Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 301 16.07.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V
състав, в публично съдебно заседание на седми юли през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието на прокурор като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 321 по описа
за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.К.А.
***, подадена чрез пълномощника му адв. П.Х. ***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-0304-000058/ 03.04.2021г., издадена
от полицейски инспектор в РУ - Несебър към ОД на МВР – Бургас, с която заповед,
на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, на А.А. е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но
за не повече от 18 месеца.
Делото е изпратено по
подсъдност с Определение № 1024 от 20.05.2021г. по адм. дело № 1119/ 2021г. по
описа на Административен съд – Бургас.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, по съображения за издаването й в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон и при неспазване на императивните изисквания за
форма и съдържание на административния акт. Жалбоподателят поддържа, че в
нарушение на императивното изискване по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, упражненото
административно правомощие за прилагане на ПАМ не е обосновано в необходимата и
достатъчна степен от фактическа страна, като не са конкретизирани фактическите
обстоятелства, послужили като основание за издаването на заповедта. Счита, че
фактическото описание на нарушението е формално, което нарушава правото му на
защита. В съдебно заседание чрез пълномощника си по делото излага съображения и
за нищожност на обжалваната заповед поради липса на предмет, тъй като преди
нейното издаване е налице влязло в сила Споразумение по НОХД № 578/ 2021г. по
описа на РС – Стара Загора, с което му е наложено наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ и съответно в изпълнение на това споразумение СУМПС, ведно с
контролния талон към него, са предадени в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– Стара Загора. Направено е искане оспорената заповед да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Полицейски
инспектор в Районно управление - Несебър към Областна дирекция на МВР – Бургас,
не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на
оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На жалбоподателя в настоящото производство – А.К.А.,
е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА №
422953 от 03.04.2021г. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че на 02.04.2021г. в 23.00 часа в гр. Обзор, на ул.
„Славянска“ пред дом № 55, посока гр. Варна – гр. Бургас, А.А. управлява л.а с
рег.№ ***, собственост на „Бетоникс Джи енд Джи“ ООД, след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Дрегер
„Дръг Тест 5000“ номер ARJJ – 0041, с касета ARNL – 0671, отчел положителен
резултат за метамфетамин. Тестът е извършен в 00.51 часа на 03.04.2021г. На
водача е издаден Талон за медицинско изследване № 0005100. Взети са биологични
проби /кръв и урина/ за анализ. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно
е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. второ от ЗДвП.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0304-000058/ 03.04.2021г., издадена от
полицейски инспектор в РУ - Несебър към ОД на МВР – Бургас, на жалбоподателя А.К.А.
е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. „б”
от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в
съставения срещу А.А. АУАН серия GА № 422953 от 03.04.2021г., за това, че на 02.04.2021г.
около 23.00 часа в гр. Обзор, на ул. „Славянска“ пред дом № 55, посока гр.
Варна – гр. Бургас, А.А. управлява л.а с рег.№ ***, собственост на „Бетоникс
Джи енд Джи“ ООД, след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установено с техническо средство Дрегер „Дръг Тест 5000“ номер ARJJ – 0041, с
касета ARNL – 0671, отчел положителен резултат за употреба на метамфетамин.
Тестът е извършен в 00.51 часа на 03.04.2021г. На водача е издаден Талон за
медицинско изследване № 0005100. Взети са биологични проби /кръв и урина/ за
анализ.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0304-000058/ 03.04.2021г., в
т.ч АУАН серия GА № 422953 от 03.04.2021г.; Резултат от извършената проверка на
водача А.А. за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дрегер Дръг
Тест 5000 номер ARJJ – 0041, с касета ARNL – 0671; Талон за изследване № 0005100
от 03.04.2021г., в който е отбелязано от А.А., че не приема показанията на теста;
Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество № 0010010 от 03.04.2021г.; Писмо УРИ 304-000-8787/ 23.06.2021г. от
Началника на РУ – Несебър, с което се удостоверява, че взетите от Ал. А.
биологични проби са изпратени във ВМА с Постановление по ДП №3043М-124/ 2021г.
за назначаване на физико-химично изследване, от което няма получен резултат и
др.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № 251з-209 от 18.01.2017г. на
Директора на Областна дирекция на МВР – Бургас, с която на основание чл.43,
ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР, чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/
09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица
от ОД на МВР – Бургас, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по Закона за движението по пътищата, сред които са и
полицейските инспектори в сектор/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР
– Бургас. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП № 21-0304-000058/ 03.04.2021г.
е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – полицейски
инспектор в Районно управление - Несебър при ОД на МВР – Бургас, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.
Посочено е както правното основание за упражненото полицейски инспектор в
РУ-Несебър към ОД на МВР – Бургас правомощие, така и релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е
изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт. Възраженията на жалбоподателя за
формална незаконосъобразност на заповедта, основани на твърдения за липса на
конкретизация на фактическите обстоятелства и за формално описание на
обуславящото прилагането на ПАМ нарушение от фактическа страна, са абсолютно
неоснователни.
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0304-000058/ 03.04.2021г. на полицейски
инспектор в РУ - Несебър при ОД на МВР – Бургас, обаче е постановена при неправилно
приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН
принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване
на оспорената ЗППАМ № 21-0304-000058/ 03.04.2021г., е посочена разпоредбата на
чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. Приложената на А.А. с
обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП от фактическа
страна се основава на това, че А.А. е управлявал л.а с рег.№ ***, след употреба
на наркотични вещества, установено при извършана на водача проверка с техническо
средство Дрегер „Дръг Тест 5000“ номер ARJJ – 0041, с касета ARNL – 0671, отчел
положителен резултат за употреба на метамфетамин.
С оглед на така
направената фактическа и правна обосновка на наложената на А.А. принудителна
административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и
доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от Ал.
