Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 10.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело
№ 4560 по описа за 2019 г., за да постанови решение, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 13683 от 16.01.2019 г. по гр.д. № 29839/2018 г.
по описа на СРС - ГО, 49 състав, П.НА Р.Б., с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на М.П.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***№ 1, чрез адв. А., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 5 000 лева, неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционален срив, безпокойство, стрес, тревога, негативни
емоции, засягане на доброто му име пред обществото, вследствие на повдигнато обвинение за престъпление по
чл.198, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по
НОХД № 9046/2010, СРС, НО, 108 състав, ведно със законната лихва от 11.05.2015 г.
до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за неимуществени
вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за горницата над 5000 лева до
пълния предявен размер от 10 000 лева, ведно със законната лихва от 22.05.2013 г.
до 10.05.2015 г. Със същото решение П.на Р.Б. е осъдена да заплати на М.П.И.,
ЕГН**********, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, сумата от 460 лева - разноски
по делото, от които 10 лева - държавна такса и 450 лева - адвокатско
възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение в частта, с която е уважен искът с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 5 хил. лв., е останал ответникът в първоинстанционното
производство П.на Р.Б., който в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК, го обжалва с твърдение, че решението в обжалваната част е
неправилно, постановено в противоречие на материалния закон - разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че производството - съдебно и досъдебно, е приключило
в рамките на 3 години, по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“, ищецът не доказва характера и степента на търпените неимуществени
вреди в уважения размер. Искането към
въззивната инстанция е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
частично иска като редуцира присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е
постъпил отговор на така депозираната въззивна жалба.
Решението в
частта, в която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за горницата над 5000 лева до пълния
предявен размер от 10 000 лева, както и в частта, в която е отхвърлен
акцесорният иск за законна лихва от 22.05.2013 г. до 10.05.2015 г., като
необжалвано от ищеца, е влязло в законна сила.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В случая съдържащите се в
жалбите оплаквания са неправилно нарушение на материалния и процесуалния закон
и необоснованост.
При съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства решаващият въззивен
състав приема за установено следното:
От
представените с исковата молба и приложени с НОХД № 9046/2010 г. на СРС, НО,
108 състав писмени доказателства е видно следното: С постановление от 12.04.2010 г. на СРП М.П.И. е
привлечен като обвиняем по досъдебно производство № ЗМ4380/09 г. по описа на 07
РУ-СДВР и пр.пр. № 74398/09 г. по описа на СРП за престъпление по чл.198, ал.1,
пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода от три до десет години, и по отношение на него е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“. С обвинителен акт по досъдебно производство №
ЗМ4380/09 г. по описа на 07 РУ-СДВР и пр.пр. № 74398/09 г. по описа на СРП
ищецът М.П.И. е обвинен за престъпление по чл.198, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК. С присъда от 15.05.2012 г. по НОХД № 9046/2010 г. по описа на СРС -
НО, 108 състав, М.П.И. е признат за невиновен в това, че на 30.10.2009 г. около
5.00 часа в гр. София в жк. „Студентски град“ до дискотека Авеню, действайки в
съучастие като извършител с М.М.и А.А.е отнел чужди движими вещи всичко на обща
стойност 366 лева от владението на Теодора Б. с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила - нанесъл удари по тялото и главата на Д.и
Б., и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.198,
ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Така постановената присъда е
протестирана от СРП като с решение от 22.05.2013 г. по ВНОХД № 4995/2012 по
описа на СГС - НО, V въз. Състав, е потвърдена присъдата от 15.01.2012 г. по
НОХД № 8046/2010 г. на СРС - НО, 108 състав и последната е влязла в сила на
28.05.2013 г.
По делото е представена справка от СДВР
за образувани други досъдебни производства срещу М.П.И.. От представената справка се установява, че през 2001
г. срещу него е водено досъдебно производство за палеж по чл.330, ал.1 от НК.
