюстендил, с което му е наложено административно
наказание : на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП - „ глоба” в размер на 100 лева за нарушение по
чл. 6, т.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи ,
че са допуснати нарушения на
процесуалните правила при съставянето на
АУАН и издаването на НП. Оспорва се НП и по същество.
Наказващият орган не взима
участие в производството, но изразява становище за неоснователност жалбата.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На 09.11.2020г.
около 23:55 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил м. Тойота“, модел
„Ярис“, с рег.№ *********, като се движел по ул.“Ал. Димитров“. На кръстовището
образувано от улиците „Ал.Димитров“ и „Петър Берон“ е поставена и функционира светофарна уредба. По същото време , но срещу
автомобила управляван от жалбоподателя се движел патрул на пътна полиция, в
състав А. и З.. Полицейският автомобил спрял на светещ червен сигнал на
светофарната уредба. Жалбоподателят също спрял за момента, но веднага след това
потеглил завивайки на дясно, без да изчака зелен сигнал на светофарната
уредба. Последван от свидетелите А. и З.. Спрян за проверка и на
място бил съставен АУАН с.GA № 347103. При съставяне, предявяване и връчване
на акта нарушителят не изразил възражение.
В АУАН,
св. А. описал като нарушение преминаването
на управлявания от А.Й.Й. автомобил на
червен сигнал на светофарната уредба, регулираща кръстовището на ул.”“Ал.
Димитров“ и „Петър Берон“.Нарушението е квалифицирано от актосъставителя като
такова по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено
атакуваното НП № 20-1139-001242/19.11.2020г. на Началника на Сектор“Пътна
полиция” при ОДМВР Кюстендил. В постановлението са възпроизведени фактическите
констатации по АУАН. За описаното в обстоятелствената част на НП административно
нарушение на водача е наложено административно наказание на осн. чл. 183, ал.5,
т1. от ЗДвП – „ глоба” в размер на 100 лева.
В хода на съдебното следствие са разпитани
свидетелите на административнонаказващия орган, които описват детайлно извършването на проверката и установяването
на описаните административни нарушения.
По искане на жалбоподателя е допуснат до
разпит един свидетел- Н.Н., който в показанията си твърди, че в
момента на твърдяното извършване на нарушението е пътувал с
жалбоподателя , като пътник в автомобила и че
жалбоподателят е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба и е преминал през него на жълт такъв.
Показанията на последния свидетел
съдът намира за недостатъчни да оборят
показанията на двамата свидетели,
полицейски служители, които лично са възприели цялото поведение на водача на
автомобила, тъй като са били спрели не
червен сигнал на същата светофарна уредба и
докато са изчаквали разрешителния
зелен сигнал жалбоподателят, за когото също е светел червен сигнал на светофарната уредба е навлязъл в кръстовището, завивайки на
дясно.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетата от съда
административно-наказателна преписка и от показанията на св. А. и З..
I. По допустимостта на жалбата: Същата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния срок
по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата е
породила присъщия й суспензивен (спиращ изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
II. По приложението на
процесуалния закон: При разглеждане на дела по
оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя -
арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира - чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - чл. 189, ал.1 и 4 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал.6 от ЗДвП, при спазване на
предвидения за това процесуален ред. Налице е и редовна процедура по връчването
на АУАН на жалбоподателя (НП също е връчено надлежно на наказаното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му).
III. По приложението на материалния закон:
Субект на нарушението по чл. 183, ал.
5, т.1 от ЗДвП е лице с качеството водач по см. на
§6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на действие.
С нормата на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП законодателят санкционира „преминава при сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването” . Задължението за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка; е
установено с чл. 6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят има качеството водач, тъй като
е въвела в движение и направлявала лек автомобил, които й действия се
възприемат като управление на автомобила. Лекият автомобил е пътно превозно
средство с оглед дефинициите на § 6, т.т. 10, 11 и 12, б. “а” от ДР на ЗДвП.
Жалбоподателят не е изпълнил
задължението по чл. 6, т.1 от ЗДвП и е осъществил състава на нарушението по чл.
183, ал. 5, т.1 от ЗДвП.
Възражението на жалбоподателя, че червеният сигнал на светофарната уредба е светнал в момент, в който той вече е бил навлязъл в кръстовището не е доказано по несъмнен начин, поради което и съдът го намира за съдът намира за недоказана защитна позиция. Установи се, че свидетелите А. и З., изпълнявайки служебните си задължения са се намирали на същото кръстовище , точно срещу автомобила на жалбоподателя, като са изчаквали светещия червен сигнал на светофарната уредба, поради което и са имали пълна видимост към преминаващите през описаното кръстовище автомобили. В тази връзка, за тях е било възможно и да възприемат във всеки един момент какъв е светлинния знак на светофарната уредба. След като възприели преминаването на автомобила, управляван от жалбоподателя , на червен сигнал на уредбата, те ясно и точно са описали това нейно действия в съставения от тях на мястото на проверката АУАН и потвърждават тези свои възприятия при разпита си в хода на съдебното следствие. В горния смисъл издаденото НП се явява правилно и законосъобразно и като такова подлежи на потвърждаване .
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 20-1139-001242/19.11.2020г., издадено от началника на Сектор “Пътна полиция“ , при ОД МВР
Кюстендил, с което на А.Й.Й., с ЕГН – ********** *** е наложено административно наказание : на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП - „ глоба” в размер на 100 лева за нарушение по
чл. 6, т.1 от ЗДвП
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския админинстративен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен
съдия: