Решение по дело №962/2019 на Районен съд - Велинград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

03.01.2020г., гр. Велинград,

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА       

СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 962 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ; чл.344, ал.1, т.2 от КТ; чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1  КТ, чл.128, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.

Евентуални искове с правна квалификация: чл.224, ал.1 КТ, чл.220 ал.1 КТ, чл. 222, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.

 

Производството е образувано по искова молба на Г.А.М., ЕГН ********** ***, против "Н.Ч.В-1946", със седалище и адрес на управление с. Грашево 4618, общ. Велинград, ЕИК Н.Ч.В, представлявано от В.П.Р..

Предявени са обективно съединени искове за признаване на уволнение извършено със Заповед № 3/01.08.2019г. за незаконно и неговата отмяна,  възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъждане на ответника да заплати сумата от 1217,06лв. – обезщетение за оставане без работа в периода от датата на уволнението 01.08.2019г. до 20.09.2019г. -обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, както и да заплати сумата от 365лв., представляваща трудово възнаграждение за м.януари 2019г. за времето от 01 до 15 януари и сумата от 195лв. представляваща трудово възнаграждение за м.февруари 2019г. за времето от 01 до 08 февруари, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

При евентуалност и при отхвърляне иска признаване на уволнение за незаконно са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати следните суми: 497лв.- обезщетение за останал неизползван платен годишен отпуск от 15 дни полагащ се за 2018г.; 398лв. - обезщетение за останал неизползван платен годишен отпуск от 12 дни полагащ се за 2019г.; 730лв. – обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие от 30 дни; 730лв. – обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа един месец след уволнението в периода 01.08.2019г. 9 01.09.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

 

Ищецът твърди, че е работил в предприятието на ответника на длъжност "библиотекар" с място на работа Библиотеката в с. Грашево, от 13.11.1990 г. когато бил назначена с трудов договор № 11/13.11,1990 г.

Със Заповед № 3/01.08.2019 г. на Председателя на читалището, връчена на 01.08.2019г. и на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ от КТ и във връзка с Решение на читалищното настоятелство и Заповед № 2/.... за закриване на длъжността, било прекратено трудовото му правоотношение, считано от 01.08.2019 г.

Оспорва законността на извършеното уволнение, тъй като не били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение по този текст от закона. Не било налице закриване на длъжността. Читалищното настоятелство не можело да вземе такова решение, тъй като едно такова решение било единствено в компетентността на общото събрание, като най-висш орган, понеже библиотеката била неразделна част от читалищната дейност, а съкращаването на длъжността "библиотекар", при единствен щат, водело до закриване на библиотеката, което било недопустимо. Освен това към датата на уволнението ищеца ползвал отпуск по болест поради общо заболяване за периода от 30.07.2019 г. до 09.08.2019 г.

Твърди, че брутното му трудово възнаграждение към датата на уволнение било в размер 730,30 лева, а полагащият му се платен годишен отпуск бил в размер 20 дни.

Твърди също, че в резултат на уволнението останал без работа и търпял щети в размер на уговореното брутно трудово възнаграждение, или за периода от датата на уволнението - 01.08,2019 г., до датата на предявяване на иска - 20,09.2019 г., щетите били в размер 1217 лева.

Към момента на прекратяване на трудовото ми правоотношение работодателят ми дължи обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер 15 дни за 2018г.- или 497лв., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер 12 дни за 2019 г., или 398 лв.

Ищецът твърди още, че не му било платено и заработеното трудово възнаграждение за месец януари 2019г., от 01 до 15 януари 2019г., включително, или 365 лева, както и не му е платено трудовото възнаграждение за месец февруари 2019г., за времето от 01 до 08 февруари 2019г., включително - или 195 лева.

Настоява се и на това, че работодателят дължи и обезщетение на основание чл. 220, ал.1 от КТ -за неспазено предизвестие в размер 730,30 лева, както и обезщетение за оставането без работа след уволнение за един месец в периода от 01.08.2039 г. до 01.09.2019 г. в размер 730, 30 лева. 

Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване на уволнение извършено със Заповед № 3/01.08.2019г. за незаконно и неговата отмяна,  възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъждане на ответника да заплати сумата от 1217,06лв. – обезщетение за оставане без работа в периода от датата на уволнението 01.08.2019г. до 20.09.2019г. -обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, както и да заплати сумата от 365лв., представляваща трудово възнаграждение за м.януари 2019г. за времето от 01 до 15 януари и сумата от 195лв. представляваща трудово възнаграждение за м.февруари 2019г. за времето от 01 до 08 февруари, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

При евентуалност и при отхвърляне иска признаване на уволнение за незаконно са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати следните суми: 497лв.- обезщетение за останал неизползван платен годишен отпуск от 15 дни полагащ се за 2018г.; 398лв. - обезщетение за останал неизползван платен годишен отпуск от 12 дни полагащ се за 2019г.; 730лв. – обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие от 30 дни; 730лв. – обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа един месец след уволнението в периода 01.08.2019г. 9 01.09.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира и разноски.

 

В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез на представителя по закон В.П.Р. - председател на читалището, в който не оспорва допустимостта на исковете, но оспорва тяхната основателност. Не е оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е възникнало със сключването на трудов договор №11/13.11.1990год. на основание чл.67, ал.2 КТ. През периода на съществуване на трудовото правоотношение с допълнителни споразумения е променяно само основното трудово възнаграждение и процента за прослужено време.

Намира подадената искова молба за неоснователна поради няколко причини, а именно: На първо място оспорва твърдението на ищеца, че уволнителната заповед е връчена по време на ползване на отпуск по болест. Твърди, че представената Заповед №3/01.08.2019год. е била връчена на ищцата на 12.08.2019год., т.е. на първият и работен ден, след ползване на отпуск за временна неработоспособност с болничен лист Е20197931214 от дата 29.07.2019год.

Оспорва и твърденията на ищеца за е нарушена разпоредбата на чл.333, ал.1 т.4 КТ, тъй като реално уволнителната заповед е връчена в работен ден за ищеца. Ищцата била подала молба на 02.01.2019год за ползване на неплатен отпуск считано от 16.01.2019 до 31.01.2019год. От 25.02.2019год. до 09.08.2019год. ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност. Издадените й болнични листове тя представяла в офиса на счетоводната къща, която обслужва НЧ „Виделина 1946” и държала в невидения работодателят си кога е трябвало да се яви на работа.

Настоява се на това, че работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, за ищцата се явява НЧ „Виделина 1946”, а лицето което има право да сключва и прекратява трудови договори със служителите на читалището въз основа на решение на Читалищното настоятелство е председателя на Читалищното настоятелство, разписано в чл.17, ал.2, т.5 от Устава на читалището.

Твърди да е налице реално съкращаване в щата и решението за това да е взето от компетентния орган, като в тази връзка излага следното: С Протокол от 26.10.2018г. на Читалищното настоятелство било прието ново щатно разписание на длъжностите в Читалището, считано от 01.11.2018г., за което била издадена Заповед №1/31.10.2018год..

С Протокол от 21.06.2019г. на читалищното настоятелство било прието ново щатно разписание на длъжностите в Читалището считано от 01.07.2019г., като била съкратена длъжността „библиотекар”. Издадена била и Заповед №2/27.06.2019год. за утвърждаването му. Причините за съкращаването на щата били следните - предстоящият ремонт на читалищната сграда, помещението в което се намира библиотеката и недобросъвестното изпълняване на трудовите задължение от ищцата, както и продължителното й отсъствие, което е довело до ограничаване на достъпа на населението до библиотеката в продължение на осем месеца.

След вземането на решението от членовете на Читалищното настоятелство, председателя на Читалищното настоятелство се информирал от счетоводителката за последният болничен лист на ищцата, издаден през месец юли 2019г. и предполагал, че същата ще се завърне на работа на 30.07.2019год. Затова била подготвена Заповед №3/01.08.2019год. за прекратяване на трудовото й правоотношение. Но ищцата отново получила болничен лист №Е20197931214 от дата 29.07.2019год. и отново го занесла в офиса на счетоводителката без да уведоми председателя или друг член на Читалищното настоятелство.