От справката се установява и че производството срещу него за средна телесна
повреда по чл.129 от НК е прекратено, тъй като деянието е от частен характер -
чл.24, ал.4 от НПК.
Видно от удостоверение от Българска
федерация по волейбол М.П.И. е картотекиран като помощник тренъор по волейбол на волейболен клуб „М.“ - П.за периода
2009-2011 и тренъор за периода 2011 -2018.
От
събраните по делото свидетелски
показания на свидетеля на св. А.В.И.
се установява, че ищецът е започнал при него като тренъор на „М. Перник“ и
следвал задочно. Според свидетеля, ищецът преживял делото много трудно, тъй
като бил чувствителен. Ищецът бил на път да се откаже от следването си и от
работата си като тренъор, тъй като това му се отразило негативно на работата с
децата. Според свидетеля И., ищецът станал по-затворен и не контактувал с
децата с желание. Родителите на децата чули, че ищецът имал проблем и започнали
да спират децата и родителите да не идват. Ищецът се притеснявал, като дори на
състезания ходел с майка си. Твърди, че майката на ищеца му е споделила, че той
доста се е променил. Свидетелства, че това състояние продължило докато се
водило следствието. Преди това някои родители му вярвали като педагог и имали
приятелски отношения с него, а децата били привъзрани към него. Ищецът бил
участвал в държавни първенства. Твърди, че това го променило и като отношение
към работата станал по-затворен. Отдръпването на ищеца от работата започнало да
се коментира от колегите - тренъори. Твърди, че след това е имал участие в
състезания в друг град, но без преспиване. Ищецът му е споделял, че е имало
подмятания или заплахи, че може да го отстранят от учебното заведение.
Свидетелят чувал от родители, че заради това, което се говори за ищеца, са
искали да изчакат да се решат нещата и тогава децата да продължат да тренират,
давали ищеца като лош пример.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля А.В.И., при съобразяване нормата на чл. 172 от ГПК,
като ги счита за обективно и безпристрастно дадени, неоспорени от страните,
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и приетото за
безспорно между страните.
При така установените факти съдът приема от правна
страна следното:
Предявеният иск
е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен процесуален
субституент на държавата, като субект на особената деликтна отговорност,
регламентирана от чл. 7 на Конституцията на Р.Б. (КРБ), вр. с чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или
действия на нейни органи и длъжностни лица, но тази отговорност може да бъде
реализирана при наличието на определени фактически основания. Сред тях е и
соченото в исковата молба основание, свързано с повдигането на
незаконосъобразно обвинение в извършването на престъпление, за което лицето е
оправдано с влязъл в сила съдебен акт. Държавата е надлежно пасивно
легитимирана да отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, П.или съда, при повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
което впоследствие подсъдимият е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт или
наказателното производство срещу него е било прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това че наказателното производство е образувано след като
наказателното преследване е погасено по давност, или деянието е амнистирано.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ,
освен наличие на влязъл в сила акт, с който ищецът е оправдан, последният
следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер,
както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране
подлежат само действително настъпилите вреди (съгласно приетото в т. 11 от
Тълкувателно решение (TP) № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3//2004 г. на ОСГК на
ВКС).
Специалният
закон предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на
нейните органи, когато между двете
съществува причинно-следствена връзка, което следва и от общата
разпоредба на чл.51, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, която връзка не може да се
предполага. По силата на чл.154, ал.1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от
ищеца, извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните
такива, което бе установено по делото. От доказателствата по делото се установи, че срещу
ищеца е било образувано и проведено наказателно производство, като е бил
обвинен в престъпление от общ характер, по което е бил оправдан с влязла в сила
присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез
нейните органи. Оправдателната присъда е постановена на първа инстанция, същата
е протестирана и е била потвърдена с решение на въззивня съд. С действията си
по предявяване и поддържане на обвинение в извършване на тежко умишлено
престъпление от общ характер, по което ищецът е бил оправдан, по протестирането
на оправдателната присъда, на същият са причинени и е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в настъпването на описаните в исковата молба вреди,
изразяващи се в негативно отражение на психологическото му състояние, стрес,
унижение и притеснения от наказателна репресия срещу него. В съдебната практика
трайно е прието, че в случай на незаконно обвинение следва да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. В тази именно връзка е и възприетото
в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени
вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства - решение
№480/23.04.2 013 година, постановено по гр. д. № 85/2012 година по описа на
ВКС, ГК, IV г. о.; решение № 55/11.03.2013 година, постановено по гр. д. №
1107/2012 година по описа на ВКС, ГК, IV г. о. и др. Когато се твърдят да са
причинени болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, те следва да се докажат от ищеца съгласно разпоредбата на чл.154
от ГПК.