А. след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От фактическа страна по
делото не е спорно, че при извършената на 03.04.2021г. на водача на А.А. проверка
за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер
Дръг Тест 5000 номер ARJJ – 0041, е отчетен положителен резултат за употреба на
метамфетамин. Посочените обстоятелства се установяват и от представения и приет
като доказателство по делото резултат от извършената проверка на водача А.А. за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. На А.А. е съставен и АУАН серия
GА № 422953 от 03.04.2021г., за управление на МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с тест с техническо средство. Съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, като в случая АУАН серия GА №
422953 от 03.04.2021г. е част от административната преписка по издаване на обжалваната
ЗППАМ № 21-0304-000058/ 03.04.2021г. и съдържа фактическите обстоятелства, на които се основава административният
акт по смисъла на чл.59, ал.2, т.4, предл.1 от АПК. Действително АУАН серия GА
№ 422953 от 03.04.2021г. е подписан без възражения от лицето, срещу което е
съставен, но съдът приема, че съдържащите се в АУАН констатации за управление
на ППС след употреба на наркотични вещества, не са потвърдени с надлежни
доказателства в настоящото производство, по следните съображения:
В действащата
нормативна регламентация – в Закона за движение по пътищата и в Наредба 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване
на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са
регламентирани алтернативно - чрез медицинско /химико-токсикологично лабораторно
изследване/ или с тест. В приложимата Наредба 1 от 19.07.2017г. е предвидено,
че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва
проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при
наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП
установените стойности са определящи /чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП/.
Следователно употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на теста, в случаите когато лицето приеме
показанията на теста; при отказ да подпише или да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за даване
на биологични проби за изследване /чл.6, ал.9 от Наредба 1 от 19.07.2017г./.
За прилагането на принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни
аналози от водача на МПС, следва да е безспорно установена. В случая обаче
резултатът от теста, извършен с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 номер
ARJJ – 0041, с касета ARNL - 0671, се явява оспорен, предвид направеното от А.А.
отбелязване в талон за изследване № 0005100 от 03.04.2021г., издаден съгласно
чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Към момента на постановяването
на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни,
потвърдени и с представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, е било изпълнено. Нещо повече – обстоятелството, че А.А. е
дал биологични проби /кръв и урина/ за химико-токсикологично лабораторно
изследване, е удостоверено в съставения АУАН серия GА № 422953 от 03.04.2021г. и
отразено в обжалваната ЗППАМ № 21-0304-000058/ 03.04.2021г., като такова
изследване е назначено. Съгласно представеното по делото писмо УРИ
304-000-8787/ 23.06.2021г. на Началника на РУ – Несебър, взетите от Ал. А.
биологични проби са изпратени във ВМА с Постановление по ДП №3043М-124/ 2021г.
за назначаване на физико-химично изследване. Доколкото при дадена
биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване
за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът в разпоредбата на
чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП определя именно резултатът от това изследване да е
определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди
наличието на резултат от назначеното изследване, противоправното поведение на
водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се явява недоказано. В тежест на административния орган е да установи
наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в
конкретния случай това не е извършено с предвиденото от закона и избрано от
жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно
изследване на дадената кръвна проба. С оглед на което съществуването на правно
релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да
наложи ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се явява фактически и
доказателствено необосновано. След като законът дава възможност на водача на
МПС да оспорва резултата от направения му тест с техническо средство и в случая
А.А. се е възползвал от тази възможност, административният орган е бил длъжен да
съобрази посоченото обстоятелство при преценката досежно наличието на
материалноправно основание за налагането на ПАМ. В този смисъл е и Решение №
7457 от 05.06.2018г. по адм. дело № 6432/2017 г. по описа на ВАС.
Предвид така установените по делото факти
съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл.т
на закона административният орган е приел, че към датата на издаване на
обжалваната заповед по отношение на А.А. по безспорен и несъмнен начин е
установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл.
171, т.1, б. „б” от ЗДвП - управление на ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като законово регламентираната материалноправна
предпоставка за налагане на ограничението. В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон.
Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, довели до
фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от
правоприлагащия орган извод
за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП по
отношение на Ал. А.. Преди постановяването на заповедта не са изяснени
всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е
съобразено, че водачът е дал биологична проба
/кръв и урина/ за изследване, а именно резултатът от назначеното химико-токсикологично
лабораторно изследване, по аргумент от чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП и от чл.6,
ал.9 от Наредба 1 от 19.07.2017г., ще е определящ за съществуването на
материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП/, са форма на държавна принуда, налагащи
неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с
прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, е осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията. От друга страна
обаче разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на
принципа за съразмерността, че административните органи трябва да се въздържат
от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на
преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното
постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава
изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че прилагането на
обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гл.т наличието на
материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, същата не се
основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на
предвидена в закона цел, предвид липсата на доказано противоправно поведение на
А.А..
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че възражението на жалбоподателя
за нищожност на оспорения административен акт поради липса на предмет, е
неоснователно. Дори към датата на издаване на обжалваната заповед да е било налице влязло в сила
Споразумение по НОХД № 578/ 2021г. по описа на РС – Стара Загора, с което на А.А.
е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ и съответно в
изпълнение на това споразумение, СУМПС, ведно с контролния талон към него, да са
предадени в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, това не
означава, че водачът не притежава
свидетелство за управление на МПС, което да бъде годен обект на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП.
С оглед на изложеното
съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0304-000058/ 03.04.2021г. на полицейски
инспектор в РУ - Несебър към ОД на МВР – Бургас, с която на А.К.А. е наложена ПАМ
по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като постановена при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.К.А. ***, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0304-000058/ 03.04.2021г.,
издадена от полицейски инспектор в Районно управление - Несебър към Областна
дирекция на МВР – Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, на А.А.
е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като незаконосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: