№ 11736
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110123157 по описа за 2023 година
Производството е образувано след отделянето му с определение №14271 от
19.04.2023г. по гр.д. № 25331/2022г. по описа на СРС, 164 състав по постъпила искова молба
с вх. № 96833/16.05.2022г., уточнена с молби с вх.№197169/10.07.2023г. и вх. №
17284/19.01.2024г. от “ТЕСДО“ ЕООД срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, в
самостоятелно производство в частта, с която е предявен осъдителн иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за сумата от 573,65 лева, като частичен иск от
претенция за сумата от 752,08 лева /съгласно увеличението в цената на предявения иск,
допуснато на основание чл.214 ГПК с протоколно определение, държавно в проведеното на
16.04.2024г. открито съдебно заседание по делото/, за платеното без основание от М. В. С.
по Договор за паричен заем № ......... от 16.11.2020 г. в периода от 16.11.2020 г. до 12.11.2021
г., ведно със законната лихва, от дата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане, което вземане е цедирано на ищеца с Договор за вземания от финансови
институции от 12.11.2021 г..
Ищцовото дружество твърди, че основният му предмет на дейност включвл
предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически лица, ползвали
бързи кредити. В тази връзка на 12.11.2021г. сключил с М. В. С. договор за вземания от
финансови институции с характеристиките на договор за цесия, по силата на който се
легитимирал като титуляр на парично вземане за сумата от 752,08 лева, формирана от сбора
на платеното без основание по Договор за паричен заем № ......... от 16.11.2020 г., сключен с
„Изи Асен Мениджмънт“ АД. Твърди, че за извършената цесия ответникът бил уведомен с
нарочно уведомление, получено на 28.02.2022 г. Между цедента и ответника бил сключен
1
договор за потребителски кредит по реда на ЗПК и ЗПФУР, съгласно който
кредитополучателят следвало да заплати главница и възнаградителна лихва, както и
неустойка в случай, че не предостави обезпечение под формата на поръчителство или
банкова гаранция или възнаграждение за поръчителство, предоставено от одобрено от
ответника дружество-поръчител. Твърди, че всичко платено по договора било недължимо
поради неговата нищожност, а при условията на евентуалност – нищожност на отделни
клаузи. В тази връзка подробно излага, че договорът за потребителски кредит бил нищожен
поради накърняване на добрите нрави, доколкото същият съдържал клауза за предоставяне
на обезпечение, изискванията за което били неизпълними. При непредоставяне на
обезпечението се начислявала неустойка, чийто размер бил прекомерно завишен и не
отговарял на характерните й функции, а по същество представлявал добавка към
уговорената възнаградителна лихва. Подробно излага, че клаузата, която предвижда
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение противоречи на Директива
2008/48. Договорът за кредит бил нищожен и на основание чл. 11, ал.1, т.10 вр. чл. 22 от
ЗПК. Доколкото неустойката за непредоставено обезпечение, респ. възнаграждението за
поръчителство, не били включени в ГПР, размерът му бил некоректно посочен. На следващо
място твърди, че договорът бил нищожен и поради заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Като
основание за нищожност излага и липсата на съгласие като в тази връзка твърди, че при
сключването на договора не били предоставени общи условия на потребителя. Сочи, че са
нарушени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на чл. 11, т.9 ЗПК. Подробно
аргументира теза, че уговореният размер на възнаградителната лихва нарушавал добрите
нрави. Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, т.к. ГПР в договора
бил посочен единствено като процент и липсвала ясно разписана методика за начина, по
който се формира. Поддържа нищожност на договора за кредит и поради нарушение на чл.
143 ЗПК. При тези твърдения моли съда да уважи предявеня иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като нередовен и неоснователен. Ответникът твърди, че
към дата на договора за цесия заемополучателят не е бил титуляр на процесното вземане,
т.к. същото вече е било прехвърлено на друго дружество - „Темис Кепитъл“ ЕООД. Прави
възражение за нищожност на договора за цесия поради липсата на съгласие, което мотивира
с подробни съображения за наличието на противоречие в клаузите, които уреждат цената му,
която била съществен елемент. Поддържа, че договорът за цесия е нищожен и поради
липсата на съгласие относно вземанията, които се прехвърлят. В тази връзка излага, че едно
и също вземане на стойност 752,08 лв. се прехвърялно от „Изи Асет Мениджмънт“ АД и от
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“, от където аргументира тезата, че вземанията-предмет на
договора са неопределени, което също обуславяло извод за неговата недействителност.