С оглед на
изложеното, въз основа на събраните гласни доказателства, съдът намира за
установено по делото, че в резултат на незаконното обвинение на ищеца са
причинени морални страдания, изразяващи се в негативно отражение върху
професионалния и социалния му живот, както и общо върху емоционалното и
психическото му състояние.
Размерът на
обезщетението на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по
справедливост. Според ППВС №
4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези
вреди. В т. 11 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, е
разяснено, което се приема и от съдебната практика на ВКС - решение №
175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, че
понятието „справедливост“, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки
отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда. Такива
са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно
релевантни обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно
или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост, за които
ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включително
дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките
на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило
на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и
от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му -
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и
пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.
1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от
ищеца в резултат на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно
наказателно преследване срещу него. Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на нематериални права, блага или
правнозащитими интереси, а вредите се изразяват в нравствени, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство и
добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционалното и психологическо равновесие на
пострадалото лице. Следва да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, което е обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие
е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така изпитва
притеснение и несигурност; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. В този смисъл е решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., Г. К, IV Г. О. на ВКС.
Съвкупната преценка на обсъдените
доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и
подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на Р.Б., на основание чл. 2,
ал.1, т.3, вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
В случая се
установи, че ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление. При определяне размера на дължимото
обезщетение следва да се съобрази периодът от привличане на ищеца като обвиняем
на 12.04.2010 г. до датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 28.05.2013
г., което е повече от три години. Доколкото досъдебното производство не е било
образувано срещу ищеца, а е било образувано срещу неизвестен извършител, то не
може да се приеме, че същият е търпял вреди от образуване на воденото досъдебно
производство, а едва от привличането му в качеството му на обвиняем с
постановлението на СРП за това. Следва да се отчете, че мярката за
неотклонение, взета по отношение на ищеца, е била „парична гаранция“.
От всичко
изложено по-горе следва, че ищецът е търпял вреди от незаконното обвинение в
престъпление, като се установиха негативните промени, които са настъпили в
живота му в резултат на същото. Конкретни негативи се установиха от събраните
гласни доказателства по делото. Описаните вреди от свидетеля А.И. са в пряка
причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство срещу ищеца.
При определяне
размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази и че ищецът е с чисто
съдебно минало. По делото е представена справка от СДВР за образувани други
досъдебни производства срещу М.П.И., от която е видно, че през 2001 г. срещу
него е водено досъдебно производство за палеж по чл.330, ал.1 от НК. От
справката се установява и че производството срещу него за средна телесна
повреда по чл.129 от НК е прекратено, тъй като деянието е от частен характер -
чл.24, ал.4 от НПК. Значение при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди има единствено обстоятелството дали ищецът е осъждан или
не. Последният е неосъждан. От друга страна, с оглед събраните по делото
доказателства по категоричен начин се доказа вследствие на кое именно
производство са претърпени твърдените от ищеца неимуществени вреди, които са
ясно отграничени и установени.
