№ 600
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110204562 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Е. Ю. А., ЕГН ********** чрез адв. В. К.
срещу наказателно постановление /НП/ № 23-4332-032096/02.01.2024 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на
основание чл. 177, ал. 1 т. 4 пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
на жалбоподателя е наложеноадминистративнонаказание глоба в размер на
100 /сто/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 2 от ЗДвП; на основание чл. 179,
ал. 6 т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 1 т.1 от ЗДвП и
на основание чл. 183, ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя А. е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че в АУАН и НП не са описани ясно вменените
нарушения, обстоятелствата, при които са извършени, доказателствата, които
ги потвърждават и законовите разпоредби, които се твърдят да са нарушени.
Твърди се, че не са изложени конкретни факти, които да се подведат под
съответни правни норми, а единствено общи фрази, като описанието на
нарушението не съответства на посочените правни норми. Жалбоподателят
твърди, че на инкриминираната дата не е управлявал автомобил, който да е
бил спрян от движение или технически неизправен. От съда се иска отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
1
представлява се от адв. К., надлежно упълномощена, която пледира за
уважаване на жалбата и присъждане на сторените от жалбоподателя разноски.
Застъпва тезата, че жалбоподателят не е управлявал МПС, което да е било
спряно от движение по надлежния ред. Поддържа се, че автомобилът е бил
спрян от движение отново на 07.11.2023 г. /датата на съставяне на АУАН/, но е
пуснат в движение отново след представяне на доказателства за наличие на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но не и
на документ за преминат технически преглед, от което прави извод, че преди
това не е бил технически неизправен. Намира, че приложената фотоснимка не
установява твърдяното нарушение, нито дали се касае за неукрепен товар.
Намира, че посочената неизправност на кабината не е сред изброените в чл.
10, т. 6, б. „а“ от ППЗДвП. Счита, че вменените с НП нарушения по т. 1 и т. 2
са еквиваленти, като липсва законово основание за спирането от движение на
товарния автомобил на 07.11.2023 г. Счита, че автомобилът не е бил
технически неизправен към посочената дата. Счита, че е налице противоречие
между обстоятелствата, посочени в АУАН и НП и цитираните законови
разпоредби, които се твърди да са нарушени.
Въззиваемата страна – началник група в отдел „Пътна полиция” при
СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В
постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител
въззиваемата страна се аргументира законосъобразността на издаденото
наказателно постановление и се прави искане същото да бъде потвърдено.
Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 23.02.2022 г. от началника на отдел „Контрол” в РД „Автомобилна
администрация”- Пловдив на основание чл. 106а, ал. 1 т. 1, б. „в” и ал. 2 т.1 от
Закона за автомобилните превози била издадена заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1094/23.02.2022 г. - временно
спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, чрез сВ.не и отнемане на табела с рег. № ****** и
отнемане на свидетелството за регистрация на МПС № *** на товарен
автомобил марка „****”, собственост на „***” ЕООД, ЕИК ********. С
решение № 179/21.06.2022 г. на АС- Кърджали, постановено по адм. дело №
102/2022 г. по описа на съда, влязло в законна сила на 22.07.2022 г. посочената
заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1094/23.02.2022 г. била отменена. На
27.07.2022 г. предната регистрационна табела с рег. № ****** и СРМПС №
***, отнети с посочената заповед били върнати на упълномощен представител
на собственика на товарния автомобил „***” ЕООД. Отмяната на заповедта,
която била приложена ПАМ – временно спиране на товарния автомобил от
движение не била отразена в АИС КАТ, в която към 07.11.2023 г. същият
автомобил бил със статус спрян от движение.
На 07.11.2023 г. в гр. София жалбоподателят Е. Ю. А. управлявал
товарен автомобил марка ****” с рег. № ******, движейки се по ул. „*****” с
посока на движение от ул. „***” към Околовръстен път, като водачът А. не
бил поставил обезопасителния колан, с който автомобилът бил оборудван.
2
Задният метален капак на каросерията на товарния автомобил, управляван от
жалбоподателя липсвал.
На същата дата свидетелят А. С. С. – младши автоконтрольор в ОПП-
СДВР и неговият колега Руси Божиновски извършвали пътен контрол на ул.
