Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 38 24.07.2023 град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИН МАРИНОВ
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Емил Енчев разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
касационно АНД № 33 по описа за 2023 год. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с
чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
жалба на И. М. Б. от гр. И., чрез адв. Р.
П., срещу Решение № 21 от 10.04.2023 год., постановено
по АНД № 274/2022 год. по описа на районен съд – Исперих. С него е потвърдено
НП № 22-0275-000839 от 10.11.2022 год. на Началник група
към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих, с което на касационния жалбоподател са
наложени две административни наказания – глоба от 3000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл.
3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т.
2 от същия закон. В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено от
районния съд при неправилно установена
фактическа обстановка и превратно оценяване на доказателствата по делото. Излагат
се твърдения, че наказаното лице не е
осъществило състава на нарушението, което му е вменено във вина, както и че АНО
не е доказал по несъмнен и безспорен начин, че касационният жалбоподател е
извършил същото. От съда се иска да
отмени решението на районния съд
Ответникът по касационната жалба - Началник група към ОДМВР – Разград, РУ –
Исперих, не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да потвърди въззивното решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
За
да постанови решението си, районният съд приел от фактическа страна, че на
04.10.2022 г. служители на РУ – Исперих
осъществявали контрол на пътното движение на улица „Хан Аспарух” в град Исперих, като били
позиционирани пред магазин „Нетуоркс” и магазин за плочки „Бола”. Пред тях
преминал управляваният от жалбоподателя лек автомобил „Сеат Леон” с рег.№ ********,
продължил движението си напред и в кръстовището между улиците „Хан
Аспарух” и „Вежен” предприел маневра завой на ляво чрез използване на ръчна
спирачка, при което действие автомобилът поднесъл от дясната страна към лявата
и на обратно от ляво на дясно, като по този начин е използвал платното за
движение не по предназначение и е застрашил живота на намиращите се на мястото
пешеходци, поради неконтролируемото приплъзване на задните колела на автомобила.
Полицейските служители настигнали автомобила с подаден звуков и светлинен
сигнал, спрели водача, поискали обяснения за действията му, като той им казал,
че извършил маневра както през зимата се хлъзгали автомобилите. За установеното
нарушение автоконтрольорите съставили на лицето АУАН № 672449/ 04.10.2022г.,
който той подписал без възражения, въз основа на който било издадено
обжалваното наказателно постановление.
При
така приетото от фактическа страна районният съд приел, че от формална страна АУАН и Наказателното постановление са
съставени при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание,
в предвидените за това срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите
му.
Съдът
приел, че автоконтрольорите непосредствено са възприели как водачът –
касационният жалбоподател при управление на процесния лек автомобил достигайки
до кръстовището между улиците „Хан
Аспарух” и „Вежен” е предприел опасна маневра завиване на ляво чрез
използване на ръчна спирачка. При тази маневра се е стигнало до неконтролируемо
приплъзване на задните колела на автомобила, МПС-то е поднесло от дясната
страна на платното за движение към лявата и наобратно от ляво на дясно. По този
начин е била създадена опасност за останалите участници в движението,
автомобилите които са се движили в лява пътна лента, движещите се след и преди
управлявания от жалбоподателя лек автомобил
в дясна пътна лента и движещите се наоколо пешеходци, тъй като рязкото движение
от дясно на ляво и рязко обратно от ляво на дясно, наподобяващо маневра при
т.нар. „дрифт” е можело да доведе до загуба на управление и излизане на
автомобила от платното за движение и причиняване на ПТП в оживен участък от
пътната мрежа на град Исперих на
кръстовище.
Спорен
районния съд липсвали данни да е имало предпоставки да се използва рязко и
внезапно ръчната спирачка на автомобила, да е имало някаква опасност за
нормалното движение на автомобила, управляван от жалбоподателя в този момент,
което да е налагало опасната маневра. Действието е предприето преднамерено и
целенасочено, като обяснението на самия жалбоподател пред актосъставителя е
било, че се е опитал да извършва маневра „като през зимата”. Било предприето
опасно шофиране, което налага извод че пътя отворен за обществено ползване е
бил използван от наказаното лице за друга цел – спорадично действие на т.нар.
„дрифт”, осъществяване на целенасочена опасна маневра, като по този начин е
нарушил забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП да не използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Въз
основа на горните изводи, районният съд е приел за безспорно доказано, че касационният жалбоподател е осъществил от
обективна и субективна страна вмененото му във вина нарушение.
Разградският
административен съд счита, че решението на районния съд е валидно, допустимо,
но неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.
1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от АУАН,
съответно НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата при
които е извършено. Тези разпоредби изискват в АУАН и в НП да бъдат посочени конкретни фактически действия, извършени
от дееца, които могат да бъдат подведени под състава на съответната
материалноправна норма, която е посочена
като нарушена от съответния контролен
или АН орган.