Съгласно
съдебната практика, като ориентир за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди, следва да служи още и стандартът на живот в страната към
периода на увреждането, както и да се отчете обстоятелството, че осъждането на
държавата в лицето на процесуалния й субституент - П.за заплащане на
обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Размерът
на паричното обезщетение, като еквивалент на претърпените неимуществени вреди
се определя с оглед критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Този критерий
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. Справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Относно критериите, въз основа на които следва да бъде
определено „по справедливост“ обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на незаконосъобразно наказателно преследване, приключило с
оправдателна присъда е постановена задължителна съдебна практика - т. 11 (т.
II) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от TP № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на
ВКС, както и решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV ГО на
ВКС, която настоящият съдебен състав съобрази. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за
всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с
оправдателна присъда незаконосъобразно наказателно преследване срещу него.
В случая
повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление по чл.198, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 , вр. ал.1 от НК, за което се предвижда наказания лишаване от
свобода от три до десет години, а взетата спрямо обвиняемата мярка за
неотклонение е „парична гранция“. Производството е продължило повече от три години. Съгласно практиката на Върховния
касационен съд (решения по гр. д. № 820/2012 г., IV г. о. и по гр. д. №
2829/2015 г., IV г. о.), при предявен иск за обезщетяване на неимуществени
вреди в хипотезите по чл. 2 от ЗОДОВ, за размера на обезщетението е от значение
как неоснователното обвинение се е отразило върху личния, обществения и
професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения. В
конкретния случай се установи, че ищецът е претърпял вреди и във връзка с
професионалната му реализация, които са вследстие от незаконното обвинение,
които са се отразили силно върху емоционалното му състояние и са довели до
изпитване на по-дълбоко чувство на унижение, с оглед характера на работата
му, която е свързана с деца и включва елемент на възпитателен характер.
Ищецът е търпял унижение и неудобства в работата си по повод незаконното
обвинение, както от страна на своите колеги, така също и от страна на децата,
които е тренирал и на техните родители. Неяснотата около отражението на
обвинението върху професионлните му ангажименти също оправдава настъпилите у
ищеца по-интензивни чувста на притеснения, несигурност и демотивация. Ето защо,
в конкретния случай справедливостта изисква определяне на обезщетение за
търпените неимуществени вреди по-голям размер от обичайния.
Предвид всички
установени по делото обстоятелства и посоченото им значение за размера на
процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната (минимална работна заплата от 560 лв.),
настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение от 5 000 (пет
хиляди) лв., което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпени от ищеца
(доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично
обезщетение), което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неговото
неоснователно обогатяване. Този размер на обезщетението съответства на
характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида на
упражнената спрямо ищеца процесуална принуда.
Поради
изложеното съдът приема, че искът е основателен и доказан до посочения размер
от 5 000 лева, а в останалата му част - до размера от 10 000 лв. същият е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът счита, че
сумата от 5000 лева справедливо ще поправи вредите, които ищецът е понесъл от
незаконно повдигнатото обвинение срещу него. В останалата й част исковата
претенция е неоснователна, тъй като не се доказаха други, извън приетите от съда вреди и като
завишена, съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД, поради което правилно
първостепенният съд я е отхвърлил.
Изводите на
настоящата инстанция съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради
което в упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е
длъжна да потвърди първоинстанционното решение в осъдителната му част, като
правилно и законосъобразно.
Върху така
определеното обезщетение за неимуществени вреди се дължи законна лихва за
периода от 11.05.2015 г. до окончателното плащане.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемият М.П.И.,
който е представил доказателства за направата на такива в размер на 600 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна
защита и съдействие, която сума П.на Р.Б. следва да бъде осъдена да му заплати.
При тези мотиви,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 13683 от
16.01.2019 г. по гр.д. № 29839/2018 г. по описа на СРС - ГО, 49 състав.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на
М.П.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***№ 1, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 600 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за
неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за горницата
над 5000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, както и в частта, в
която е отхвърлен акцесорният иск за законна лихва от 22.05.2013 г. до
10.05.2015 г., като необжалвано от ищеца, е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.