№ 14
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600342 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по въззивна жалба,
подадена от подсъдимия Я. И. С., срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. №
163/20 г. по описа на районен съд – Самоков.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал
подсъдимия Я. И. С. за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, за това че на 21.05.2017 г., около
22,00 ч. в гр. С. на ул. З.“, в близост до № 166, чрез удар с камък в областта на
левия крак е причинил на Т.С.С. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на двете голяма и малка пищялна кости на подбедрицата на левия
крак с рана на предната повърхност на същата подбедрица, причинило на
пострадалия Т.С.С. трайно затрудняване на движението на левия долен
крайник (за повече от тридесет дни), за което при условията на чл. 54 НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да се
изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК първоинстанционният съд
е определил и наложил общо наказание на подсъдимия за престъплението по
настоящото дело и за престъплението, за което е осъден по н.о.х.д. № 92/19 г.
1
също на районен съд – С. а именно лишаване от свобода за срок от шест
месеца, като при изпълнението на наказанието е приспаднал изтърпяното
наказание пробация, наложено по н.о.х.д. № 92/19 г. на районен съд – С.
зачитайки два дни пробация за един ден лишаване от свобода (определение от
09.06.2021 г. за тълкуване на присъдата, постановено по реда на чл. 414, ал. 1
НПК).
На подсъдимия са възложени и разноските по делото.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който в срока по чл.
319, ал. 1 НПК е подал жалба. В жалбата и допълнителното писмено
изложение към нея, подадено от упълномощения от подсъдимия защитник –
А. М. от САК, се предявява искане за отмяна на присъдата и постановяване
на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение. В тази връзка се изнасят доводи за превратно тълкуване на
доказателствата от първия съд, довело и до неправилно приложение на
материалния закон. Конкретно се твърди, че кредитираните от първия съд
свидетелски показания, обосновали решаващия му извод за авторството на
подсъдимия на инкриминираната средна телесна повреда, са недостоверни в
частта, че при конкретните обстоятелства на видимост са видели кой е
хвърлил камъка, улучил крака на пострадалия, тъй като е установено, че по
време на тези събития е било тъмно, не е имало осветление; че показанията на
пострадалия не следва да се кредитират, тъй като са противоречиви и е
житейски недостоверно изявлението му, че не си спомня случая.
С допълнителното писмено изложение към подадената жалба
упълномощеният от подсъдимия защитник – адв. Ел. М. от САК - доразвива
изложените в нея доводи, като в подкрепа на твърдението за недоказаност на
авторството на подсъдимия на инкриминираната средна телесна повреда се
сочи, че същата е медицински удостоверена на 25.05.2017 г., а същевременно
в подадената от пострадалия жалба до прокуратурата той е посочил, че е
причинена на 21.05.2017 г.
На следващо място се изтъква съществено процесуално нарушение,
допуснато от първия съд, като е излязъл извън фактическата рамка на
обвинението, позовавайки се на факти, неописани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Сочи се още, че правните изводи на първия съд са
постановени при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не е изяснено
2
изцяло обстоятелството дали към момента на инцидента е имало улично
осветление там. В подкрепа се твърди, че неоснователно е отказано събиране
на справка от ЧЕЗ България дали на 21.05.2017 г. в гр. С. в 7-ми квартал, в
района на ул. З.“ № 166 е имало работещо улично осветление. С тези доводи е
поискана отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
При условията на евентуалност се претендира явна несправедливост на
наказанието, наложено на подсъдимия. Твърди се, че по предходните
осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода е настъпила реабилитация,
поради което изпълнението на наложеното наказание може да се отложи за
определен от съда изпитателен срок, освен ако не бъде заменено с наказание
пробация.
Предявява се искане за събиране на доказателства от въззивния съд, а
именно да се изиска справка от ЧЕЗ България дали на 21.05.2017 г. в гр. С. в
7-ми квартал, в района на ул. З.“ № 166 е имало работещо улично осветление.
Представителят на Софийска окръжна прокуратура намира
първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна,
постановена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения,
поради което моли същата да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия – адв. М., поддържа въззивната жалба с
посочените в допълнението към жалбата аргументи. Твърди, че
първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди и анализира всички
доказателства по делото, които са противоречиви. Обръща внимание, че
уврежданията на пострадалия са констатирани едва на 25-и май – четири дни
след инцидента, поради което счита, че механизмът и авторството на
деянието са недоказани. Изтъква, че деянието е описано пестеливо от гледна
точка на механизма на причиняване. Изразява съмнение в достоверността на
свидетелските показания относно релевантните факти, предвид липсата на
осветление на инкриминираното място. Моли за отмяна на постановената
присъда и признаване на подсъдимия за невиновен. Алтернативно, пледира за
изменение на присъдата с приложение на чл. 66 НК, предвид настъпилата
реабилитация за предходните осъждания на подсъдимия.
Подсъдимият поддържа становището на защитника си, към което няма
какво да добави. В последната си дума не изразява собствено становище.
3
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен
акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното:
При извършената въззивна проверка на обжалвания съдебен акт и в
рамките на своите правомощия по закон, въззивната инстанция констатира
отменителното основание по чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 НПК, свързано с
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК - липса на мотиви, отстранимо при ново разглеждане
на делото от първоинстанционния съд.