В настоящият случай касационният
жалбоподател е наказан за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно която на
водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари.
Районният съд е приел, че описаното в АУАН движение на
автомобила наподобява маневри на
автомобил при така наречен „дрифт”. ЗДвП
не съдържа легално определение на това понятие, но в съдебната практика същото
е било обект на анализ. Под "дрифт" се разбира техника на шофиране,
включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на
съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в
резултат, на които се постига движение на автомобила напречно на завоя,
задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго „пилене на гуми”,
докато в същото време автомобилът странично се приплъзва. Във всички случаи е налице приплъзване на гумите и той най често на задните гуми, при което те
оставят видими следи по пътното платно и
се предизвиква шум и свистене от търкането на гумите върху повърхността на
пътя и
от форсирането на двигателя на автомобила.
В обстоятелствената част на
обжалваното пред районния съд НП и АУАН, въз основа на който то е издадено обаче, не са посочени подобни фактически действия, които са
извършени от жалбоподателя и ефекта от тях, описващи деяние, което може да бъде
подведено под квалификацията на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП от фактическа
страна е посочено, че „… на кръстовището с ул. „Вежен” предприема маневра
завиване на ляво по посока ул. „Вежен” като не използва пътното платно по
предназначение и преплъзване задните колела на лекия си автомобил последствие
на това автомобила поднася от дясното пътно платна в лявото пътно платно. И по
тоя начин застрашава останалите участници в движението.” Това описание на
деянието от фактическа страна е неясно,
непълно и не съдържа онази съвкупност от
фактически обстоятелства, които
осъществяват от обективна и
субективна страна състава на вмененото във вина на наказаното лице нарушение
т.е. те не са достатъчни, за да се приеме, че касационният жалбоподател е
използвал пътя за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
Следва да се посочи, че изводите на
районния съд, че описаното в АУАН движение на автомобила наподобява маневри на автомобил при така
наречен „дрифт”, почиват не на описаното от фактическа страна в АУАН и в НП, а
от дадените в хода на съдебното дирене показания на полицейските служители.
Дори и да се приеме, че
обстоятелствата при извършване на нарушението съответстват на показанията на
разпитаните по делото свидетели (а именно, че Б. е управлявал автомобила по начин, предизвикващ
занасяне на задницата му), тези обстоятелства следва да се съдържат в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП. Свидетелските показания не могат да допълват описанието
на нарушението от фактическа страна нито
в акта за установяване на нарушение,
нито в наказателното постановление. Отделен е въпросът, как свидетелите са
видели, че касационният жалбоподател е дръпнал ръчната спирачка на автомобила
си, след като са били спрели със служебния си автомобил извън пътното платно,
когато автомобилът на нарушителя ги е
подминал и продължил движението си към кръстовището с ул. „Вежен” , при което е
логично те да виждат само задната част на автомобила, но не и какви
действия извършва водача с ръцете си.
Също следва да се посочи, че фактът дали с това си поведение водачът е застрашил
останалите участници в движението,
какъвто е посочен в АУАН и в НП не е елемент от
обективната страна на състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, тъй като съставът на
нарушението изисква единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за
обществено ползване по предназначение - за превоз на пътници и товари, и не
въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерност на деянието. Това
обстоятелство е елемент от състава на други нарушения по ЗДвП, но не и на
посоченото в НП.
Целта на точното описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които то е извършено, и посочването на законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, се състои в това нарушителят да узнае
за какво конкретно нарушение ще му се търси отговорност, за да може да организира
и осъществи пълноценно правото си на
защита срещу обвинението, което му се отправя, доколкото съставеният акт има и тази функция – официално
обвинение в извършване на правонарушение.
За да се реализира пълноценно правото на
защита, още в АУАН следва да е налице точно ,ясно и пълно описание на
нарушението от фактическа страна и на обстоятелства, при които то е извършено.
Това е така защото те не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или
правна логика.
Предвид изложеното касационната инстанция
счита, че при съставяне на АУАН и при
издаване на НП съществено са нарушени
разпоредбите на чл. чл. 42, ал. 1, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от АУАН, което от
своя страна е довело до нарушаване правото на защита на касационния
жалбоподател, което винаги се явява съществено процесуално нарушение, поради
което обжалваното пред районния съд НП е
не законосъобразно.
Като е приел противното районен съд
– Исперих е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното НП.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 21 от 10.04.2023 год., постановено по АНД № 274/2022 год. по описа на районен
съд – Исперих и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 22-0275-000839 от 10.11.2022 год. на Началник група към
ОДМВР – Разград, РУ – Исперих.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/