№ 6825
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110107335 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Д. П., срещу
Л. Н. А., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от общо 1104.53
лева – представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот –
апартамент № 77, находящ се в гр. ***********, с абонатен № 275201,
инсталация № **********, формирана, както следва: 1/сумата от 939,86 лева –
главница – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 07.08.2023 г. /датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. № 44407/2023 г., СРС/ до изплащане на вземането и сумата от 140,04
лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до
25.07.2023 г., 2/ сумата от 20,31 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 07.08.2023 г. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.
№ 44407/2023 г., СРС/ до изплащане на вземането и сумата от 4,32 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.08.2020 г. до 25.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 25.09.2023 г. по ч.гр.д. № 44407/2023 г., СРС, 63 с-в и които суми
представляват 9/12 части от общите задължения за имота.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производства.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
1
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил на ответницата в процесния период
топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че
ответницата е съсобственик на топлоснабдения имот с адрес: гр.
**************, абонатен № 275201, инсталация № ********** – като
притежава 9/12 идеални части от същия, въз основа на което и съгласно
разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ е клиент на топлинна енергия при общи условия
за битови нужди. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което
претендира и обезщетение за забава. Моли съда да установи съществуването
на претендираното вземане, така както е установено в заповедното
производство.
С исковата молба са представени: заявление с рег. № Г-4963/22.03.2022
г.; писмо с рег. № П-1876/13.02.2018 г. и приложена към него данъчна
декларация с вх. № 19779/22.05.1998 г.; обща фактура №
**********/31.07.2021 г.; обща фактура № **********/31.07.2021 г.; договор
№ 4527/30.09.2002 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и Етажна собственост с
адрес: гр. ***************, В; протокол от общо събрание от 29.09.2002 г. на
етажна собственост, находяща се в гр. ***************; декларация по
смисъла на чл. 54, ал. 2, т. 3 от Наредба за топлоснабдяването; договор №
У-№-97/02.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ; удостоверение за регистрация № Р-
05-01/29.09.2009 г., издадено от Министерство на икономиката, енергетиката и
туризма; копие от в. Монитор от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за
продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД при общи
условия на битови клиенти.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез адв. Г. Д., преупълномощена от особен представител адв. Д. Ц., е
постъпил писмен отговор от името на ответницата, с който предявените
искове се оспорват като изцяло неоснователни и недоказани. Оспорва
ответникът да е собственик на процесния недвижим имот. Посочва, че ищецът
не е уточнил в какво качество предявява исковете срещу ответника – като
собственик на имота или като наследник на друг собственик.
Моли съдът да не приема като доказателство по делото договор между
етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД, както и списъка на
собствениците в етажната собственост. Посочва също така, че не са
представени доказателства за публикуване на общите условия в един
централен и един местен ежедневник съгласно изискванията на чл. 150, ал. 2
ЗЕ.
Оспорва представените фактури и извлечения от сметка, като твърди,
че представената в тях информация не е достоверна. Твърди, че ищецът не е
доказал, че е изпълнил своите задължения през процесния период да достави
топлинна енергия в твърдените в исковата молба количества и със
2
съответното качество. Оспорва да е извършвано разпределение и отчитане на
доставените количества топлинна енергия от лице по чл. 139а ЗЕ.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията за топлинна енергия, дялово разпределение и лихвите за периода
преди 07.08.2020 г. оспорва ответницата да е изпаднала в забава по отношение
на дължимите главници, предвид което оспорва исковете за обезщетение за
забава като неоснователни.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално
частично отхвърлени.
С определение № 2848/20.01.2025 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Директ“ ЕООД. Същото
е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение – 2 броя
изравнителни сметки, 2 броя талони за отчет, сертификати за изправност на
СТИ.
В хода на производството по делото са приложени: справка за родствени
връзки на лицето К.Б.А., с ЕГН: **********, договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
08.06.1990 г. и съдебно решение за вписване на отказ от наследство.
В съдебно заседание, проведено на 25.03.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответницата, чрез адв. Д. изразява писмено становище за цялостно
предвид възражението за липса на облигационна връзка евентуално частично
отхвърляне на исковете предвид възражението за давност и за недоказаност на
качеството едноличен собственик.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 28342/25.09.2023 г. по
ч.гр.д. № 44407/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника Л.
