Решение по дело №332/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началника на РДНСК – Хасково, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 33 от 19.02.2024г., постановено по АНД №878 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 година.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не били допуснати съществени процесуални нарушения.

За имота имало действащ ПУП-ПЗ, ПР и РУП, одобрен със Заповед №451/18.04.2008г. на кмета на община Хасково. При издаването на АУАН, административнонаказващият орган алтернативно извършил проверка на съответствието на инвестиционния проект и с двата ПУП-а, тъй като в строителната документация никъде не било посочено кой ПУП бил приет за действащ при проектирането на сградата. Единствено в раздел III от комплексния доклад – оценка за съответствие с предвижданията на ПУП, т.4 – правила и нормативи за застрояване, било посочено, че инвестиционния проект съответства на ПУП изменение на РУП за УПИ XV и УПИ XVI, кв.366, одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. – по отношение на ограничителни и задължителни линии на застрояване, която не била влязла в сила.

За Заповед №УТ-342/29.06.2023г. на кмета на община Хасково, с която бил одобрен нов ПУП за имота, било допуснато предварително изпълнение, без същата да била съобщена на всички заинтересовани страни – собственика на УПИ XIV - за училище, който бил включен в свързано застрояване с имота, в който се изграждала новопроектираната сграда. Затова в АУАН било посочено, че: ПУП, одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. не бил влязъл в сила, тъй като не бил обявен на всички заинтересовани страни; инвестиционният проект не отговаря на изискванията на невлезлия в сила ПУП (посочения в оценката за съответствие като действащ), като били посочени ясно основанията за това; инвестиционния проект не отговарял на изискванията на действащия към момента ПУП-ПЗ, ПР и РУП, одобрен със Заповед №451/18.04.2008г. на кмета на община Хасково, като отново били посочени подробно основанията за тази констатация. От горното ставало ясно, че инвестиционния проект не отговарял на изискванията нито на единия, нито на другия ПУП, така че със съгласуването на проекта, главният архитект безспорно извършил нарушение на вмененото му с чл.145, ал.2 от ЗУТ задължение.

При положение, че в АУАН било описано подробно нарушението, в какво точно се състояло същото и обстоятелствата, при които било извършено, изследвани били всички възможни хипотези на осъществяване на изпълнителното деяние, не било ясно как съдът стигнал до извода, че било нарушено правото на жалбоподателя да разбере за какво точно деяние бил привлечен към административнонаказателна отговорност. При изпълнение на задължението по чл.145, ал.2 от ЗУТ главният архитект не изяснил на кой ПУП според него трябвало да съответства инвестиционния проект – на действащия, одобрен през 2008г., или на новия, за който било допуснато предварителното изпълнение. В издаденото впоследствие Разрешение за строеж №273/30.06.2023г. също не било отбелязано въз основа на кой ПУП се съгласували проектите. Дори само това обстоятелство било достатъчно да обоснове нарушение при изпълнението на задължението по чл.145, ал.2 от ЗУТ от страна на главния архитект.

По изложените съображения се претендира отмяна на съдебното решение.

Ответникът по касационната жалба, Т. Д. Г., редовно призован, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №33-20 от 02.10.2023г. на Началника на РДНСК – Хасково, с което на арх. Т. Д. Г. (Главен архитект на община Хасково), за нарушение на 145, ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, е наложена глоба в размер на 1000 лева.

