Решение по дело №754/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   1681        Година  2021, 13.08.              Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав

 

   на 28.06.2021 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                        

при присъствието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 754 по описа за 2021 година и като обсъди:

    

Производство пред първа инстанция.

Ищецът Л.Г.Б.,***, чрез пълномощник адв.М., е предявил срещу ответника Главна Дирек­ция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София, бул.”Ген. Николай Столетов” №21 претенция за присъждане на сумата от общо 32 000 лева, както следва:

- 2 000 лева за периода от 01.04.2015г. до 01.06.2015г., в резултат на поста­вянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неоткло­нение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив;

- 2 000 лева за периода от 01.09.2017г. до 01.11.2017г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неоткло­нение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив;

- 5 000 лева за периода от 01.12.2019г. до 01.07.2020г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неоткло­нение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив;

- 5 000 лева за периода от 01.06.2015г. до 30.06.2016г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лиша­ване от свобода“ в Затвора – Пловдив;

- 10 000 лева за периода от 01.11.2017г. до 31.10.2019г., в резултат на поста­вянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лиша­ване от свобода“ в Затвора – Пловдив;

- 5 000 лева за периода от 01.07.2020г. до 22.03.2021г., в резултат на поста­вянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лиша­ване от свобода“ в Затвора – Пловдив;

- 3 000 лева за периода от 30.06.2016г. до 31.03.2017г., в резултат на поста­вянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие“Смолян“.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/, като конкретно се посочва, че по време на пребиваването му в Арест – Пловдив не му е била осигурена доста­тъчно жилищна площ, както и достатъчно пряка слънчева светлина, пора­ди малките прозорци в килиите и при всяко свиждане с негов близък или адво­кат е бил принуждаван да се съблича.

По отношение на престоя в Затвора – Пловдив се твърди, че са липсвали елементарни битови и хигиенни условия, а именно: липса на достатъчно жи­лищ­на площ/не е надвишавала 3 кв.м./; липса на вентилация, довела до задух и кашлица у ищеца; лошо състояние на тоалетните/с неработещи казанчета, лип­са на прегради, липса на работещи чешми или умивалници, липса на шумо­изолирана тоалетна/; лошо състояние на банята/на л.св. се налага да се къпят по 30-40 заедно и при работещи 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена вода с лошо качество, която не става за пиене, което от своя страна е довело до вирусни инфекции и заболявания у ищеца/; липса на достатъчно осветление и проветряване, поради наличието само на един прозорец в килия­та, който е залостен и покрит с решетки; липса на външна изолация, водеща до ниски температури през зимата; непредоставяне на дебели завивки; спалното бельо се сменяло много рядко, предпоставящо развъждане на дървеници и бълхи, вследствие на което ищецът постоянно имал обриви по тялото и крайни­ците; наличие на мухъл и плесен в килиите; липса на водена индивидуална и корекционна работа, както и неосигуряване на възможност да участва в програ­ми за въздействие за индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и личностна криза; лишаване от адекватно медицинско обслужване по отноше­ние на Хепатит С, от което заболяване ищецът страда, в т.ч. неосигуряване на необ­ходимите лекарства и подходяща хранителна диета.

По отношение на престоя в ЗО“Смолян“ се твърди единствено пренасе­леност и лишаване от адекватно медицинско обслужване по отношение на Хе­па­тит „С“, от което заболяване ищецът страда, в т.ч. неосигуряване на необхо­димите лекарства и подходяща хранителна диета.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез процесуалния си представител юриск.Ч., счита така предявените пре­тен­ции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето им. Пра­ви възражение за изтекла погасителна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична доказаност, респ. основателност на исковите претенции.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в нас­тоящото производство доказателства, намира за установено следно­то.

Съгласно Справка рег.№СА-423/29.03.2021г. на Началник сектор „Арести“ ОС“ИН“ гр.Пловдив/л.45/, Л.Г.Б. е пребивавал на терито­рията на Арест – Пловдив през исковите периоди, както следва: от 16.04.2015г. до 18.05.2015г., като е бил настанен в килия №226 на ет.2, която е с площ от 14,74 кв.м. и е съжителствал с още две задържани лица; от 29.09.2017г. до 23.11.2017г., като е бил настанен в килия №224 на ет.2, която е с площ от 14,74 кв.м. и е съжителствал с още две задържани лица; от 12.12.2019г. до 18.06. 2020г., като е бил настанен в килия №103 на ет.1, която е с площ от 14,74 кв.м. и е съжителствал с още две задържани лица.

Установява се също така от справката, че през м.юни 2009г. е открита новата сграда на Арест – Пловдив, който се намира в рамките на Затвора – Пловдив и който представлява масивна двуетажна сграда с 2 495 кв.м. РЗП. Квад­ратурата на килиите отговаря на изискванията от минимум 4 кв.м. на задържано лице, арестните помещения, в които се настаняват задържаните лица през исковия период, са били оборудвани, както следва: две килии с по три легла с размери 190/71см., 58 килии с по две легла, имало е също маса за хранене с размери 60/60см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30см. Постелъчният инвентар в килиите се е състоял от възглавници, одеяла и чар­ша­фи, като чаршафите се сменят и изпират ежеседмично в пералните помеще­ния на ареста. Предоставена е и възможност задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и всички спални помещения в ареста се почист­ват и дезинфекцират ежедневно, като поддържането на чистотата в килии­те се осъществява от задържаните в тях лица. Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите - по един за двата етажа на ареста, изградена е модерна система за диференци­рано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност, като раз­ме­рите на санитарния възел са 125/112см., което се явява 1,4 кв.м. Извеж­дането до банята на Арест – Пловдив става по утвърден график месец за ме­сец с периодичност два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество – по съответното предписание.Арест – Пловдив е оборуд­ван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се използва за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в арес­та представлява всмукателна и нагнетателна уредба, като посредством въз­душ­ни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух се вкарва в килии­те.

Отделно от това се посочва, че дневна светлина прониква през прозорец с размери 150/150см., който е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража лица ежедневно се осигурява задължителното, съгласно ЗИНЗС, време за престой на открито. А относно дезинфекцията на арестните помещения за исковия период са предста­вени Договор с рег.№10812/08.11.2016г. по описа на ГДИН и Договор с рег.№11179/13.11.2018г. по описа на ГДИН с „ДДД-1“ООД, ведно с протоколи за извършени ДДД обработки/л.73-79, л.82-88, л.46-32/.