На 12.08.2019год. ищцата се е явила на работа. Председателя и двама членове на Читалищното настоятелство й връчили изготвената Заповед №3/01.08.2019год.. Ищцата прочела заповедта и я е подписала. След като осъзнала какво е сторила, тя скъсала заповед и предизвикала скандал, като нападнала и нанесла средна телесна повреда на председателя на Читалищното настоятелство и заплашила другите двама членове. Поради тази причина председателят на ЧН и двамата членове се обадили на счетоводителката и тя в същият ден 12.08.2019год. в тяхно присъствие изготвила Заповед №1/12.08.2019год..

Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата било регистрирано на 03.09.2019г. в НАП със справка №13388193037397 от 04.09.2019/08.37.05.

Ищцата се регистрирала в Бюрото по труда - гр.Велинград, към Агенцията по заетостта, както и подала молба за отпускане на парично обезщетение за безработица в ТП на НОИ.

В настоящият случай компетентният орган бил Читалищното настоятелство. Със своите решения то утвърдило „Щатно разписание считано от 01.11.2018г. и Щатно разписание считано от 01.07.2019г. Видно било, че се премахвала съответната трудова функция. Не било вменено на друго лице в трудово правоотношение да изпълнява трудовите функции на съкратената длъжност „библиотекар”. Налице било към момента на уволнението 12.08.2019г. фактическото премахване на съответната трудова функция, както и датата на уволнението била след датата на извършено реалното и фактическото съкращение в щата.

Твърди още, че във изготвените платежно разчетни ведомости за месец януари ищцата има 10 дни болнични и 12 дни неплатен отпуск, т.е. има да получава 47.29лв.; за месец февруари ищцата има отработени 6 дни и 14 дни болнични -има да получава 243,38 лв.; през останалите месеци март, април, май, юни и юли е била в болнични; за месец август има само 7 дни в болнични за сметка на НОИ и няма начислена заплата.

На ищцата се дължала сума в размер на 292,94 лв. представляваща трудово възнаграждение, като ищцата получавала трудовото си възнаграждение по банкова сметка, ***.

Не били начислени обезщетения по чл.224 от КТ - за неползван платен годишен отпуск за 2018год. - 15 дни и за 2019год. - 12 дни.

Претендираното обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ се изплащало, след като лицето се яви при работодателят си, подаде Заявление и представи трудовата си книжка, от която да е видно, че същото не е започнало работа в едномесечен срок след прекратяване на трудовото му правоотношение.

По тези съображения, като намира обжалваната заповед за законосъобразна, а прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата за законосъобразно и като такова не подлежащо на отмяна, се иска отхвърляна на исковете по чл.344 КТ, като неоснователни.

 

В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Палев, поддържа изцяло исковете. Подробни съображения излага в писмена защита

В с.з. ответникът, чрез представителя си по закон и пълномощника си адв.Иванов, оспорва исковете подържа възраженията си, с подробни съображения в писмена защита.

 

Съдът като взе предвид твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

  Страните и не спорят, а и от представените ТД №11/13.11.1990г., както и направени записвания в Трудова книжка на ищеца, се установява между ищеца Г.М. и  НЧ „Виделина 1946“ – с. Грашево да е съществувало трудово правоотношение за неопределен срок, както по време на действие на този ТД и до прекратяването му, ищеца да е работил по безсрочен трудов договор, както е заемал длъжността „библиотекар”.

Със Заповед № 3/01.08.2019г. (л.7) на председателя В.Р. на НЧ „Виделина 1946“ – с. Грашево, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Г.М. за длъжността „библиотекар”, считано от 01.08.2019г.

В представеното от ищеца копие от тази заповед (л.7) се съдържат данни за това да е връчена на ищеца М. на 01.08.2019г. – при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Едновременно с това е положен и подпис на работника за получил.