Прави възражение, че наред с това договорът бил неЯ., защото съдържал уговорки,
характерни за друг вид съглашения, с които без да се прехвърлят вземанията се възлагало
единствено тяхното събиране. Договорът за вземания от финансови институции бил
недействителен и поради противоречие със закона, тъй като дейността на „ТЕСДО“ ЕООД
по изкупуване на вземания на потребители към финансови институции попадала под
2
регулацията на ЗКИ без дружеството да е вписано като финансова институция. Прави
възражение, че договорът бил сключен от лице без представителна власт. Отделно от това
ищецът не бил легитимиран да се позовава на нищожност на договорите за потребителски
кредит, тъй като бил търговец. Отделно поддържа, че договорът нямал действие спрямо
него, т.к. прехвърлянето на вземанията не му било съобщено по надлежния ред. Оспорва
съображенията на ищеца за нищожност на договора за кредит и отделни клаузи от същия,
като навежда подробни правни аргументи в тази насока. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото са отделени като
безспорни обстоятелствата, че между М. В. С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подписан
Договор за паричен заем № ......... от 16.11.2020г.
Видно от представения по делото договор за вземания от финансови институции от
29.03.2021 г., сключен между М. В. С. от една страна в качеството на цедент, и „ТЕМИС
КЕПИТАЛ“ ЕООД, в качеството му на цесионер, цедентът е прехвърлил на цесионера
всички свои вземания от финансови институции, посочени в Приложение № 1 към договора,
дължими поради неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на кредитора и
възникнали в периода от 01.01.2015 г. до датата на сключването му. В чл. 1 от договора е
посочено, че неоснователното обогатяване на длъжника е настъпило вследствие на всички
плащания /директни или индиректни, чрез пълномощници на длъжника/ извършени в
горецитирания период от кредитора/или от трети лица, от името и/или за сметка на
кредитора/ без основание, включително, но не само по: 1/. Нищожни клаузи по сключени
между кредитора и длъжника договори за потребителски кредити, овърдрафт, кредитни
карти и договори за обезпечение/гаранти /независимо от техния вид и наименование,
включително такива сключени от разстояние по смисъла на ЗПФУР/ в горецитирания
период и 2/. Недействителни договори за потребителски кредити, овърдрафт, кредитни
карти и договори за обезпечение/гаранти /независимо от техния вид и наименование,
включително такива сключени от разстояние по смисъла на ЗПФУР/ сключени между
кредитора и длъжника в горецитирания период.
По делото е представено Приложение № 1 към процесния договор "Списък на
финансовите институции" от 29.03.2021 г., подписано от представител на ищцовото
дружество и от цедента М. В. С., в което е посочено, че кредиторът прехвърля вземанията
посочени в чл. 1 от договора от конкрвтно посочени финансови институции, в т.ч. и от "Изи
Асет Мениджмънт“ АД.
Видно от Анекс към договор за вземания от финансви институции от 29.03.2021г., на
07.11.2021г. М. В. С. и „Темис Кепитал“ ЕООД са постигнали уговорка за прекратяване
действието му, вкл. по отношение на прехвърленото вземане с кредитор ответното
3
дружество. В чл. 2 от анекса е уговорено, че вземанията се връщат в патримониума на
цедента в размера и с принадлежностите към момента на прехвърлянето им.
От представения по делото договор за вземания от финансови институции от
12.11.2021г., сключен между М. В. С. от една страна в качеството на цедент, и ищцовото
дружество, в качеството му на цесионер, цедентът е прехвърлил на "ТЕСДО" ЕООД вземане
от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД в размер на 752,08 лв., представляващо платени без
основание суми във връзка с Договор за паричен заем № ........... от 16.11.2020г., както и
вземане от „ФАЙНЕНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на същата стойност, представляващо платени
без основание суми за такса за предоставяне на гаранция по Договор за гаранция
(поръчителство), сключен между „ФАЙНЕНС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и цедента за
обезпечаване изпълнението на сключения с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД Договор за
паричен заем № ........... от 16.11.2020г. Прехвърлените вземания преминават в
патримониума на цесионера ведно с всички техни принадлежности, включително с
изтеклите лихви /чл. 2 от договора/. Договорът за цесия е възникнал като възмезден – чл. 3
от същия, при задължение за плащане на цената от страна на цесионера в 7-дневен срок от
датата на която конкретното вземане е заплатено изцяло от длъжника /чл. 4 от договора/.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото
вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни
задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника,
извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия
кредитор /цесионера/. В случая следва да се приеме, че уведомяването за извършената цесия
е извършено от цесионера, който е изрично овластен от цедента за това, с исковата молба,
към която е приложен договорът за цесия /в този смисъл е решение № 109 от 13.07.2016 г.