От Становище от 06.04.2021г., изготвено от ИСДВР Владимир И. към Затвора - Пловдив/л.55-57/ за процесните искови периоди от 01.06.2015г. до 30.06.2016г., от 01.11.2017г. до 31.10.2019г. и от 01.07.2020г. до 22.03.2021г. се установява, че в Затвора – Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на л.св. по спални помещения, е „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за съхранение на ГДИН и териториалните поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед №Л-42/02.01.2020г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години. Наличната информация за настаняването на л.св. Л.Б. е от 01.01.2018г., а за останалите периоди няма подробна информация.

Установява се, че ищецът към 01.06.2015г. е бил настанен със Заповед №682/22.05.2015г. в Пета група, стая №65, която е с площ от 27,24 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,99/1,17м. и 0,50/ 1,17м., санитарен възел с площ от 2,65 кв.м. с един отваряем прозорец с разме­ри 0,34/1,17м. Няма данни с колко други л.св. е пребивавал ищецът в това спално помещение.

Със Заповед №1467/27.10.2015г. е преместен в Трета група, стая №33, която е с площ от 29,60 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20м. и 1,20/1,20м., санитарен възел с площ от 3,96 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20м. За този период също няма данни с колко други л.св. е пребивавал ищецът в едно спално помещение.

За посочените периоди л.св. Б. не е наказван и не е награждаван, не е участвал в групови работи.

С Протокол №1459/08.06.2016г. и със Заповед №955/09.06.2016г. режимът му е заменен от строг на общ и е преместен в ЗО ОТ“Смолян“.

Л.св. Б. е постъпил отново в затвора на 24.11.2017г. и е бил  настанен в Приемно отделение, стая ОП-2 с площ от 26,28 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,44/1,18м. и 0,98/1,18м., санита­рен възел с площ от 2,70 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,35/1,18м. Тук отново няма данни с колко л.св. е пребивавал в стая ОП-2.

Със Заповед №1867/01.12.2017г. е настанен в Шеста група, стая №12, което е с площ от 41,65 кв.м. без санитарния възел, с три отваряеми прозореца с размери 1,00/1,00м., 1,00/1,10м. и 1,50/1,10м., санитарен възел с площ от 2,56 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,30/1,15м., като за всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90/180см., а шкафовете са с размери 45/ 50см. За периода от 01.12.2017г. до 31.03.2018г. няма данни с колко други л.св. е пребивавал ищецът в това спално помещение, а по отношение на периодите от 27.07.2018г. до 12.08.2018г., от 21.08.2018г. до 28.08.2018г., от 30.10.2018г. до 12.11.2018г., от 20.11.2018г. до 23.11.2018г., от 27.11.2018г. до 10.12.2018г., от 18.12.2018г. до 20.12.2018г., от 11.01.2019г. до 29.01.2019г., от 08.02.2019г. до 14.02.2019г., от 14.06.2019г. до 01.07.2019г., до 03.07.2019г. до 09.07.2019г., на 12.07.2019г. и от 15.07.2019г. до 15.08.2019г.

С Протокол №2895/16.08.2019г. е настанен в Шеста група, стая №9, която е с площ от 28,18 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,99/0,99м. и 0,45/1,15м., санитарен възел с площ от 2,69 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,33/0,33м. По време на престоя на ищеца в това спално помещение за периода от 09.10.2019г. до 15.10.2019г., когато е бил осво­боден, същият е обитавал с още 7 л.св. при положение, че същото е за нас­та­няване до 7 л.св.

Установява се, че със Заповед №1027/29.06.2018г. ищецът е назначен на работа като чистач на западно каре при 6-дневна работна седмица и 4-часов работен ден, като за периода до освобождаването му има 206 работни дни. Б. е наказван за извършени дисциплинарни нарушения, както следва: със Запо­вед №1795/09.07.2019г. е наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия условно за срок от три месеца за употреба на наркотични вещества, който е бил положителен/за употреба на хероин/, а със Заповед № 2196/16.08.2019г. е наказан с лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца за притежание на мобилен телефон.

Л.св. Б. е постъпил за пореден път в затвора на 18.06.2020г., като към 01.07.2020г./началната дата на третия исков период/ е бил настанен в Пета група, стая №52 с Протокол №3382/23.06.2020г. Това спално помещение е с площ от 27,92 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с разме­ри 1,17/1,17м. и 0,45/1,17м., а санитарният възел е с площ от 2,57 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,34/1,17м. По време на престоя в това спално помещение от 01.07.2020г. до 21.07.2020г., от 24.07.2020г. до 18.08.2020г., от 24.08.2020г. до 28.09.2020г. и от 03.10.2020г. до 10.12.2020г. е пребивавал с повече от 5 л.св. при положение, че е същото е за настаняване до 6 л.св., въпреки посоченото в справката/7 л.св./, доколкото се установява, че спалното помещение е с площ от 27,92 кв.м.

През този период със Заповед №2306/06.10.2020г. е назначен на работа като „Работник по дезинфекция на пети пост“, при условията на неплатен доброволен труд при 6-дневна работна седмица и 4-часов работен ден, а със Заповед №2859/11.12.2020г. е спрян след като е преместен в трета група, като за периода има 30 работни дни.

С Протокол №7515/11.12.2020г. е настанен в Трепа група, стая №33, която е с площ от 29,60 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20м. и 1,20/1,20м., със санитарен възел с площ от 3,96 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20м. По време на престоя в това спално помещение се установява, че от 11.12.2020г. до 22.12.2020г., от 19.01. 2021г. до 04.02.2021г. и от 19.02.2021г. до 22.03.2021г. е пребивавал с повече от 6 л.св., при положение, че това спално помещение е за до 7 л.св.

Установява се от становището също така, че на всички лишени от свобо­да е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределе­ние на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп/баня/ всеки работен ден. Във всеки санитарен възел всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон, а проветря­ването на стаята е по желание на л.св., които могат да правят това чрез отва­ряне на прозорците. Хигиена в спалните помещения се посочва, че се осъщест­вява също от настанените л.св., като за целта получават съответните прибори, както и могат да си закупуват от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които л.св. могат да получават, ползват и държат при себе си, съгласно Заповед №ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието.

Посочва се, че с л.св. Б. са провеждани беседи и разговори по различни поводи – при планиране на присъдата, за участие в групова работа, при мотивиране за започване на работа, при желание от негова страна и др. Л.св. Б. обаче не е проявил желание за участие в специалните групови рабо­ти, не е наказван и не е награждаван.