„*****” на пътната връзка с Околовръстния път. Около 15:00 часа покрай тях
преминал товарният автомобил марка ****” с рег. № ******, управляван от
жалбоподателя А.. Свидетелят С. видял, че водачът е без поставен
обезопасителен колан и спрял товарния автомобил за проверка.В хода на
проверката била извършена справка чрез служебен таблет относно посочения
автомобил и тъй като отмяната на заповедта за прилагане на ПАМ № РД-14-
1094/23.02.2022 г. не била отразена в АИС КАТ резултатът от справката бил,
че автомобилът е временно спрян от движение.
Свидетелят С. установил, че задният капак на каросерията на товарния
автомобил, управляван от жалбоподателя липсва, като е налице опасност от
изпадане на товара - строителни материали - железа, които не били
допълнително обезопасени чрез въжета или колани. Констатираната
неизправност на товарния автомобил била заснета със служебен таблет.
Свидетелят С. счел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 3
т. 2 от ЗДвП, чл. 139, ал. 1 т.1 от ЗДвП и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и за
установеното съставил срещу Е. Ю. А. акт за установяване на
административно нарушение серия GA 1102375/07.11.2023 г. Актът бил
предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
На 14.11.2023 г. било подадено възражение срещу съставения АУАН.
Като счел депозираното възражение за неоснователно и въз основа на
така съставения АУАН на 02.01.2024 г. началник група в отдел „Пътна
полиция” при СДВР издал обжалваното НП, екземпляр от който бил връчен на
жалбоподателя на 03.03.2024 г., а на 07.03.2024 г. по пощата била депозирана и
жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля А. С. С.,
справка от АИС-КАТ и справка за собственост на товарен автомобил марка
****” с рег. № ******, копие от заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1094/23.02.2022 г., заверен препис от
решение № 179/21.06.2022 г. на АС- Кърджали, постановено по адм. дело №
102/2022 г. по описа на съда, копие от свидетелството за регистрация на МПС
№ *** на товарен автомобил марка „****”, справка „Картон на водача”,
заповед № 513з-1802/01.03.2019 г. на директора на СДВР, копие от заповед №
8121к-13180/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в
длъжност, заповед 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери на
показанията на свидетеля А. С. С. в частта, относно извършената проверка и
установеното при нея. Показанията на свидетеля са обективни, добросъвестно
депозирани, информативни и съдът им се довери в по-голямата им част. От
показанията на свидетеля се установява по несъмнен начин, че при
извършената проверка жалбоподателят А. е управлявал МПС без поставен
обезопасителен колан, с който превозното средство е било оборудвано.
Именно възприемането на това нарушение е бил и поводът за спирането и
проверката на жалбоподателя. Пак от показанията на свидетеля се установява,
3
че задният капак на каросерията на управлявания от жалбоподателя товарен
автомобил е липсвала, като същият е превозвал строителни материали –
железа, като по този начин при липсата на заден капак е бил налице риск от
изпадане на товара. Следва изрично да се посочи, че свидетелят депозира
добросъвестно показания и досежно установеното от него при справка чрез
служебен таблет, че управляваният от жалбоподателя автомобил е временно
спрян от движение. Макар по делото да се установи категорично, че към
датата на проверката заповедта за прилагане на ПАМ № РД-14-
1094/23.02.2022 г. е била отменена с решение № 179/21.06.2022 г. на АС-
Кърджали, то видно от справката от ОПП- СДВР това обстоятелство към
07.11.2023 г. /а и към момента на представяне на справката пред съда/ не е
било отразено в регистрите на КАТ, следователно свидетелят не може да бъде
упрекнат в недобросъвестност. Въпреки това обективно по делото се установи,
че към 07.11.2023 г. товарен автомобил марка „****” с рег. № ****** не е бил
спрян от движение, тъй като заповедта, с която е сторено това, чрез прилагане
на ПАМ е била отменена с решение на АС- Кърджали, влязло в законна сила
на 22.07.2022 г. В копието от заповедта, представена по делото е отразено, че
предната регистрационна табела на автомобила и СРМПС са били върнати на
представител на собственика. Тук следва да е отбележи, че свидетелят С. не
твърди автомобилът да е бил без поставени регистрационни табели, а от самия
АУАН е видно, че при съставянето му е иззето СРМПС № *** – това, което е
било иззето при издаването на ЗПАМ № РД-14-1094/23.02.2022 г. и което е
било върнато на собственика след отмяна на заповедта. В справката от ОПП-
СДВР е посочено, че автомобилът е бил спиран два пъти от движение –
първият на дата 11.03.2022 г. на основание чл. 171, т. 2 б. „д” от ЗДвП, а
вторият на дата 21.11.2023 г. по чл. 171, т. 2 б. „а” от ЗДвП. За повече
информация относно актовете, с които автомобилът е бил спрян от движение
съдът е насочен към ОДМВР – Кърджали. При изискване на информация
относно спирането от движение на автомобила на 11.03.2022 г. и представяне
на преписката от ОД-МВР Кърджали се установи, че всъщност датата на
спиране от движение е 23.02.2022 г. /датата на издаване на ЗЗПАМ, доколкото
обжалването на ЗЗПАМ не спира изпълнението й/. Не се установи преди
датата на проверката 07.11.2023 г. управляваният от жалбоподателя автомобил
да е бил спиран от движение с друг акт, освен със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1094/23.02.2022 г., като
предвид отмяната й с решение на АС- Кърджали, влязло в сила на 22.07.2022
г., то следва извод, че към 07.11.2023 г. товарен автомобил марка ****” с рег.