на ВКС по т. д. № 1050/2015 г., I Т0/. В случая договорът за цесия е представен от ищеца,
препис от същият е получен от ответното дружество в първоинстанционното производство,
представено е и пълномощно, въз основа на което цедентът е упълномощил цесионера
"ТЕСДО " ЕООД да изпрати съобщение до всеки един от длъжниците по договор за
вземания от финансови институции от 12.11.2021 г., сключен между М. В. С.. и ищцовото
дружество, с което да ги уведоми за извършеното с договора прехвърляне на вземането в
съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. уведомяването е неформален акт, което
може да бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл е
установената съдебна практика с решение по гр. дело № 5759/2014 г., Трето ГО, ВКС и търг.
дело № 2352/2013 г., Трето ГО, ВКС.
По делото е представен договор за паричен заем №........... от 16.11.2020г., по силата
на който кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД се е задължил да предаде в собственост
на насрещната страна М. В. С. сумата в размер на 1 250 лева за срок от 34 седмици при
фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 35 % и годишен процент на разходите (ГПР) –
4
41,74 %. Потребителят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума при
договорените условия, както следва: на 17 равни двуседмични вноски от по 82,76 лева, с
посочени в договора падежи при обща дължима сума по кредита в размер на 1 406,92 лева.
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една
от следните форми: 1) двама поръчители, всеки от който да отговаря на следните условия:
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има – кредитната му история една година назад да е със
статус не по-лош от „Редовен“; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2)
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 2 193, 49 лева със срок на
валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено
от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Безспорно е по делото, че на 16.11.2020 г. между М. В. С. в качеството й на
потребител, и „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, е бил сключен
договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се задължил да издаде
гаранция за плащане в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с наредител-потребителят, с
цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията
на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение
за връщане на заемната сума в размер на 1250 лева; задължение за плащане на
възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на
забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски
хонорари. В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция страните са уговорили, че същият
влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или т. 2 от
договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство по
две физически лица или банкова гаранция. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне
на гаранция за поемане на описаните задължения, потребителят дължи възнаграждение на
гаранта в размер на 752,08 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на
44,24 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините,
установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по
договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция,
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.
Съгласно представения по делото погасителен план към договора за паричен заем №
........... от 16.11.2020 г., общият размер на двуседмичната вноска, дължима от потребителя,
възлиза на сумата от 127, 00 лв., в която е включена и сумата в размер на 44,24 лв.,
представляваща възнаграждение за предоставяне на гаранция.
По делото не е спорно, че отпусната сума е била усвоена от кредитополучателя в
5
брой, за което договорът за паричен заем служи като разписка.
Излушано и прието е заключение на съдебносчетоводна експертиза, което съдът
кредитира като пълно и обосновано след дъжимата се преценка по реда на чл. 202 ГПК. От
същото се установява, че в периода от 30.11.2020 г. до 24.03.2021 г. в счетоводството на
ответника са отразени парични постъпления по процесния договор за потребителски кредит
и по договора за предоставяне на поръчителство в общ размер на 1943,34 лв., с които изцяло
е погасено задължението за главница в размер на 1250 лв., 119,69 лв. са отнесени в
погашение на задължение за договорно възнаграждение и с остатъка от 573,65 лв. е платено
възнаграждението за предоставено поръчителство. Вещото лице е посочило, че годишният
процент на разходите /ГПР/ по договора, без да се включва таксата за допълнителна услуга е
41,74 %, а при включване на възнаграждението за поръчител ГПР по договора възлиза на
111,06 %. Според експертизата за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. „ТЕСДО“ ЕООД
не е реализирало приходи от дейността си. При постъпване на дължими към
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД суми, представляващи възнаграждение за
поръчителство, същите се осчетоводяват в счетоводството на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
като задължение. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД осчетоводява сумите, които следва
да получи като очакван приход, като същите се привеждат или прихващат през следващия
месец, с което се уреждат отношенията между двете дружества и вземането на
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се намалява с получената сума. Вещото лице
разяснява, че сумите, дължими към „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, представляващи
възнаграждение за гаранция/поръчителство, се осчетоводяват при „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД като задължение на месечна база, т.е. постъпилите плащания по
всички договори за гаранция за месец. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ осчетоводява сумите,
които следва да получи от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД на месечна база за всички
падежирали вноски през периода като приход.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 99 от
ЗЗД за връщане на получена без основание парична сума.