От своя страна ответника е представил издадено от него друга Заповед № 1/12.08.2019г. на председателя В.Р. на НЧ „Виделина 1946“ – с. Грашево, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ се прекратява трудовото правоотношение на Г.М. за длъжността „библиотекар”, считано от 12.08.2019г. В нея няма дата на връчване на тази заповед, но връчването е оформено при отказ, удостоверен с подписите на същите двама свидетели –Алеко Кафеджиев и Венцислав Бошнаков.

Видно от обжалваната Заповед № 3/01.08.2019г. като мотиви - причини за уволнението е посочено, че с Решение на Читалищното настоятелство и Заповед №2/ е закрита длъжността „библиотекар“. Същите причини са посочени и в издадената нова заповед от работодателя, представена от него -  Заповед № 1/12.08.2019г.

Въз основа на така изложеното, като мотиви, работодателят е приел да налице закриване на длъжността „библиотекар“. Действително работодателя се задоволи да посочи само законовата норма, а именно - чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ, без да посочи ясно причините в заповедта, поради които се прекратява трудовото правоотношение, които в случая е са „съкращаване в щата“. Този недостатък на обжалваната заповед обаче не в състояние да обоснове незаконосъобразност на заповедта, тъй като с него не нарушено правото на защита на работника. Отделно от това в мотивите си работодателят е посочил, че извършеното нарушение е поради закриване на длъжността „библиотекар“, което е от вида съкращаване на щата.

 

По делото е спорно кога точно е връчена на ищеца уволнителната заповед. От показанията на свидетелите Николай Синапов и Ясен Алкеев се установява, че оспорената Заповед № 3/01.08.2019г. е връчена на ищеца на 12.08.2019г., когато ищеца Г.М. се е явила на работа за да изпълнява длъжността „библиотекар“. Връчването е извършено именно на тази дата и на работното място на ищеца. От показанията на тези свидетели се установява също, че ищцата М., след като подписала връчената й  заповед, започнала да крещи и отправя заплахи, а в последствие и скъсала заповедта. Председателя на читалището взел скъсаната заповед и отишъл да издаде нова.

Свидетелите сочат още, че лицата Алеко Кафеджиев и Венцислав Бошнаков   /тези подписали се за свидетели на отказа на ищеца/ не са присъствали на връчването на обжалваната заповед. Твърдя още, че добре си спомнят деня да е именно 12.08.2019г., тъй като ищцата ударила председателя на читалището с телефона по главата и по случа ходили в полицията.

Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетел, тъй като лично са възприел фактите за които свидетелства, а и се подкрепят от писмените доказателства.

При тези данни съдът приема за установено, че обжалваната Заповед № 3/01.08.2019г. е връчена на ищеца лично срещу подпис на 12.08.2019г., а не както се твърди на 01.08.2019г. и както предварително е записано в нея.

Издадената в последствие от ответника –работодател нова уволнителна Заповед № 1/12.08.2019г., като не се установява да е била връчена на работника, то не е произвела какъвто и да било правен ефект, поради което и не следва да се разглежда, още повече, че тя е извън предмета на делото.

Не основателни съдът намира възраженията на ищеца, че уволнението е незаконно, тъй като към датата на уволнението ищеца ползвал отпуск по болест поради общо заболяване за периода от 30.07.2019 г. до 09.08.2019 г. Действително ищеца е бил в отпуск по болест в този период, което не спорно между страните. Но уволнителната заповед е връчена след изтичане на болничните и на 12.08.2019г., при което и ищеца   М. не може да се ползва от закрилата предвидена в чл.333, ал.2 КТ.