Представени по делото са също така:

- Първоначален план на присъдата на л.св.Л.Г.Б. от 05.01.2021г./л.58/;

- Медицинска справка от *** Р.Д. – лекар ординатор МЦ Затвора – Пловдив, в която се посочва, че л.св. Л.Г.Б. ня­ма медицинско досие и не е търсил медицинска помощ/л.62/;

- Становище от 07.04.2021г. *** П.Х.., съгласно което през периода на изтърпяване на наказанието на л.св. Б. от 01.06.2015г. до 30.06.2016г., от 01.11.2017г. до 31.10.2019г. и от 18.06.2020г. до 22.03.2021г. в Затвора – Пловдив в помещенията, в които е обитавал л.св., е извършвана осем пъти дезинсекция на хлебарки, дървеници и гризачи от „ДДД1“ООД, за кое­то има сключен договор с ГДИН за всички поделения на територията на стра­ната; за 2016г. – 4 пъти от „Биоцид“; за 2017г. – 2019г. – 16 пъти от „ДДД1“ ООД; за 2020г. – 4 пъти от „ДДД1“ООД и за 2021г. – 2 пъти от ДЗЗД“Фаворит Мениджмънт“, като са приложени договори с посочените дружества, ведно с копия на протоколи за извършените услуги/л.63 и сл., л.22-42/.

От Становище №311/06.04.2021г. на ИСДВР при ЗО“Смолян“ се устано­вява, че л.св. Б. е търпял наказание лишаване от свобода в ЗО ОТ“Смо­лян“ в периода от 13.06.2016г. до 17.03.2017г. За целия си престой е бил наста­нен в стая №111, която е с площ от 31,35 кв.м. и се състои от две помещения – външно от 14,52 кв.м. и вътрешно от 16,83 кв.м., разполага със собствен сани­тарен възел с площ от 2,3 кв.м., като ищецът е имал постоянен достъп до теча­ща студена вода. И вътрешното, и външното помещение на стаята, както и сани­тарният възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори. Стаята разполага с два прозореца с размери 150/170см., като има възможност да се отварят и да осигуряват нужното проветряване в помещенията. Стаята е предназначена за 7 л.св., като по време на пребиваване на Б. в тази стая, са настанявани не повече от 7 л.св., включително с него. За всеки лишен от свобо­да е осигурено легло с размери 80/190см. с височина 40см., стаята е оборуд­вана с два шкафа с по четири отделения с размери 35/100см. и височина 195см. Също така стаята разполага с две маси с размери 70/50см. и височина 72см. и два стола с размери 37/37см. с височина на плоскостта за сядане 42см. Достъп до течаща топла вода ищецът е имал два пъти в седмицата/по график/ в общо помещение/баня на първи етаж/ за задоволяване на хигиенни нужди. Дезинфекцията на помещението, което е обитавал, е осъществявана посредст­вом договори, сключени от ГДИН. За престоя в ЗО“Смолян“ с л.св. Б. се е работило индивидуално предвид трудовата му ангажираност/за престоя в ЗО “Смолян“ л.св. има 56 работни дни/. С него са се водили индивидуални беседи за осъзнаване на вредите и последиците от употребата на наркотични вещест­ва и изграждане на критично отношение към извършеното правонарушение. Въпреки усилията, работата с л.св. не е дала добри резултати, като се има предвид, че за периода от 13.06.2016г. до 17.03.2017г., в който период е бил в ЗО“Смолян“, е наказван три пъти. Към становището е приложена фактура за извършени ДДД обработки от „Дезинфекционна станция – ОТ“ЕООД/л.59-61/.

От страна на ищеца са оспорени представените справки от Затвора – Пловдив досежно посочена площ на спални помещения №12 и №9, в каквато връзка като свидетели чрез видеоконферентна връзка са разпитани О. Д. Р. и И.В.В..

 Свидетелят Р. заявява, че познава ищеца от затвора от доста годи­ни, в една килия и в един затвор са, на Шести пост в стая №12 са били през 2017-2018г., доколкото си спомня. Посочва, че той самият е от 5 години в тази стая, а ищецът – от 2-3 години. 12 л.св. са били в една килия с една тоалетна и едно прозорче, леглата са на вишки, като площта, според свидетеля е около двадесет, двадесет и няколко квадрата, като твърди, че по-рядко са били по 12 л.св., а по-често по 15 л.св., нямали са отопление в тази стая, давали са им някак­ви печки служителите на затвора, нямало е парно, ставало е конденз и всич­ко е било влажно, имало е и тръби, които капят, дървеници и хлебарки имало, мишки не е виждал, но дървеници и хлебарки – имало. Случвало се е няколко пъти през тези години да пръскат за хлебарки и дървеници. Подът бил от цимент/бетон, имало е нещо като балатум, но то се е изтъркало, имало и някак­ви шкафове, които са от няколко години, масите и столовете сами си ги купували. Раздали им препарати за почистване – по един сапун на човек, по малко веро и някакъв препарат за под, доколкото си спомня и по малко прах са им давали, но нямало пералня, затова си перяли в стаите, като легените пак сами си ги осигурявали. Имало отговорници на стаите, които са от самите лише­ни от свобода, а от няколко месеца започнали да им раздават и препарати за почистване. Не си спомня, докато са били заедно с ищеца в една килия, той да е страдал от нещо. Заявява, че ищецът е участвал в корекционни работи.