Възражението на ответника за нередовност на исковата молба е неоснователно,
защото съгласно трайно установената практика на ВКС, в т.ч решение № 29 от 28.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1144/2010 г., Четвърто ГО и определение № 60385 от 02.12.2021 г. по
ч. гр. д. № 4500/2021 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, в обстоятелствената част на иска
по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на
ответника и да заяви, че даденото е без основание.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, че в погашение на
задълженията на М. В. С. към ответника е платена сума в размера на съдебно предявеното
вземане, както и че по силата на валиден договор за цесия М. В. С. е прехвърлила в полза на
ищеца вземането си за платеното без основание, вкл. че ответникът е уведомен за
извършеното прехвърляне.
6
В тежест на ответника е да установи, че е налице основание за задържане на
получените сумите.
По същество на предявената претенция и във връзка с наведените възражения от
ответника, касаещи липсата на активна материална легитимация на ищеца да претендира
процесното вземане поради недействителност или непротивопоставимост на сключения
договор за цесия съдът намира за необходимо преди всичко да посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В
доктрината и в съдебната практика договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се
осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея, или
това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето,
чуждо на тази връзка лице. Договорът за цесия се определя още като каузален, неформален и
консенсуален, като прехвърлянето на вземането може да бъде уговорено като възмездно или
безвъзмездно. С постигането на съгласие между страните, вземането преминава от цедента
върху цесионера, т. е. последният придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По
отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде
съобщена от цедента – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съобщението до длъжника обаче не е елемент от
фактическия състав, който поражда действие между страните по договора, поради което
вземането преминава върху цесионера със самото му сключване /в този смисъл е решение №
160/04.07.2018 г. по т. д. № 1164/2017 г. на ВКС, Второ ТО, решение № 89/30.09.2020 г. по
гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС, Четвърто ГО. С договора за цесия настъпва промяна в
титуляра на едно вземане.
За валидността на цесията е необходимо вземането да е индивидуализирано /чрез
посочване на източника – юридическият факт или правоотношение, от което произтича
прехвърленото вземане и страните по него/, и да бъда определимо, но не е необходимо то да
е ликвидно и изискуемо – т. е. да е безспорно и определено по основание и размер, или да е
настъпил падежът му. Предметът на договора за цесия трябва да е определен или
определяем, за да поради действие договора – в този смисъл е решение № 32 от 9.09.2010
г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II ТО и решение № 196 от 22.11.2018 г. по гр. д. №
3871/2017 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО.
В конкретния случай съдът приема, че в процесния договор прехвърленото вземане е
индивидуализирано в необходимата за това степен чрез посочване на титуляра му,
фактическото и правното му основание, задълженото лице по него и конкретният му
размер. Не е налице хипотезата на неяснота и неопределеност на вземането, тъй като
съвпадението в размера на прехвърлените вземания към „Изи Асет Мениджъмнт“ АД /по
т.А от договора за вземания от финансови институции/ и към „Файненшъл България“ ЕООД
/по т. В от същия/ само по себе си не е годна до обоснове извод за идентичност между двете
вземания. В договора се сочи, че вземането към ответното дружество е свъразно с платеното
7
без основание по договора за кредит, докато другото прехвърляно вземане на същата
стойност е във връзка с платеното по договор за поръчителство. Не се споделя и тезата на
ответника, че прехвърленото вземане с източник неоснователно обогатяване не е
съществувало в патримониума на цедента към датата на сключване на процесния договор по
арг. от чл. 2 от представения по делото анекс към договора за цесия с “Темис Кепитал“
ЕООД, е който страните изрично са уговорили като последица от прекратяване действието
му връщането на цедираните вземания в патримоноима на цедента.