Неоснователно е и възражението на ищеца, че уволнението е незаконно, тъй като нямало съкращаване в щата, поради следното: От представените от ответника старо щатно разписание, в сила от 01.11.2018 г. се установява в него да е била предвидена 1 щ.бройка за длъжността "библиотекар" в структурата на НЧ „Виделина“, с обща численост 3 щ. бр.. В новото такова влязло в сила на 01.07.2018 г. не съществува длъжност с наименование "библиотекар", а общата численост на персонала е станала 2 щ.бройки. Което налага извода, че не само е намаляла щатна численост на персонала в НЧ „Виделина“ от 3 на 2 щ.бр., но и е съкратена единствената предвидена преди промяната длъжност "библиотекар", заемана от ищеца М., т.е. налице реално и действително съкращаване в щата, засегнало заеманата от ищеца единствена щатна бройка длъжност "библиотекар".

 

Неоснователно е и възражението на ищеца, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като решението за съкращаване в щата е следвало да бъде взето от общото събрание на читалището, а не от настоятелствата поради следното: Безспорно ответника НЧ „Виделина 1946” е сдружение с нестопанска цел и за него е са приложими нормите на ЗЮЛНЦ. В чл.25, ал.1 от  него са посочени правата на Общото събрание, между които не е правото да определя числеността на персонала. Всъщност видно от представения Устав на ответното читалище и според  чл.14 от него, отново не предвидено общото събрание на читалището да взема решения свързани с числеността на персонала.

Според чл. 16 от Устава на НЧ „Виделина 1946” изпълнителен орган на читалището е настоятелството. А според чл.16, ал.2, т.3 и т.14, Настоятелството утвърждава щата и взема решение за назначаване и освобождаване на работещите щатни служители. Същевременно според чл.17, ал.2 от същия устав, Председателят сключва и прекратява трудовите договори със служителите в читалището, въз основа на решението на настоятелството. От анализа на тези разпоредби става ясно, че именно Настоятелството на читалището, като негов изпълнителен орган е компетентен да определя числеността на персонала, а изпълнението на неговите решения се извършва от председателя на читалището.

За доказване на взето решение за съкращаване в щата ответника е представил Протокол от 21.06.2019г. за проведено събрание на настоятелството на НЧ „Виделина 1946” с дневен ред - щатно разписание на длъжностите и приемане на ново щатно разписание. Протокола е подписан от присъствали на събранието 4-ма члена на Настоятелството, като и двама от общо 3-ма члена на проверителна комисия; протоколчик и председателя на читалището Р.. В него липсват какви то да било данни за взето на това събрание решение по точките от дневния ред. 

Ответника е представил и Заповед № 2/27.07.2019г. издадена от председателя   Р.на читалището, с която е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в НЧ „Виделина 1946” – в сила от 01.07.2019г., в изпълнение на решението на читалищното настоятелство от 21.06.2019г. Според тази заповед решението е било за съкращаване в щата и премахване на длъжността „библиотекар“.

Недоказан обаче е обстоятелството да е взето решение от Настоятелството на ответното читалище за съкращаване в щата и премахване на длъжността „библиотекар“, а издадената в тази връзка Заповед № 2/27.07.2019г. от председателя   Р.на читалището, не в състояние да замести вземането на решение от компетентния за това орган. На следващо място няма и доказателства за това какво щатно разписание е било представено на Настоятелството нито за взето решение от настоятелството за утвърждаване на щата по новото щатно разписание, респективно за възлагане на тази дейност на председателя. А представено ново щатно разписание в сила от 01.-7.2019г. е утвърдено единствено от председателя на читалището.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че при закриване на длъжността „библиотекар“, чрез съкращаване в щата и премахването на тази единствена длъжност, без да е налице възлагане на трудовите функции за нея на друг служител, на практика се стига до закриване на част от дейностите на читалището, а именно тези на библиотеката. Това от своя страна сочи по скоро за наличие на основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.2, пр.2- закриване на част от предприятието, а не на използваното уволнително основание. Освен това, тезата на ответника, че се налагало да бъде извършен ремонт на библиотеката, не само остана недоказана, но и дори да е така то предстоящ ремонт не може да съставлява причина за съкращаване в щата. Изложените от ответника твърдения, че библиотеката не била работела дълго време поради отсъствие на ищеца са ирелевантни към уволнението поради съкращаване в щата, каквото е настоящото.

Ето защо съдът намира, че обжалваната уволнителна Заповед № 3/01.08.2019г. е незаконосъобразна, тъй като не е доказано наличието на взето решение за съкращаване в щата от компетентния за това орган – Настоятелството на ответното НЧ „Виделина 1946”, а негова е доказателствената тежест при условия на пълно и главно доказване да направи това.  И тъй като обжалваната уволнителна Заповед № 3/01.08.2019г. е незаконосъобразна, то извършеното с нея уволнение е незаконно и като такова ще се отмени.

С оглед изхода на спора по главния иск – основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то основателен се явява и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.

С оглед изхода на спора по главния иск – основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то основателен се явява и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ - за присъждане на обезщетение за оставане без работа след уволнението.

За доказване на обстоятелството, че ищеца е останал без работа след уволнението е представено копие от трудова книжка на ищеца, видно от която след направени записвания от работодателя-ответника  НЧ „Виделина 1946” няма данни за сключен друг трудов договор от ищеца М. с друг работодател.

Що се отнася до размера на обезщетението по вр. чл.225, ал.1 КТ, то по делото е приета ССЕ изготвена от в.л. Т., неоспорена от страните . Видно от заключение по ССЕ месечното БТВ на ищеца по правилото на чл.228, ал.1 от КТ е 733,60лв. , формирано като сбор от ОТВ -560лв. и ДТВ /клас / -173,60лв.

Ищеца претендира обезщетение за оставане без работа в периода от 01.08.2019г. до 20.09.2019г. в размер на 1217,06лв.

Тъй като се установи по-горе, че уволнителната заповед е връчена на ищеца на 12.08.2019г., а с връчването и настъпва ефекта на уволнението, то оставане без работа в резултат на уволнението има само за периода с начална дата  12.08.2019г. При което в периода от 01.08.2019г. до 12.08.2019г. ищеца не бил без работа в резултат на уволнението, а бил в отпуск поради временна неработоспособност.

За периода 12.08.2019г. до 20.09.2019г. в който попадат 1 пълен месец и 8 дни от м.09.2019г. /при дневна ставка от 31,90лв./ -размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е 988,80лв. =(733,60лв.+31,90лв.х8). До този и размер от 988,80лв.  и за периода от 12.08.2019г. до 20.09.2019г. искът е основателен и като такъв ще се уважи, а над този размер и до пълния претендиран такъв от 1217,06лв. и за периода от 01.08.2019г. до 12.08.2019г. искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

По иска по чл.128 КТ за осъждане на ответника да заплати трудови възнаграждения, а именно:  365лв.- трудово възнаграждение за м.януари 2019г. за времето от 01 до 15 януари и 195лв. -трудово възнаграждение за м.февруари 2019г., съдът намира следното: От заключение по ССЕ се установява че на ищеца са начислени тр.възнаграждения по ведомост за заплати в суми за получаване след удръжки, а именно: за м.01.2019г. - 47,29лв., като обезщетение за 3 дни болнични от работодателя; за м.02.2019г. 243,38лв. -  за 6 раб дни и за 3 дни болнични от работодателя. При което ищеца има право да получи неизплатено му трудово възнаграждение в размери: за м.01.2019г. - 47,29лв. и за м.02.2019г. - 243,38лв., които суми няма данни да са изплатени и до момента.

Ищецът обаче е претендирал трудово възнаграждение за м.02.2019г. – в размер на 195лв., а не е изменил иска си по реда на чл.214 ГПК.

Ето защо и ще се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми, като трудови възнаграждения:  за м.01.2019г. - 47,29лв. и за м.02.2019г. - 195,0лв. А над размера от  47,29лв. - за м.01.2019г. до пълния претендиран размер от 365,0лв. този иск ще се отхвърли, като неоснователен.

Предвид уважаване на главния иск, то не се сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове, поради което и съдът не дължи произнасяне по тях.