Н. А. чрез залепване на уведомление /по заповедното дело е бил налице и
втори длъжник – лицето Гинка Костадинова А.-Димитрова, спрямо която
обаче е издаден изпълнителен лист още в заповедното производство – за 3/12
части от задълженията за имота/.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един централен
ежедневник. На съда е служебно известно, че ОУ на ищеца са публикувани и в
местен „ежедневник“ – в-к. „19 минути“.
3
От представено по делото копие от договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.06.1990 г. се
установява, че на 08.06.1990 г. лицата К.Б.А. и Л. Н. А. са придобили чрез
покупка собствеността върху процесния имот – апартамент № 77, находящ се
в гр. ***********.
Видно от справка за родствени връзки на лицето К.Б.А., с ЕГН:
********** – същият е починал на 17.06.2002 г. като е оставил за свои
наследници: ответницата Л. Н. А. /съпруга/, лицето Гинка Костадинова А.-
Димитрова /дъщеря/ и Лилия Костадинова Абаджиева /дъщеря/. Последната
обаче се е отказала от наследството на баща си – което се установява от
рещение № 272303/12.11.2019 г. по ч.гр.д. № 64745/2019 г. на СРС. Така
единствени наследници на К.Б.А. – остават ответницата Л. Н. А. /съпруга/ и
лицето Гинка Костадинова А.-Димитрова /дъщеря/.
От представено по делото съобщение към фактура се установява, че
титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. ***********,
ап. 77 е ответницата Л. Н. А..
От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността
върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния
период.
От договор между СЕС и ФДР от 30.09.2002 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР от 29.09.2002 г. се установява, че процесният имот се намира
в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” –
осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сързисис“
ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната
собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период. През същия обаче услугата ФДР вече се извършва от
дружеството „Директ“ ЕООД. В протокола от ОС на СЕС лицето Л. Н. А. се е
подписало като собственик за апартамент № 77.
Налице е и договор /№ Д-0-67 от 03.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години –
действал от 01.05.2020 г.
Видно от документите, представени от ФДР за процесния имот са
изготвяни редовно изравнителни сметки, но до имота не е осигуряван достъп
за действителен отчет и през двата процесни отоплителни сезона.
Представени са и сертификати, от които се установява годност на СТИ на
абонатната станция в процесния период.
На последно място, видно от приложено на л. 26 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
1253.15 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 493.40 лева /отразена към м.
07.2021 г./, две допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен
сезон – възлизащи на 123.72 лева и 20.27 лева /отразени към м. 09.2021 г./ и
изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,
4
възлизаща на 615.76 лева /отразена към м. юли 2022 г./.
За отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. Е представена
справка към обща фактура с начислените прогнозни суми по месеци. Видно от
същата за м. 05.2020 г. за процесния имот е начислена сумата от 37.40 лева.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 28342/25.09.2023 г. по ч.гр.д. № 44407/2023 г.
по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника Л. Н. А., чрез
залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка
предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между ищеца по делото и
ответницата е била налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия,
както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на
топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена
тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на
ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи
доказателствената тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
5
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / справка за родствени връзки на К.Б.А., договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 08.06.1990 г., решение № 272303/12.11.2019 г. по ч.гр.д. №
64745/2019 г. на СРС за отказ от наследство и копие от в-к. Монитор с
публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод, че ответницата Л.
Н. А. е имало качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е
съсобственик на процесния имот през целия процесен период.
В тази връзка и от приложените доказателства се установи, че
процесният имот е придобит в условията на съпружеска имуществена
общност /СИО/ между ответницата Л. Н. А. и съпруга й К.Б.А.. След смъртта
на последния ответницата получава в индивидуална собственост ½ идеална
част от имота по силата на прекратената СИО, а останалата ½ идеална част се
разделя на три равни части между ответницата и двете дъщери на К.Б.А. –
съобразно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН. Доколкото обаче едната дъщеря на
К.Б.А. е извършила отказ от наследството на последната, то наследената от
нея 1/6 идеална част се разпределя между майка й и сестра й. Така
ответницата Л. Н. А. е съсобственик на имота като притежава 9/12 идеални
части от същия /1/2 + 1/6 +1/12/ - в каквато стойност са заявените и от ищеца
претенции.
В тази връзка между ответницата и „Топлофикация София“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е съсобственик на
топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени
конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени
във вещноправния статут на имота.