Легитимиран да се позове на липсата на представителна власт на пълномощника, е
само мнимо представляваният. Ответникът не е материалноправно легитимиран да излага
твърдения и доводи относно липсата, респективно ненадлежна представителна власт на
пълномощника, представлявал цесионера при сключването на договора /в този смисъл е
разрешението, дадено в т. 2 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014
г. на ОСГТК на ВКС/.
Цесията е надлежно съобщена на длъжника, който извод следва от изложеното по-
горе в мотивите на настоящия съдебен акт.
Неоснователни са доводите на въззивника, че процесният договор за цесия е
потребителски по смисъла на ЗЗП и подлежи на служебна проверка обстоятелството дали в
него се съдържат неравноправни клаузи. Със същия физическото лице-кредитополучател не
придобива права, а прехвърля вземания, поради което всички възражения в тази връзка са
неоснователни.
По отношение на възраженията за недействителност на договора поради
обстоятелството, че ищецът не е вписан в регистъра на финансовите институции по чл. 3а от
ЗКИ, вр. чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ следва да се посочи, че придобиването на вземания е
допустимо по общата уредба на ЗЗД, т. е. принципно могат да се извършват цесии и без
вписване на цесионера като финансова институция. Следователно обстоятелството дали е
било вписано дружеството-цесионер като такава институция в регистъра на БНБ е без
значение за действителността на самия договор за цесия. Още повече, че по делото не се
установява и нарушение на чл. 13 от Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите
институции, тъй като от заключението на ССчЕ следва, че за периода от 01.01.2022г. до
31.12.2022г. „ТЕСДО“ ЕООД не е реализирало приходи от дейността си. Ако законът
целеше пълна забрана за определени сделки от лица, които не са вписани като финансови
институции, в него щеше да е уреден лицензионен режим и пълна забрана на нелицензирани
лица да сключват подобни сделки. В този смисъл са и решение № 171 от 24.07.2017 г по гр.
д. № 3733/2016 г, ГК, ІV ГО на ВКС, решение № 540 от 20.12.2011 г по гр. д.№ 110/2011 г,
ГК, ІV ГО на ВКС и решение № 192 от 13.12.2017 г по гр. д. № 4439/2016 г, ГК, ІV ГО на
ВКС, видно от които, неспазването на лицензионния /разрешителен/ режим действително
води до нищожност на съответната сделка. При неспазен регистрационен режим
съответните сделки не са нищожни – решение № 210 от 03.04.2012 г по т. д. № 1051/2010 г,
ТК, ІІ ТО на ВКС.
Неоснователни са и наведените от въззивника доводи, че предмет на договора за
8
цесия е непрехвърлимо право, доколкото са касае до имуществено право, чието възникване е
свързано с качеството на цедента, конкретно с качеството му на потребител по договор за
потребителски кредит и уредените в тази връзка негови права по ЗЗП и ЗПК. В случая нито
законът – ЗЗП и ЗПК, нито договорът за потребителски кредит, съдържат забрана за
прехвърляне на вземане, възникнало в патримониума на цедента в качеството му на
потребител. Естеството на вземането също не води до извод за недопустимо прехвърляне на
същото с процесния договор за цесия.
Ето защо съдът достига до извод, че договорът за вземания от финансови институции
е произвел търсения транслативен ефект по отношение на съдебно предявеното вземане, при
което следващият въпрос, който подлежи на изследване, е за това налице ли е било
основание за платеното.
По делото не е спорно обстоятелството, че между М. В. С. и ответното дружество на
16.11.2020 г. е бил сключен договор за потребителски кредит. Спорът тук е концентриран
около валидността на този договор и в тази връзка съдът намира за необходимо да
отбележи, че не е обвързан от поредността на основанията за нищожност, посочена от
ищеца и ще пристъпи към разглеждането им според тежестта на порока: от най-тежкия –
противоречие на закона или заобикалянето му, през по-леките – липса на основание, липса
на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма.
В този смисъл е напр. решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о.,
ГК и др. Следователно и с оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит съдът приема, че следва първо да изследва
въпроса за това нищожен ли е договорът за кредит поради заобикаляне със същия на
императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено в ТРРЮЛНЦ,
че едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е "Изи Асет
Мениджмънт" АД. Следователно страната по договора за гаранция е дъщерно дружество на
кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема, че между двете
дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ. От друга страна двата
договора – договорът за кредит и този за предоставяне на гаранция, са сключени в един и
същ ден, отделни разпоредби от същите препращат един към друг, дължимите в полза на
търговците престации са обединени в общ погасителен план, имат едни и същи падежи и
макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за
предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява трето за настоящия спор
лице, то кредитодателят е бил овластен да получава плащането по този договор, дължимо от
потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит. Ето защо съдът приема, че
се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда
заедно с другата, като се държи сметка за положението на потребителя, който извън
всякакво съмнение има това качество и по двата договора.