Недостатъците в решаващата дейност на първоинстанционния съд се
установяват по отношение законността на формираното вътрешно убеждение
по въпросите по чл. 301 НПК. Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК поставя
изискванията относно съдържанието на мотивите, чието съобразяване
предполага възможността да се извърши проверка на законността на
формираното вътрешно убеждение на съда при решаване на въпросите по чл.
301 НПК, които в случая не са изпълнени.
В мотивите съдът е длъжен да изложи своите фактически констатации и
да посочи кои доказателствени средства са обосновали възприетите от него
фактически констатации, като при противоречие на доказателствените
материали съдът следва да изложи съображения защо едни от тях се приемат,
а други се отхвърлят. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е
констатирал противоречията в доказателствения материал и конкретно в
събраните гласни доказателства по въпроса за авторството на
инкриминираното деяние, отграничавайки две групи свидетелски показания и
е изложил съображенията си защо възприема показанията на едната група и
отхвърля показанията на другата.
Аналазирайки събраните гласни доказателствени източници и в
частност показанията на свидетелите Т.С. (пострадалият), Татяна Г.а (живее
на съпружески начала с пострадалия), К.С. (дъщеря на пострадалия) и Христо
Вълчанов (зет на пострадалия), съдът е пропуснал да констатира наличието на
противоречие между показанията на посочените свидетели от една страна и
от друга - медицинските документи по делото, а именно епикриза по и.з.
11245/217 г., издадена от УМБАЛ „Св. Анна“ – София (л. 30 от ДП) – относно
датата на извършване на инкриминираното деяние. Посочените четирима
4
свидетели в своите показания, дадени в съдебното следствие и приобщените
чрез прочитането им техни показания, дадени на досъдебното производство
пред разследващия орган, безпротиворечиво и еднопосочно твърдят, че
деянието, с което е причинена на пострадалия Т.С. инкриминираната средна
телесна повреда, е извършено вечерта, около 22,00 ч. на 21.05.2017 г. По-
нататък в показанията си, дадени в съдебното следствие, и в тези, дадени от
тях на досъдебното производство, същите свидетели последователно и
безпротиворечиво твърдят, че след приключване на конфликта пострадалият
веднага бил откаран във ФСМП – Самоков и оттам - в УМБАЛ „Св. Анна“ –
София, където бил приет за лечение. От цитираната епикриза е видно, че
пострадалият Тр. Стефанов е постъпил по спешност в Клиниката по
ортопедия и травматология в 01:10 ч. на 25.05.2017 г.
Данните от епикризата относно часа на постъпване на пострадалия в
клиниката кореспондират на данните от показанията на свидетелите Т.С.,
Татяна Г.а, К.С. и Христо Вълчанов относно обстоятелството, че веднага след
приключване на конфликта пострадалият е бил закаран в ФСМП – С. след
което е в УМБАЛ „Св. Анна“ – София, където бил приет за лечение.
Същевременно посочените свидетели сочат, че телесното увреждане на
пострадалия е причинено на 21.05.2017 г., а в епикризата е посочено, че е
приет за лечение малко след полунощ на 25.05.2017 г. При това положение е
налице противоречие в доказателствения материал относно датата на
извършване на деянието, което не е било констатирано от районния съд и не е
било отстранено. При наличие на противоречие в доказателствения материал
относно датата на извършване на деянието, за което е повдигнато
обвинението, остава неясна волята на първоинстанционния съд защо е приел
от фактическа страна, че деянието е извършено на 21.05.2017 г.
Констатираното противоречие, доколкото се отнася до елемент от
обективната страна на престъплението, а именно времето на извършването
му, се явява съществено и създава съществена неяснота във волята на
първоинстанционния съд по този въпрос.
Така въведената неяснота във волята на съда препятства проверката на
законността на формираното вътрешно убеждение на съда при решаването на
въпросите по чл. 301 НПК и води до извод за липса на мотиви по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, което е съществено нарушение на процесуалните
5
правила, обосноваващо отмяната на обжалваната присъда на основанието по
чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК и връщане на делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
Следва да се отбележи и друга неяснота във волята на
първоинстанционния съд относно настъпването на реабилитация по чл. 86, ал.
1, т. 2 НК за осъжданията на подсъдимия Я. С. по н.о.х.д. № № 37/2001 г., №
111/01 г. и № 122/03 г., всички по описа на РС – С. тъй като липсват изложени
фактически констатации на първия съд кога са изтърпени наказанията по
посочените осъждания, от който момент започват да текат сроковете за
реабилитация по чл. 86, чл. 87 и чл. 88а НК. Посочената неяснота също
следва да се приравни на липса на мотиви, доколкото волята на съда по този
въпрос е неясна и е самостоятелно отменително основание по смисъла на чл.
335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК
Въведеното отменително основание препятства въззивната проверка по
останалите доводи, изложени в жалбата, които са свързани с фактическите и
правните изводи на първоинстанционния съд. Тяхното решаване от
въззивната инстанция би довело до недопустима подмяна на волята на
първоинстанционния съд.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл.
348, ал. 3, т. 2 НПК СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъдата, постановена по н.о.х.д. № 163/20 г. по описа
на районен съд – С. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6