От своя страна от протоколите за достъп се установи, че ответницата не
е осигурила достъп до имота за реален отчет, поради което и не може да черпи
права от това свое поведение. Противно на доводите на ответната страна от
третото лице помагач са представени сертификати за изправност на
6
средството за търговско измерване в абонатната станция.
Извън наличието на облигационна връзка между ответницата и ищеца
по делото, наследственото правоприемство и изправност на измервателните
уреди, както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени
други конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение
възражението за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и
че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент
в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не
противоречи на общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията, претендирани за
периода от 01.05.2020 г. до 07.08.2020 г. вкл. Предвид изричната разпоредба
на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че
приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 44407/2023 г. по описа на СРС е подадено на 07.08.2023 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение –
чл. 33, ал. 1 от ОУ, това възражение е частично основателно. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число на втория
месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. – досежно вземането за главница. Няма как да
се приеме давност до 07.08.2020 г., доколкото, както се посочи и по-горе,
съгласно ОУ на дружеството досежно задължението за м. юни 2020 г.
ответникът е изпаднал в забава чак на 14.08.2020 г. /съответно за м. май е
изпаднал в забава след 15.07.2020 г./. Поради това погасени по давност са
главници на обща стойност 37.40 лева за периода от 01.05.2020 г. до
31.05.2020 г. /изчислени по справката към общата фактура за първия
отоплителен сезон/ като остават дължими 1215.75 лева. В тази връзка и искът
за главница е основателен до сумата от 911.81 лева за периода 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., като за сумата от 28.05 лева следва да бъде отхвърлен /доколкото
ответницата отговаря за 9/12 части от общите задължения за имота/.
7
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 25.07.2023 г. в размер на 140.04 лева погасени по
давност са обезщетения за забава на обща стойност 6.39 лева, върху
съответните главници. Остават като дължими лихви в размер на общо 133.65
лева върху съответните главници – съответни на 9/12 части от задълженията
за имота.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
неоснователен, доколкото по делото липсват доказателства цената на услугата
да е заплатена от ищеца на третото лице помагач.
Доколкото главният иск е неоснователен, то неоснователен е и искът за
обезщетение за забава в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 44407/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира от ответницата
разноски в размер на общо 59.59 лева, от които 22.09 лева държавна такса и
37.50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези
разноски следва да му бъде присъдена сумата от 56.40 лева.
Длъжникът не претендира разноски в това производство.
По разноските в производството по гр.д. № 7335/2024 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 25 лева държавна такса, 400 лева – възнаграждение за особен представител
и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи
8
претендирани разноски са действително извършени. На основание чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ на ищеца следва да бъдат определени разноски за юрисконсулт в
минималния размер от 100 лева. В тази връзка от сумата от общо 525 лева на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 496.92 лева предвид изхода на
делото.
Ответницата Л. Н. А. се представлява по делото от особен представител,
чието възнаграждение е уредено в чл. 47 от ГПК.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Н. А., с ЕГН: ********** и
настоящ адрес: гр. ************ /постоянен адрес: гр. ***********, ап. 77/,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б следните суми: 1/сумата
от общо 911.81 лева – главница, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 77,
находящ се в гр. ***********, за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. и 2/
сумата от 133.65 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до
25.07.2023 г. върху съответните главници, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 44407/2023 г. на СРС – 07.08.2023 г. до окончателното плащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 44407/2023 г. на СРС и които суми
са съответни на 9/12 части от задълженията за имота, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за следните суми и периоди: 1/ за сумата от 28.05 лева – главница,
представляваща разликата до пълния размер на претендираната стойност на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент
№ 77, находящ се в гр. ***********, за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020
г. и за сумата от 6.39 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г.
до 25.07.2023 г. върху съответните главници; 2/ за сумата от 20,31 лева – цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 07.08.2023 г. /датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 44407/2023 г., СРС/ до изплащане на
вземането и сумата от 4,32 лева – обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 25.07.2023 г. – поради
неоснователност на претенциите в отхвърлените части.
ОСЪЖДА Л. Н. А., с ЕГН: ********** и настоящ адрес: гр.
************ /постоянен адрес: гр. ***********, ап. 77/ ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б сумата от общо 56.40 лева, представляваща разноски в производството по
9
ч.гр.д. № 44407/2023 г. на СРС и сумата от общо 496.92 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 7335/2024 г. на СРС –
съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Директ“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 44407 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10