№ ****** не е бил спрян от движение.
От представените по делото копия от заповед № 513з-1802/01.03.2019 г.
на директора на СДВР, копие от заповед № 8121к-13180/2019 г. на министъра
на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, се установява
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
4
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал..1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това административни органи. Видно от
представената по делото заповед № 513з-1802/01.03.2019 г. на директора на
СДВР и т. 1.3.2 вр. т. 2.1 от Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, актосъставителят А. С. в качеството си на „младши
автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП. Действително
в наказателното постановление е посочено единствено, че същото се издава от
**** „началник група към СДВР, отдел Пътна полиция“, без да е уточнено коя
е групата. От представения по делото акт за встъпване в длъжност обаче се
установява, че считано от 29.10.2019 г. **** е встъпила в длъжността началник
на група „Административнонаказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“
при СДВР, поради което същата на основание т. 3.10 от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна
към 02.01.2024 г. да издаде обжалваното наказателно постановление.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и
установяване на нарушенията, а НП е издадено по-малко от 2 месеца след
това. Както в АУАН, така и в НП нарушенията са описани ясно, точно и
конкретно, като им е дадена съответстваща на описанието правна
квалификация. Съдът не установи при съставяне на АУАН и издаване на НП
да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили правото на защита на жалбоподателя.
Относно нарушението на чл. 5, ал. 3 т.2 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 т. 2 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управлява ППС спряно от движение. По делото по
несъмнен начин се установи, че към 07.11.2023 г. управляваният от
жалбоподателя товарен автомобил марка ****” с рег. № ****** не е бил спрян
от движение. Същият е бил спрян от движение със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1094/23.02.2022 г., която е
била отменена с решение на АС- Кърджали, влязло в законна сила на
22.07.2022 г., като след тази дата и преди 07.11.2023 г. автомобилът не е бил
спиран от движение с друг акт, поради което от обективна страна се установи,
че нарушение на чл. 5, ал. 3 т.2 от ЗДвП не е извършено от жалбоподателя и
наказателното постановление в тази му част се явява незаконосъобразно и
следва да се отмени.
По отношение нарушението по чл. 139, ал. 1 т. 1 от ЗДвП:
С оглед установените и изложени по-горе факти на база кредитираните
доказателства, съдът намира за безспорно доказано осъществено от водача Е.
А. нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба
„движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: 1.
технически изправни”. Видно от АУАН и НП на жалбоподателя е вменено, че
на процесната дата е управлявал МПС със значителна техническа
неизправност, изразила се в липса на метален капак от каросерията на
превозното средство, създаваща опасност от изпадане на товара.
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „а” от Правилника за прилагане на
ЗДвП е посочено, че „моторно превозно средство или тегленото от него
ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или
5
неизправности по рамата, кабината, каросерията и допълнителното
оборудване: а) има повреди или деформации по рамата, кабината или
каросерията, които могат да окажат влияние на безопасността на движението
на моторното превозно средство”. Значението на думата „повреда” е в смисъл,
че е нарушена изправността на нещо. В случая е била нарушена целостта на
каросерията на товарния автомобил, защото липсва заден капак, като по този
начин се създава опасност за останалите участници в движението поради
възможността от изпадане на превозвания товар.