Като съобрази изложеното по-гпре съдът достига до извод, че уговореното
възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за
9
кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите
като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Това следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесното правоотношение е
видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне
на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. %. Поради изложеното съдът
намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Изи Асет
Мениджмънт“ АД по процесните договори за потребителски заем, отговаря на поставените
от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този смисъл са напр.
Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г.
на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). Съобразно императивната правна норма на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. От заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при
включване на възнаграждението по договора за поръчителство ГПР по договора за кредит е
111,06 Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл.
11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит ответникът-кредитодател е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и
11 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по
описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г.
10
по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
На основание чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи.
Ето защо всичко платено в погашение на вземания, различни от главницата по
кредита е недължимо и подлежи на връщане. В случая ответникът не е пасивно материално
легитимиран да отговаря за платеното в полза на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
възнаграждение за поръчителство. Ето защо и по съображения от отговора по въпрос 1.4. от
експертизата съдът достига за извод за частична основателност на предявения иск до сумата
от 119,69 лв., която е платена в погашение на задължението за договорно възнаграждение.
Ирелевантни за основателността на претенцията са наведените от ответника
възражения, че плащанията на процесните суми не били извършени лично от цедента, а от
трети лица. Вътрешните отношения между цедента и фактическия платец на задължението
не се отразяват нито на погасителния ефект на плащането, нито на основателността на
претенцията по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на неоснователно получената от името и за
сметка на цедента сума.
Неоснователно е релевираното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно т. 7 от ППВС № 1/1979 г. при първия фактически състав н а чл. 55, ал. 1
ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на престацията, поради което се
приема, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й. В мотивите на
постановлението е разяснено, че вземанията, произтичащи от фактическите състави на
неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност по чл.
110 от ЗЗД. Срокът започва да тече от момента, в който е получено нещо без правно
основание или от момента на отпадане на условието или неосъществяването на условието
по чл. 55 от ЗЗД. Следователно давностният срок по всяко задължение е започнал да тече от
момента на предаването на всяка от сумите. С предявяването на иска давностният срок се
счита за прекъснат /арг. чл. 116, б. "б" ЗЗД/. В случая давността е прекъсната с подаването
на исковата молба в съда на 16.05.2022г. От заключеното на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че претендираните от ищеца суми са плащани в периода
30.11.2020 г. до 24.03.2021 г. Предвид изложеното, съдът намира, че към датата на подаване
на исковата молба в съда давностният срок не е изтекъл.
Ето защо предявеният иск ще се уважи частично до сумата от 119,69 лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 573,65 лв. като частичен иск от претенция за сумата
от 752,08 лв. ще се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни по съразмерност.
Ищецът е сторил разноски в размер на 700 лв., в т.ч. 50 лв. за държавна такса, 300 лв.
за депозит за възнаграждение на вещо лице и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
11
определено му от съда. От така сторените разноски съразмерно на уважената част от иска в
полза на ищеца се присъждат 146,05 лв.
Ответникът претендира разноски на обща стойност 859 лв., в т.ч. 159 лв. за
адвокатски хонорар и 700 лв. за вещо лице, от които съразмерно на отхвърлената част от
иска му се присъждат 679,77 лв. Релевираното възражение за прекомерност на разхода за
платен адвокатски хонорар съдът намира за неоснователно.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК ********* да заплати на
„ТЕСДО“ ЕООД , ЕИК ********* основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД
сумата от 119,69 лв. за платеното без основание от М. В. С. с ЕГН ********** по Договор за
паричен заем № ........... от 16.11.2020г., което вземане е цедирано на ищеца с Договор за
вземания от финансови институции № 1095 т 12.11.2021г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на исковата молба – 16.05.2022г. до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 573,65 лв. като частичен иск от претенция за сумата от 752,08 лв.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК ********* да заплати на
„ТЕСДО“ ЕООД , ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 146,05 лв. за
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ТЕСДО“ ЕООД , ЕИК ********* да заплати на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 679,77
лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12