Свидетелят В. заявява, че познава ищеца от 2014г., когато са били на Пети пост, след това - от 2014г. до края на годината свидетелят се е пре­местил на Трети пост, а Б. е дошъл по-късно и отново са били заедно в една стая. За ищеца посочва, че има прекъсвания от по 4-5 месеца, но през оста­налото време от 2014г. до 2021г. са били заедно в стая №33 на Трети пост, в която условията не са добри – имало дървеници - от 2014г. до сега, хлебарки също имало, един или два пъти годишно се пръскало, но няколко години свиде­телят не е виждал да се пръска, но дори и да се пръска, нямало никаква раз­лика – имало мишки в определени стаи, и в тези, в които са били, също имало мишки, но сложили отрови и сега няма, имало изядени чанти, в които има хра­на, които чанти стоят отвън. В стаята заявява, че имало един стол и една маса, както и три шкафа, в цялата стая са били 13 л.св., като в крилото на ищеца имало 6 л.св. Отоплението се пускало само 5-6 часа вечерта, но като се отво­рили прозорците, ставало студено, в момента пък било много горещо, поливали се с вода през половин час, ако има вода, защото имат само студена вода и то, ако има налягане. Покривът бил от ламарина от 2014г. и като напече слънцето, ставало много топло, не е мерил температурата, но след като се изкъпе и след минута пак е мокър. Прозорецът бил на високо, като едното крило било запеча­тано и само едното се отваряло, имало дупка по средата на стаята от 2014г., коя­то била дълбока четири пръста и вечер като минаваш, се спъваш в нея, бала­тумът бил скъсан, стените – олюпени, имало хлебарки и дървеници, пле­сен. Когато са дошли на проверка от БХК се учудили как оцеляват. Свидетелят не си спомня Б. да е ходил в карцера. Сега в момента в стаята били 8 л.св. и винаги като излезе някой, веднага вкарвали друг, четири л.св. били сега и от легло до легло имало половин метър пътека, били са и по 13 л.св. в една килия. Банята имали право да я ползват всеки ден, ако са работещи, а ако не са – във вторник и в четвъртък, като от десет душа, работели само 3-4 и 30 л.св. като ги пуснат вътре, на практика трудно можели да се изкъпят. В столо­вата било същото – две-три чешми имало, но само една работела. Заявява, че ищецът е викан само един път да подписва нещо за делата, изобщо никой не го е викал да работи. Веднъж бил пожълтял, свидетелят предполага, че се е убол, дали са му антибиотици, няколко дена е лежал блед и май е хванал хепатит. Не знае Б. да е пил някакви други лекарства, освен тези антибиотици, дори сега бил болен, лекарства много трудно давали, не знае какво трябва да се случи, за да те закарат при лекар или да дойде лекар. Преди години са запис­вали в една книга нуждаещите се от лекар и сутрин са ги водили на лекар, но това е било преди две години, от тогава нямало такова нещо, трябвало да си спешен, иначе се обаждали на вишката и от там се обаждали на лекар. Другият начин бил с молба до отрядния, но трябвало да се пусне молба вечерта и ако те викнат сутринта – добре, ако ли не – не, нямало друг начин. Лично свидете­лят сам си купувал хапчетата. Не знае на някой да не му се е случвало да не мо­же да стигне до стационара, на ищеца също се е случвало. Никъде не се запис­вало, ако се обадят, че имат нужда от лекар. Свидетелят В. заявя­ва, че не са включвали ищеца в корекционни програми.

Съдът кредитира частично показанията на разпитаните по делото свиде­тели, като същите ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това изложение, наред с останалия събран по делото доказателствен материал.

Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неиму­ществени вреди - пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС в седем периода, както следва: от 01.04.2015г. до 01.06.2015г., от 01.09. 2017г. до 01.11.2017г. и от 01.12.2019г. до 01.07.2020г., когато твърди да е преби­вавал в Арест – Пловдив; от 01.06.2015г. до 30.06.2016г., от 01.11.2017г. до 31.10.2019г. и от 01.07.2020г. до 22.03.2021г., когато твърди да е пребивавал в Затвора – Пловдив; от 30.06.2016г. до 31.03.2017г., когато твърди да е преби­вавал в ЗО“Смолян“.

Приложима в случая е разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС, която пред­вижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказа­нията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от орга­на, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юриди­ческо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководст­во и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и проба­цион­ните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпъл­не­ние на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния пе­риод има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отго­варя по предявения иск.

Следва да бъде съобразено също така, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на иско­вата претенция за обезщетение, действията или бездействията на адми­нистрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съде­бен акт. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно осно­вание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, дейст­вие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказа­нията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на наруше­нието неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държа­вата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обс­луж­ване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без въз­можност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човеш­кото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоцен­ност/чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворничес­ката администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за вся­ко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Евро­пейския съд по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/ разделянето на исковата претенция като се разглежда все­ки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благо­състоя­нието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин предста­влява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конк­ретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разреше­ние на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоя­телства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изте­зания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено дейст­вие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средст­ва или оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищ­на площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал.2, извър­шени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомог­нато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.

Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обс­луж­ване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без въз­мож­ност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и дру­ги подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човеш­кото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоцен­ност.

В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в прак­тиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизи­телно отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“, респ. мярка „задържане под стража“.

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жи­лищ­ни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въз­дейст­вие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването мини­малната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструк­тивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, чете­не на книги и т.н.

Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./ количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветле­ние, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с пра­вилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползва­нето на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помеще­ния.

Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Евро­­пейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Консти­туцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и проти­воречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъ­де подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предот­вратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Жене­ва в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължи­телна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и про­ветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от нали­чието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.

По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г. и др./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищ­на площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламенти­ращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.

При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу Бъл­гария, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу Бъл­гария, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н.и други срещу България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов меха­ни­зъм, уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа.

Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в българските затвори „Н.и други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие, че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от зат­вор­ници за обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връз­ка с лошите условия в българските затвори, не е ефективно средство за защи­та, което би поправило нарушението, заради формалистичния подход на съди­ли­щата при разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редов­ност на исковата молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответ­ник по исковете, оценката на доказателствата, в частност – на свидетел­ски показания; възлагане на доказателствената тежест върху ищците в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията относно установяване наличието и разме­ра на претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в посочените съдебни решения се съдържат крите­рии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един огра­ничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.

Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните прав­ни норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца/по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл.3 от страна на орга­ните по чл.284 ал.1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимущест­вени вреди, за които нормата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС е въвела оборима презумп­ция, обаче не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответ­ни­ка по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира и върху третия елемент на фактическия със­тав на деликтната отговорност – причинна връзка между нарушението на чл.3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.

Така, от наличните по делото доказателства се установява, че по отно­ше­ние на първия исков период/01.04.2015г. – 01.06.2015г./ Б. *** само в периода от 16.04.2015г. до 18.05.2015г., поради което в останалата част, а именно за периодите от 01.04.2015г. до 15.04.2015г. и от 19.05.2015г. до 01.06.2015г. искът е недоказан, доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е пребивавал в посоченото от него заведение, а именно Арест – Пловдив, което е самостоятелно основание в тази част искова­та молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.

По отношение на периода, в който се установи, че лицето действително е пребивавало на територията на Арест – Пловдив, а именно от 16.04.2015г. до 18.05.2015г., с оглед наведените от ответника възражения за изтекла погаси­телна давност, следва да се посочи, че погасителната давност се свързва с изти­чането на предвиден в закона период от време, през който субектът на пра­во­то бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална правна уред­ба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание, както на §1 от ЗР на ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 АПК, във вр. с чл.285 ал.1 ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл.46 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, следва да намерят приложение правилата на чл.110-120 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, уреждащи института на погасителната дав­ност. Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичането на петгодишен дав­нос­тен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо/така чл.114 ал.1 ЗЗД/. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящият случай, това е моментът на прекратяване на увреждащите дейст­вия или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреж­да­нето е следствие от бездействие.

В Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. №3/2004г. от ОСГК са обсъдени противоречията в практиката на съдилищата относно началния момент на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като в т.4 от тълкувателното решение е прието, че обез­ще­тение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Кога­то вредите произтичат от фактически действия или бездействия на адми­нистрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл.1 ал.2 ЗОДВПГ/загл. изм./. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. А при незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така опреде­лените моменти на изискуемост започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.

Това тълкувателно решение е задължително за съдилищата на основа­ние чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/ и въз основа на него следва да се приеме за безспорно, че погасителната давност в случая започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия/бездейст­вия/ на администрацията да поставят ищеца в благоприятни условия на задър­жане и лишаване от свобода, а именно от 19.05.2015г., датата, на която Б. е напуснал ареста. Давностният срок, включително за непозволено увреж­дане, както вече се посочи и по-горе, е регламентиран с чл.110 ЗЗД като петго­дишен и с изтичането му се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В конкретния случай от ответника са направени изрични въз­ражения за погасяване по давност на исковата претенция в съответствие с разпоредбата на чл.120 ЗЗД, поради което съдът приема, че след като от 19.05. 2015г./датата на преустановяване на незаконосъобразните действия и/или без­действия/ до датата на предявяване на иска – 22.03.2021г. е изтекла петгодиш­на давност, то вземането следва да се счита погасено и искът и в тази му част, а именно от 16.04.2015г. до 18.05.2015г. подлежи на отхвърляне.

Или, исковата претенция в размер на 2 000 лева за понесени от Б. неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Арест – Пловдив за целия първи период, а именно от 01.04.2015г. до 01.06.15г., следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

По отношение на следващите искови периоди, за които се твърди, че ище­цът е бил в Арест – Пловдив, а именно от 01.09.2017г. до 01.11.2017г. и от 01.12.2019г. до 01.07.2020г., от събраните по делото доказателства се устано­вява, че същият е постъпил в Арест – Пловдив на 29.09.2017г. и е преместен в Затвора – Пловдив на 24.11.2017г., т.е. до 23.11.2017г. е бил в ареста, впос­ледствие отново е постъпил на 12.12.2019г. и е преместен в Затвора – Пловдив на 19.06.2020г., т.е. до 18.06.2020г. е бил в ареста.

Или, от 01.09.2017г. до 28.09.2017г., съответно от 01.12.2019г. до 11.12. 2019г. и от 19.06.2020г. до 01.07.2020г., не се установява ищецът да е преби­вавал на територията на Арест – Пловдив, поради което и следва да се приеме, че за тези периоди, а именно от 01.09.2017г. до 28.09.2017г., съответно от 01.12.2019г. до 11.12.2019г. и от 19.06.2020г. до 01.07.2020г., исковете са недо­ка­зани, доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е пребивавал в посоченото от него заведение – Арест – Пловдив, което е самостоятелно осно­ва­ние в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.

По отношение на периодите от 29.09.2017г. до 01.11.2017г./доколкото това е крайната дата на този исков период/ и от 12.12.2019г. до 18.06.2020г., за които се установи, че Б. действително е бил в Арест – Пловдив, от събра­ните по делото доказателства не се доказват извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.

Това е така, защото, както вече се посочи, в тежест на ищеца е да прове­де главно и пълно доказване на твърдяните от него нарушения, които по отно­ше­ние на пребиваването му в ареста са за неосигурена достатъчно жилищна площ, както и достатъчно пряка слънчева светлина, поради малките прозорци в килиите, както и че при всяко свиждане с негов близък или адвокат е бил принуждаван да се съблича.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства обаче се установява, че по време на престоя на ищеца в Арест – Пловдив в килиите, в които е пребивавал, на всеки задържан е била осигурена минималната жилищ­на площ от 4 кв.м. През коментираните тук искови периоди, Б. е преби­вавал в спално помещение №224 и в спално помещение №103 и двете с площ от 14,74 кв.м., в които са били настанявани 3 задържани лица, на които е била осигурена пряка слънчева светлина чрез наличния в килията прозорец с раз­мери 150/150см., който е с отваряемо крило и чрез който при желание на задър­жаните лица може да се извършва проветряване. Отделно от това, установява се, че в Арест – Пловдив е изградена и функционира вентилационна система, пос­редством която въздухът от помещенията се извежда навън и се вкарва свеж въздух, съответно чрез изградена модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление, се осигурява необходимата осветеност. Така предс­тавените справки не са оспорени от ищеца, не са ангажирани и други доказа­телства в подкрепа на твърденията му, поради което и същите следва да се прие­мат за недоказани.

По отношение на следващото оплакване за престоя на ищеца в Арест – гр.Пловдив, а именно, че е бил принуждаван да се съблича гол преди свиждане с адвокат или свои близки, следва да се посочи, че въпреки указаната на ищеца доказателствена тежест, от негова страна не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на тези му твърдения, поради което и същите следва също да се приемат за недоказани. Независимо от гореизложеното и за пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл.92 ал.1, т.4 ЗИНЗС задължава надзорно-охрани­телния състав да извършва обиск на лишените от свобода при отиване и връщане от свиждане, който обиск е уреден нормативно в чл.286 ал.3, т.2 ППЗИНЗС, която разпоредба предписва, че за предотвратяване на престъп­ления и на други нарушения задържаните под стража могат да бъдат подлагани на обиск, който е задължителен във всички случаи на влизане или излизане от килията или района на ареста, какъвто случай е безспорно излизането за свиж­дане, съответно влизането след свиждане. В тази връзка и доколкото, обискът и претърсването се извършват, с оглед специалната цел - да се предотврати нару­шение, а и по делото няма ангажирани никакви доказателства, в т.ч. липс­ват и твърдения извършилите ги лица да не са сторили това не по установения в правилника и в закона ред, следва да се приеме, че твърденията на ищеца са недоказани. При това положение следва да се направи извод, че спрямо ищеца не са осъществени незаконосъобразни действия/бездействия на специализира­ните органи, които да се явяват в нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС.

Или, исковите претенции в размер съответно на 2 000 лева и 5 000 лева за понесени от Б. неимуществени вреди от бездействията на затворни­чес­ката администрация в Арест – Пловдив за периодите от 01.09.2017г. до 01.11.2017г., съответно от 01.12.2019г. до 01.07.2020г., следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

По идентичен начин стои въпросът и със следващия исков период, касаещ престоя на лицето в ЗО“Смолян“. В исковата молба се твърди, че лицето е пребивавало в затворническото общежитие от 30.06.2016г. до 31.03. 2017г. От приложената по делото справка обаче се установява, че лицето е постъпило на 13.06.2016г. и съответно напуснало на 17.03.2017г., поради което, и с оглед липсата на изложени възражения от страна ищеца, искът, касаещ периода от 18.03.2017г. до 31.03.2017г. е недоказан, доколкото не се установя­ва по това време ищецът да е пребивавал в посоченото от него заведение, кое­то е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.