Съгласно дефиницията на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, „Значителни
неизправности”, включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да
породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-
значителни несъответствия. Установената при проверката неизправност,
изразяваща се в липса на метален капак от каросерията в действителност
поражда риск за други участници в движението, тъй като при опасност от
изпадане на товар това би могло да доведе до ПТП, респ. застрашаване или
увреждане живота и здравето им. С оглед изложеното съдът счита, че от
обективна страна нарушението е установено несъмнено.
От субективна страна нарушението е извършено по непредпазливост /не
се установи същото да е умишлено/ - жалбоподателят, в качеството си на
водач на товарен автомобил е бил длъжен преди да предприеме управление на
превозното средство, да се убеди, че същото е технически изправно, могъл е
да стори това и би установил техническата неизправност при елементарен
оглед на каросерията на автомобила, но не е сторил това, проявявайки
небрежност.
За извършеното от жалбоподателя А. нарушение разпоредбата на чл.
179, ал. 6 т. 2 от ЗДвП /при констатирани значителни неизправности/
предвижда налагане на административно наказание глоба в размер на 200
лева, който размер съвпада с размера на наложената от АНО глоба, поради
което наказателното постановление в тази му част следва да се потвърди.
Относно нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП
Съгласно чл. 137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. Категорично по делото се установи, че
жалбоподателят Е. Ю. А., в качеството си на водач на товарен автомобил е
управлявал МПС и по време на движение не използвал обезопасителен колан
– този факт лично е бил възприет от свидетеля С., който свидетелства пред
съда в този смисъл.
Не се установи /а и не се твърди/ по отношение на жалбоподателя да се
прилага някое от изключенията от задължението за поставяне на
обезопасителен колан, изброени в ал. 2 на същия член.
Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя Е. А.
виновно, при форма на вина – пряк умисъл. А. е съзнавал вмененото му по
силата на цитираната разпоредба задължение и съзнателно е управлявал
лекия автомобил без поставен обезопасителен колан, като пряко е целял
неизпълнение на вменените му задължения и настъпването на
общественоопасните последици от своето деяние.
6
За извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП
законодателят в чл. 183, ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП е предвидил налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, която съвпада с
размер на наложената от АНО. Доколкото размерът на глобата е определен в
закона в абсолютен размер за съда не съществува възможност да я ревизира.
Извършените нарушения от страна на жалбоподателя не разкриват по –
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните нарушения от
този вид, поради което същите не могат да се квалифицират като маловажен
случай.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни,
съобразно уважената част от претенцията. По делото са налице два договора
за правна защита и съдействие, касаещи процесуалното представителство на
жалбоподателя пред съда. В първия е уговорено предоставяне на безплатна
правна помощ и е датиран 04.03.2024 г., а с втория е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, заплатено в брой, за което договорът
служи като разписка. Този договор е с дата 06.03.2024 г., поради което съдът
прие, че именно той следва да бъде съобразяван при произнасянето на съда по
въпроса за разноските. Доколкото с наказателното постановление
жалбоподателят е санкциониран за три нарушения и само за едно от тях
наказателното постановление е отменено, то на жалбоподателя следва да се
присъдят 1/3 от сторените от него разноски, а именно 133,33 лева. Тъй като в
останалата част, касаещи две нарушения наказателното постановление е
потвърдено, жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати 2/3 от
определения от съда размер на юрисконсултското възнаграждение /който
предвид характера и обема на извършената от юрисконсулта работа съдът
определи на 80 лева/, а именно 53,33 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 2 т.1 вр.ал.3 т.1 от
ЗДвП и чл.63, ал.2 т. 5 вр. ал.9 от ЗДвП Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
032096/02.01.2024 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в
СДВР В ЧАСТТА, в която на основание чл. 179, ал. 6 т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя Е. Ю. А., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 1 т.1
от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Е.
Ю. А. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/
лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-032096/02.01.2024 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР В ЧАСТТА, в
която на основание чл. 177, ал. 1 т. 4 пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Е. Ю. А.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
100 /сто/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 2 от ЗДвП;
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на Е.
Ю. А., ЕГН ********** сумата от 133,33 /сто тридесет и три и 0,33/ лева,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
ОСЪЖДА Е. Ю. А., ЕГН ********** да заплати на Столичната
7
дирекция на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на
53,33 /петдесет и три и 0,33/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8