 

  С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски по съразмерност с уважената част от исковете. Представени са доказателства за направените от него такива в размер на 730лв. за адвокатско възнаграждение платени в брой според ДПЗС. До колкото са предявени общо 5 иска, като три от тях са уважени изцяло, а другите два частично, то на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 575,53лв. по съразмерност с уважената част от исковете, която сума ще се осъди ответникът да му запрати.

  На осн. чл.78, ал.3 ГПК и оглед изхода на делото ответника има право на разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете, като е представляван от адвокат, претендирал е разноски и е представил доказателства са направени такива в размер на 560,0лв., съгласно ДПЗС. По горните съображения на ответника ще се присъдят разноски от 118,50лв. по съразмерност с отхвърлената част от исковете, която сума ще се осъди ищеца да му заплати.

На основание чл.78, ал.6 ГПК  като определя ДТ по чл.3 от Тарифа №1 от по 40лв. за неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и2 КТ и 50лв. по иска по чл.225 КТ, ще се осъди ответника да заплати на РС Велинград, бюджетна сметка на ВСС сумата от 130,0лв. държавна такса по производството. До колкото делото е с предмет трудов спор и ищеца е освободен от задължението за внасяне на ДТ и разноски, предвид изхода на делото направените такива от 100лв. за ССЕ от БС ще се възложат на ответника, като се осъди да ги заплати на ВлРС

По изложените съображения, Велинградски районен съд, V гр.състав

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Г.А.М., ЕГН ********** ***, извършено с Заповед № 3/01.08.2019г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата, на работодателя "Н.Ч.В-1946", ЕИК Н.Ч.В, със седалище и адрес на управление с. Грашево, общ. Велинград, представлявано от председателя В.П.Р., и като такова го ОТМЕНЯ.

  ВЪЗСТАНОВЯВА Г.А.М., ЕГН ********** ***, на предишната работа „библиотекар” в "Н.Ч.В-1946", ЕИК Н.Ч.В, със седалище и адрес на управление с. Грашево, общ. Велинград.

  ОСЪЖДА "Н.Ч.В-1946", ЕИК …………….., със седалище и адрес на управление с. Грашево, общ. Велинград, да заплати на Г.А.М., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 988,80лв.(деветстотин осемдесет и осем лева и 80ст.) – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа след уволнението   за периода от 12.08.2019г. до 20.09.2019г., ведно със законната лихва считано от 20.20.09.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер и до пълния претендиран такъв от 1217,06лв. и за периода от 01.08.2019г. до 12.08.2019г., както и за законната лихва върху разликата, като неоснователен.

ОСЪЖДА "Н.Ч.В-1946", ЕИК …………, със седалище и адрес на управление с. Грашево, общ. Велинград, да заплати на Г.А.М., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 47,29лв. (четиридесет и седем лева и 29ст-) – ТВ за м.01.2019г., както и СУМАТА от 195,0 лв. (сто деветдесет и пет лева) – ТВ за м.02.2019г., ведно със законната лихва върху тях считано от 20.20.09.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за ТВ за м.01.2019г. над този размер до пълния претендиран такъв от 365,0лв. както и за законната лихва върху разликата, като неоснователен.

ОСЪЖДА "Н.Ч.В-1946", ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление с. Грашево, общ. Велинград, да заплати на Г.А.М., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 575,53лв. (петстотин седемдесет и пет лева и 53ст.) - разноски по производството за адвокатско възнаграждение по съразмерност с уважената част от исковете, както и да заплати по сметка на  РС Велинград, бюджетна сметка на ВСС, СУМАТА от 130,0лв. (сто и тридесет лева) - държавна такса за настоящото производството, както и СУМАТА от 100,0лв. (сто лева) –разноски за ССЕ.

ОСЪЖДА Г.А.М., ЕГН ********** ***, да заплати на "Н.Ч.В-1946", ЕИК Н.Ч.В, със седалище и адрес на управление с. Грашево, общ. Велинград, СУМАТА от 118,50 лв. (сто и осемнадесет лева и 50ст.), разноски по производството за адв. възнаграждение по съразмерност.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от датата на която е съобщено на страните, а копие от същото да им се изпрати.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)