В останалата част, касаеща периода от 30.06.2016г./доколкото това е началната дата, посочена от ищеца/ до 17.03.2017г., за който се установи лице­то да е пребивавало в ЗО“Смолян“, от събраните по делото доказателства не се доказват извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.

Това е така, защото, както нееднократно се посочи, в тежест на ищеца е да проведе главно и пълно доказване на твърдяните от него нарушения, които в конкретния случай са за неосигурена достатъчно жилищна площ и лишаване от адекватно медицинско обслужване по отношение на Хепатит „С“, от което забо­ляване ищецът страда, в т.ч. неосигуряване на необходимите лекарства и подходяща хранителна диета.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства обаче се установява, че по време на престоя на ищеца в ЗО“Смолян“ в килията, в която е пребивавал, на всеки л.св. е осигурена минималната жилищна площ от 4 кв.м. През коментирания тук исков период, същият е пребивавал в спално помеще­ние №111, което е с площ от 31,35 кв.м., т.е. за 7 лв., в което са били настаня­вани до 7 л.св. включително с него.

По отношение на следващото оплакване за престоя на ищеца в ЗО“Смо­лян“, а именно лишаване от адекватно медицинско обслужване по отношение на Хепатит „С“, от което заболяване ищецът страда, в т.ч. неосигуряване на необ­ходимите лекарства и подходяща хранителна диета, следва да се посочи, че въпреки указаната на ищеца доказателствена тежест, от негова страна не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на тези му твърдения, поради което и същите следва да се приемат за недоказани.

Или, исковата претенция в размер на 3 000 лева за понесени от Б. неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в ЗО“Смолян“ за целия период, а именно от 30.06.2016г. до 31.03.2017г., следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

По отношение на останалите искови периоди, а именно от 01.06.2015г. до 30.06.2016г., от 01.11.2017г. до 31.10.2019г. и от 01.07.2020г. до 22.03.2021г., през които се твърди, че ищецът е бил в Затвора – Пловдив, следва да се посочи, че от приложените по делото справки се установява, че лицето е било в Затвора – Пловдив на 01.06.2015г. и е пребивавало до 12.06.2016г., след което е приведено в ЗО“Смолян“, като отново е постъпило в затвора 24.11.2017г. и е освободено на 15.10.2019г. и за последно е постъпило в затвора на 18.06. 2020г., като пребивава в него и към 22.03.2021г./крайната дата на исковия пе­риод/, поради което, и с оглед липсата на изложени възражения от страна на ищеца, исковете, касаещи периодите от 13.06.2016г. до 30.06.2016г., от 01.11. 2017г. до 23.11.2017г. и от 16.10.2019г. до 31.10.2019г., са недоказани, доколко­то не се установява по това време ищецът да е пребивавал в посоченото от него заведение, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.

В останалата част, касаеща престоите на ищеца в Затвора – Пловдив, които се установи, че са от 01.06.2015г./доколкото това е началната дата на исковия период/ до 12.06.2016г./след което е бил преместен в ЗО“Смолян/; от 24.11.2017г. до 15.10.2019г. и от 01.07.2020г./доколкото това е началната дата на този исков период/ до 22.03.2021г., от събраните и описани по-горе доказателства, се установява следното:

За първия от тук коментираните периоди, а именно от 01.06.2015г. до 12.06.2016г. са налични справки единствено за помещенията, в които е преби­вавал ищецът и условията в тези помещения, но не и за броя л.св., настанени в тях. При това положение, ще следва да се приеме, че за така посочения период от 378 дни, ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му прост­ранст­во не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

По отношение на следващия период, а именно от 24.11.2017г. до 15.10.2019г. се установява, че за част от периодите, а именно от 24.11.2017г. до 30.11.2017г., когато е бил настанен в ПО, спално помещение ОП-2, както и от 01.12.2017г. до 31.03.2018г., когато е бил настанен в спално помещение №12 в Шеста група, също липсват данни за настанените л.св. в тези помещения. А за периодите, за които са предоставени данни, се установява, че от 27.07.2018г. до 12.08.2018г., от 21.08.2018г. до 28.08.2018г., от 30.10.2018г. до 12.11.2018г., от 20.11.2018г. до 23.11.2018г., от 27.11.2018г. до 10.12.2018г., от 18.12.2018г. до 20.12.2018г., от 11.01.2019г. до 29.01.2019г., от 08.02.2019г. до 14.02.2019г., от 14.06.2019г. до 01.07.2019г., от 03.07.2019г. до 09.07.2019г., на 12.07.2019г. и от 15.07.2019г. до 15.08.2019г. в спално помещение №12, предназначено за 10 л.св. са пребивавали по 11 или 12 л.св., съответно за периода от 09.10.2019г. до 15.10.2019г. в спално помещение №9, предназначено за 7 л.св., са пребива­вали 8 л.св. При така установеното, следва да се приеме, че за период от общо 278 дни жизненото пространство на ищеца не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

И най-сетне, по отношение на последния период, а именно от 01.07. 2020г. до 22.03.2021г., се установява, че от 01.07.2020г. до 21.07.2020г., от 24.07.2020г. до 18.08.2020г., от 24.08.2020г. до 28.09.2020г. и от 03.10.2020г. до 10.12.2020г. в спално помещение №52, предназначено за 6 л.св., са пребива­вали 7 или 8 л.св., съответно от 11.12.2020г. до 22.12.2020г., от 19.01.2021г. до 04.02.2021г. и от 19.02.2021г. до 22.03.2021г. в спално помещение №33, пред­назначено за 7 л.св., са пребивавали 8 л.св. При така установеното, следва да се приеме, че за период от общо 213 дни жизненото пространство на ищеца не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

Във връзка с направеното оспорване на представените от Затвора – Пловдив справки, досежно размерите на спални помещения №12 и №9 и двете в Шеста група, и ангажираните свидетелски показания в тази връзка, съдът констатира, че в спално помещение №12 ищецът е бил от 01.12.2017г. до 15.08. 2019г., като със свидетеля Р. са били заедно в периода 2017г.-2018г. /съгласно показанията на последния/, за този период, обаче, а именно 2017г. – 2018г., показанията на свидетеля са твърде общи/не се установява в кои точно дни са били заедно/, отделно от това в по-голямата част от 2017г. и 2018г., съдът приема, че е налице пренаселеност, тъй като или не са представени доказателства с колко други л.св. е пребивавал ищецът или пък безспорно се установява, че са пребивавали повече от предвидените л.св. По отношение на следващото спорно спално помещение, а именно №9 се констатира, че Б. е пребивавал от 16.08.2019г. до 15.10.2019г., за който период нито свидетелят Р., нито свидетелят В. твърдят да са били заедно с ищеца, още по-малко, че имат преки впечатления от въпросната килия. Ето защо и следва да се приеме, че посочените в справката размери на спалните помещения са 41,65 кв.м. за спално помещение №12, съответно 28,18 кв.м. за спално поме­щение №9.