За да постанови решението си районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство – при съставянето на АУАН и издаването на НП, били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице до степен да не можело да разбере в какво точно било обвинено и ефективно да организира защитата си. Конкретно, АУАН и НП не отговаряли на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържали ясно и точно описание на нарушението, обстоятелствата, при които било извършено и доказателствата, които го потвърждавали. Текстовото описание на нарушението се състояло в несъответствие на одобрения от жалбоподателя инвестиционен проект с действащия за процесния имот ПУП-ПЗ, ПР и РУП, одобрен със Заповед №451/18.04.2008г. на кмета на община Хасково, по отношение на линиите на застрояване и силуетите по РУП. В последствие се твърдяло, че горепосочения ПУП за процесния имот, одобрен със Заповед №451/18.04.2008г., бил изменен частично с одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. на кмета на община Хасково РУП, с който били указани промени в силуетите и височините на новопредвидените сгради, при спазване на характеристиките на действащия ПУП-ПЗ от 2008г., без промяна на характера и начина на застрояване. Изложени били съображения относно действието на последната заповед и момента на влизане в сила на одобрения със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. РУП, в резултат на които в АУАН и НП било прието, че същият не бил влязъл в сила, в т.ч. че не било допуснато предварително изпълнение на Заповед №УТ-342/29.06.2023г., с която се одобрявал проекта на РУП за процесния имот. Въпреки достигнатите изводи в АУАН и НП, че одобрения със заповед Заповед №УТ-342/29.06.2023г. РУП за процесния имот не бил влязъл в сила, се излагали подробни твърдения за несъответствия на съгласувания от жалбоподателя инвестиционен проект именно спрямо този невлязъл в сила РУП. Подробното описание на констатираните несъответствия било такова, свързано с този РУП. Така, в АУАН и в НП били изведени твърдения в две хипотези. Първата – несъответствие на одобрения от жалбоподателя инвестиционен проект спрямо ПУП-ПЗ, ПР и РУП за процесния имот, одобрен със Заповед №451/18.04.2008г. на кмета на община Хасково, като в тази връзка не били изложени подробни и индивидуализирани данни за това в какво точно се състояло това несъответствие. Налице било само едно голословно твърдение, неподкрепено с конкретни констатации. Втората – за несъответствие спрямо приетия за невлязъл в сила одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. РУП за имота. Във връзка с последната съдът посочил, че съгласно разпоредбата на чл.136, ал.3 от ЗУТ, действието на съответния предходен устройствен план се прекратява от деня на влизането в сила на новия или изменения устройствен план. Изброявайки по този начин несъответствия по действащия и по изменения устройствен план за процесния имот, АНО посочил нарушения в хипотези, взаимно изключващи се една друга, т.е. в условията на алтернативност. Нещо повече, подробно били посочени несъответствията на инвестиционният проект, именно с невлезлия в сила РУП (по заповедта от 2023г.). При тази фактическа обстановка, впоследствие с НП било наложено административно наказание на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано под общата норма на чл.145, ал.2 от ЗУТ, без да е направено изрично отграничение за кои от така алтернативно изброените фактически твърдения се ангажирала административнонаказателната отговорност на лицето, т.е. по коя от въведените в АУАН и впоследствие в НП две алтернативни хипотези. Освен това, в описанието на твърдените несъответствия липсвало посочване с кое конкретно правило и норматив били в противоречие. По този начин санкционираното лице било поставено в положение само да издирва релеватнтите факти измежду всички описани такива в НП и да преценя за коя точно от алтернативно посочените хипотези било санкционирано, а оттам и по какво точно административнонаказателно било обвинено и по кои конкретни факти следвало да се защитава. Съдът отбелязал и че в НП №Х-31-22/02.10.2023г. било посочено същото Разрешение за строеж №273/30.06.2023г., както и в обжалваното НП, с твърдение, че това разрешение било издадено за друг инвестиционен проект за друг имот. По този начин не ставало ясно дали за едно и също нарушение не били издадени две НП, съответно наложени две наказания. На последно място, съдът е направил извод за недоказаност на нарушението. В тази насока посочил, че всички конкретно описани несъответствия били по отношение на невлезлия в сила РУП. Относно тези за съответствие с ПУП-ПЗ и РУП, одобрени със Заповед №451/18.04.2008г. имало само най-общи такива, но не и конкретизирани, които да можело да бъдат проверени от съда, а и да станело ясно в какво точно се изразявали тези несъответствия. Доколкото РУП не бил в сила, то и неговите изисквания не следвало да се спазват при одобрението на инвестиционният проект, съответно нямало как да бъдат нарушени.

Настоящата инстанция приема, че решението е правилно.

Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, а правните са съобразени с установеното от фактическа страна и с приложимите материалноправни разпоредби.

Споделят се съображенията на районния съд за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и по-конкретно – АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

В чл.232 ал.1 от ЗУТ е посочено, че се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което: 2. съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове.

От направеното в АУАН и в НП словесно описание на нарушението се установява, че административнонаказателната отговорност на лицето е ангажирана за това, че във функциите си на главен архитект на Община Хасково е съгласувал инвестиционен проект за строеж (подробно индивидуализиран), в нарушение на чл.145 ал.2 от ЗУТ, съгласно която съгласуването на инвестиционните проекти по ал. 1 се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели.

В случая, както е посочил и районният съд, в АУАН и в НП са изведени твърдения в две хипотези – за несъответствие на съгласувания от наказаното лице инвестиционен проект спрямо ПУП-ПЗ, ПР и РУП за процесния имот, одобрен със Заповед №451/18.04.2008г. на Кмета на Община Хасково и спрямо приетия за невлязъл в сила, одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. ПУП-РУП за имота. Прави впечатление, че при описание на несъответствието между инвестиционния проект и предвижданията на ПУП и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели, в АУАН и в НП е посочено, че за имота има действащ ПУП-ПЗ, ПР и РУП, одобрен със Заповед №451/18.04.2008г. на Кмета на Община Хасково, като най-общо е отбелязано, че проектът не съответства на този действащ ПУП-ПЗ, ПР и РУП по отношение на височините, линиите на застрояване и силуетите по РУП, а същевременно е направено изключително подробно описание на констатираните конкретни несъответствия спрямо приетия за невлязъл в сила одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. РУП за имота.

Правилно районният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.136 ал.3 от ЗУТ, действието на съответния предходен устройствен план се прекратява от деня на влизането в сила на новия или изменения устройствен план.

Доколкото в случая е прието, че за имота има действащ ПУП-ПЗ, ПР и РУП, одобрен със Заповед №451/18.04.2008г. на Кмета на Община Хасково, е следвало в АУАН и в НП да се извърши съпоставка в необходимата конкретика именно съобразно действащия устройствен план, така, както това е направено със съответни изчисления и подробна мотивировка спрямо приетия за невлязъл в сила одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. РУП за имота. Обосновано в тази връзка районният съд е приел, че е нарушено правото на жалбоподателя да разбере за какво точно деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност, което препятства и възможността му да упражни ефективно и адекватно правото си на защита в производството. Освен това се препятства и съдебната проверка на наказателното постановление, доколкото съдът е ограничен във възможността да направи преценка за какво нарушение е наложено наказанието, респ. дали е наложено законосъобразно.

Следва също да се посочи, че описанието на нарушението не може да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката, или от събраните пред районния съд доказателства, а извеждането на обективните и субективни признаци на нарушението следва да стане единствено въз основа на констатациите, обективирани в АУАН и НП. Безспорно в НП, а и в АУАН, следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са били нарушени, тъй като посоченото нарушение, за което се твърди, че е извършено от жалбоподателя, е предмет на доказване по делото. Дори и от приложените към административнонаказателната преписка документи да могат да бъдат установени коментираните обстоятелства, доколкото се касае за съществени реквизити на АУАН и НП, тяхната липса или неточност в АУАН и НП не може и не следва да се изяснява едва в производството по обжалване на НП, съответно тези факти и обстоятелства не следва да се извличат по тълкувателен път от данните по делото.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото.

Касационната инстанция намира, че районният съд е установил наличието на пороци в акта и в наказателното постановление след обективно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, без да игнорира или изопачава доказателства и без нарушения правилата на формалната логика.

Във връзка с горното, правилен е и изводът на районния съд за недоказаност на нарушението с оглед факта, че всички конкретно описани несъответствия на одобрения от наказаното лице инвестиционен проект са по отношение на невлезлия в сила РУП, спазване на който не е било дължимо, след като към дата на одобряване на проекта не е бил в сила.

В заключение, настоящата инстанция споделя изложените в проверяваното решение изводи и по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК не е необходимо да ги преповтаря.

По тези съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33 от 19.02.2024г., постановено по АНД №878 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 година.

Решението е окончателно.