Така установените обстоятелства/че жизненото пространство на ищеца не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м./ съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н.и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.

Установява се и нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално помещение, в което е пребивавал Б., не му е било осигурено необходимото количество дневна светлина и възможност за естествено провет­ря­ване, доколкото площта на наличните в килиите прозорци, не отговаря на предвидените стандарти в чл.113 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, поради което и следва да се приеме, че за периодите, в които е пребивавал в Затвора – Пловдив, по отношение на ищеца са налице твърдяните нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 от с.з. В подкрепа на изложените по-горе твърдения са и показанията на разпитаните по делото свидетели Р. и В..

По делото обаче не се установиха данни да има дървеници и бълхи, в каквато насока са твърденията на ищеца и разпитаните по делото свидетели. От страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация/л.22-42 и л.63-145/, които се установи, че касаят целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора – Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи в тях, както и мухъл и плесен.

Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал Б./стая №52 и стая №65 в Пета група, стая №33 в Трета група, както и в стая №9 и стая №12 в Шеста група и в ПО в стая ОП-2/ са разполагали със санитарен възел и постоян­но течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, от приложеното от ответника становище се установява, че в Затвора – Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпреде­ление на времето на лишените от свобода от съответната група, освен това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден, като в под­крепа на тези твърдения са и показанията на разпитаните по делото свидетели. В този смисъл като недоказани следва да се приемат и твърденията за нера­ботещи казанчета, липса на прегради и липса на работещи чешми и уми­валници. Само за пълнота следва да се отбележи, че не става ясно какво точно има предвид ищецът под твърдението, че тоалетните не са шумоизолирани, дали самото помещение в цялост не е шумоизолирано или се касае за тоалет­ната чиния. Освен това неосигуряването на шумоизолацията в тоалетната не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поста­вя­нето на шумоизолация е над средното ниво на битови условия. Отделно от това, нито от един от разпитаните свидетели, не посочва на л.св. да е било ограничено правото на уединение.

Независимо от гореизложеното, като доказани следва да се приемат твър­денията в исковата молба за работещи само 5-6 душа, както и за лошото състояние на банята, тъй като от страна на ответника не са представени дока­зателства за обратното, впрочем, няма и твърдения в тази насока. Обратното, свидетелят В. заявява, че работят само 3-4 душа, като едновременно пускат по 30 л.св., което прави невъзможно къпането на всички л.св.

Не се доказаха обаче твърденията за лошо качество на питейната вода, а по отношение на твърдените заболявания, липсват каквито и да било данни, това да е било факт, т.е. ищецът да се е разболял вследствие пиенето на вода от чешмите. Нещо повече, прави впечатление, че това си оплакване ищецът е изложил в частта, в която се оплаква от лошото състояние на банята, непос­редствено след като заявява, че душовете са само 5-6, като от тях тече или гореща или ледено студена вода, съответно, че водата е с изключително лошо качество и не става за пиене, който факт навежда на мисълта, че ищецът пие от водата от душовете, която вода, дори и да е ставала за пиене, след като мине през отоплителния уред – бойлер или друго подобно съоръжение/котел/, е напълно естествено да промени своите качества.

Що се отнася до хигиената в Затвора – Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъ­ществява от лицата, настанени в тях, което се потвърждава и от показа­нията на разпитаните свидетели и от които се установява, че макар в ограни­чени количества, на л.св. са били раздавани препарати за целта, в т.ч. същите са разполагали с възможността да закупят такива и от лавката на затвора, както и да поискат да им бъдат предоставени от техните близки.

На следващо място, по делото не се събраха достатъчно доказателства и да е било прекалено студено през зимата в Затвора – Пловдив. Нещо повече, от представеното от Затвора – Пловдив становище се установява, че отопле­нието се осъществява чрез централно локално парно отопление и няма данни на л.св. да са били раздавани печки, в каквато насока са твърденията на свиде­теля Р..

Независимо от това, като доказани следва да се приемат следващите твърдения, а именно, че на л.св. не са предоставяни дебели завивки, както и че спалното бельо се е сменяло много рядко, доколкото от страна на ответника не са представени никакви данни в тази връзка – нито дали и какво спално бельо е раздавано на л.св., нито какъв е бил редът за неговата смяна, още малко пък какъв е бил редът за изпирането му. Нещо повече, разпитаните по делото свиде­тели заявяват, че раздаваният прах за пране е малко, пералнята не рабо­ти, поради което и се налага да изпират дрехите си в килиите, в които са настанени и в легени, закупени от тях самите.

Съдът счита за недоказани твърденията досежно липсата на индиви­дуална и корекционна работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на лич­ностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дей­ност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват: 1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздейст­вие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование, обу­че­ние и квалификация на лишените от свобода; 4.творчески, културни и спорт­ни дейности и религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дей­ност и възпитателна работа. Видно от становището на лист 55-57 по делото, ищецът през по-голямата част от престоя си в Затвора – Пловдив е бил назна­чен на работа, отделно от това, същият не е изявявал желание и не е участвал в групови работи, същевременно обаче с него са провеждани беседи и разго­вори по различни поводи – при планиране на присъдата, за участие в групова рабо­та и мотивиране за започване на работа, при желание от негова страна и др. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са противоречиви – докато единият заявя­ва, че с ищеца е водена корекционна работа, другият заявява, че такава не е водена. При така установеното не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от социални дейности и в този смисъл от възможности за ресоциализация и личностна промяна.

По отношение на твърдяната липса на медицинско обслужване, вкл. неосигуряване на необходимите лекарства и диетична храна, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.128 ЗИНЗС, при изпълнение на нака­занието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддър­жани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на прие­мащата териториална служба. Условията и редът за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба №2/2010г. за усло­вията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл.128 ал.3 ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата админист­ративна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава – профилак­тична, диагностична и лечебна, като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Това следва от разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечеб­ните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003г., както и тези на чл.3, 4 и 5 от Наредба №2/2010г.

Според чл.133 ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се създават медицински центрове, а съгласно чл.134 от същия закон в тях се осъществяват: 1.спешна медицинска и дентална помощ; 2.първична медицинска помощ; 3.специализирана извънболнична меди­цин­ска помощ; 4.дентално обслужване; 5.профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физичес­кото и психическото здраве на лишените от свобода; 6.медицинско освиде­телстване на здравословното състояние на лишените от свобода.

От фактите, изложени в исковата молба, съдът е препятстван да разбере какво е точно твърдението на ищеца и каква медицинска помощ твърди, че не е получил. Това обстоятелство не се установява и от събраните по делото дока­зателства, доколкото не се установи при постъпванията си в Затвора – Пловдив Б. да е заявил, че е болен от Хепатит „С“, както и че се нуждае от някакво лечение и/или диспансеризация, още по-малко от диетична храна. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото от една страна същите са твърде общи и говорят по принцип за медицинското обслужване в затвора, а от друга, свидетелят В. предпо­лага, че след обождане, ищецът май се е разболял от Хепатит „С“, но въпреки това посочва, че е бил извикан лекар, който го е прегледал и му е дал анбитио­тици да пие, т.е. по отношение на единственото медицинско оплакване, на кое­то В. е бил пряк свидетел, се установява, че ищецът е получил медицин­ска помощ, в т.ч. му е било назначено лечение, осигурени са му били и необхо­ди­мите лекарства. Ето защо следва да се приемат за недоказани твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свър­зани с неосигуряване на адекватно медицинско обслужване по конкретно посо­чени заболявания, още повече, че в този смисъл е и представената медицинска справка от *** Р.Д. – лекар-ординатор МЦ Затвора – Пловдив, съгласно която л.св. Б. няма медицинско досие и не е търсил медицинска помощ.

От всичко, изложено до тук, се установява, че за периодите, в които ищецът е бил в Затвора – Пловдив, за период от 378 дни/по време на първия престой/, 278 дни/по време на втория престой/ и 213 дни/по време на третия прес­той/ е пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било зна­чително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Отделно от това, през трите престоя на лицето в Затвора – Пловдив лицето е обитавало помещения, в които прозорците не са били с необходимите размери за осигуряване на нормален приток от дневна светлина и проветряване, банята е била в лошо състояние и с недостатъчно душове за нормалното къпане на всички л.св., разпределени по график и/или работещи, на които е определено да се къпят по едно и също време, не е било осигурено необходимото спално бельо и завивки, в т.ч. не са били осигурени и условия за тяхното изпиране. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н.и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.

Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, които водят до извода, че битовите условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване на човеш­кото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до изво­да за заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.

В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фак­ти­ческо бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтър­пяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично съществуване, както и осигурен в спалните помеще­ния пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване през посочените по-горе периоди, осигурени достатъчно къпални помещения и брой душове за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, както и осигуря­ване на необходимото спално бельо и завивки, в т.ч. осигуряване на своевре­менното им изпиране и/или подмяна, които да не създават предпоставки за увреж­дане на физическото и психическото му здраве и за нарушаване на заб­раната, установена в чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спалните помещения, в което е бил настанен ищецът, лип­сата на осигурен в спалните помещения пряк достъп на дневна светлина и въз­можност за естествено проветряване, липсата на осигурена възможност за нор­мално къпане, смяна и изпиране на спалното бельо, са предизвикали такова ниво на страдание за Б., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказа­ние­то не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.

В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н.и други срещу Бълга­рия се сочи, че крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч. срещу България и други.

При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че Б. е претърпял посочените по-горе неимущест­вени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вре­ди се присъжда от съда по справедливост, като неговият размер зависи от сте­пента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – гр.Пловдив, според настоящия състав, обезщетението, което е най-справед­ливо в този случай да се присъди, е в размер на 1 400 лева за първия престой на лицето в Затвора – Пловдив, 2 800 лева за втория и 800 лева за третия престой, или общо в размер на 5 000 лева за трите периода, при съобразяване на съдебната практика по идентични дела. Според този съд, именно посоче­ните размери най-точно и съответно ще овъзмездят претърпените психически увреждания от ищеца и тези размери именно съответстват на конкретната пре­ценка, направена от състава на база установените по делото факти и съоб­разно обществения критерий за справедливост, в т.ч. и обстоятелството, че ище­цът не е пребивавал продължително време при неблагоприятни условия, доколкото същият е излизал и отново влизал в затвора. В останалите части исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

По разноските.

С оглед изхода от спора, на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗН и претенцията единствено за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокату­рата, ответникът следва бъде осъден да заплати на адв.М. сумата в размер на 232,81 лева, съразмерно уважената част от иска, изчислена на осно­вание чл.78 ал.1 ГПК и чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минимал­ните размери на адвокатските възнаграждения/в приложимата редакция/.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъ­щест­вената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общи­те разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.

Или, искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ – София, бул. ”Ген. Николай Столетов”№21 да заплати на Л.Г.Базъков, понас­тоя­щем в Затвора – Пловдив, сумата от общо 5 000/пет хиляди/ лева, представ­ля­ваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив в периодите от 01.06.2015г. до 12.06.2016г., от 24.11. 2017г. до 15.10.2019г. и от 01.07.2020г. до 22.03.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иско­ви­те претенции до пълния им размер от общо 20 000 лева и за останалите пе­рио­ди в обхвата на претендираните от 01.06.2015г. до 30.06.2016г., от 01.11. 2017г. до 31.10.2019г. и от 01.07.2020г. до 22.03.2021г., както и претенциите в раз­мер на общо 9 000 лева, за понесени от Базъков неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Арест – Пловдив за перио­дите от 01.04.2015г. до 01.06.2015г., от 01.09.2017г. до 01.11.2017г. и от 01.12. 2019г. до 01.07.2020г. и претенцията в размер на 3 000 лева, за понесени от Базъ­ков неимуществени вреди от бездействията на затворническата админист­рация в ЗО“Смолян“ за периода от 30.06.2016г. до 31.03.2017г., като НЕОСНО­ВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, бул. ”Ген. Николай Столетов”№21 да заплати на адвокат Г.Г. ***, партер, сумата от 232,81 /двес­та тридесет и два лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща адво­катско възнаграждение за процесуалното представителство по делото на осно­ва­ние чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, бул.”Ген. Николай Столетов”№21 за присъждане на раз­носки по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Адми­нист­ративен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: